В Судан жените показаха на света как се прави
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В Судан жените показаха на света как се прави

Суданската активистка Алаа Салах стои пред стенна рисунка, изобразяваща самата нея, на 20 април в Хартум. Снимка на младата Алаа Салах, даваща тон за протестни песни срещу режима, се превърнаха в онлайн сензация

В Судан жените показаха на света как се прави

За да се създаде истинска промяна - и стабилни демокрации - жените трябва да поемат инициативата

6072 прочитания

Суданската активистка Алаа Салах стои пред стенна рисунка, изобразяваща самата нея, на 20 април в Хартум. Снимка на младата Алаа Салах, даваща тон за протестни песни срещу режима, се превърнаха в онлайн сензация

© Umit Bektas/Reuters


Този текст е част от специалното издание World Review на The New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете в последния брой на "Капитал" за годината.

Тази година светът гледаше как народът на Судан се надигна, за да поиска отстраняването на президента Омар Хасан ал Башир, авторитарен лидер, чието брутално управление продължи над три десетилетия. Протест за цената на хляба бързо прерасна в гласовити искания за цивилно управление. На 11 април, след близо четири месеца на демонстрации, военните обявиха, че са арестували г-н Ал Башир и това най-после сложи край на управлението му.

Суданските жени бяха на първа линия на това движение за демокрация и промяна след години, в които са били подложени на маргинализация, тормоз и сексуално насилие. По някои оценки те са съставлявали близо две трети от протестиращите. Снимка на младата Алаа Салах, даваща тон за протестна песен срещу режима, се превърна в онлайн сензация и показа нагледно революционната сила на суданските жени.

Протестното движение, което свали г-н Ал Башир, е поредният пример за нарастващото участие на африканските жени в политическия процес, било като активисти или като законодатели. Към юли 2019 г. четири от страните в топ 15 на държавите с най-висок процент жени депутати в горните или долните камари на парламентите са в Африка. В тринадесет африкански държави делът на жените в парламента е 30% или по-висок.

Създаването на включващи демокрации обаче отнема време. Включването няма как да се случи без силни демократични институции и базово уважение към върховенството на закона, като и двете отсъстват отдавна в Судан.

Месеците преди свалянето на г-н Башир през април и подписването през август на преходно споразумение за споделяне на властта между управляващия военен съвет в Судан и продемократичната опозиция са белязани от масови протести и насилие. На 3 юни паравоенна група, известна като Сили за бързо реагиране, нападна продемократични протестиращи в столицата на Судан, Хартум, докато те скандираха за край на воденото от военните правителство, което взе властта след ареста на г-н Башир. По оценки на лекарска организация, свързана с опозицията, 127 души са били убити и близо 70 са били изнасилени по време на атаката. През следващия месец няколко студенти бяха простреляни и убити от силите за сигурност по време на демонстрация в град Ел Обейд.

Както пише Мо Ибрахим, роден в Судан бизнесмен и филантроп, "сплашването, тормозът и насилието нямат място в една демокрация". И е съвсем прав.

Но за да бъдат демокрациите в безопасност, жените трябва да имат власт. Това означава повече от просто право на глас; жените имат нужда от истинска власт при взимането на решения. Гласовете им трябва да бъдат чувани по улиците и във всички органи на управлението.

Избирането на повече жени на властови позиции нормализира идеята, че жени и други маргинализирани групи могат ефективно да упражняват власт. То също променя приоритетите на правителството и подобрява функционирането му като цяло. Редица изследвания показват, че жените имат по-слаба склонност към авторитаризъм и са по-ориентирани към сътрудничество в работата. Проучвания показват също така, че правителства с повече жени в екипа е по-вероятно да отделят повече средства за здравеопазване и образование и за утвърждаване на женските права.

Изследване на Brookings Institution от 2017 г. установява, че равенството между половете и демокрацията се подсилват взаимно. Там, където има повече равенство в управлението, "относителното състояние на мир" се увеличава, сигурността се подобрява и има по-малка агресия спрямо други държави. От друга страна, когато демокрацията е по-силна, е по-слабо вероятно жените да страдат от насилие и се радват на повече политическо и икономическо равенство.

Как би могъл да бъде задвижен този благоприятен цикъл на включване и демокрация? Този въпрос трябва да бъде поставен не само в Судан като в държава, която работи за изграждане на стабилно гражданско управление, но по целия свят, където жените се борят за равенство и представителство.

Аз самата смирено предлагам три идеи.

Първо, трябва да бъдат въведени квоти за женско участие на всички нива на управление. Изследване показва, че половите квоти, макар и да не са перфектна система, действително помагат на жените да преодоляват културни, икономически и изборни бариери, които ги възпрепятстват да заемат изборни позиции. Подобни квоти по-късно могат да бъдат постепенно премахнати, тъй като жените, след като веднъж се озоват във властта, ще започнат да споделят ползите, обикновено запазени за мъжете.

Задължителните квоти от различен тип набират скорост в Африка и по света в последните години. Например конституционна разпоредба в Руанда – световният лидер по отношение на дела на жените в парламента – постановява, че жените трябва да съставляват най-малко 30% от всички взимащи решения управленски институции.

В случая на Судан, който наскоро пое по пътя на тригодишен преход към демокрация след месеци на безредици, жените трябва да имат солидно място на масата за преговори и да играят активна роля в мирния процес. Обнадеждаващ сигнал е, че новият кабинет на Судан включва първия външен министър жена в историята на страната, Асма Мохамед Абдала.

Второ, международната общност трябва да бъде по-активна в застъпничеството за демократични институции. Вместо да бива въвличана само когато се случи трагедия, както беше в Судан, международните действащи лица и институции трябва да се научат да долавят предупредителните сигнали за назряващо насилие и да оказват подкрепа чрез натиск за отворен диалог, гарантиращ, че жените имат правото да говорят. По този начин страните ще могат да правят прехода към демокрация без прибягване до масови протести и кръвопролития.

Трето, трябва да подкрепим момичетата в Африка и по света, като им осигуряваме образование, здравни грижи и икономическо овластяване. Трябва също да помислим сериозно за обучения по лидерство, било то чрез подпомагане на младите жени, които са достатъчно смели да влязат в политиката, или чрез овластяване на жените от всички култури и континенти.

Демократичната революция в Судан не би била възможна без усилията на жените и момичетата. Вярвам, че с времето жените в Судан ще могат да се наслаждават на всички плодове на демокрацията. Дотогава трябва да стоим до тях с нашите думи и дела.

Елън Джонсън Сърлийф е президент на Либерия (2006 – 2018 г.) и носител на Нобелова награда за мир за 2011 г.

© 2019 The New York Times Company and Ellen Johnson Sirleaf

Протестиращa в Судан прави знака на победата по време на демонстрация пред щабквартирата на армията в столицата Хартум на 30 април 2019 г.
Фотограф: Ozan Kose/Agence France-Presse-Getty Images
Елън Джонсън Сърлийф
Суданската активистка Алаа Салах се обръща към протестиращи в Хартум на 10 април, ден преди свалянето на президента Омар Хасан ал Башир. Суданските жени бяха на първа линия на продемократичното движение, което доведе до падането на г-н Ал Башир, автократ, управлявал Судан над три десетилетия
Фотограф: Agence France-Presse-Getty Images

Този текст е част от специалното издание World Review на The New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете в последния брой на "Капитал" за годината.

Тази година светът гледаше как народът на Судан се надигна, за да поиска отстраняването на президента Омар Хасан ал Башир, авторитарен лидер, чието брутално управление продължи над три десетилетия. Протест за цената на хляба бързо прерасна в гласовити искания за цивилно управление. На 11 април, след близо четири месеца на демонстрации, военните обявиха, че са арестували г-н Ал Башир и това най-после сложи край на управлението му.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Дано да имаме повече такива добри новини през Новата година!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK