Този текст е част от специалното издание World Review на The New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете в последния брой на "Капитал" за годината.
Векове преди появата на социалните медии в своята "Политика" Аристотел ясно формулира жизнено необходимата характеристика, която подкрепя съвременното демократично съвместно съществуване, отличава ни от останалите биологични видове и ни прави, по неговата известна фраза, "политически животни": дарбата да говорим, или "логос", което на гръцки означава не само реч, но и разум. Тази разумна реч, казва Аристотел, е способността, която "служи за разкриване на полезното и вредното и следователно също и на справедливото и несправедливото... а сътрудничеството в тези неща е това, което формира едно домакинство и един град".
Способността на за разумна комуникация прави възможни изборите и позволява на нашите представителни политически системи да функционират и да се адаптират. Свободата на словото овластява гражданите да преследват своите интереси индивидуално или колективно и да оформят институциите, чиито решения влияят върху живота им.
Днес обаче сме дълбоко загрижени за самото оцеляване на демокрацията и върховенството на закона. Тези граждански гаранции правят възможно нашето съвместно съществуване, особено във време, когато фалшивата информация бързо се разпространява чрез социалните медии, радикалното политическо съдържание експлодира в дигиталните канали и публичните дебати все повече завиват към екстремизъм. Редом с усилията за постигане на свобода на словото в държави, които все още са под авторитарни режими, се появяват нови инициативи и дебати, мотивирани от безпокойството как упражняваме тази свобода в дигиталния свят.
Действително правата и свободите, подобно на демократичните процеси, изискват постоянна бдителност и обсъждане на употребата им, както и на съдържанието и границите им, ако искаме да ги запазим.
Няма лесни истини, когато става въпрос за ползите и опасностите, които платформите на социалните медии представляват за нашите органи на управление.
От една страна, дигиталните технологии играят жизненоважна роля в осигуряването на свободен достъп до правителствени данни и информация; за окуражаването на гражданското участие във взимането на публични решения; за вкарването на нови гласове в публичния дебат; за насърчаването на прозрачността и контрола над административните действия; при свързването на глобални групи, защитаващи човешките права, върховенството на закона и демокрацията; и за мобилизирането на нови актьори, решени да намерят нови пътища за политическо участие. Арабската пролет отпреди близо десетилетие, продемократичните протести в Хонконг тази година и свалянето на губернатора на Пуерто Рико през юли са само част от примерите.
От друга страна, тревожният брой случки, включващи използването на социални медии за манипулиране на избори и публични дебати, както и надигането на екстремистки групи, прибягващи до интернет, за да подбуждат към омраза и насилие, са ясно предупреждение, че враждебните отношения между тези платформи и демокрацията вече не са просто епизодични.
Фалшивите новини са толкова стари, колкото новините и речта на омразата е толкова стара, колкото речта. Но дигиталната епоха предоставя благоприятна почва за отровното възпроизвеждане и видимостта и на двете. Нека бъде ясно - обещанието за подобряване на човешкия живот, което технологиите предоставят, не подлежи на съмнение. Но рисковете стават също толкова очевидни.
Докато тези въпроси би трябвало да безпокоят в равна степен цялата международна общност, истината е, поне що се отнася до манипулирането на избори, че глобалният Юг често остава извън фокуса. Голяма част от глобалното внимание и репортерстване са концентрирани върху заблудите и изкривяването на информацията, засягащи изборите в индустриалния Запад, като например тези, които се случиха по време президентската надпревара в САЩ през 2016 г.
Съществува сериозна опасност от пренебрегване на последиците от тази липса на внимание не само по отношение на глобалната демократизация и консолидацията на демокрацията, но и на специфичните начини, по които използването на социалните медии влияе на демократичните процеси в Юга.
В Индия, най-многолюдната демокрация в света, фактологичната проверка на съдържанието на новинарските сайтове показва, че по време на последните парламентарни избори разпространението на дезинформация се е увеличило с 40% в сравнение с периодите, когато няма избори. През февруари, когато имаше избори в Нигерия, се разпространяваше невярна информация за предполагаемо насилие в изборните секции, разположени в райони, където опозицията има превес. В Бразилия по време на президентския вот през 2018 г. изборните органи бяха принудени да удвоят усилията си да се справят с разпространението на фалшиви видеа, показващи нагласяване на резултатите при машините за гласуване.
Индия, Нигерия и Бразилия имат нещо общо – преобладаващата употреба на WhatsApp, предпочитаното приложение за размяна на съобщения в Африка, Латинска Америка и много азиатски страни (с 1.6 млрд. активни потребители месечно в 180 държави).
За разлика от други платформи като Facebook, чието съдържание може да бъде наблюдавано, криптираните peer-to-peer платформи за съобщения като WhatsApp, Messenger, Telegram и Signal дават възможност следенето на обмена на информация да бъде практически невъзможно. Освен че е жизненоважна за защита на поверителността на потребителите, peer-to-peer технологията също така улеснява престъпната дейност, циничното разпространение на лъжи и масовата манипулация.
Естествено, някои държави обмислят начини да държат компаниите отговорни за зловредното съдържание, качено на техните платформи, което неизбежно ще предизвика необходим дебат за динамиката между правото на поверителност, икономическата свобода и свободата на словото.
И все пак най-важният дебат, който можем да проведем както в развитите, така и в развиващите се държави, е за това дали качеството на обществените разговори, определено от националните образователни нива, човешкото развитие и силата на институциите, е достатъчно, за да разкрие ползите и вредите или за да отсее справедливото и несправедливото, както го е формулирал Аристотел през IV в. пр. Хр.
Със сигурност сме длъжни да предупреждаваме за опасностите от социалните медии, включително за начините, по които те могат да улеснят разпространението на недостоверна информация, да подбуждат към насилие или да увеличават масовите политически манипулации. Но в края на краищата социалните медии са просто платформи. И макар да могат да помагат за възпроизвеждане и усилване на съдържание, то това съдържание е създадено от реално съществуващ гражданин, организация, правителствена агенция, политическа партия или компания някъде по света.
Социалните медии са най-суровото отражение на обществата и типовете граждани, които сме отгледали. Ако понякога не харесваме това, което виждаме, излъскването на огледалото може да не е достатъчно.
*Лора Чинчила е вицепрезидент на Club of Madrid и председател на Kofi Annan Commission on Elections and Democracy in the Digital Age. Тя е президент на Коста Рика от 2010 г. до 2014 г.
© 2019 The New York Times Company and Laura Chinchilla.
Този текст е част от специалното издание World Review на The New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете в последния брой на "Капитал" за годината.
Векове преди появата на социалните медии в своята "Политика" Аристотел ясно формулира жизнено необходимата характеристика, която подкрепя съвременното демократично съвместно съществуване, отличава ни от останалите биологични видове и ни прави, по неговата известна фраза, "политически животни": дарбата да говорим, или "логос", което на гръцки означава не само реч, но и разум. Тази разумна реч, казва Аристотел, е способността, която "служи за разкриване на полезното и вредното и следователно също и на справедливото и несправедливото... а сътрудничеството в тези неща е това, което формира едно домакинство и един град".
0 коментара