Гръцката икономика – между оптимизма и реалността
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гръцката икономика – между оптимизма и реалността

Мицотакис и неговата "Нова демокрация" спечелиха изборите до голяма степен в резултат на общественото недоволство от мерките за икономии на предишното правителство

Гръцката икономика – между оптимизма и реалността

Новото правителство има амбициозни цели за растеж, но те зависят предимно от нарастване на чуждестранните инвестиции

Пламена Кацарова
2468 прочитания

Мицотакис и неговата "Нова демокрация" спечелиха изборите до голяма степен в резултат на общественото недоволство от мерките за икономии на предишното правителство

© Reuters


Гърция се нуждаеше от девет години, за да преодолее, поне отчасти, рецесията, която последва след глобалната финансова криза през 2008 г. Предстоящата година ще бъде ключова за страната, която ще разчита на свежото политическо управление и подновеното доверие в бизнеса, за да преодолее дълбоките проблеми, които забавят растежа.

През изминалата година цените на имотите са се увеличили с близо 10%, а търговските наеми се повишават. Изборната победна на дясноцентристката пробизнес партия "Нова демокрация" през юли засили бизнес настроенията. Водещият индекс на борсата в Атина, Athens Shanghai Composite Index, нарасна с 49% през 2019 г. Доходността на облигациите се срина – тази по десетгодишния държавен дълг, която нарасна до близо 15% през 2015 г., падна до 1.1% през ноември.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис смята, че проведените преди шест месеца избори са "повратна точка" за Гърция след четиригодишното управление на крайнолявата СИРИЗА, която доведе страната до прага на излизане от еврозоната, преди да приеме и изпълни част от инструкциите на международните кредитори. "Оставихме зад себе си труден период и мисля, че това бяха избори, които по същество символизират края на една ера, започнала с настъпването на икономическата криза през 2009 г. Според мен тази криза продължи много по-дълго, отколкото трябваше", коментира той пред Financial Times.

Прекомерен оптимизъм

Въпреки всички настоящи позитивни настроения все още не е ясно дали новото гръцко правителство наистина ще успее да привлече чуждестранните инвестиции, от които икономиката на страната се нуждае, за да ускори растежа и да се възстанови от трудните години. "Мицотакис наистина разбира бизнеса – той знае много ясно какво точно трябва да се направи, но е прекалено голям оптимист относно това колко бързо могат да се случат нещата", коментира икономистът Миранда Хафа.

Мицотакис може да бъде описан като "кралската особа" на гръцката политика – баща му е министър-председател в началото на 90-те години, сестра му Дора Бакоянис е била външен министър и кмет на Атина, а настоящият ръководител на гръцката столица е племеникът му Костас Бакояни. Като голяма част от гръцкия елит премиерът е учил в чужбина – той е завършил програми на "Харвард" и "Станфорд". Мицотакис влиза в парламента за пръв път през 2004 г., но ранната му кариера преминава в сектора на консултирането и частните капиталови инвестиции. През 2016 г. той става лидер на "Нова демокрация", като насочва партията към центъра, отслабвайки националистическото й крило.

Макар политическото си наследство, Мицотакис е по-скоро нетрадиционен политик. От стъпването си в длъжност той се възползва от по-ниските разходи по заемите и по-добрите от очакваните приходи, за да намали редица данъци – корпоративния, имуществения, върху дивидентите и личните доходи. Той се фокусира и върху "изчистването" на банковата система и започна мащабни инвестиционни проекти.Наред с бързото възстанвояване гръцкият премиер смята, че страната може да се радва на растеж на БВП от 3%. "Нуждаем се от радикална промяна, за да превърнем Гърция в истинска история на успеха", казва той.

2.3% растеж на гръцката икономика прогнозират МВФ и ЕК през 2020 г.

Дълбоките проблеми на Гърция обаче остават, а МВФ и Европейската комисия, които държат Атина под строг мониторинг след края на спасителната програма през 2018 г., са по-все скептично настроени към перспективите пред страната. Те прогнозират икономически растеж от 2.3% през тази година, но забавяне през следващата. "Перспективите за растеж се свиват заради наследени проблеми – висок държавен дълг, неефективни заеми, свръхзадлъжнели кредитополучатели наред с ниската производителност, недостига на инвестиции и неблагоприятната демографска картина", казва фондът в последната си оценка от ноември.

Неясното бъдеще

Както правителстото, така и редица икономисти посочват като най-голямото предизвикателство пред странанта липсата на инвестиции. Като дял от БВП те са били най-ниските в ЕС през 2018 г., а към момента коефициентът възлиза на 12% при средно ниво от 21% за еврозоната. Вътрешните спестявания са твърде скромни, за да осигурят капиталовите инвестиции, от които се нуждае икономиката. Това оставя Гърция силно зависима от преките чуждестранни инвестиции.

Мицотакис и правителството му се фокусират върху това да убедят чуждестранните инвеститори да дойдат в Гърция. Премиерът привества "драматичната промяна" в доверието на инвеститорите след избирането му. През септември той намали данъците с пакет на стойност 1.2 млрд. долара. Новият кабинет се стреми към намаляване на социалните осигуровки с 5 пр. пункта до 2023 г. с цел подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда в Гърция. Правителството обаче все още е в очакване на резултатите – по-големи инвестиции и по-бърз растеж. "Няма причина това да не се случи – предстои да видим добрите резултати", каза Мицотакис.

Един от проблемите на Гърция е създаването на бюрократични пречки пред инвестициите, както и съмненията за политическа намеса в съдебната система – често по волята на силни групи по интерси. Тези опасения се изказват от водещи бизнес групи до асоциации на професионалисти и профсъюзи в публичния сектор.

"Местните участници в частния сектор искат да ограничат конкуренцията, за да могат да постигнат прекомерна възвращаемост. Те умеят да оказват натиск върху администрацията за блокирането на потенциални конкуренти, независимо дали са местни или чуждестранни", коментира бивш служител на МВФ.

Профсъюзите успяха да забавят преструктурирането и приватизацията на редица губещи държавни компании. Това обаче може да се промени през 2020 г. - Мицотакис назначи бизнесмена Адонис Георгиадис за министър на икономическото развитие, за да управлява и насочва стремежите за инвестиции, като същевременно премахне бюрократичните пречки пред новите проекти.

Нов енергиен фокус

Същевременно Гърция се нуждае от стотици милиони евро инвестиции във възобновяема енергия. Правителството възнамерява да закрие всичките си електроцентрали с лигнитни въглища до 2028 г., които в момента осигуряват около 50% от електроенергията. Мицотакис заяви, че иска Гърция да бъде "начело на революцията на възобновяемите източници".

Но преминаването от въглища към вятър и слънчева енергия също изисква задълбочено преструктуриране на най-голямата гръцка компания Public Power Corporation, която е мажоритарна собственост на държавата. PPC е натрупала сериозни загуби отчасти заради милиарди евро в неплатени сметки на клиентите по време на кризата.

Гърция се нуждаеше от девет години, за да преодолее, поне отчасти, рецесията, която последва след глобалната финансова криза през 2008 г. Предстоящата година ще бъде ключова за страната, която ще разчита на свежото политическо управление и подновеното доверие в бизнеса, за да преодолее дълбоките проблеми, които забавят растежа.

През изминалата година цените на имотите са се увеличили с близо 10%, а търговските наеми се повишават. Изборната победна на дясноцентристката пробизнес партия "Нова демокрация" през юли засили бизнес настроенията. Водещият индекс на борсата в Атина, Athens Shanghai Composite Index, нарасна с 49% през 2019 г. Доходността на облигациите се срина – тази по десетгодишния държавен дълг, която нарасна до близо 15% през 2015 г., падна до 1.1% през ноември.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Кой ще ходи да инвестира в Гърция, като в България и Румъния има по-ниски заплати и по-ниски данъци? Даже изтичането на мозъци е по-слабо.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Ако не живеех и в Гърция от 15 г,, нямаше де обръщам внимание на писаниците като горната.

    Гърците имат един огромен проблем - само допреди 10-12 г. 2-3 поколения израстнаха буквално къпейки се в пари и сега трябва да свикват със суровата реалност на свитите доходи.

    Когато Сириза дойде за пръв път на власт с огромно мнозинство, гърците вярваха, че лявата партия ще се опълчи на диктата на Тройката, но кредиторите много бързо пречупиха гръбнака на Ципрас и от крайнолява политиката му стана слугински пробрюкселска. Затова и на изборите през май м.г. гърците го изгониха с трясък.

    По идентичен начин изгониха от властта в началото на рецесията редуващите се от 40 г. в управлението дясната Неа демократия и лявата ПАСОК, които една след друга погребаха страната си в дълговата криза.

    Сегашната Неа демократия е просто емоционалното залитане надясно след омразния пробрюкселист Ципрас: който ще да е, само да не е Ципрас.
    Гърция е единствената неазиатска страна, в която политическите постове се наследяват: отдясно от десетилетия са позиционирани клановете Караманлис и Мицотакис, отляво - Папандреу. Синове, племенници, балдъзи, зетьове, учинайки - все наследствени политически бонзи.

    Кириакос преди седмица във Вашингтон поднесе на Тръмп страната си на тепсия, само и само да я спаси от съюзника Турция. Реакцията на Тръмп беше доста хладна, което докара проправителствения Катемирини до амок, че Америка си предпочита Турция, въпреки всичко.

    Абе, нещо много тип хъшовското изпълнение на Изгубена Станка има в отразяването на международните дела в Капитал.
    Чудя се капацитет ли нямат или от Козяк им спускат готовите текстове?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK