България и Северна Македония: възможно ли е реално партньорство

Наистина, крайно време е да сложим отношенията със СМ на пракматична основа.

Като начало, трябва да отворим трудовия си пазар за гражданите на СМ, както и да ги приравним на български граждани по отношение образвоателната ни система. Нека идват у нас да учат и работят. Само така има шанс да се преодолеят натрупаните у тях предразсъдъци към нас.

Другото е, че БГ изобщо не използва възможността за културно влияние. Какво пречи във всеки по-голям град в СМ да се направят български културни институти с читалища и библиотеки към тях? Нека дадем шанс на македонците да пият вода от извора - като им дадем пряк достъп до наша литература и преса.

продължение от №1:

Стамболов навремето е имал правилния подход към Македония - възпирал е четите на ВМРО (които само са създавали проблеми за цивилното население), а вместо това е инвестирал в Просвета в Македония. Тогава в Македония масово се основават български училища и църкви.

За съжаление след него в българската политика в Македония прагматизма отстъпва на (пишман) патриотизма. Което се оказва ужасно вредно.

А образованието е именно това, което създава идентичност.

БГ вече над 20г пропуска възможността за културно влияние в СМ. А имаме златен шанс - Сърбия вече не е конкурент. Такъв няма как да е и Гърция. Само ние можем да се саботираме - и успешно го правим.

Пътят е ясен - со благо и со кротце. Във всеки по-голям град на СМ следва да има български културен център с библиотека. Семената трябва да се посеят.

До коментар [#2] от "Николов":

Още един от греховете на Стамболов към руската сатрапия. Не е случайно, че го убиха с такава омраза. Днешните "държавници" всичките ги е страх да не ги стигне някой руски убиец.

Наистина трябва да се направят всички усилия за влизането на СМ в ЕС. Това е въпрос на взаимен интерес.

До коментар [#4] от "D-r D":

Благодаря за комплиментите.

Бечев е, всъщност, от малкото хора, които имат реалистични виждания за отношенията ни със СМ. Моят коментар не е критика към неговата позиция.

Но просто не мога да си обясня какво ни спира да сме по-активни спрямо СМ. Дори и да се абстрахираме от миналото и сантиментите - това е нашият заден двор. Един вид икономически придатък. На маса западни фирми централите за СМ са в София. Това са реалностите в региона. Сърбия вече няма тази икономическа и политическа тежест. Гърция я има, но я няма етническата близост. Оставаме ние. Ама ние нищо не правим.

Просто трябва да основем български читалища, библиотеки и дори училища в СМ. Ще има достатъчно интерес.

Все се кълнем как в СМ били българи, а до тук никакъв опит не сме правили да ги приобщим образователно. Дори в Лондон има повече български училища отколкото в цялата СМ (вярно, резултат на само-инициатива, а не на държавата).

В продължение от #6: Пуснете в Гугъл фраза от сорта на "Молбата ви е разгледана от Съвета по гражданство с положително становище".

Това една от фразите обозначаващи различните етапи от придобиването на БГ гражданство.

Ще попаднете на маса форуми в СМ където се обсъжда процедурата. Форумите почват преди около 15 години. В постингите от онези години ще видите маса отзиви как взимащите БГ паспорти се "продават за жълти стотинки" заради декларацията, че се чувстват българи.

След 2007-ма такива реплики в македонските форуми вече няма. Ясно им е, че БГ е единстената страна в ЕС, която е готова да ги приеме под крилото си.

Вместо това в македонските форуми има съвсем практически въпроси как да се готвят за интервюто за българско гражданство. Т.е. интерес към книжовния български език определено има.

Но курсове по книжовен български в СМ няма. Имало е по турско време но сега няма - въпреки, че сега в СМ няма никакви административни пречки за това. Просто нашите тулупи и пишман патриоти още не са измислили как да правят бизнес от това.

До коментар [#6] от "Николов":

Комплименти не ви правя. И не ви противопоставям и на г-н Бечев. Просто на фона на общите приказки на г-н Бечев, когото аз винаги чета с внимание и интерес, защото е безспорен ерудит, мисля, че вашите виждания в случая са много по-адекватни.

Българската държава е блокирана и няма полезен ход както заради патриотарството по отношение на Македония, което с десетилетия отглежда, така и от неспособността да преодолее/заобиколи комплексираността/враждебността на индоктринираните македонци.

Стара истина е, че докато несполучливата доктрина на Обреновичите след 1918 г. е била да накарат местнито българско население да се прероди в сърби, Йосип Броз след 1944 г. постъпва много по-изкусно: вие не сте сърби, но не сте и българи: вие сте македонци. И югославската пропаганда три поколения оттогава копа тоя дълбок разделителен канал.

Когато преди 30 г за пръв път отидох в Турция, бях откровено притеснен, че дори на битово ниво ще се отнасят недобре с мен като българин. Нищо подобно! Когато разберяха, че съм българин, турците се ухилваха да ушите и минаваха на "комшу". И това при положение, че цялата ни нация беше възпитавана, че това са Враговете... Няколко години преди това аз трябваше да водя взвода си в победна атака срещу турския аскер в Одринско.

На битово ниво не мисля, че някой българин седне да си приказва с македонци, почва да изяснява чий е Гоце, чия е Крушовската република. Това е наложена ни скопена политическа пропагандна, която се лее от двете страни на границата и инфектира отношенията ни.
Българите/македонците от лични впечатления трябва да се убедят, че от другата страна на границата не живеят техни врагове. Как да го постигнем? С общуване и по начина, който вие предлагате: отваряне на образованието и трудовия пазар за македонци.
Да уважаваме тяхното национално чувство. И да им покажем нашите велики писатели, режисьори, художници, архитекти, инжинери.

инжЕнери, разбира се.

Мда. Те не промениха нищо в отношението си към нас, а ние да се борим с зъби и нокти за тяхната кандидатура в ЕС. Да са живи и здрави - още 10 години извън ЕС и вече цялото население ще е с "бугарски пасоши".