През 1994 г. беше доста лесно да се предвиди, че до 2020 г. Китай ще е на път да се превърне в най-голямата икономика в света (тя вече е по отношение на паритета на покупателната способност) или че застаряващото население на Япония ще я направи по-затворена. Но въпреки че тогава бяха разработени персонални компютри и мобилни телефони, нямаше интернет браузъри или търсачки, така че беше сравнително трудно да се разбере как технологията ще промени комуникациите. И до 2007 г. нямаше iPhone - дигиталното устройство, което наистина, както Стив Джобс каза, ще "промени всичко".

Що се отнася до политиката, има няколко ключови неща. Едното беше Brexit: Предвиждахме, че Великобритания ще премине към споразумение за свободна търговия с Европа, вместо да бъде пълноправен член на ЕС. Забелязахме, че "договарянето на подобно споразумение може да бъде много трудно". Другото беше, че САЩ ще преживеят "една от онези големи радикални промени в политическите нагласи, които се случват рядко". Разочарованите избиратели биха предизвикали властта на професионалните организации, на холивудските магнати и "дори на либералната преса".

Но имахме и много пропуски. Двата най-големи бяха предположенията, че Китай няма да бъде икономически успешен, ако не стане по-малко централизирана бюрокрация, и че ако европейска обща валута наистина бъде създадена, тя вероятно ще се разпадне до 2020 г.

А какво идва в следващите 30 години? Изхождайки от този опит, ето пет прогнози за 2050 г.

• В света ще има 10 млрд. души и голямото демографско разделение ще бъде възрастовото. Сравнително младите региони - Африка и в по-малка степен Индийският субконтинент - ще бъдат бързо растящи и често хаотични. По-старите региони като континентална Европа и Япония ще бъдат още по-предпазливи и по-затворени. ЕС ще оцелее, но като по-губещ съюз. Бързо намаляващото население на Русия ще обуздае всичките й глобални амбиции.

• Китай очевидно ще бъде най-голямата икономика в света, но застаряващото (и намаляващото) население ще отблъсне страната от визията й за глобално господство към осигуряване на сигурен и удобен живот за собствения й народ.

• САЩ ще останат най-жизненият, външно ориентиран и богат регион, печелейки битката с Китай за глобално влияние. Останалата част от англоезичния свят, включително страните от Британските острови (които може би ще са се превърнали в по-губеща формация), ще се обвържат с нея. Езикът и културата ще станат по-важни обединяващи фактори от физическата близост.

• Технологичният напредък ще даде възможност на света да осигури приличен живот на по-голямата част от своите жители, но това ще бъде безмилостна борба за ограничаване на човешкото влияние върху околната среда. Всички настоящи опасения, включително изменението на климата и заличаването на местности, ще бъдат отразени в нея. Но технологиите ще повишат ефективността в сферата на услугите, точно както заводите повишиха ефективността в производството. Това ще позволи жизненият стандарт да продължи да се повишава.

• Около три четвърти от световното население ще бъде от средната класа. Техните идеи, особено тези на огромната средна класа на Китай, Индия и все повече Африка, ще отекват в стария развит свят. Америка ще запази интелектуалното лидерство, подкрепена от идеите на много по-многобройните (и също толкова добре образовани) хора от развиващия се свят.

Жокери в тестето

И накрая два жокера, които биха могли да променят всичко. Единият може да дойде от външни влияния. Да предположим, че откриваме, че не сме сами във Вселената. Ако има други цивилизации, с които можем да общуваме, би трябвало да преосмислим всичко за нашия вид.

Другият може да дойде от вътрешни влияния. Да предположим, че разберем какво, по липса на по-добър израз, наричаме "паранормално": как понякога можем да предвидим какво ще се случи, без да имаме рационално обяснение за това как го правим. Това също ще направи света през 2050 г. много по-различно място - а може би и по-добро.

Как футуристите от миналото си представяха света през 2020 г.

В случай че четете тази статия в стая, изградена и обзаведена от стомана, прекарали сте оскъдните два-три часа в офиса, преди да бъдете откарани от маймуноподобен шофьор с кола, движеща се по пневматична тръба, добре дошли в света на 2020 г., описван от футуристи от миналото. Гореспоменатите прогнози бяха направени от Томас Едисън през 1911 г., от Американския институт за планиране през 1967 г., списание The Futurist също през 1967 г. и Popular Mechanics през 1957 г.

Някои години са вдъхновявали повече фантазии за бъдещето от други. Такава беше 2000 г. (ново десетилетие, нов век, ново хилядолетие). Но 2020 г. вдъхнови също много прогнози. Хамиш Макрий, който преразглежда собствената си кристална топка, взирайки се в тези страници, не беше единствен. Детски книги от 60-те и 70-те години на миналия век създадоха някои от сценариите с най-богато въображение. Едно от предположенията е за това как биха изглеждали олимпийските игри през 2020 г., ако се състоят на Луната (олимпийският пламък би бил поставен в кислороден цилиндър, за да се поддържа огънят). Други описват "суперферма" от 2020 г., където комбайни и камиони за добитък се ускоряват по монорелси, през тръби изпомпват зърно до близките градове и "космически огледала" летят над тях за осигуряване на слънчева светлина през нощта.

Някои прогнози обаче са по-малко на ръба на възможното. През 2009 г. британският вестник Independent се допита до коментатори за техните визии за 2020 г. Отговорите включваха села, съставени изцяло от пенсионери, за които се грижат роботи, отглеждани в лаборатории изкуствени сърца, национална база данни от ДНК и провокирана от промените в климата, първа атака на голяма бяла акула във Великобритания - нещо, за което да помислите, ако плувате край брега на Корнуол следващото лято.

"2020 The Economist Newspaper Limited. All rights reserved."