Направете гласуването в САЩ задължително
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Направете гласуването в САЩ задължително

Гласоподаватели пускат бюлетини в секция на остров Даниъл, Южна Каролина, през 2016 г.

Направете гласуването в САЩ задължително

Ниската избирателна активност не е просто смущаваща. Тя е заплаха за демокрацията

2453 прочитания

Гласоподаватели пускат бюлетини в секция на остров Даниъл, Южна Каролина, през 2016 г.

© Gabriella Demczuk for The New York Times


Гражданите по света, изглежда, отново се ангажират с демокрацията. През май избирателната активност във вота за Европейски парламент достигна 20-годишен връх, а през 2018 г. активността в междинните избори за Конгрес в САЩ беше най-високата от век насам.

Но и в двата случая избирателната активност достига едва 50%. В контекста на близкото минало това е скок. На междинните избори в САЩ през 2014 г. гласуват едва 37% от електората, а през 2018 г. го правят 50%. В Европа избирателната активност тази година бе 50%, което е увеличение спрямо 42% през 2014 г.

Макар активността на президентските избори в САЩ да е по-висока – 60% през 2016 г. – можем ли да кажем, че демокрацията процъфтява, когато 40-50% от гласоподавателите предпочитат да си останат вкъщи? САЩ са близо до дъното на класацията по избирателна активност сред развитите държави. Скоро след изборите през 2014 г. сенатор Бърни Сандърс смъмри страната с репликата "американците трябва да се засрамят". Ниската избирателна активност, написа той в текст за в. Guardian, "е международен позор".

Ниската избирателна активност окуражава политиците да правят политики, които обслужват интересите на малцина за сметка на мнозинството. Това от своя страна води до разделения в обществото и вреди на икономиката. В САЩ близо половината от хората, които не гласуват, имат семеен доход под 30 000 долара годишно, а едва 19% от вероятните гласоподаватели идват от семейства с ниски доходи. Така не е особено изненадващо, че Индексът на демокрацията на Economist Intelligence Unit понижава Америка от "напълно демократична" до "демокрация с дефекти" през 2017 г. заради намаляващата ангажираност на гласоподавателите и спадащото доверие в демократичния процес.

Избиратели пускат бюлетини в изборна секция по време на ранното гласуване на 25 октомври 2018 г. в Потомак, Мериленд, две седмици преди изборите за Конгрес в САЩ
Фотограф: Brendan Smialowski/Agence France-Presse — Getty Images

Тази дългосрочна апатия е риск за политическата система. Авторитетът на правителството е застрашен, когато толкова малко хора участват. В името на запазването на демокрацията имаме нужда от ангажирани гласоподаватели, които ходят до урните.

Ефективен начин за справяне с този проблем – който вероятно няма да се хареса на мразещите идеята някой да им казва какво да правят американци – е задължителното гласуване, което в момента е въведено със закон в над 20 държави.

През 1839 г. Белгия става първата демокрация, която въвежда задължителното гласуване чрез акт на парламента. Поддръжниците му го смятат за начин за овластяване на работническата класа. Австралия въвежда задължително гласуване с поправка в изборния си закон през 1924 г. като отговор на намаляващата избирателна активност. През 1922 г. тя пада под 60% от над 70% през 1919 г. Ефектът от законодателството е бърз – през 1925 г. 91% от електората гласуват. Нещо повече - век по-късно задължителното гласуване все още работи.

Колкото по-голям е броят гласоподаватели, толкова по-силен е контактът между гражданите и лидерите. В тазгодишните избори за Европейски парламент задължителното гласуване в Белгия и Люксембург води до активност от съответно 90% и 86%. За сравнение - активността във Франция е 50%, а в Холандия - 42%.

Ако в САЩ имаше задължително гласуване, това вероятно би означавало по-висока активност сред хората с по-ниски доходи и малцинствата, което би довело до промяна на типа политици, които биват избирани. Може да се предположи, че това би облагодетелствало кандидатите на Демократическата партия, но може и да не се получи така. Макар в Австралия например да се е смятало, че задължителното гласуване ще помогне на Партията на труда, то не попречва на дясноцентристките партии да стигат до властта и да се задържат в нея.

Изследванията върху задължителното гласуване не дават еднозначна картина на политическите последствия от него. И все пак е ясно, че подобно изборно изискване може да променя състава на електората. Когато през 1967 г. Холандия премахва задължителното гласуване, избирателната активност пада с близо 20%.

Избирателка пуска бюлетина в Кенсингтън, Мериленд, през април 2016 г.
Фотограф: Gabriella Demczuk for The New York Times

Би трябвало да обмислим и други, по-радикални начини да направим гласоподавателите по-информирани и по-ангажирани. Би могло например да се въведе изискване гражданите да полагат провеждан от правителството граждански тест, за да имат право да гласуват. В САЩ, Австралия и няколко европейски и азиатски страни имигрантите – независимо от нивото им на образование и държавата на произход – вече трябва да полагат граждански тестове, за да получат гражданство.

Разбира се, сложната история на гражданските права и избирателното право предполага, че дори предлагането на подобни тестове ще бъде подложено на критики и ако бъде прилагано небрежно, би могло да се превърне в инструмент за злоупотреби и дискриминация. Със сигурност ще има възражения, че това би било възраждане на типа тестове, използвани някога за лишаване от права на расовите малцинства и бедните в САЩ. И безспорно ще трябва да има гаранции, че подобна дискриминация няма да бъде допусната отново. Но да бъдат оставени гласоподавателите в състояние на недостатъчна информираност означава да бъдат измамени.

Едно по-крайно условие би довело до това демокрациите да придават по-голяма тежест на гласовете на граждани, които са по-ангажирани в политическия процес. През 2018 г. Върховният съд да САЩ излиза с решение, че Охайо може да изключи гласоподаватели от избирателните списъци, ако те не са участвали в няколко поредни изборни цикъла и не върнат карта за потвърждение на адресната си регистрация. Шест други щата са въвели подобни закони.

Дамбиса Мойо
Фотограф: Courtesy of Dambisa Moyo

Решението на съда възнаграждава граждани, които остават ангажирани в изборния процес, и наказва онези, които не го правят. Това може да изглежда като отстъпление от демократичния идеал за "един човек - един глас", но засилва фокуса върху значението на гласуването като граждански дълг. Естествено, подобна мярка би трябвало да бъде прилагана по начин, който окуражава хората да бъдат ангажирани и да гласуват, вместо да служи за прочистване на избирателните списъци.

На фона на сериозните дългосрочни икономически заплахи най-силните републики в света трябва да демонстрират, че могат да бъдат устойчиви не като се съпротивляват на промените, а като се адаптират. Това изисква готовност за изследване на идеи, които могат да подсилят демокрацията. За скептиците – и онези, които вярват, че отговорът винаги е повече свобода, не по-малко – решението може да бъде да сложат гарантирането на утрешните свободи над днешното право да пропуснем да гласуваме.

Дамбиса Мойо е икономист и автор на Edge of Chaos: Why Democracy Is Failing to Deliver Economic Growth — and How to Fix It ("Острието на хаоса: Защо демокрацията не успява да постига икономически растеж и как да поправим това")

© 2019 The New York Times Company and Dambisa Moyo

Гражданите по света, изглежда, отново се ангажират с демокрацията. През май избирателната активност във вота за Европейски парламент достигна 20-годишен връх, а през 2018 г. активността в междинните избори за Конгрес в САЩ беше най-високата от век насам.

Но и в двата случая избирателната активност достига едва 50%. В контекста на близкото минало това е скок. На междинните избори в САЩ през 2014 г. гласуват едва 37% от електората, а през 2018 г. го правят 50%. В Европа избирателната активност тази година бе 50%, което е увеличение спрямо 42% през 2014 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    qvd50491823 avatar :-P
    Костадин Иванов

    Всички се заблуждават да мислят, че негласувалите биха харесали повече тях, ако все пак някой ги замъкне до урните.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Не е модерно в днешно време да се интересуваш от политика. Това е същото, като да не ходиш на лекар. Рано или късно ще ти се отрази по много лош начин. Лошото е, че влияеш по същия начин и на околните.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK