// К1: Средата / Свят
28 ное 2019, 12:37, 2287 прочитания
Какво следва за европейския банков съюз
Германското одобрение за една реформа разпали отново споровете за друга
LinkedIn
Twitter
Email
| Почти никакъв напредък не е постигнат по общoто гарантиране на депозитите в еврозоната. |
По-внимателно с ДЦК
Абонирайте се за Капитал
Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми
Болезнено познат аспект от кризата с държавния дълг от 2009 - 2015 г. беше "порочният кръг", чрез който слаби банки и държави се теглеха взаимно все по-надолу. През 2012 г. членките на еврозоната се съгласиха, че кръгът трябва да бъде прекъснат, а паричният съюз да бъде подкрепен от банков съюз. Оттогава беше изградена обща надзорна и оздравителна рамка за големите банки. Почти никакъв напредък обаче не е постигнат по общoто гарантиране на депозитите в еврозоната, защото северните страни са ужасени, че данъкоплатците им ще са отговорни за рисковите заеми, отпуснати от банки в южните страни, включително и към местните правителства. Сега г-н Шолц изглежда отворен към подобна мярка, стига да се случат други реформи. Най-оспорваната от тях е наказания за банки, които държат големи количества от държавния дълг на собствените им правителства - подобна идея от дълго време е табу за Италия и други тежко задлъжнели държави.Поддръжниците на подобни регулаторни наказания смятат, че те ще накарат банките да намалят експозициите към домашните си пазари и може би да диверсифицират в държавен дълг на други страни - членки на ЕС. Критиците на мярката се тревожат за ефекта, който загубата на осигуреното от страна на банките търсене ще има върху пазарите за облигации. В момента регулациите върху ликвидността и капитала насърчават банките да държат държавен дълг. Банковите сектори в Европа обикновено притежават между 15% и 30% от дълга на държавата, където са базирани.
Новите правила
Новите правила може да придобият две форми. Банките може да бъдат принудени да увеличат капиталовите си буфери, ако притежаваните от тях ценни книжа от конкретен емитент надминават определена граница - така наречената такса за концентрация. Или може да бъдат принудени да подкрепят рисковия държавен дълг с допълнителен капитал чрез повишаване на оценката за риска, позната като рисково тегло, добавена към някои държавни облигации, които в момента всички регулатори третират като безрискови.
Рисковото претегляне е по-оспорвано, защото може да бъде много по-дестабилизиращо. В най-лошия случай снижаване на кредитния рейтинг на дълга на дадена държава може да накара банките да продадат част от дълга, който държат, и по този начин регулаторната мярка да доведе точно до кризата, която реформа трябва да предотврати. Германското финансово министерство, изглежда, предпочита смесен подход, да се налага граница на концентрация, над която дълговите активи да подлежат на такси, базирани и на концентрацията им, и на кредитния риск.
Това би имало значително въздействие върху банките, и то не само в Италия. Никола Верон от мозъчния тръст Bruegel изтъква, че Германия има някои от най-големите експозиции към държавен дълг - държавните спестовни каси (Landesbanken) са големи кредитори на местните власти.
Но колкото е важна целта, толкова ще бъде и пътят до нея. През 2017 г. Верон изчисли, че ако прагът за концентрация бъде определен на 33% от капитала от първи ред, големите френски и германски банки ще го надхвърлят с експозиции към домашния пазар от по около 250 млрд. евро (280 млрд. долара), а за големите италиански кредитори - 145 млрд. евро
Реакцията на банките
Трудно е да се предвиди дали и как банките биха диверсифицирали - в други облигации на еврозоната с подобен рейтинг или във външен дълг. Това ще зависи от това колко допълнителен капитал ще трябва да осигурят и от желанието им да поемат ликвиден и валутен риск. За банките, които искат да продават облигации на страни от южната част на еврозоната с по-слаби рейтинги, може да се окаже предизвикателство да намерят купувачи. (Наличието на общ безопасен актив, предложен от комисията, би улеснило преходния период. Но лидерите на Франция и Германия замразиха тази идея миналата година.)
Както посочва Никола Верон, "подгрупите на работните групи на групите" са работели здраво да намерят технически решения . Но решението да се продължи напред зависи от политиците. Противниците на регулирането на експозициите на държавен дълг първо трябва да приемат принципно необходимостта от промяна и след това да подготвят сделка, която да е приемлива и за другите страни - да кажем, като отстъпят от позицията си за държавния дълг в замяна на схемата за гарантиране на депозити, която предлага по-голямо споделяне на риска. Информациите засега са, че италианското правителство е по-склонно да изтъргува реформа на спасителния фонд на еврозоната срещу обща депозитна гаранция.
Брюксел иска да подготви пътна карта за реформата, която европейските лидери да одобрят на срещата си в средата на декември. Но летвата е ниска - дори приключването на преговорите за това дали да започнат преговори за реформа може да се счита за победа. Ако ремонтът на къщата беше лесен, той вече щеше да е завършен.
2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Капитал #48
Текстът е част от брой 48 на седмичния Капитал (29 ноември - 5 декември). В броя ще прочетете още:
• След срещата Борисов - Тръмп: Винаги с Америка, винаги с Русия
• Има ли спасение за "Топлофикация София"
• АПИ: Абонамент за 1 млрд. лв.
Още по темата
Европейски банки свиват американските си активи с 280 млрд. долара
Финансовите институции преоформят операциите си в САЩ след промени в регулациите на Федералния резерв
5 дек 2019Германският финансов министър отвори вратата за довършване на банковия съюз
Предложението на Олаф Шолц е за частична обща депозитна гаранция, но срещу нея иска банкови и данъчни реформи
6 ное 2019EIOPA подкрепи влизане на България в чакалнята на еврозоната и банковия съюз
Небанковият европейски регулатор все още има притеснения за застраховането и иска мониторинг за ангажиментите, поети от КФН
29 окт 2019
Facebook
Зарче
Сделката между Китай и САЩ може и да е близо, но може и да не е
Медиите в САЩ очакваха новина в четвъртък, но тя отново се отлага – въпросът е за колко време
13 дек 2019, 221 прочитания
Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци
Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки
13 дек 2019, 387 прочитания
12 дек 2019, 3580 прочитания
12 дек 2019, 2549 прочитания
12 дек 2019, 2252 прочитания
12 дек 2019, 2110 прочитания
12 дек 2019, 2071 прочитания
Още от "Свят" Затваряне
Ще подкопае ли търговските преговори с Китай подписаният от Тръмп закон за Хонконг
Документът е в подкрепа на продемократичните протести в специалната административна територия
