Бежанците в Средиземноморието – повече рискове, по-малко перспективи за убежище
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бежанците в Средиземноморието – повече рискове, по-малко перспективи за убежище

Reuters

Бежанците в Средиземноморието – повече рискове, по-малко перспективи за убежище

През последните години броят на смъртните случаи намалява, но преминаването става все по-опасно

Пламена Кацарова
2647 прочитания

Reuters

© Reuters


През 2016 г. 3230 души за загубили живота си при опит да достигат Европа през Средиземно море. Оттогава броят на смъртните случаи намалява, но преминаването става все по-опасно. По-голяма част от мигрантите, пристигнали в Италия през 2019 г., са от Тунис, Пакистан, Кот д'Ивоар, Алжир и Ирак, като перспективите им за защита в Европа стават все по-слаби. През февруари 2017 г. Европейската комисия изрази недоволството си от факта, че процедурата по получаване на убежище често се е утежнена, а системата бива претоварена с "претенциите на хора, които не търсят защита, а по-скоро по-добри условия за пребиваване".

В документа на ЕК е изчислено, че около 70% от мигрантите, спасени от страните в Централното Средиземноморие, всъщност не бягат от конфликти или потискащи режими. Това число продължава да расте и достига до близо 80% през настоящата година. По-голямата част от бежанците, пристигащи в Гърция, идват от страни като Сирия, Афганистан, Демократична република Конго и Ирак – за тях вероятността да получат убежище е значително по-голяма. Същевременно едва половината от потърсилите убежище в Италия през 2017 г. са получили положителен отговор за предоставяне на закрила. През 2016 г. те са били едва 35.9%, а подобна е и ситуацията през 2018 и 2019 г. - по-голямата част от пристигащите са от страни с малка вероятност за положителен отговор при молба за осигуряване на убежище като Тунис, Пакистан, Кот д'Ивоар, Алжир, Бангладеш, Судан, Гвинея, Мароко и Камерун.

В Испания 32% от пристигащите от Средиземноморието мигранти са от Мароко, 16% - от Мали, и 15% са от Гвинея. Идващите от тези страни са с малка перспективна за положителен отговор при запитване за убежище.

Страна на произход на идващите през Средиземноморието бежанци

Все по-големите рискове

Средиземноморието е една от най-опасните граници в света. През 2016 г., по данни на Международната организация за миграцията (МОМ) 3230 души са загинали при опит за преминаването й. ЕС реагира на това, като засили борбата срещу трафика на хора, включително чрез създаването на операции в Средиземноморието като EUNAVFOR Med Sophia. Като част от тази инициатива беше осигурено и специализирано обучение на либийската брегова охрана, за да могат да бъдат идентифицирани плавателни съдове, използвани за трафик на хора.

ЕС подпомага и редица други африкански държави с цел предотвратяване преминаването на техните територии на хора, тръгнали на път за Европа. Идеята е да се засекат лицата, търсещи убежище, преди да стигнат до Либия, за да не могат да предприемат рисковото пътуване през Средиземно море.

Оттогава се наблюдава значителен спад в броя на преминаванията, а оттам и на смъртните случаи. Мисията обаче беше широко критикувана по отношение спазване на човешките права на мигрантите в Либия. Доклад на ООН определя страната като ненадежден партньор, тъй като тя е в състояние на "хронична нестабилност, с нефункциониращо централно правителство".

Макар че общият брой на загиналите намалява с годините, трасето през Средиземно море става все по-опасно. Според МОМ смъртността на преминаващи е била 0.36% през 2015 г. и е нараснала до 1.13% за първите шест месеца на 2019 г. Това поражда един статистически парадокс – колкото по-голям е броят на преминаващите, толкова по-малък е рискът от смърт. Най-бързите маршрути са и най-безопасните и затова са най-често използваните. Ако те бъдат затворени, вероятността бежанците да загинат по някой от алтернативните маршрути се увеличава.

Горещите точки

Най-опасните маршрути през Средиземно море към Европа започват от Либия, Тунис и Египет и стигат до Италия и Малта. През 2014 г. смъртността по тях е била 1.81%, като се повишава до 4.3% през първото полугодие на настоящата година. В същото време Италия е най-големият бенефициент на инициативите на ЕС в сферата. Броят на пристигналите по море мигранти е спаднал с близо 80% - от над 119 хил. през 2017 г. до около 20 хил. през изминалата година.

Същевременно Испания става все по-привлекателна. Маршрутът през Западното Средиземноморие е по-кратък и следователно не толкова опасен. Приблизително 15-километровото трасе от Мароко до Испания може да се премине дори с малки лодки. Поради това страната въведе ограничителни визови изисквания за мигранти от страните от Магреб още през 1991 г. Това доведе до рязко покачване на недокументираните случаи на влизане в страната. През 1999 г. беше въведена и система за наблюдение. През 2005 г. Мароко се поддаде на натиска от Испания и прие закон, който предвижда тежки наказания за нерегламентирано излизане от страната по море. Така практически до август 2014 г. маршрутът се считаше за затворен. Оттогава обаче броят на мигрантите, преминаващи през него, отново се увеличава. През 2017 г. оттам са преминали над 22 хил. души, а през 2018 г. - над 58 хил. Смъртността също тръгва нагоре – от 0.5% през 2014 г. до 1.23% през 2018 г. За първите шест месеца на настоящата година числото е 1.1%.

Източносредиземноморският маршрут, който е от Турция до Гърция, е един от най-безопасните. Смъртността през 2015 г. е била 0.08%, като се покачва до 0.19% през 2019 г. На фона на това в Гърция по море са пристигнали най-много хора през 2015 г. - над 1 млн. души, като това е близо две трети от всички мигранти, достигнали Европа. В резултат на сътрудничеството между ЕС и Турция тези числа намаляха значително до над 29 хил. през 2017 г. и 32 хил. през 2018 г. В момента обаче те отново нарастват - до средата на август 20 300 души са пристигнали по този маршрут.

Проблемите

Затварянето на маршрут означава, че търсещите убежище и мигрантите бързо преминават към други, обикновено по-опасни маршрути. В момента има много по-малко средиземноморски прелези, но те стават все по-опасни. Рискът от смърт при опит за преминаване никога не е бил по-висок. Особено в Централното Средиземноморие преминаващите, които изпадат в затруднение, често не могат да бъдат спасени навреме.

В същото време все по-голям брой мигранти, които стигат до Европа, имат много малки шансове да получат статут на бежанци, предимно поради факта, че не идват от държави, където са заплашени от преследване. Делът на тези случаи в Италия е около 80%. Въпросът за това как хората, спасени в морето, трябва да бъдат разпределени в цяла Европа е деликатен, тъй като много европейски страни вече изпитват значителни затруднения с репатрирането на неуспели да намерят убежище лица.

Откъде идват данните

И МОМ, и ВКБООН се опитват да следят броя на смъртните случаи и изчезналите хора по маршрута в Централното Средиземноморие наред с тези, които пристигат успешно. МОМ изчислява тези показатели на базата на сравнение на изявленията на участващите в спасителните операции хора. Организацията подчертава, че винаги дава консервативни оценки и поради това действителните числа вероятно са по-високи - особено поради факта, че мигрантите, чиито лодки потъват незабелязано, не са включени в статистиката.

Националността на хората, пристигащи по море, бива записана като част от процеса на регистрация. Шансовете за получаване на убежище варират в зависимост от страната на произход. Въз основа на това Международната организация за миграция е в състояние да направи груба оценка на броя на пристигащите, които се нуждаят от защита, както и на това колко са напуснали своите страни по други причини. Въпреки че докладът на МОМ обхваща само бежанците, както те са дефинирани в Женевската конвенция за бежанците, данните в него включват и тези, на които е предоставена субсидиарна и хуманитарна защита.

Има и няколко други трудности при събирането на статистически данни за получилите убежище. Регистрацията при пристигането и процесът по даване на убежище са две отделни процедури, често провеждани в различни страни или от повече от един орган - така техните методи за събиране и анализ на данни не са координирани. Освен това събирането на данни не е персонализирано. Следователно един търсещ убежище може да поиска такова повече от веднъж и на различни места.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.

През 2016 г. 3230 души за загубили живота си при опит да достигат Европа през Средиземно море. Оттогава броят на смъртните случаи намалява, но преминаването става все по-опасно. По-голяма част от мигрантите, пристигнали в Италия през 2019 г., са от Тунис, Пакистан, Кот д'Ивоар, Алжир и Ирак, като перспективите им за защита в Европа стават все по-слаби. През февруари 2017 г. Европейската комисия изрази недоволството си от факта, че процедурата по получаване на убежище често се е утежнена, а системата бива претоварена с "претенциите на хора, които не търсят защита, а по-скоро по-добри условия за пребиваване".

В документа на ЕК е изчислено, че около 70% от мигрантите, спасени от страните в Централното Средиземноморие, всъщност не бягат от конфликти или потискащи режими. Това число продължава да расте и достига до близо 80% през настоящата година. По-голямата част от бежанците, пристигащи в Гърция, идват от страни като Сирия, Афганистан, Демократична република Конго и Ирак – за тях вероятността да получат убежище е значително по-голяма. Същевременно едва половината от потърсилите убежище в Италия през 2017 г. са получили положителен отговор за предоставяне на закрила. През 2016 г. те са били едва 35.9%, а подобна е и ситуацията през 2018 и 2019 г. - по-голямата част от пристигащите са от страни с малка вероятност за положителен отговор при молба за осигуряване на убежище като Тунис, Пакистан, Кот д'Ивоар, Алжир, Бангладеш, Судан, Гвинея, Мароко и Камерун.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    ... и 90% от тези хора ще дойдат в Европа и ще забраняват на дъщерите си да се омъжват за християни. Идват в държавата ти - в нашата Европа - и почват да те дискриминират.

    Ислямът масово поощрява религиозна дискриминация. Трябва да има скрининг на пристигащите и да се приемат само имигранти със светски разбирания за обществото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.