Масаши Нишихара: Целта на Китай е да изтласка САЩ от Тихоокеанския регион
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Масаши Нишихара: Целта на Китай е да изтласка САЩ от Тихоокеанския регион

Масаши Нишихара: Целта на Китай е да изтласка САЩ от Тихоокеанския регион

Президентът на базирания в Токио Изследователски институт за мир и сигурност пред "Капитал"

Светломира Гюрова
4899 прочитания

© Светломира Гюрова


Визитка

Д-р Масаши Нишихара е президент на базирания в Токио Изследователски институт за мир и сигурност (Research Institute for Peace and Security) от 2006 г. Преди това в продължение на шест години е президент на Националната академия по отбрана в Йокосука. Той има магистратура и докторантура по политически науки от Университета в Мичиган и е бил гостуващ преподавател в Австралийския национален университет в Канбера (1979 г.) и във Фондация "Рокфелер" в Ню Йорк (1981-1982 г.).

Д-р Нишихара е считан за един от водещите експерти по сигурността в Азия. "Капитал" разговаря с него в момент, когато между Япония и един от най-близките й партньори - Южна Корея, има напрежение, започнало от дипломатически спор около поведението на Япония по време на Втората световна война и разраснало се до търговски конфликт, преливащ в сферата на отбраната. Същевременно дългогодишният гарант на сигурността на двете държави – САЩ, поставя под въпрос ангажиментите си, като президентът Доналд Тръмп агресивно настоява Япония да започне да плаща четири пъти повече за намиращите се на нейна територия близо 50 000 американски войници, а Южна Корея – пет пъти повече за разположените в страната 28 000 американски войници. Всичко това сериозно разклаща досегашната архитектура на сигурността в региона на фона на разрастващите се амбиции на Китай, непредвидимостта на ядрена Северна Корея и напрежението в Южнокитайско море.

В момента Япония има проблематични отношения с всичките си съседи – спори с Южна Корея, притесненията по отношение на Китай растат, режимът в Северна Корея е все така опасен и непредвидим. Как Япония вижда ролята си в региона и каква е стратегията й за отношенията със съседните държави?

Япония има късмета да е отделена от азиатския континент с вода и това помага да се справяме с Китай и двете Кореи дори когато има голямо напрежение с тях. Япония е малка страна и за да оцелеем, имаме нужда от добър баланс на силите в нашия регион. Начинът за това е САЩ да бъдат наш съюзник. Съюзът между Япония и САЩ е от критична важност за нас. Така стоят нещата в последните 70 години.

Япония и Южна Корея имат исторически търкания още от 1945 г., но същевременно двете държави са близки, и двете са демокрации, развиват се по сходен начин политически. През годините двете страни са били и приятелски настроени, и враждебни една към друга, отношенията ни постоянно се движат напред и назад. Помага това, че САЩ се опитват да бъдат медиатор между нас.

В момента причина за напрежението са въпроси от времето на Втората световна война, когато тук идват работници от Южна Корея. Сега те твърдят, че са били подлагани на лошо отношение в Япония, и настояват за компенсации. Позицията на Япония е, че всичко това е уредено още през 1965 г. с договор между двете държави. Но Върховният съд на Южна Корея постанови, че Япония трябва да плаща компенсации и ние отвърнахме, че решението е странно.

Другото нещо е, че Япония реши да извади Южна Корея от т.нар. бял списък за търговия с чувствителни стоки. Сеул искаше да отмъсти и обяви, че ще излезе от договора за споделяне на разузнавателна информация с Япония и започна кампания за бойкот на японски стоки. Това военно споразумение е много важно, защото в него участват и САЩ и трите държави работят заедно, опитвайки се да балансират влиянието на Китай и Русия на Корейския полуостров.

След натиск от САЩ миналия месец договорът бе подновен, но все още има напрежение. Япония би искала да запази баланса на силите в региона чрез поддържане на силните връзки със САЩ и, ако е възможно, чрез възстановяване на отношенията с Южна Корея. Нашата позиция в Източноазиатския регион е малко по-слаба без Южна Корея като партньор.

Казахте, че отношенията със САЩ са критично важни за Япония. Имате ли притеснения дали при президента Доналд Тръмп Америка ще продължи да спазва ангажиментите си към сигурността на Япония?

Да, притеснени сме. Но в сравнение с европейските държави, които са силно разтревожени от Тръмп и разногласията с него, ние в известен смисъл сме по-добре. Има някои сфери на разногласия, но те са управляеми, можем да се справим с тях.

Тези сфери, където има въпроси между Япония и САЩ, са две – търговия и сигурност. Подобно на поведението на Тръмп спрямо Китай, той иска да промени търговския баланс между САЩ и Япония чрез увеличаване на митата. Ние обясняваме, че това не е начинът, че да, ние изнасяме много автомобили за САЩ, но и произвеждаме много автомобили в САЩ. Г-н Тръмп се оплаква, че търговията трябва да е по-балансирана, но ние посочваме, че тези коли са произведени в САЩ. Г-н Тръмп също така иска Япония да внася повече селскостопански продукти. Това също е доста трудна тема. Наскоро японският премиер Шиндзо Абе обеща страната да внася повече селскостопански продукти от САЩ и това, изглежда, за момента удовлетворява г-н Тръмп.

Фотограф: Светломира Гюрова

По отношение на сигурността имаме известни притеснения, защото г-н Тръмп настоява Япония да плаща повече за американските войски в страната. В момента ние плащаме близо 70% от разходите за поддръжка на базите. Но г-н Тръмп иска да плащаме много повече, той казва – тук идват кораби, самолети, има близо 50 000 войници, трябва да давате по-голяма сума. Той прави същото с Южна Корея, върху нея също има натиск да плаща повече.

Предишни американски президенти също са настоявали да повишим разходите, но са били по-внимателни, не са прилагали толкова силен натиск върху Япония и Южна Корея и не са искали толкова голямо увеличение. Но г-н Тръмп е различен, много по-агресивен, той сякаш ни удря с камшик. И това ни тревожи донякъде. Но като цяло не сме сериозно притеснени за отношенията ни със САЩ.

Южнокитайско море е смятано за един от най-взривоопасните региони, в който може да възникне сериозен конфликт. Защо расте напрежението в Южнокитайско море?

Погледнете картата, това е много стратегически важно море, разположено между Индийския и Тихия океан. За Япония то е ключово, защото 90% от нашия внос на петрол идва от Близкия изток и минава през това море. За САЩ то е важно, за да запазят позицията си на водеща военноморска сила в света. Традиционно Америка поставя акцент на своето присъствие в Тихоокеанския регион. САЩ имат силен военноморски флот в Тихия и в Индийския океан и играят важна роля в региона.

В Южнокитайско море е и стратегическият пролив Малака. Китай иска да го контролира, защото има за цел да прогони Америка от региона. В последните години Китай води спорове за острови в Южнокитайско море с Филипините, Виетнам, Индонезия и Япония. Пекин претендира за тези острови, макар за някои от тях да има решения на международен арбитражен съд, че няма никакви основания за това. Но Китай пренебрегва решенията на съда и освен това изгражда изкуствени острови, някои от които имат дълги самолетни писти и на тях могат да кацат военни самолети.

Така ситуацията доста се усложнява. Тъй като това е много важно море за Япония, ние подкрепяме САЩ и другите страни и твърдим, че тези острови не принадлежат на Китай, но Китай просто се налага със сила.

Ако крайната цел на Китай е САЩ да бъдат прогонени от региона, как гледа Япония на това?

Да, според мен това е целта на Китай. Япония подкрепя присъствието на САЩ, защото то внася много важен баланс в региона.

Китай се опитва да разшири зоната си на влияние в Западнотихоокеанския регион, като изтласка САЩ оттам. Америка има стратегическа военна база в Гуам. Ако Китай изтласка американците от Гуам, те трябва да се върнат чак в Хавай. Факт е, че китайският президент Си Цзинпин вече няколко пъти казва – защо ние, Китай и САЩ, не си поделим Тихоокеанския регион, като Китай контролира западната част, а САЩ – източната. Разбира се, САЩ никак не са щастливи от това и искат да запазят позициите си.

В същото време президентът Си няколко пъти споменава и въпроса с Тайван, който също е елемент от пъзела в региона. Китай продължава да смята, че Тайван е част от него. Тайван е важен стратегически заради местоположението си, пречи на Китай да се разгърне и помага на Америка да запази позициите си. Ако Тайван попадне под китайски контрол, това ще помогне на Пекин да разшири позициите си в Тихоокеанския регион.

Гледаме с тревога към 2049 г., когато е 100-годишнината от основаването на Китайската република. Според нас целта на Китай е дотогава да вземе Тайван и да каже, че е постигнал национално обединение. Натам сочат действията на Пекин – опитите да прогони Америка от региона и натискът върху Тайван. Всичко това притеснява Япония, защото ако САЩ бъдат изтласкани обратно до Хавай, кой ще ни помага и защитава срещу един все по-силно въоръжен Китай?

Има ли нещо друго, което Япония може да направи, за да сдържа Китай, освен да пази отношенията си с Америка?

Г-н Абе води сложна дипломация с Китай. От една страна, той знае, че е много важно за Япония да запази съюза със САЩ. Но същевременно твърди, че иска приятелски отношения с Китай. Само че аз се съмнявам доколко приятелски могат да бъдат, след като имаме териториален спор с Китай за островите Сенкаку.

Същевременно не можем да мислим за Китай само политически, защото икономическите отношения между нас са много важни и големи. Имаме над 40 000 японски компании в Китай.

Коя според вас е най-голямата заплаха за националната сигурност на Япония в момента?

Бих казал, Китай, защото китайската армия става все по-силна. Корейският полуостров е вторият източник на заплахи за нас. Там вече има ядрени оръжия и това ни тревожи. Извън тези военни заплахи ние се притесняваме и за сигурността на петролните доставки, тъй като Япония е силно зависима от вноса на петрол и не би могла да оцелее без него.

Интервюто взе Светломира Гюрова

Визитка

Д-р Масаши Нишихара е президент на базирания в Токио Изследователски институт за мир и сигурност (Research Institute for Peace and Security) от 2006 г. Преди това в продължение на шест години е президент на Националната академия по отбрана в Йокосука. Той има магистратура и докторантура по политически науки от Университета в Мичиган и е бил гостуващ преподавател в Австралийския национален университет в Канбера (1979 г.) и във Фондация "Рокфелер" в Ню Йорк (1981-1982 г.).

Д-р Нишихара е считан за един от водещите експерти по сигурността в Азия. "Капитал" разговаря с него в момент, когато между Япония и един от най-близките й партньори - Южна Корея, има напрежение, започнало от дипломатически спор около поведението на Япония по време на Втората световна война и разраснало се до търговски конфликт, преливащ в сферата на отбраната. Същевременно дългогодишният гарант на сигурността на двете държави – САЩ, поставя под въпрос ангажиментите си, като президентът Доналд Тръмп агресивно настоява Япония да започне да плаща четири пъти повече за намиращите се на нейна територия близо 50 000 американски войници, а Южна Корея – пет пъти повече за разположените в страната 28 000 американски войници. Всичко това сериозно разклаща досегашната архитектура на сигурността в региона на фона на разрастващите се амбиции на Китай, непредвидимостта на ядрена Северна Корея и напрежението в Южнокитайско море.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • D-r D

    Не "гневно" настроение!
    Направо бясно!

    Безумно некомпетентно водене на интервю! Просто дъха ми спря! Направо е отврат!
    Срам е такова нещо да се мисли за журналист!

    Нека бай Масаши Нишихара си разправя на зяпналата го зад диктофона каква кротичка нация са японците и за някакви причудливи претенции на Корея към японските имперски свръхмъже по време на окупацията през Втората война.

    Имперска Япония е втората страна след хитлеристка Германия, чиито висши политици и военни са съдени, осъдени и екзекутирани за геноцид и военни престъпления през ВСВ!

    Истината е, че на пръсти са се брояли неизнасилените и незамъкнатите в японските походни войнишки и офицерски публични домове корейки, които 4 години са били насилвани да обслужват сексуално свръххората с дребен ръст.

    Светломира за това не е ли чувала? Я просто от женска солидарност да се помъчи да се постави на мястото на някоя от жертвите. 1000 дни изнасилване....

    Нищо ли не знае, горката, и за Нанкинското клане, когато след превземането на Нанкин японските войници шест - Ш Е С Т !!! - седмици хладнокръвно, методично и планомерно изколват, съсичат, разчленяват, пробождат, обезглавяват, разчекват 300 000 - ТРИСТА ХИЛЯДИ !!! китайски пленници, жени, деца и старци?!

    Светломира с табула разата си сигурно нищичко на знае и за Батаанския път на смъртта, когато във Филипините през 1942 г на японците се предава 78-хиляден американско-филипински корпус. Зад колоната на пленниците по 97-км път се движели японски танкове, които премазвали с веригите си всеки паднал! И така 20 000 - Д В А Й С Е Т Х И Л Я Д И - пленници!

    Милата сигурно от мен ще научи, че след нахлуването в Китай двама японски офицери-самураи са си спретнали състезание кой по-бързо ще посече 100 - С Т О !!! - човека. Имало е победител...

    Всички командири на описаните японски войски в Нанкин, във Филипините и ония двамата са осъдени след войната за военни престъпления на смърт и разстреляни.

    Бизнесът с високите технологии между Япония и Ю.Кория си е бизнес, ама националната памет на корейците не е за пренебрегване. Българите 140 г още имаме зъб на турците, нали?

    Толкова за историята!
    Сега за настоящето:

    Япония е в състояние за седмици да произведе стотици ядрени заряди, за които вече има разработени ракети с достатъчен обсег да поразят Китай, С и Ю. Корея. Е, теоретично и Русия...
    А промяната на японската безядрена конституция е въпрос на едно гласуване в парламента в Токио. Мнозинството е готово.

    И това, явно, не се знае...

    Пустата миролюбива Япония!
    И прехласнатата нищо не чела Светломира...

    Капитал, Капитал... Дано падението и безумството останат в старата година. Амин.


  • 2
    deaf avatar :-|
    deaf

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Какво общо имат днешните японци с престъпленията на онези японци живели преди осемдесет години?! Толкова колкото днешните българи с геноцида проведен от Цар Калоян над византийците!
    Японската икономика преди декември 1941г. е била пред срив поради липса на нефт. Япония моли САЩ да и продаде нефт,но те отказват! Защо?! Тогава САЩ са били единствените от които Япония може да получи нефт. И американците са имали на практика неизчерпаеми залежи от нефт,но отказват да продават на японците. На Япония не и остава друг изход освен да започне завоевателна война в азиатският континент където има неразработени находища от нефт. Но за тази цел ТРЯБВА да унищожи американският флот в Тихият океан.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "deaf":

    Драги deaf,

    Това е най-вълнуващото обяснение за началото на война, на което съм попадал! Ако стане дума, ще го цитирам в лекциите си, като безусловно ще зачитам авторското ви право и ще се позоваван на тезата ви.

    Смятам за престъпно сложни политически процеси да се свеждат до някакви първосигнални обяснения в едно изречение. Капитал са корифеи в това отношение и виждам, че вече школата им има последователи. И тъй като в тия курсове не се занимават с история и с мислене, ще ви споделя, че имперска Япония напада Китай още през 1937 г и Френски Индокитай през 1940 г. Доста преди да им хрумне да атакуват Хаваите. Вероятно там не е имало достатъчно нафта...

    По темата за "геноцида на Цар Калоян над византийците" и съпоставката му с действителния геноцид, извършван от японците спрямо народите в завзетите страни, е хубаво да имате пред вид, че Калоян живее през ХІІ- ХІІІ в и няма адекватност средновековните обществени норми - каквито и да се те - да служат като оправдание за използването им в средата на ХХ в, нали?

    Страхувам се, че вече ще ви стане прекалено сложно, но отивам към изводите от историческите събития и в часност от Втората война.
    В победена Германия именно американците са тези, които провеждат ужасяващо брутална денацификация, която държи влага на германците и днес. Тя се е изразявала в масови препогребвания от оцелелите германци на пресни гробове на концлагеристи, евреи, войници. Полуразложените трупове са се откопавали и закопавали от другата страна на пътя/хълма/дерето. А след това на "гробищните команди" са се прожектирали филми за ужасите в концлагерите, за масовите убийства, дори за бомбените килими на американската авиация над германските градове Дюселдорф, Дормундт, Дрезден, Хамбург, представяни като германско дело...

    Този процес, траял години и засегнал абсолютно всеки оцелял германец, пречупва психиката на нацията и в момента от германските учебници по история продължава да блика чувство за вина, което облива и най-младото поколение.

    Коренно различни са нещата в победена Япония. Там и намек за подобна "денацификация" няма. През август 1945 г. американците просто пускат атомните си бомби и показват на победените кой държи тоягата и че няма да се поколебае да я използва отново, ако...

    По това време отношенията между Сталин и Трумън и Идън са се обтегнали и САЩ възприемат победена Япония като закотвен край бреговете на СССР непотопяем самолетоносач, нагъчкан с американски бази.

    Какъвто е и досега.

    И ако на германците пруският дух генно е изкоренен, японският външен министър неотдавна обяви, че мирният договор от Сан Франциско трябва да се преразгледа, защото в него пишело, че на Япония се отнемат едни острови и един полуостров, пък те сега вече си ги искат. От Русия...

    Казано с други думи, недоденацифицираната имперска Япония започва да се възражда и дане признава мирните договори след края на последната светонва война. И приятелите й от САЩ видимо нямат нищо против това да хвърлят самураите като свои проксита в битка срещу новите си стари врагове Русия и Китай.

    Сега няма да става дума за нафта, а за фантомни болки от загубени острови и жизнено пространство...
    Хитлер търсеше абсолютно същото на изток, помните ли?

    Историческата логика посочка как свършват тия мераци. Просто междувременно са избити 50-60 милиона човешки същества и е разрушен половината свят.

    Хайде сега, моля, прочетете още веднъж лакърдиите на бай Нишихара.





  • 4
    epk1515013158546444 avatar :-?
    Венцеслав Ралев

    Колега, прочетеното в книгите и пресата е едно, а истината - доста по-различна. Да оставим настрана това че от правна гледна точка е меко казано абсурдно да търсиш отговорност от човек за събития, които са се случили преди той да се роди. Дори за ужасяващи военни престъпления. Не за това пиша. Пиша за друго. Ходил съм шест пъти в Япония, и езика поназнайвам. Имам стотици приятели там, работя с осем големи японски компании в медицинската сфера. Трябва да ти кажа че това са всичко друго, но не и агресивни войнствени самураи. Хайде вземи се запознай с нещата по-отблизо преди да пишеш смешки. В много отношения японците са крайно обременени и притеснителни хора. Всъщност в почти всяко отношение. Японецът се притеснява дали си останал доволен от пътуването си с метрото и дали водата в тоалетното казанче не е прекалено шумна, ти ми говориш за международна агресия и завладяване на Тихоокеанския регион. И да ти кажа, при японците чувството за исторически срам от ВСВ е дори по-изразено, отколкото при германците. Направи си труда да опознаеш японския народ по-отблизо - няма да съжаляваш.

  • 5
    ahj21578679 avatar :-|
    ahj21578679

    До коментар [#4] от "Венцеслав Ралев":

    От 20 г. живея в Германия. Като гледам хората около мен, наистина по нищо не личи, че техните дядовци са се тъпчели по стадиони да викат Хайл Хитлер, били са пазачи по концлагери, участвали са в зондеркоманди и са разстрелвали заложници. Войните не ги правят бакалите, шофьорите, рибарите, зидарите, ватманите, а политиците. Шофьорите, рибарите и т.н. просто ги обличат в униформи и ги пращат да убиват и да бъдат убивани.
    Японецът в интервюто говори именно като политик и се изненадвам, че не правиш връзката.

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Докторе, след първия ваш коментар, който прочетох тук, се регистрирах, за да мога да ви чета. В доста читалищно списвания Капитал мненията ви са фактологически и емоционални доминанти по повдигнатите теми. И повод за размисъл. Е, който може, де.
    Пожелавам си да имате и през Новата година същата компетентност, упоритост и бяс. Бъдете здрав. И за много години.

  • 6
    deaf avatar :-|
    deaf

    До коментар [#3] от "D-r D":

    Факт е че през 1941г. Япония е изпитвала катастрофален недостиг на нефт. Този факт може лесно да се провери днес в интернет.

    Това че 20-ти век е най-хуманният век не означава,че патологичната агресия и жестокост в човешката природа е изкоренена. Знаете ли коя война взима най-много жертви? Гражданската война в САЩ. 600 000 убити и от двете страни,включително и цивилни. При население от 30млн. американци в САЩ! А тази война е била през близкият нам 19-ти век. Или пък войната в Югославия през 90-те години на 20-ти век - 200 000 загинали!

    Не знам къде видяхте,че немската нация била пречупена от денафицикацията след ВСВ?! Немската нация е част от арийската раса,(с цялата условност на понятието "раса"),а тя е господарска раса и следователно пред нея има само два пътя - или побеждава,или загива. Днес не изглежда немската нация да е мъртва! Фактът че Германия и специално Меркел със садистична сила принуждава всички страни членки на ЕС да приемат арабски и мюсюлмански мигранти,показва господарската и натура.

    Япония е наш приятел още от времето на комунистическият режим. И е самоубийствена глупост да и показваме вратата.

    Какви врагове са Русия и Китай на САЩ,когато те никога не са воювали помежду си?! Гледайте фактите,а не изсмукани от пръстите теории.

    Сталин нарочно е заграбил четири острова от Курилските острови,за да има повод за война с Япония в бъдеще. На комунистите им е нужно постоянно да си създават изкуствено врагове с които да воюват и така да отвличат вниманието на завладените от тях народи от ужасяващата утопия в която живеят.

    Да,Хитлер е казал,че Германия има нужда от "жизнено пространство" на Изток,(както Англия и Франция тогава са превърнали половината свят в свое "жизнено пространство"),но забравяш да споменеш,че той правилно смята така,защото след Октомврийската революция,комунистите избиват десетки милиони съветски хора и обезлюдяват Русия ,Украйна и т.н.,и на практика я съсипват. Съдбата просто е поднесла на тепсия Русия на Хитлер.


    До коментар [#4] от "Венцеслав Ралев":


    До коментар [#5] от "ahj21578679":

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Като тийнейджър намерих една книжка с атласи от социализма. В нея страните бяха разделени на "приятелски" и "вражески". С изключение на Турция - абсолютно всяко мнение на Д-р Двоен стандарт може да се предвиди по линиите на това разделение.

    Японския геноцид много ранява душата на доктора. За сметка на това защитава турците за арменския геноцид.

    За д-р Д, интервюто на Капитал с наглата Мая било непрофесионално, защото не било провокативно. За сметка на това държи много г-жа Порова да натяква на един японски специалист за действията на тяхната държава.

    Аз помня и как д-р Д защитаваше народния съд. Сигурно при удобен случай ще защити и гоненията при Сталин. Всичко е простено на "приятелските" режими.

    Изкусен манипулатор. Дано поне му плащат, иначе ще е тъжно...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK