Един от десет европейци се издържа от туризъм

Туризмът отбелязва ръст в световен мащаб, а това се случва с дори по-бързи темпове в Европа. През 2018 г. пазарът е нараснал с 6%, като сега допринася за 10% от общия БВП на Европейския съюз. Заетите в бранша се стремят да работят в посока интелигентен туризъм, както и да облекчат популярните дестинации. През 2018 г. Европа затвърждава лидерството си в световния туризъм. Това показват данните от годишния доклад на Европейската комисия за пътувания. Броят на туристите на континента се е увеличил с 6%, като 51% от глобалния туризъм е насочен към Европа. Устойчивостта на сектора се доказва от факта, че все повече хора идват от САЩ и Китай.

Броят на туристите на континента се е увеличил с 6%, като 51% от глобалния туризъм е насочен към Европа.

Документът на ЕК обаче подчертава и рисковете като Brexit и напрежението в световната икономика. Поскъпването на долара спрямо еврото прави Европа по-популярна сред американците. През 2018 г. около 33 млн. международни туристи са дошли в Европа от други континенти, което е увеличение от 10% на годишна база.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Китайци-пътешественици

Макар икономическият растеж на Китай да се забавя, туристите от страната имат все по-голям интерес към европейските дестинации. Пътуващите от азиатската страна отбелязват ръст от 6% на годишна база. Причините за това се коренят в нарастващото богатство на китайската средна класа, по-добрите въздушни връзки и улеснените процедури по получаване на виза.

Редица проучвания установяват, че благодарение на тридесетте и два нови маршрута между ЕС и Китай 12% от китайските полети са кацнали на европейските летища. Липсата на безвизов режим обаче все още е фактор, който възпира някои пътници. Едно от проучванията изследва какъв би бил ефектът за европейския туризъм и икономика, ако нямаше визови изисквания. Резултатите показват, че пълна либерализация на визите би допринесла за увеличение от 1% на БВП на ЕС, като генерира допълнителни приходи от 12.5 млрд. евро годишно за сектора. Китай все още има голям потенциал. В момента 110-120 млн. китайци пътуват годишно, като числото може да нарасне до 200 млн. души през следващите две години.



Какво показват данните

От данните за последните няколко години и въз основа на обобщението на ОИСР става ясно, че туризмът е растящ сектор. Най-високият му дял от БВП е в Испания (11.6%), Белгия (11%) и Португалия (9.2%), като това са резултати за 2016 г. Необходимо е да се отбележи, че терористичните атаки в Брюксел през същата година са довели до големи загуби за туристическите агенции, ресторанти, хотели, както и оказа влияние върху конферентния туризъм. Според данните от последните пет години туризмът представлява най-малък дял от БВП в Полша (1.2% през 2013 г.), Люксембург (1.7% през 2015 г.) и Словакия (2.4% през 2015 г.).

В резултат на бума на туризма в Европа през 2018 г. секторът е допринесъл с 441.1 млрд. евро за икономиката на ЕС, или 10.1% от общия БВП на блока. Тази индустрия осигурява над 27 млн. работни места, които представляват 11.6% от всички работници в ЕС. Ръстът на сектора на годишна база в световен мащаб е в размер на 5.6%

Доброто представяне на туризма на глобално ниво е осезаемо във всички страни от ЕС. Данни на Световния съвет по туризъм (WTTC) показват, че например в Унгария 9% от всички наети работят в туризма. Процентът е по-голям е страни, които са по-силно зависими от туризма като Португалия (19.1%), Испания (14.6%) и Италия (13.2%). В България заетите в туризма са 11% от всички наети.

Дял на заетите в туризма, 2018 г. (в %)

Туризмът трябва да става все по-интелигентен Унгарският евродепутат социалист Ищван Ужхелий, който е заместник-председател на комисията по транспорт и туризъм на Европейския парламент, акцентира върху това, че туризмът е един от най-бързоразвиващите се сектори в сферата на услугите. Евродепутатът посочи нуждата туризмът да става все по-интелигентен, за да не се "задушават градовете". Той даде Будапеща като пример, където туристическата инфраструктура до голяма степен е отделена от системата за обществен транспорт.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.