Бавната смърт на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бавната смърт на Европа

Протестиращи с изрисувани на лицата им флагове на ЕС и Великобритания преди среща на върха на ЕС в Брюксел през 2019 г.

Бавната смърт на Европа

ЕС с обръщането на гръб на империализма е изпреварил времето си с десетилетия. И точно заради това рискува да изпадне от историята.

4612 прочитания

Протестиращи с изрисувани на лицата им флагове на ЕС и Великобритания преди среща на върха на ЕС в Брюксел през 2019 г.

© Yves Herman/Reuters


Този текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете в последния брой на "Капитал" за годината.

Кой е Старият свят? Кой е Новият свят? Доскоро отговорът на двата въпроса беше очевиден. САЩ са Новият свят, "земята на свободните", населена и основана от хора, напуснали една Европа, обзета от политически репресии, икономическа назадничавост и културен упадък. Европа е Старият свят – цял един континент, който раздира и унищожава сам себе си в две световни войни.

Роберт Менасе

Първоначално отношенията между двата свята осигуряват храна за шеги. Хенри Джеймс, американският литературен гигант, който се премества в Европа, пише в своя роман от 1878 г. "Европейците" за случайна среща между динамични, новозабогатели американци и културно богати, закостенели европейци, която води до някои забавни ситуации. В романа си Джеймс не просто обрисува различията между Стария и Новия, но и предусеща Трансатлантическия съюз.

Оттогава обаче светът се е преобърнал. Новият е остарял, а Старият се е обновил.

Идеята за проекта за европейско обединение, която води до днешния Европейски съюз, е Новото, политически уникалното. Тя е логическо и все пак радикално заключение, извлечено от историческия опит, и прави възможно (или ще направи възможно) бъдеще на свобода и мир вместо на циклично страдание. Вкореняването на тази идея в почвата на Европа преди повече от 60 години се доказа като по-голям скок за човечеството от стъпването на Луната.

Това, което прави европейския проект революционен, е, че за пръв път Европа не се стреми да европеизира света, а по-скоро себе си. И, правейки това, тя би могла да стане – като експериментален проект с основа в Просвещението – авангард за един мирен свят. Това "би могло" обаче е проблемът. Разликата между идеята и осъществяването й в Европа става също толкова голяма, колкото пропастта между красотата на американската конституция и дълбоките трудности и страдания на американската действителност при президента Тръмп.

За да разберем "самоевропеизацията на Европа", би помогнало сравнението между сегашния европейски проект и стария европейски проект - САЩ, които в много отношения не са помръднали отвъд идеалите на Стария свят, допринесли в годините на основаването и формирането на държавата.

Тогава европейските колонизатори прибягват до насилие, за да завладеят територията, която се превръща в САЩ. Техните наследници запазват единството на тази територия чрез кървава гражданска война, като така помагат за създаването и съхраняването на нация, която след това започва да налага интересите на своите елити по света, прибягвайки до военни средства при нужда.

Сегашният европейски проект, Европейският съюз, възприема противоположния подход – той разширява територията си чрез доброволно присъединяване, обединява чрез договори, целящи установяването на споделени правни стандарти, опитва се да превъзмогне национализма и тъй като е мирен проект, не е склонен да налага интересите си с военни средства.

Основателите на ЕС са искали да сложат край на неспирното насилие и агресия, белязали дългата история на Европа. И след 1945 г. е съвсем ясно коя е най-голямата опасност – национализмът. Конкуренцията между т.нар. национални интереси за пазари, ресурси и сфери на влияние винаги води до национални конфликти, било то под формата на търговски войни или на пряка военна конфронтация.

С постоянните войни мирните споразумения се оказват безполезни, а също и организации като Лигата на нациите и Обединените нации. Това е болезненият урок за поколението, което от края на XIX век до 1945 г. преживява национализъм, германските войни за обединение и две световни войни, последната от които почти унищожава цивилизацията и води до най-зловещите престъпления срещу човечеството, на които е ставал свидетел светът, включително ужасите на "Аушвиц".

Изображение на двама работници, рисуващи флага на ЕС на стената на сграда в Париж
Автор: Joel Saget/Agence France Presse-Getty Images

Всичко това трябваше да бъде оставено в миналото – надежда, която роди идеята за опитване на нещо съвсем ново, а именно въвеждането на постнационален ред, който на практика ще се развива без политическите презумпции на Стария свят, към който в момента принадлежат САЩ.

Всеки мислещ човек в Западна Европа е благодарен за огромната помощ на САЩ за освобождаването на Европа от фашизма. Но дали влизането на Америка във войната е наистина само заради освобождаването на държави от фашизма? Все пак САЩ не са имали особен проблем с испанския и португалския фашизъм. Франсиско Франко в Испания и португалският диктатор Антониу ди Оливейра Салазар са съюзници на САЩ чак до смъртта си през 70-ге години. (Тези държави накрая биват освободени и демократизирани от ЕС.) В Чили демократично избраният президент на суверенна държава бива свален от САЩ и заменен с фашистка диктатура. Гордата и богата Аржентина бива хвърлена в банкрут и мизерия от фашистки режим, подкрепян от САЩ.

Тези политики и дузина други военни интервенции, инициирани от САЩ в годините след 1945 г., показват ясно на европейците, че подобен агресивен, себелюбив подход е демодиран и не би могъл никога да доведе до траен мир, а само до още поколения с ограбено бъдеще.

В резултат Европейският съюз, който създават, е решително и недвусмислено антифашистки, и то не само в ситуации, когато фашизмът влиза в противоречие с икономическите интереси на блока, но и в такива, при които фашизмът вероятно би бил изгоден за преследване на собствените политически интереси на съюза.

Проевропейска демонстрация в Кьолн, Германия, през май 2019 г., седмица преди изборите за Европейски парламент. Хората протестират и срещу надигащия се национализъм в Европа
Автор: Roberto Pieli/DPA, via Agence France Presse-Getty Images

Бившите комунистически държави от Източна Европа имат огромни ползи от присъединяването към ЕС след краха на съветската империя. Членството им гарантира, че придобитата отново свобода няма да доведе до хаос, а до нарастващ просперитет и преход към върховенство на закона – дори докато САЩ постоянно се опитват да настройват източно- и западноевропейските страни една срещу друга.

САЩ така и не са ратифицирали Всеобщата декларация на ООН за правата на човека – позиция, която е много в стила на Стария свят. В Европа междувременно Хартата на основните права на ЕС е правно обвързващо допълнение към Договора от Лисабон, който функционира като конституция на съюза. По този параграф мога да си представя как всеки просветен американец казва: "Искам да бъда европеец, гражданин на Новия свят."

Идеята, следвана от основателите на европейския мирен проект, е колкото проста, толкова и гениална – да се свържат икономиките на европейските национални държави и да бъдат подчинени на общи правила и контрол до такава степен, че никоя страна членка да не може да преследва егоистични интереси срещу друга без вредни последствия. Целта е национализмът да бъде включен в общи практики, като получената в резултат общност прави по-малките държави в Европа по-силни, отколкото биха били сами.

Както вече беше споменато, тази идея е родена като следствие от историческия опит, но скоро става ясно, че на фона на новите и приближаващи предизвикателства тя е най-разумната концепция за свободен свят. Със сигурност едно от тези предизвикателства е направляването на динамиката на глобализацията. И в края на краищата глобализацията не е нещо повече от събаряне на националните граници и отмяна на националния суверенитет.

В този контекст европейската идея за постнационална политическа организация е единствената, която е в духа на времето. В сравнение с нея подходът на национална суперсила, практикуван от САЩ, изглежда старомоден. Ето защо би било напълно безсмислено обединена Европа да бъде изградена като неоимпериалистична сила по подобие на САЩ.

Идеята на поколението на основателите на европейския проект прави – малка стъпка по малка стъпка – удивителен напредък: общ пазар, обща валута, общи закони, обща администрация и обща бюрокрация. И това води до необичайно дълъг за Европа период на мир.

И все пак европейският проект досега не е довел до истински споделена демокрация. Имаме наднационален Европейски парламент, но можем да гласуваме само за национални партии. И нашият парламент няма право да инициира законодателство. Имаме и наднационален изпълнителен орган под формата на Европейска комисия, но в рамката на европейските институции Лисабонският договор я превърна в печален секретариат на националните лидери.

Нашата най-силна институция е Европейският съвет, където националните правителствени ръководители и националните министри с определени ресори взимат решения, които биват продавани като компромиси между страните членки, но реално са пречки пред обща европейска политика.

Европейският политически проект, чиято основаваща идея продължава да изпревара с много глобалната политика, по същество е хванат в капана на непродуктивното противоречие между постнациалното развитие и надигащия се отново национализъм, между общата политика и националната себичност на страните членки.

Не може да има компромис, точно както не може да има средно положение между това да си бременна или да не си бременна. Дълго време смятах, че Европа е бременна с бъдеще. Но симптомите стават все по-очевидни – Европа е заразена с болестта на историята. Болестта на национализма.

Това ще доведе до смъртта на ЕС. САЩ продължават да се борят за глобална доминация с други световни сили и ще го правят с военни средства, ако се налага. Междувременно прогресивната Европа, която обърна гръб на империализма и предефинира себе си като проект за мир, рискува да се превърне в континент от безпомощни държави, купчинка трохи на масата на глобалната власт. Това би било голямо злощастие и ужас за Европа – толкова голямо, че всъщност дори онова "никога повече" може да се случи отново.

Няма да можем да спасим планетата, ако не можем да спасим Новия свят. А аз вече съм започнал да страдам от своята любов към Новия свят. Към Европа.

Роберт Менасе е австрийски писател и културен критик, който в последните години се фокусира върху ЕС и глобализацията

© 2019 The New York Times Company and Robert Menasse

Този текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете в последния брой на "Капитал" за годината.

Кой е Старият свят? Кой е Новият свят? Доскоро отговорът на двата въпроса беше очевиден. САЩ са Новият свят, "земята на свободните", населена и основана от хора, напуснали една Европа, обзета от политически репресии, икономическа назадничавост и културен упадък. Европа е Старият свят – цял един континент, който раздира и унищожава сам себе си в две световни войни.

Роберт Менасе

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    qvd50491823 avatar :-(
    Костадин Иванов

    "Кой е Старият свят? Кой е Новият свят? Доскоро отговорът на двата въпроса беше очевиден. САЩ са Новият свят, "земята на свободните", населена и основана от хора, напуснали една Европа, обзета от политически репресии, икономическа назадничавост и културен упадък. Европа е Старият свят – цял един континент, който раздира и унищожава сам себе си в две световни войни. "
    ==================
    Леле, колко опростенчески можело да се направи... Даже някои вЕрват.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    За да иззида тезата си, този човек е написал абсурдни глупости

    Да, в Европа приз ХХ в е имало две войни, но в световната историография те се наричат "световни", просто защото "империалистите" и извън Европа - от САЩ, Япония, Австралия, Латинска са се намесили за дял при преразпределението на света.

    Европейската "европеизация" на света през ХЖІІ-ХІХ в всъщност е КОЛОНИЗАЦИЯ на света. Британия, Испания, Португалия, Франция, Белгия, Холандия с кръв и меч завладяват практически почти целия останал свят (без Русия и Китай): Америките, Африка, Азия, Австралия,
    Не мен би ми било неудобно да наричам "европеизация":
    - геноцида над местното население;
    - търговията с роби;
    - разрушаването на цели цивилизации.

    Това са го правили всички колонизатори - и от Стария, и от Новия свят. Алчността и безгрижието към човешкия живот не са цивилизационни "ценности", а проявления на капитализма. Четете Хегел и Маркс.

    О-о-о! Чак сега видях, че туй е писано за New York Times!
    Такива мисловни рефлукси могат да се поднасят само на тамошна публика, защото без значение газенета на фактите, звучат упиващо: демокрация, глобализъм...


  • 3
    ahj21578679 avatar :-|
    ahj21578679

    Европа се връща към националното и консервативното и Америка осиротя в мултито, глобализма и либерализма.

  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    America first! на Тръмп според Вас е либерален, а не националистически призив? Я помислете пак (ако можете!).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK