Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 9 яну 2020, 12:53, 3433 прочитания

Кризата САЩ - Иран: Развързаните кучета на войната

Убийството на Солеймани променя играта в Близкия изток и покачва риска от конфликт, макар и Вашингтон и Техеран да се пазят от ескалация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Убийството на Солеймани променя играта в Близкия изток и покачва риска от конфликт, макар и Вашингтон и Техеран да се пазят от ескалация.
  • Отмъщението на Иран едва ли ще се ограничи с ракетния удар срещу две американски бази в Ирак.
  • Вместо да възпират ядрените амбиции на Иран, ходовете на Тръмп по-скоро тласкат режима към сдобиване с атомна бомба.
"Снощи предприехме действия, за да спрем война." С този туит американският президент Доналд Тръмп обяви ликвидирането на влиятелния ирански генерал Касем Солеймани на 3 януари на летището в Багдад. Само че с този ход президентът, който влезе в Белия дом с обещанието да изкара Америка от "вечните войни" в Близкия изток, не само не предотвратява, а рискува да разпали следващ конфликт. И то несравнимо по-опасен от тези в Ирак или Афганистан.

Убийството на Солеймани променя играта в Близкия изток. "Това най-вероятно ще се окаже повратен момент в отношенията на Вашингтон с Ирак и Иран и ще има значим ефект върху цялостната позиция на САЩ в Близкия изток", обобщава в свой анализ Даниъл Баймън от Brookings Institution. Вместо да отслаби влиянието на Техеран и шиитските милиции под негово командване в региона, ударът на САЩ по-скоро ще го засили. Същевременно отмъщението на Иран едва ли ще се ограничи до ракетния обстрел срещу две бази с американски военни в Ирак в ранните часове на 8 януари, минал без жертви.


Освен че докара барабаните на войната между САЩ и Иран до оглушително кресчендо, хазартният ход на Тръмп приближава, вместо да отдалечава перспективата режимът в Иран да се сдобие с ядрени оръжия. Изострянето оголва и разширяващата се пропаст между САЩ и Европа. Докато Вашингтон натяква на Брюксел, че е очаквал по-голяма подкрепа и че елиминирането на Солеймани е "спасило живота и на хора в Европа", европейските лидери сдържано призовават за деескалация и продължават с опитите за спасяване на намиращото се в кома ядрено споразумение с Иран. Усещането е, че ЕС е пасивен наблюдател на случващото се в Близкия изток, от което зависи собствената му сигурност. И в този ключов момент Европа, по израза на Ян Техау от German Marshall Fund, просто "управлява собственото си безсилие в региона".

Как ще отмъсти Иран

Ликвидирането на Солеймани, считан за втори по важност човек в Иран, е далеч по-значимо от отстраняването на Осама бин Ладен или Абу Бакр ал Багдади, лидерите на "Ал Каида" и Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ). По времето на смъртта си те ръководят организации със затихващи функции. Докато Солеймани, командир на елитните бригади "Ал Кудс" към Ислямската революционна гвардия, които оперират извън Иран, е считан за архитект на проекта на Техеран за доминация в региона. "Убийството на Солеймани чертае един много важен вододел. То поставя точка на етап от развитието на иранската политика по отношение на Ирак и неговите арабски съседи. Който и да дойде след Солеймани, няма да бъде в състояние да провежда толкова ефективна и толкова масирана стратегия", казва пред "Капитал" Мирослав Зафиров, дипломат и политически съветник в международна организация, базиран в Близкия изток.



Ударът срещу фигура с подобен култов статут няма как да не бъде приет от Техеран като обявяване на война и предшествениците на Тръмп Джордж У. Буш и Барак Обама са се въздържали да посегнат към опцията за ликвидиране на Солеймани, тъй като са я смятали за твърде рискова. Аргументът на Белия дом сега е, че това е демонстрация на сила, която ще има сдържащ ефект върху режима в Техеран. Освен това калкулацията във Вашингтон вероятно е, че ситуацията в Иран - антиправителствени протести и икономика, поставена на колене от санкциите на САЩ - стеснява възможностите на режима да отмъсти за американската провокация.

[Reuters]

Но отмъщение със сигурност ще има, макар и добре премислено. "Иран няма да търси открита конфронтация, тъй като не може да си я позволи. Те ще бъдат изключително внимателни в подхода си. Иран има достатъчно сили да нанесе тежък удар по американски цели, било то в Близкия изток, Африка или Латинска Америка. Отговорът им обаче ще бъде изключително премерен, тъй като примерно атака, в която загиват цивилни, ще ги постави в ситуация, в която те не искат да бъдат – тотална изолация. Тогава дори държави от ЕС, които гледат на тях малко или много по-положително, няма да са в позицията да ги защитят и това за тях е пагубно. Защото Иран все пак не е нито Северна Корея, нито Сирия на Башар ал Асад", смята Мирослав Зафиров. И ударите вероятно ще бъдат такива, които не могат да бъдат лесно проследени и свързани с Техеран.

"Максимален натиск" , минимален резултат

Експертът по въпросите за Близкия изток Дейвид Бътър от британския институт Chatham House посочва пред "Капитал", че "първият отговор бе политически - Иран мобилизира своите поддръжници в Ирак да предприемат законови действия за изгонването на американските сили от страната." Което е в унисон с приоритета, заявен от наследника на Солеймани начело на "Ал Кудс" Есмаил Гаани - "премахване на американското присъствие в региона".

Епизодът със Солеймани илюстрира и противоречията на стратегията на Тръмп, ако изобщо има такава. Той твърди, че основната му цел в Близкия изток е ограничаване на Иран. Само че сега по улиците на Багдад скандиранията "Иран вън" са заменени от "Смърт за Америка". И дори без основния си архитект влиянието на Иран в Ирак и в региона е по-вероятно да нарасне, отколкото да отслабне.

Въпреки гласуването в иракския парламент за изгонването на американските сили от страната до реално решение в тази посока не е сигурно дали ще се стигне, тъй като на ход са премиерът и президентът, които могат да решат да игнорират гласуваната от депутатите (и то само от шиитите сред тях) резолюция или поне да бавят топката още дълго. И то не заради заплахите на Тръмп да наложи на Багдад "санкции, каквито никога преди не са виждали". "Опасността не са санкциите, а оттеглянето на американците, които са важен сдържащ фактор. Независимо от всички критики към присъствието им те са гарант, че Ирак няма да бъде оставен изцяло сам на себе си или на добрата воля на своите съсед. И нямам предвид само Иран, но и Турция, която също има претенции по отношение на Ирак. Ирак сам по себе си все още не е в позиция да има защитни сили. Ако американците се изтеглят изцяло, това може да се окаже и катализатор за нова поява на центробежни тежнения не само от страна на кюрдите, но и на сунитите в Ирак", казва Мирослав Зафиров. И допълва, че дори да не стигне до възраждане на ИДИЛ, вероятността за "ново сунитско масово движение в посока въоръжена опозиция" е голяма. Заради всичко това "има множество заинтересовани групи в Ирак, които биха искали да се продължи партньорството в сферата на сигурността със САЩ", посочва Дейвид Бътър. Но в напрегнатата атмосфера след убийството на Солеймани разумните гласове в Ирак ще се страхуват да говорят.

"Стратегията на администрацията на Тръмп за "максимален натиск над Иран", предвиждаше или принуждаването на Техеран да договори ново ядрено споразумение по условията на Вашингтон, или оказването на натиск в самия Иран, който да доведе до смяна на властта и до договарянето на ново споразумение, каквото биха искали САЩ. Това очевидно не стана", казва анализаторът от Chatham House. Просто защото американците не прецениха добре иранската реакция спрямо затегнатите санкции. "Иран на практика пое инициативата като контролираща ескалацията страна. Целта на САЩ е да променят това и те да застанат начело на ескалацията. Тоест каквато и да е следващата стъпка на Техеран, тя да бъде реактивна, докато през изминалите месеци Иран на практика задаваше темпото на действие", посочва Дейвид Бътър.

Кой се страхува от аятоласи с ядрена бомба

Изострянето между САЩ и Иран, достигнало до опасното припламване сега, започна, когато Тръмп скъса ядрената сделка с Техеран. И тя продължава да е важен елемент от картината. На 5 януари Техеран обяви, че няма да спазва последните ограничения от споразумението по отношение на броя центрофуги за обогатяване на уран, което означава скъсяване на времето до евентуално производство на ядрено оръжие. Но макар Тръмп да обявява сделката за мъртва, Иран оставя вратички за съживяването й, както и останалите страни по нея. "Що се отнася до Иран, европейските сили, Русия и Китай, ядрената сделка все още съществува, но не е във върхова форма. Все пак има още стъпки, които Техеран може да предприеме – официално иранците все още твърдят, че нямат намерение да разработват ядрено оръжие и не са излезли от Договора за неразпространение на ядрени оръжия. Тук стои въпросът с политическия цикъл в САЩ – ако имаме промяна в администрацията през ноември, Иран иска да има достатъчно останал живот в сделката, за да има нещо, за което да говорят с новия обитател на Белия дом", казва Дейвид Бътър. Засега обаче ситуацията е, че вместо да възпира ядрените амбиции на Иран, Тръмп по-скоро тласка режима към сдобиване с атомна бомба. И за да му попречи, ще е нужно нещо повече от заклинания в Twitter, че "ИРАН НИКОГА НЯМА ДА ИМА ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ".

По темата работи и Марина Станева

Капитал #1

Текстът е част от брой 1 на седмичния Капитал (10 - 16 януари). В броя ще прочетете още:

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Икономиките могат бързо да се изправят след сривове на БВП – но невинаги Икономиките могат бързо да се изправят след сривове на БВП – но невинаги

Историята сочи, че пълното възстановяване взима средно по пет години

28 мар 2020, 826 прочитания

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

27 мар 2020, 40010 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Ще кипне ли Близкият изток

Няма индикации САЩ да се готвят за сухопътна операция срещу Иран. Това обаче не изключва неконтролируема ескалация на конфликта в средносрочен план

Още от Капитал
Спокойно, имам авариен фонд

Поддържането на портфейл с ликвидни активи е важно при възникване на непредвидени ситуации

По кой път вървим в лабиринта на кризата

Правителството е принудено да взима в много голяма степен чувствителни решения и не трябва да допуска никакво съмнение в тях

Колко ще продължи?

Има различни сценарии за край на здравната криза, всички с не особено далечен хоризонт

Непреодолимата сила на короната

Как извънредното положение ще се отрази на облигационните отношения

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Добри новини

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10