Световната икономика може да пострада от необикновен вид забавяне
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Световната икономика може да пострада от необикновен вид забавяне

Shutterstock

Световната икономика може да пострада от необикновен вид забавяне

Историята предлага малко насоки за това как изглежда рецесията, причинена от търговска война

The Economist
5096 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Компаниите и техните вериги на доставки бяха принудени да се променят и това може да създаде балони, които при спукването си да засегнат по-голяма част от икономиката.

Икономическите експанзии най-често се "убиват" от повишаването на лихвите или финансовите сривове - изненади, които водят до спад в търсенето на стоки и услуги в цялата икономика. По-рядко се среща рецесия, причинена заради предлагането – в този случай икономиките са лишени от производствения си капацитет. След шоковите цени на петрола през 70-те години настъпва глобална рецесия, дължаща се може би основно на предлагането (бързото увеличение на цените на петрола довежда до нарастване на цената на продукцията, което намалява предлагането – бел. ред). Но ако глобалната икономика се свие през 2020 г., може да попадне в тази категория – защото спадът ще бъде предизвикан предимно от търговските бариери, издигнати между САЩ и Китай.

Търговската война между двете страни се ускори най-много през 2019 г., когато очакванията бяха точно обратните – да приключи. Отношенията малко се подобриха през октомври с отлагането на някои мита, но краят на "военните действия" е все още далеч (въпреки че Вашингтон и Пекин се готвят да подпишат първата фаза от търговското си споразумение през януари – бел. ред.).

Остава възможността средното мито при вноса в САЩ в началото на годината да бъде 6%, което ще е най-високото ниво за този век. Освен това се увеличава обхватът на митата, като вече се облага и внос, за който има по-малко заместващи стоки. Компаниите и техните вериги на доставки бяха принудени да се променят и това може да създаде балони, които при спукването си да засегнат по-голяма част от икономиката.

Отново нужда от стимули

Историята дава малко насоки за това как изглежда рецесия, причинена от търговска война, или каква е правилната политика срещу нея. Изглежда, че икономическата теория в този случай не е много полезна. Според нея проблемът с митата като всеки проблем с предлагането ще доведе до инфлация. Всъщност най-видимите ефекти от търговската война досега са намаляването на доверието на бизнеса, глобалният спад в производството и охлаждането на инвестициите. Инфлационните очаквания намаляват, както и дългосрочните лихви. Това прави забавянето да изглежда по-нормално.

Предимството на тази ситуация е, че става ясна правилната политика - икономиките ще се нуждаят от стимули. Федералният резерв в САЩ вече намали лихвените проценти, а Европейската централна банка (ЕЦБ) рестартира количественото облекчаване, докато Китай облекчи както паричната, така и фискалната си политика.

Но централните банки в развитите страни се изправят срещу ограниченията на паричната политика. Лихвените проценти в Европа вече са отрицателни и ЕЦБ не може да купува облигации безгранично, без да засегне законовите ограничения. Фед няма много възможности за намаляване на лихвите. Само централните банки на развиващите се страни могат да подкрепят икономиките си – лихвите там са по-високи и по-разхлабената политика на Фед е благодатна за тях, тъй като премахва натиска за обезценяване на валутите им.

Промяната на върха е важна за ЕЦБ. Въпреки че Кристин Лагард споделя тона на своя предшественик Марио Драги, тя ще се бори да запази единен управителния съвет на централната банка на еврозоната, тъй като членовете му от северните срани стават все по-нервни от отрицателните лихви и покупките на облигации. Великобритания избра Андрю Бейл за управител на Bank of England на мястото на Марк Карни. Кристалина Георгиева - висш служител на Световната банка, замени Лагард начело на МВФ.

А президентските избори в САЩ ще имат дълбоки последици както за търговската война, така и за икономическата политика. Ако Доналд Тръмп бъде преизбран, инвеститорите може да очакват атаки срещу независимостта на Фед, включително смяна на председателя Джером Пауъл с по-благонадеждна фигура, когато мандатът му изтече през 2022 г. За разлика от това президент демократ може да обърне досегашната политика на Тръмп за намаляване на данъци и да нанесе удар по богатите.

Във всеки случай паричната политика на САЩ ще навлезе в период на промяна. През тази година Фед ще завърши прегледа на рамката на своята парична политика. Централната банка вероятно ще се стреми към средна инфлация от 2% само по време на икономическия цикъл, а не постоянно. Толерирането на по-висока инфлация след икономически спад трябва да позволи на Фед да се справи с кризата по-агресивно. Федералният резерв също трябва да се справи с последствията от спирането на количествените облекчения през последните години.

Като сви предлагането на пари, централната банка създаде неприятности на овърнайт пазарите. Фед отново ще разшири баланса си, за да облекчи паричния дефицит и да осигури трансфера на паричната си политика през финансовата система.

Страшният сценарий

Рецесията не е неизбежна. В много страни, особено в САЩ, здравият пазар на труда и потребителското доверие са предимства срещу нея. И все пак върху тези защити започват да се появяват пукнатини. Има и най-лош сценарий, който трябва да тревожи централните банкери навсякъде по света - търговската война в крайна сметка може да се превърне в инфлационна, което да се усложни от повишаването на цените на петрола дори когато растежът се забавя.

Световната икономика е на ръба на непознат тип спад, а централните банки са в период на промяна. А това положение определено не е удобно.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Компаниите и техните вериги на доставки бяха принудени да се променят и това може да създаде балони, които при спукването си да засегнат по-голяма част от икономиката.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Обществеността пренебрегва неправилното емитиране на пари. Спрямо принципите на пазарната икономика, манипулираните отчети представят невярна информация за икономически растеж. Обстановката е прикривана икономическа криза.
    Сега правителството работи с илюзия за наличен икономически растеж, а гражданите са в реалността на прикривана икономическа криза.
    При запазване на неправилното емитиране на пари е с нови поразяващи щети. Икономическата криза нараства. Правителството и гражданите са със съдби на жертви на грешката на централната банка.
    Постижимо е спасение от икономическа криза.
    За устойчиво просперираща икономика е необходимо правилно емитиране на пари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK