"Двувластие" и други заблуди

Судан не бива да забравя уроците от милитаризирания демократичен експеримент на Нигерия

Полицай сочи с палката си бюлетина в училище в Кано, Нигерия, през февруари 2019 г. Президентът Мухамаду Бухари беше преизбран на 24 февруари с малко над 55% от гласовете
Полицай сочи с палката си бюлетина в училище в Кано, Нигерия, през февруари 2019 г. Президентът Мухамаду Бухари беше преизбран на 24 февруари с малко над 55% от гласовете    ©  Afolabi Sotunde/Reuters
Полицай сочи с палката си бюлетина в училище в Кано, Нигерия, през февруари 2019 г. Президентът Мухамаду Бухари беше преизбран на 24 февруари с малко над 55% от гласовете
Полицай сочи с палката си бюлетина в училище в Кано, Нигерия, през февруари 2019 г. Президентът Мухамаду Бухари беше преизбран на 24 февруари с малко над 55% от гласовете    ©  Afolabi Sotunde/Reuters

Този текст е част от специалното издание World Review на The New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете в последния брой на "Капитал" за годината.

Настоящата конституция на Нигерия, прощален подарък от военните, които управляваха страната в продължение на близо четири десетилетия след независимостта й от Великобритания през 1960 г., беше представена пред обществото на 29 май 1999 г. Документът бе значим в едно отношение – никой освен събрания екип по съставянето му не беше виждал съдържанието му преди това. Както отбелязва Ротими Уилямс, един от най-уважаваните правни умове на Нигерия, дори преамбюлът на конституцията започва със забележително встъпление, с онова ритуално: "Ние, народът..."


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал