САЩ санкционираха сърби и латвиец по закона "Магнитски"
Под ударите на глобалното законодателство срещу корупцията и нарушаването на човешки права попадат 40 физически лица и компании
Капитал
САЩ санкционираха граждани и компании от Сърбия, Латвия и Венецуела заради глобалния закон "Магнитски". В съобщение по темата, публикувано в Международния ден на борбата против корупцията – 9 декември, Бюрото за контрол на чуждестранни активи (OFAC) към Министерството на финансите обяснява, че мерките срещу 40 физически лица и компании са срещу извършители на "сериозни нарушения на човешките права и корупция".
Цялото имущество и активи на включените в списъка и компаниите, които са тяхна мажоритарна собственост, са блокирани. Забранява на американски граждани и компании да осъществяват каквито и да е транзакции, свързани с тях или организациите им.
Кой влиза в списъка
Санкционирани са девет сръбски граждани, свързани със Слободан Тешич, един от най-важните оръжейни търговци на Балканите, който вече е в списъка със забрана за пътуване на ООН за нарушения на оръжейно ембарго за Либерия. Според САЩ той "пряко или непряко" е предоставял подкупи и финансова поддръжка, "водил е потенциални клиенти на скъпи ваканции, плащал е за образованието на децата им в западни училища или университети и е използвал големи подкупи, за да си осигури договори." Четири компании са определени, че са на Тешич или са свързани с него - Preduzece Za Trgovinu Na Veliko I Malo Partizan Tech DOO Beograd-Savski Venac (Partizan Tech), Technoglobal Systems DOO Beograd (Technoglobal), Charso Limited и Grawit Limited.
Въпреки наложените санкции Тешич продължава да търгува с оръжия като "мълчалив партньор в компаниите, които индиректно притежава и управлява", се казва в съобщението, според което той все още контролира много, ако не всички аспекти от ежедневните операции на компаниите, включително посреднически сделки и намирането на нови възможности за бизнес.
Във връзка с това са санкционирани още Горан Андрич (като един от най-близките му сътрудници, представлявал Тешич в различни международни сделки), Небойша Шаренац, Зоран Петрович, Никола Бъркич, Желимир Петрович, Сретен Цветкович и Есад Капиджич.
В списъка влезе и дългогодишният кмет на латвийския град Вентспилс Айварс Лембергс, срещу когото през годините са водени разследвания и съдебни деля за корупция, пране на пари и злоупотреба с власт. Според САЩ "Лемберг е корумпирал и използвал служителите на реда, за да защити интересите си и да влияе на политиците, които иначе не е в състояние да контролира", се казва в съобщението на финансовото министерство на САЩ.
Под санкциите попадат четири организации, които са собственост или контролирани от него - Ventspils Freeport Authority, Ventspils Attistibas Agentura (известна също като Агенция за развитие на Вентспилс), Biznesa Attistibas Asociacija (известна още като Асоциация за бизнес развитие), и Latvijas Tranzita Biznesa Asociacija (известна като Латвийска асоциация за транзитен бизнес).
Двама венецуелци също са сред санкционираните - Густаво Адолфо Бискаино Хил и Хуан Карлос Дугарте Бадрон, които между април 2016 г. и юни 2018 г. последователно са оглавявали Административната служба за идентификация, миграция и имиграция и са замесени в корупция, свързана с продажба на паспорти.
Включени са и няколко камбоджански граждани, отговорни за корупция, лично облагодетелстване или други нарушения.
Поводът за мерките
Глобалният закон "Магнитски" влезе в сила в САЩ преди две години, след като през 2012 г. беше приет такъв закон само срещу руски нарушители на човешките права. Той носи името на руския адвокат Сергей Магнитски, обвинен от руските власти след като разкри данъчна измама, ощетила американски фонд, който е защитавал. По-късно Магнитски почина в руски затвор при неизяснени обстоятелства.
Законът "Магнитски" не е единственият глобален инструмент, чрез който САЩ може да налага санкции на корумпирани лица. Секция 7031C от закон, който регулира дейността на Държавния департамент, дава право на държавния секретар на САЩ да не допускат на американска територия служители в чуждестранни правителства и членове на техните семейства, когато разполага с достоверна информация за участието им в корупция в големи размери.
В края на ноември новият американски посланик в България Херо Мустафа заяви, че САЩ има готовност да прилага санкции по този глобален антикорупционен закон и срещу български официални лица и семействата им, замесени в тежка корупция.
От съобщението на финансовото министерство във вторник не става ясно по какъв механизъм се взима решението кои лица да бъдат санкционирани.
Айварс Лембергс е първият санкциониран по закона "Магнитски" латвиец, срещу когото официално се водят дела за корупция. "Този акт подчертава ангажимента на САЩ към Латвия и решимостта ни да привлечем корумпираните олигарси под отговорност за своите действия срещу ключов европейски съюзник", пише в съобщението, в което се посочва, че Лембергс използва своето влияние върху ръководствата на политическите партии, за да оформя в съответствие със собствените си интереси управлението като промотира определени лица на държавни длъжности и да възпрепятства назначаването на други.
За сравнение в България продължава да няма нито едно високопрофилно разследване или дело за корупция и нарушаване на човешки права.
Европейският съюз ще създаде режим за санкции в стил "Магнитски", за да наказва нарушители на човешките права в цял свят. За това се споразумяха външните министри на блока в понеделник, съобщава Politico. Холандия призовава за подобна мярка от повече от година. След САЩ, свои версии на закона приеха Канада, Великобритания и балтийските страни, но консенсус за такъв досега липсваше на европейско ниво.
По информация на европейски дипломат, цитиран от EUobserver, 23 държави от ЕС са подкрепи мярката, а пет са се въздържали.
"След искане от няколко държави членки се съгласихме да започнем подготвителна работа за световен режим за санкции за решаване на проблема с нарушенията на човешките права, който ще бъде еквивалентът на ЕС на т.нар. закон "Магнитски" на САЩ", обясни след срещата новият върховен представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.
Според европейски официални лица подготвителната работа ще отнеме месеци. Високопоставен дипломат казва, че предложеният режим ще позволи на ЕС да наказва конкретни граждани, "без да изпраща посланието, че не иска да има отношения с тази държава", защото санкциите ще таргетират индивидуалната отговорност, а не на националността.
