Европейската централна банка (ЕЦБ) не направи промени по политиката си по време на последното заседание на управителния съвет за годината. То бе и първото с новия президент на Кристин Лагард, която пое поста от Марио Драги през ноември. Очаквано, Лагард остави лихвените проценти по депозитите на -0.5%, дълбоко в негативната територия - може би най-важното наследство от мандата на Драги.
Неясно е обаче доколко могат да се правят изводи за дългосрочната политика на ЕЦБ под ръководството на Лагард, която доскоро бе директор на Международния валутен фонд (МВФ). По време на мандата си Драги бе до голяма степен принуден да разхлаби, доколкото е възможно, паричната политика, след като първо трябваше да се справи с последиците от кризата от края на миналото десетилетие, а след това се сблъска и с ефектите от търговската война между САЩ и Китай.
От първата пресконференция на Лагард стана ясно, че тя със сигурност няма да прави големи промени по политиката на централната банка в краткосрочен план и за момента стъпките на ЕЦБ ще са по-скоро към "още от същото". Може би най-важното от изказването на Лагард пред журналисти е, че тя ще поиска още повече мерки от страна на самите национални правителства.
"За да достигнем до всички позитиви на нашата парична политика, трябва да получим подкрепа и от други политики, така че да имаме потенциал за дългосрочен растеж. Правителствата, които имат фискално пространство, трябва да бъдат готови да действат ефективно и навреме. Там, където има висок държавен дълг, правителствата трябва да се целят към структурно балансиране", коментира Лагард.
От ноември банката започна и ново печатане на пари, като вече всеки месец купува облигации за 20 млрд. евро, освен това реинвестира и постъпленията от лихвите. Общо по време на мандата на Драги бяха отпечатани 2.6 трлн. евро - като помощ за икономиката на еврозоната и като мярка против инфлацията.
Европейската централна банка (ЕЦБ) не направи промени по политиката си по време на последното заседание на управителния съвет за годината. То бе и първото с новия президент на Кристин Лагард, която пое поста от Марио Драги през ноември. Очаквано, Лагард остави лихвените проценти по депозитите на -0.5%, дълбоко в негативната територия - може би най-важното наследство от мандата на Драги.
Неясно е обаче доколко могат да се правят изводи за дългосрочната политика на ЕЦБ под ръководството на Лагард, която доскоро бе директор на Международния валутен фонд (МВФ). По време на мандата си Драги бе до голяма степен принуден да разхлаби, доколкото е възможно, паричната политика, след като първо трябваше да се справи с последиците от кризата от края на миналото десетилетие, а след това се сблъска и с ефектите от търговската война между САЩ и Китай.
1 коментар
Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард продължава неправилното емитиране на евро.
При наличие на фаталната банкова грешка Европейският съюз е с нарастващи щети.
При запазване на банковата грешка, колкото повече е европейския икономически растеж – толкова повече са нанесените щети. Тези щети подсигуряват начало на стихиен етап на криза и провалът на Европейския съюз.
За устойчиво проспериращ Европейски съюз е необходимо правилно емитиране на евро.