България и Северна Македония: възможно ли е реално партньорство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България и Северна Македония: възможно ли е реално партньорство

Бойко Борисов и Зоран Заев могат да се похвалят, че промениха тона между двете съседни страни

България и Северна Македония: възможно ли е реално партньорство

София и Скопие трябва да набележат практични мерки как да повишат свързаността помежду си

Димитър Бечев
7960 прочитания

Бойко Борисов и Зоран Заев могат да се похвалят, че промениха тона между двете съседни страни

© Reuters


За автора

Димитър Бечев е старши сътрудник в Atlantic Council

"България ни измъкна от тотална изолация." Това заяви президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в неотдавнашно интервю пред БГНЕС. Обвинявайки бившия премиер Никола Груевски за обтегнатите отношения между Скопие и София преди 2017 г., той косвено подчертава ролята на наследника му Зоран Заев за настъпилото разведряване през последните години. В думите му има немалка доза истина. Заев и Бойко Борисов могат да се похвалят, че промениха тона между двете съседни страни. Борисов беше може би един от първите лидери в ЕС, който още в самото начало на протестите срещу управлението на ВМРО-ДПМНЕ през пролетта на 2015 г. се срещна със Заев. Тази подкрепа беше от значение за тогавашния водач на македонската опозиция. С нея той целеше да покаже на привържениците си, че евентуална смяна на властта ще доведе и до отблокиране на присъединяването към НАТО и ЕС. В общи линии така и стана.

Големите надежди

Броени месеци след встъпването в длъжност на кабинета на Заев, продукт на споразумение с блока от албански партии и лобиране от страна както на ЕС, така и на САЩ, беше подписан Договорът за приятелство и добросъседство между България и Република Македония. Навръх Илинден Борисов отиде в Скопие, където заедно със Заев положиха венец на гроба на Гоце Делчев в църквата "Свети Спас". Последва съвместно заседание на двете правителства, което набеляза идеи за развитие на презграничното сътрудничество. През май 2018 г. българското председателство на Съвета на ЕС пък стана на домакин на среща на високо равнище на ЕС и Западните Балкани. По твърденията на Борисов именно в София Заев и гръцкият премиер Алексис Ципрас са договорили най-важните елементи от бъдещото Преспанско споразумение, което на практика отвори за Скопие вратите на НАТО и създаде реална възможност за начало на присъединителни преговори с ЕС.

Година и половина по-късно ситуацията не е особено окуражаваща. Франция едностранно блокира преговорите – и то няколко пъти от лятото на 2018 г. насам. Преименуваната Северна Македония я чакат предсрочни избори през април 2020 г. Освен ако Париж не промени решението си напролет, на Заев и СДСМ ще бъде трудно да водят кампания с обещания за европейско бъдеще. ВМРО-ДПМНЕ ще печели подкрепа с аргумента "казахме ли ви – ще смените името и пак ще останете с празни ръце". Становището на Венецианската комисия, че Законът за езиците, приет като отстъпка за албанския блок, отива твърде далеч в прокарването на албанския в държавните институции и съдебната власт, е пак вятър в платната на националистите. Очакванията на македонските граждани за повече прозрачност в управлението и непримирима битка с корупцията не се оправдаха. Експремиерът Груевски се изплъзна от правосъдието въпреки влязла в сила присъда за злоупотреба с власт. Промяната на конституцията с цел да бъдат изпълнени условията на Преспанския договор стана възможна на цената на амнистия за кадри на ВМРО-ДПМНЕ, замесени в погрома срещу македонския парламент през април 2017 г. Скандал за изнудване взе главата на специалния прокурор Катица Янева, подривайки доверието в институция, създадена по внушение на ЕС с цел разчистване на авгиевите обори, завещани от Груевски. Икономическите реформи бяха оставени на заден план. Растежът е нисък – около 3% от БВП през 2018 и 2019 г.

А сега накъде

През 2020 г. Заев ще се бори за политическото си оцеляване. Единственото по-значително постижение, с което може да се похвали той, е членството на Северна Македония в НАТО. Но макар това да е важна стъпка за страната, присъединяването към алианса едва ли ще мотивира електората в достатъчна степен. От януари нататък Заев ще отстъпи позицията си на служебен премиер, а вътрешното министерство и ред замминистерски кресла ще преминат в ръцете на ВМРО-ДПМНЕ. Това означава, че социалдемократите няма да могат да разчитат на публични ресурси, поне не в пълен обем, за да спечелят преднина пред опозицията. Единственият скрит коз на Заев е решение на ЕС в навечерието на изборите да даде зелена светлина на Северна Македония.

Именно тук трябва да са съсредоточени и усилията на България. Към днешна дата Франция е изправена срещу всички останали страни членки, включително Германия, по въпроса за Северна Македония. Държави като Дания или Нидерландия може също да имат възражения, но те се отнасят почти изцяло за Албания. С други думи, България трябва да лобира съвместно с други в ЕС – например Германия, страните от Вишеградската четворка, Словения, Гърция, Италия, а и Хърватия, която поема председателството на Съвета на ЕС в периода януари - юни – за начало на преговори. Общо е разбирането обаче, че за да направи Еманюел Макрон завой за Скопие, е нужно да извоюва определени отстъпки. Новата Европейска комисия начело с Урсула фон дер Лайен трябва час по-скоро да разработи предложения за промяна в методологията на преговорния процес – например възможност вече "затворени" глави да бъдат отваряни наново. Многостранните разговори могат да произведат компромисно решение.

България трябва да работи и двустранно със Северна Македония. Както се очакваше, акцентът върху смесената комисия по спорните въпроси от историята се оказа лошо решение. Натискът върху северномакедонските власти да преразгледат тази или онази фигура или събитие от миналото може да носи овации в София, но на практика прави междудържавните отношения игра с нулев резултат. Печалбата на едната страна е загуба за другата. Да не говорим, че гръмките изказвания и ултиматуми в България наливат вода в мелницата на македонския национализъм и повишават риска при промяна на правителството в Скопие да последва срив в съседските връзки. Вместо това България и Северна Македония трябва да набележат практични мерки как да повишат свързаността помежду си. На първо място – доизграждане на пътя между София и Скопие, който въпреки гръмките декларации през годините си остава в окаяно състояние в участъка от ГКПП Деве баир почти до гр. Куманово. Инициативата за отпадане на роуминга е също особено важна, но въпреки това не е много ясно доколко по нея има реален напредък. Други примери включват енергетиката (и то не само възможността на български бизнесмени да горят отпадъци оттатък границата), образованието, пазарът на труда. Пазарната и инфраструктурната интеграция би трябвало да е цел номер едно. Тя ще донесе както растеж, така и по-устойчиви политически отношения.

Северна Македония добре разбира колко важни са връзките със съседите. Като илюстрация: първо, инициативата със Сърбия и Албания за задълбочаване на регионалното сътрудничеството (т.нар. "Малък Шенген"); и второ, перспективата за изграждане на междусистемна връзка с газопреносната мрежа на Гърция. Предстоящата среща на върха ЕС - Западни Балкани в Загреб през май 2020 г., а и забавянето в процеса на разширяването – което е факт със или без преговори за членство – ще поставят подобни проекти във фокуса на внимание. Редно е и България да постави на масата конкретни идеи и предложения. Това няма как да стане без реално партньорство със съседна Северна Македония.

За автора

Димитър Бечев е старши сътрудник в Atlantic Council

"България ни измъкна от тотална изолация." Това заяви президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в неотдавнашно интервю пред БГНЕС. Обвинявайки бившия премиер Никола Груевски за обтегнатите отношения между Скопие и София преди 2017 г., той косвено подчертава ролята на наследника му Зоран Заев за настъпилото разведряване през последните години. В думите му има немалка доза истина. Заев и Бойко Борисов могат да се похвалят, че промениха тона между двете съседни страни. Борисов беше може би един от първите лидери в ЕС, който още в самото начало на протестите срещу управлението на ВМРО-ДПМНЕ през пролетта на 2015 г. се срещна със Заев. Тази подкрепа беше от значение за тогавашния водач на македонската опозиция. С нея той целеше да покаже на привържениците си, че евентуална смяна на властта ще доведе и до отблокиране на присъединяването към НАТО и ЕС. В общи линии така и стана.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Наистина, крайно време е да сложим отношенията със СМ на пракматична основа.

    Като начало, трябва да отворим трудовия си пазар за гражданите на СМ, както и да ги приравним на български граждани по отношение образвоателната ни система. Нека идват у нас да учат и работят. Само така има шанс да се преодолеят натрупаните у тях предразсъдъци към нас.

    Другото е, че БГ изобщо не използва възможността за културно влияние. Какво пречи във всеки по-голям град в СМ да се направят български културни институти с читалища и библиотеки към тях? Нека дадем шанс на македонците да пият вода от извора - като им дадем пряк достъп до наша литература и преса.

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    продължение от №1:

    Стамболов навремето е имал правилния подход към Македония - възпирал е четите на ВМРО (които само са създавали проблеми за цивилното население), а вместо това е инвестирал в Просвета в Македония. Тогава в Македония масово се основават български училища и църкви.

    За съжаление след него в българската политика в Македония прагматизма отстъпва на (пишман) патриотизма. Което се оказва ужасно вредно.

    А образованието е именно това, което създава идентичност.

    БГ вече над 20г пропуска възможността за културно влияние в СМ. А имаме златен шанс - Сърбия вече не е конкурент. Такъв няма как да е и Гърция. Само ние можем да се саботираме - и успешно го правим.

    Пътят е ясен - со благо и со кротце. Във всеки по-голям град на СМ следва да има български културен център с библиотека. Семената трябва да се посеят.

  • 3
    bobyb avatar :-|
    bobyb

    До коментар [#2] от "Николов":

    Още един от греховете на Стамболов към руската сатрапия. Не е случайно, че го убиха с такава омраза. Днешните "държавници" всичките ги е страх да не ги стигне някой руски убиец.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Г-н Николов в своите коментари е много по-интересен и иновативен от г-н Бечев, който с подробния си преразказ на случвалото се и поредицата от инфраструктурни "трябва","трябва","трябва" ме смути забележително.

    До коментар [#2] от "Николов":
    Концепцията ви е много логична, точна и действена. Поздравления..


    В днешната ни родина културата е доведена просто до бутане за усвояване на едни пари по едни програми, а образованието е съсредоточено във вдигането заплатите на учителите, защото сме на път да ги загубим. Пък времевия хоризонт на политиците ни е да иззимят на власт.
    От четвърт век няма с какво да сме пример за когото и да било.
    За съжаление.

    Пътища и мостове може да помагат за бизнеса, ама повече от едни пари оттук да отидат там не могат да постигнат. Връзките ги правят хората. Разни завършили медицина в БГ преди десетилетия суданци, алжирци, египтяни, когато се срещнем случайно по конгреси винаги, ама винаги държат на много забравен български да ми изкажат обичта си към България.

    Това е пътят и ви блогадаря, че го напомняте дори на уважавания от мен г-н Димитър Бечев.




  • 5
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Наистина трябва да се направят всички усилия за влизането на СМ в ЕС. Това е въпрос на взаимен интерес.

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Благодаря за комплиментите.

    Бечев е, всъщност, от малкото хора, които имат реалистични виждания за отношенията ни със СМ. Моят коментар не е критика към неговата позиция.

    Но просто не мога да си обясня какво ни спира да сме по-активни спрямо СМ. Дори и да се абстрахираме от миналото и сантиментите - това е нашият заден двор. Един вид икономически придатък. На маса западни фирми централите за СМ са в София. Това са реалностите в региона. Сърбия вече няма тази икономическа и политическа тежест. Гърция я има, но я няма етническата близост. Оставаме ние. Ама ние нищо не правим.

    Просто трябва да основем български читалища, библиотеки и дори училища в СМ. Ще има достатъчно интерес.

    Все се кълнем как в СМ били българи, а до тук никакъв опит не сме правили да ги приобщим образователно. Дори в Лондон има повече български училища отколкото в цялата СМ (вярно, резултат на само-инициатива, а не на държавата).

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    В продължение от #6: Пуснете в Гугъл фраза от сорта на "Молбата ви е разгледана от Съвета по гражданство с положително становище".

    Това една от фразите обозначаващи различните етапи от придобиването на БГ гражданство.

    Ще попаднете на маса форуми в СМ където се обсъжда процедурата. Форумите почват преди около 15 години. В постингите от онези години ще видите маса отзиви как взимащите БГ паспорти се "продават за жълти стотинки" заради декларацията, че се чувстват българи.

    След 2007-ма такива реплики в македонските форуми вече няма. Ясно им е, че БГ е единстената страна в ЕС, която е готова да ги приеме под крилото си.

    Вместо това в македонските форуми има съвсем практически въпроси как да се готвят за интервюто за българско гражданство. Т.е. интерес към книжовния български език определено има.

    Но курсове по книжовен български в СМ няма. Имало е по турско време но сега няма - въпреки, че сега в СМ няма никакви административни пречки за това. Просто нашите тулупи и пишман патриоти още не са измислили как да правят бизнес от това.

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "Николов":

    Комплименти не ви правя. И не ви противопоставям и на г-н Бечев. Просто на фона на общите приказки на г-н Бечев, когото аз винаги чета с внимание и интерес, защото е безспорен ерудит, мисля, че вашите виждания в случая са много по-адекватни.

    Българската държава е блокирана и няма полезен ход както заради патриотарството по отношение на Македония, което с десетилетия отглежда, така и от неспособността да преодолее/заобиколи комплексираността/враждебността на индоктринираните македонци.

    Стара истина е, че докато несполучливата доктрина на Обреновичите след 1918 г. е била да накарат местнито българско население да се прероди в сърби, Йосип Броз след 1944 г. постъпва много по-изкусно: вие не сте сърби, но не сте и българи: вие сте македонци. И югославската пропаганда три поколения оттогава копа тоя дълбок разделителен канал.

    Когато преди 30 г за пръв път отидох в Турция, бях откровено притеснен, че дори на битово ниво ще се отнасят недобре с мен като българин. Нищо подобно! Когато разберяха, че съм българин, турците се ухилваха да ушите и минаваха на "комшу". И това при положение, че цялата ни нация беше възпитавана, че това са Враговете... Няколко години преди това аз трябваше да водя взвода си в победна атака срещу турския аскер в Одринско.

    На битово ниво не мисля, че някой българин седне да си приказва с македонци, почва да изяснява чий е Гоце, чия е Крушовската република. Това е наложена ни скопена политическа пропагандна, която се лее от двете страни на границата и инфектира отношенията ни.
    Българите/македонците от лични впечатления трябва да се убедят, че от другата страна на границата не живеят техни врагове. Как да го постигнем? С общуване и по начина, който вие предлагате: отваряне на образованието и трудовия пазар за македонци.
    Да уважаваме тяхното национално чувство. И да им покажем нашите велики писатели, режисьори, художници, архитекти, инжинери.

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    инжЕнери, разбира се.

  • 10
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Мда. Те не промениха нищо в отношението си към нас, а ние да се борим с зъби и нокти за тяхната кандидатура в ЕС. Да са живи и здрави - още 10 години извън ЕС и вече цялото население ще е с "бугарски пасоши".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK