Технологии и политика: Сложният баланс
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Технологии и политика: Сложният баланс

Маргрете Вестагер, европейски комисар по конкуренцията, говори пред Атинския форум за демокрацията на 11 октомври

Технологии и политика: Сложният баланс

Социалните медии вкарват нов кислород в кръвообращението на демокрацията. Но може да вкарат и отрова.

2433 прочитания

Маргрете Вестагер, европейски комисар по конкуренцията, говори пред Атинския форум за демокрацията на 11 октомври

© Andrew Testa for The New York Times


Този текст е част от специалното издание World Review на The New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете в последния брой на "Капитал" за годината.

Разговорите за демокрацията в дигиталната ера често започват с допускането, че демокрацията е заплашена. Конфликтът не е заплаха за демокрацията; демокрацията е конфликт. Само когато има конфликт, човек може наистина да промени позицията си.

Но за да работи това, трябва да сме способни да управляваме конфликта. Трябва да говорим на език, който другите могат да разберат. Трябва да сме способни да се сдържаме, тъй като искаме да участваме като граждани, дори когато имаме силно конфликтни гледни точки.

В моя език, датския, използваме една и съща дума за глас и гласуване. Това е есенцията – когато гласуваш, имаш глас. Участваш. Без този глас няма демократични държави. И сега имаме нови възможности нашите гласове да бъдат чути.

В дните преди появата на социалните медии едно от най-важните задължения на гражданина беше да гласува. Но повечето хора имат демократичен живот и между гласуванията. Ние седим на чаша кафе или бира и говорим за това как правителството не работи. Ние се ангажираме. И тези дискусии често остават лични. Между гласуванията политиците водят нашата демократична култура. Точно това сега се променя. Дигитализацията и социалните медии го променят.

В дигиталната ера, както и преди, ние се чувстваме най-комфортно с хора, които мислят като нас. Може и да простим на странния си чичо нещата, които говори на коледния обяд, но всъщност не искаме да влизаме в твърди политически дискусии; искаме да ни е комфортно. Дебатите, които водим в Twitter и Facebook, са различни, защото сега те се случват в мрежа. Те са част от политически дебат, в който всеки може да се включи.

В това отношение според мен нашата демокрация се обогатява. Тя става по-добра, когато повече хора могат да участват. Защото що за демокрация имаме иначе? Групи, които някога бяха маргинализирани, могат да участват. Хора, които се чувстваха изолирани, забравени, могат да участват.

Да вземем примера с репортерите на в. New York Times Джоди Кантор и Мегън Туои. Техните статии станаха искрата, която разпали #MeToo. Но социалните медии бяха тези, които превърнаха историите в движение и им дадоха сила, направиха ги инструмент за промяна. Днес не става въпрос за вашата позиция или за това да бъдете поканени да говорите в панел. Става въпрос за историята, която имате да разкажете. Ако тази история е силна, тя ще бъде влиятелна.

Технологиите ни дават по-голям контрол върху собствения ни живот. Рискът е, че дават на други хора канал също да контролират живота ни. Това е двупосочна улица. Това, което е нужно, е да гарантираме, че се слушаме един друг, и тук езикът действително е част от решението.

Тези дни все по-често чуваме, че жените се въздържат да кандидатстват за публични постове заради дигиталния тормоз, който привличат така. Отвореността улеснява разпространението не само на враждебен език, но и на враждебни идеи. Социалните медии вкарват нов кислород в нашето кръвообращение. Но ако в организма ни проникне отрова, социалните медии позволяват тя да се разпространи в цялата система.

Това е предизвикателството. Точно както дигитализацията отваря дебата и всеки глас и принцип могат да бъдат чути, така и подкопава контрола над това, което ни бива представено.

Трябва да разрешим поне два големи въпроса. Единият е свързан с езика – как да се изразяваме така, че да е ясно, че слушаме останалите и искаме те да ни чуят, не да се страхуват от нас? Вторият е да гарантираме, че това, на което сме изложени, е прозрачно и че ние като граждани можем да му имаме доверие и да разпознаваме ненадеждната информация.

Искаме да контролираме технологиите така, че те да служат на хората. И най-важният инструмент за правене на това е демокрацията. Не става въпрос дали социалните медии и технологиите са враг на демокрацията; става въпрос да видим как да използваме технологиите по най-добрия начин, за да укрепим демокрацията и да можем да се справим с предизвикателствата, с които трябваше да сме се справили отдавна.

В Копенхаген тази година на Срещата на световните кметове С40, посветена на климатичните промени, бившият американски вицепрезидент Ал Гор каза нещо, което намирам за много вдъхновяващо. "Политическа воля сама по себе си е възобновяем ресурс", отбеляза той. Ако можем да се споразумеем да използваме този възобновяем ресурс на политическата воля, тогава ще успеем да превърнем социалните медии и технологиите в нужните средства за обогатяване на нашата демокрация и решаване на отдавнашните проблеми с неравенството, липсата на баланс между половете и заплахите срещу планетата.

(Това есе е адаптирано от лекция, изнесена на 11 октомври пред Атинския форум за демокрация. То е редактирано и сбито.)

*Маргрете Вестагер е еврокомисар по въпросите на конкуренцията

© 2019 The New York Times Company and Margrethe Vestager

Този текст е част от специалното издание World Review на The New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете в последния брой на "Капитал" за годината.

Разговорите за демокрацията в дигиталната ера често започват с допускането, че демокрацията е заплашена. Конфликтът не е заплаха за демокрацията; демокрацията е конфликт. Само когато има конфликт, човек може наистина да промени позицията си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK