Единство в след-Brexit света
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Единство в след-Brexit света

Shutterstock

Единство в след-Brexit света

Как изглежда новата форма на европейско единство за ЕС

232 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Европейският съюз бе основан с идеята да спомага за мира, сигурността и единството. Но какво се случва с ЕС, когато европейските нации преосмислят членството си и започнат да се фокусират върху националистически интереси? Ролята на ЕС изглежда несигурна, когато ред държави поставят под въпрос ползите от него. Докато Великобритания върви към Brexit, дали други страни ще я последват? Помолихме европейски президенти да разсъждават как би могло да изглежда новото европейско единство след Brexit.

Майкъл Д. Хигинс, президент на Ирландия

В търсене на включващ ЕС

Майкъл Хигинс, президент на Ирландия

Живеем във време, когато едновременно се случват дълбоки предизвикателства в няколко посоки: за оцеляването на околната среда; за човешките нужди по отношение на най-базови необходимости като пълноправно гражданство и участие; и за влошаващото се неравенство с все по-нерегулирана и безотчетна концентрация на богатство на глобално ниво.

Едно смислено европейско единство трябва не само да осигурява сближаване вътре в страните членки и между тях, но и да отчита нашата глобална взаимозависимост и да бъде еманципирано в предлагането на ново усещане за "принадлежност"; "принадлежност", която минава отвъд поколенията, която е културно плуралистична и признава както рационалните, така и духовните източници на човешки права.

Вярвам, че има спешна нужда както науката, така и дипломацията, която понастоящем е в капана на тясна теория на интересите, да се променят, като създадат нови връзки между икономиката, екологията и етиката; и така да прокарат нов път, по който можем да вървим заедно, в интерес не само на всички хора в Европа, но и на самото човечество.

Нашата Европа заедно с други съюзи трябва да сложи под контрол това, което в момента е безотчетно, което подкопава общественото доверие в демокрацията и ни дефинира просто като ненаситни индивидуалистични потребители.

За постигане на тази визия е нужна смяна на парадигмата в теорията, политиката и практиката: изисква се поставяне под въпрос и скъсване с много от нашите предположения за това какво е уместно за постигане на икономическото, социално и екологично благополучие на нашите граждани. Ролята на държавата в подобряване на живота на гражданите трябва да бъде изговорена отново, а концепцията за суверенитет трябва да бъде предефинирана по такъв начин, че да бъде определена и разбирана като нещо, което може да бъде споделяно и в полза на гражданите може да минава през граници в една рамка на различни, но споделени ценности.

Тази Европа, в която ще постигнем единство, трябва да бъде такава, в която нашите споделени амбиции се преследват с отвореност и с признание, че социалните и екологичните съображения вече не могат да бъдат подчинени на тясната метрика на крайната пазарна идеология.

Трябва да направим това не само заради нас самите, но и за бъдещите поколения, към които имаме отговорност да създадем мирен и хармоничен свят, основан на устойчива визия за икономиката и обществото и обогатен с разнообразие на култури.

Борут Пахор, президент на Словения

Ренесанс на европейската идея

Борут Пахор, президент на Словения

Европейският съюз е проект, замислен с идеалистичното намерение да донесе мир, сигурност и просперитет на нашия общ континент.

От основаването на ЕС идеята за европейска интеграция се е натъквала на смесени реакции и резултати. Преживявали сме както вълнение, така и разочарование. Но отскоро се появи сериозна пречка пред постигането на целите на тази идея.

Настоящият застой е видим в намалената ефективност на ЕС и той задълбочава разочарованието на европейците от организацията. Заради тази задънена улица и множеството критики към ЕС призивите за отказ от по-нататъшна интеграция между страните членки и оттам връщане към пълна национална независимост днес звучат по-често от когато и да било преди.

Аз оставам горещ привърженик на федерализма, но дори онези от нас, които предпочитат по-интегрирана Европа, не могат да бъдат доволни от настоящия блокаж и общата липса на развитие и ефективност на организацията. Когато се застъпваме за по-силен ЕС, ние не го правим в подкрепа на настоящата тъжна ситуация, а от желание да стигнем до ренесанс на европейската идея и да възприемем нови концепции за по-нататъшния й растеж.

Тъй като ни липсват нужната находчивост и убедителност, разбираемо е, че хората се оттеглят в своите национални рамки и търсят отговори на всички въпроси в тази позната среда. Но това не е стъпка напред. Връщането към старата европейска геополитика не е решение за бъдещето, а стъпки назад към урок, който няма нужда да бъде повтарян – разделенията не овластяват, а причиняват раздори между хора, които би трябвало да се стремят към обща цел.

Европейската идея е основана на помиряване и фундаментални демократични ценности. В този момент постиженията на ЕС може да не са толкова осезаеми, но идеята остава силна и вдъхновяваща.

Идеята за европейска интеграция е една от прекрасните концепции на човечеството и аз съм готов да заложа всичко на нея, така че поколенията след нас да могат да спечелят.

© 2019 The New York Times Company, Michael D. Higgins and Borut Pahor

Европейският съюз бе основан с идеята да спомага за мира, сигурността и единството. Но какво се случва с ЕС, когато европейските нации преосмислят членството си и започнат да се фокусират върху националистически интереси? Ролята на ЕС изглежда несигурна, когато ред държави поставят под въпрос ползите от него. Докато Великобритания върви към Brexit, дали други страни ще я последват? Помолихме европейски президенти да разсъждават как би могло да изглежда новото европейско единство след Brexit.

Майкъл Д. Хигинс, президент на Ирландия

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK