Какво следва за европейския банков съюз

Почти никакъв напредък не е постигнат по общoто гарантиране на депозитите в еврозоната.

Според популярната в Брюксел аналогия еврозоната е като къща, нуждаеща се от ремонт. Всички се тревожат дали може да издържи на виелица. Строители обаче не се виждат наоколо. А собствениците дори не могат да се разберат какви поправки са необходими, камо ли как да ги извършат. Германският финансов министър Олаф Шолц премахна една от ябълките на раздора на 5 ноември, когато предпазливо прегърна идеята за обща схема за депозитна гаранция. Но докато един спор се разрешава, друг започва да се разгаря отново - в този случай за регулаторното третиране на инвестициите на банките в държавни ценни книжа.

По-внимателно с ДЦК

Болезнено познат аспект от кризата с държавния дълг от 2009 - 2015 г. беше "порочният кръг", чрез който слаби банки и държави се теглеха взаимно все по-надолу. През 2012 г. членките на еврозоната се съгласиха, че кръгът трябва да бъде прекъснат, а паричният съюз да бъде подкрепен от банков съюз. Оттогава беше изградена обща надзорна и оздравителна рамка за големите банки. Почти никакъв напредък обаче не е постигнат по общoто гарантиране на депозитите в еврозоната, защото северните страни са ужасени, че данъкоплатците им ще са отговорни за рисковите заеми, отпуснати от банки в южните страни, включително и към местните правителства. Сега г-н Шолц изглежда отворен към подобна мярка, стига да се случат други реформи. Най-оспорваната от тях е наказания за банки, които държат големи количества от държавния дълг на собствените им правителства - подобна идея от дълго време е табу за Италия и други тежко задлъжнели държави.

Поддръжниците на подобни регулаторни наказания смятат, че те ще накарат банките да намалят експозициите към домашните си пазари и може би да диверсифицират в държавен дълг на други страни - членки на ЕС. Критиците на мярката се тревожат за ефекта, който загубата на осигуреното от страна на банките търсене ще има върху пазарите за облигации. В момента регулациите върху ликвидността и капитала насърчават банките да държат държавен дълг. Банковите сектори в Европа обикновено притежават между 15% и 30% от дълга на държавата, където са базирани.

Новите правила

Новите правила може да придобият две форми. Банките може да бъдат принудени да увеличат капиталовите си буфери, ако притежаваните от тях ценни книжа от конкретен емитент надминават определена граница - така наречената такса за концентрация. Или може да бъдат принудени да подкрепят рисковия държавен дълг с допълнителен капитал чрез повишаване на оценката за риска, позната като рисково тегло, добавена към някои държавни облигации, които в момента всички регулатори третират като безрискови.

Рисковото претегляне е по-оспорвано, защото може да бъде много по-дестабилизиращо. В най-лошия случай снижаване на кредитния рейтинг на дълга на дадена държава може да накара банките да продадат част от дълга, който държат, и по този начин регулаторната мярка да доведе точно до кризата, която реформа трябва да предотврати. Германското финансово министерство, изглежда, предпочита смесен подход, да се налага граница на концентрация, над която дълговите активи да подлежат на такси, базирани и на концентрацията им, и на кредитния риск.

Това би имало значително въздействие върху банките, и то не само в Италия. Никола Верон от мозъчния тръст Bruegel изтъква, че Германия има някои от най-големите експозиции към държавен дълг - държавните спестовни каси (Landesbanken) са големи кредитори на местните власти.

Но колкото е важна целта, толкова ще бъде и пътят до нея. През 2017 г. Верон изчисли, че ако прагът за концентрация бъде определен на 33% от капитала от първи ред, големите френски и германски банки ще го надхвърлят с експозиции към домашния пазар от по около 250 млрд. евро (280 млрд. долара), а за големите италиански кредитори - 145 млрд. евро

Реакцията на банките

Трудно е да се предвиди дали и как банките биха диверсифицирали - в други облигации на еврозоната с подобен рейтинг или във външен дълг. Това ще зависи от това колко допълнителен капитал ще трябва да осигурят и от желанието им да поемат ликвиден и валутен риск. За банките, които искат да продават облигации на страни от южната част на еврозоната с по-слаби рейтинги, може да се окаже предизвикателство да намерят купувачи. (Наличието на общ безопасен актив, предложен от комисията, би улеснило преходния период. Но лидерите на Франция и Германия замразиха тази идея миналата година.)

Както посочва Никола Верон, "подгрупите на работните групи на групите" са работели здраво да намерят технически решения . Но решението да се продължи напред зависи от политиците. Противниците на регулирането на експозициите на държавен дълг първо трябва да приемат принципно необходимостта от промяна и след това да подготвят сделка, която да е приемлива и за другите страни - да кажем, като отстъпят от позицията си за държавния дълг в замяна на схемата за гарантиране на депозити, която предлага по-голямо споделяне на риска. Информациите засега са, че италианското правителство е по-склонно да изтъргува реформа на спасителния фонд на еврозоната срещу обща депозитна гаранция.

Брюксел иска да подготви пътна карта за реформата, която европейските лидери да одобрят на срещата си в средата на декември. Но летвата е ниска - дори приключването на преговорите за това дали да започнат преговори за реформа може да се счита за победа. Ако ремонтът на къщата беше лесен, той вече щеше да е завършен.