С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 яну 2020, 17:05, 1169 прочитания

Дилемата на испанските компании в Латинска Америка

Бавният растеж и валутните рискове карат големи фирми да обмислят продажбата на бизнеса си на континента и отново да заложат на Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През последните няколко десетилетия Испания става вторият по големина чуждестранен инвеститор в региона след САЩ, като испанските компании са вложили 156 млрд. евро.
През 2019 г. се честваха забележителни годишнини в отношенията между Испания и Латинска Америка. Точно преди 500 години Ернан Кортес започва завладяването на Мексико. През 1939 г. левият президент на Мексико Ласаро Карденас отваря вратата на испанците, бягащи от фашизма в края на гражданската война. Това можеше да е празнична година и за испанския бизнес. През 1989 г. най-голямата испанска телекомуникационна компания - Telefónica, стъпва за пръв път в Латинска Америка, като подава оферта за чилийския телеком и отприщва потоп от испански инвестиции в региона през 90-те години, известен като La Reconquista.

Вместо празненства през миналата година регионът беше залят от протести и икономически сътресения. Това казва много - 30 години след като полага основите, Telefónica е решила да намали загубите си в бившите испански колонии и може да продаде бизнеса си в тях.


Нова стратегия

Новата стратегия на Telefónica, обявена в края на ноември, е част от преосмислянето на бизнеса от нейния ръководител Хосе Мария Алварес-Палет. Пазарната стойност на компанията е намаляла почти наполовина през последните пет години до 35 млрд. евро (39 млрд. долара), телекомът е натоварен и с огромен нетен дълг от 38 млрд. евро. Всички световни телекомуникационни компании са изправени пред предизвикателството да предлагат на клиентите си много по-бърз трансфер на данни чрез 5G и повече цифрови услуги. В резултат на това главният изпълнителен директор на испанската група планира да насочи компанията отново към четири основни пазара - Испания, Бразилия, Германия и Великобритания, и да създаде отделни дигитални и инфраструктурни бизнеси. На 4 декември френският му конкурент Orange обяви подобни планове за преоткриване на дигиталната ера.

Остава възможността Telefónica да продаде бизнеса си в Аржентина, Колумбия, Мексико, Чили, Перу и в други страни в региона. Тези поделения осигуряват 21% от годишните й приходи. Продажбата им, която може да осигури над 13 млрд. евро, представлява исторически обрат, който вероятно ще отекне в Испания.



Подобно на Telefónica испанските банки, енергийните и други компании агонизират заради бавния растеж и валутната нестабилност от другата страна на Атлантическия океан. Техните бизнеси също са в разгара на технологичните преобразувания. За някои Латинска Америка вече не е земя на възможности, а ги разсейва от основния им бизнес.

Години наред испанците се радват на ползите от възраждането на имперските си връзки с Новия свят. Когато страните от Латинска Америка започват да либерализират икономиките си в края на 80-те години, Испания беше държава с по-бедно население, с компании, насочени към вътрешния пазар, и остра нужда от глобализация. Малко европейци са вярвали, че тя ще изпълни целта си да стане мост към Латинска Америка. Както си спомня Лурдес Касанова от Cornell University, испанските компании е трябвало бързо да се разраснат, за да да устоят на други европейски фирми, които са им дишали във вратовете в Испания. Латинска Америка помага за превръщането на испанските фирми в глобални.

През последните няколко десетилетия Испания става вторият по големина чуждестранен инвеститор в региона след САЩ. Досега испанските компании имат инвестиции на стойност 156 млрд. евро. Най-големите като Telefónica, Santander и BBVA в банковата дейност Iberdrola в комунални услуги и Repsol в добива на нефт и газ представляват по-голямата част от вложенията на Испания в региона.

Общият език, както и приемливият португалски в Бразилия им позволяват да работят в сферата на услугите на места, където телекомуникациите, банкирането и комуналните услуги бяха безнадеждно изостанали. Печалбите от Латинска Америка по време на бума на цените на суровините помагат на испанските фирми да преминат през финансовата криза 2008-2009 г.

Половината от историята

Това обаче е само половината от историята. След като подава по-ниска оферта за Telmex през 1990 г. – мексиканският телекомуникационен монополист, приватизиран от Карлос Слим, благодарение на което той стана един от най-богатите в света, Telefónica продължава да плаща високи цени за нови активи. Компанията влага над 140 млрд. евро в региона – това е цяло състояние в сравнение с оценката на активите й в момента.

Движението от тогава е като във влакче на ужасите в лунапарк. От текила кризата в Мексико през 1994-95 г., през огромното обезценяване на активите и политическите катаклизми в Бразилия и Аржентина, до лявата диктатура във Венецуела, испанските инвеститори поемат курс към управление на щетите.

Repsol може би пострада най-тежко. През 2012 г. перонистите в Аржентина - които победиха реформаторския президент на изборите през миналия октомври, национализират собствеността на Repsol в държавната петролна компания YPF. Испанската компания беше частично компенсирана за платените близо 16 млрд. долара за холдинга през 1999 г. Съвсем наскоро тя имаше такива проблеми с доставките на нефт от Венецуела и Мексико и според съобщенията обмисля възможността да осигури суровината за европейските си рафинерии от Западна Канада.

Дори и без криза, всекидневният бизнес се превръща в борба. Банките BBVA и Santander използват големите си дъщерни финансови компании в Латинска Америка, за да компенсират нулевите лихви в еврозоната, и не планират да се изтеглят. Сега Мексико, където BBVA е най-голямата банка, флиртува с рецесията. Santander се справя добре в Бразилия, където е най-голямата чуждестранна банка. Но компаниите страдат от валутните проблеми в много части на Латинска Америка. Приходите, възвръщаемостта и паричните потоци на Telefónica в Перу, Чили и Колумбия намаляват поради конкуренцията от нови играчи, които поставят увеличаването на пазарния дял пред постигането на рентабилност.

Тъжна нощ

Испания все още не е предприела пълно отстъпление. Действията на Telefónica могат да бъдат комбинация от продажба на активи, както прави в Централна Америка, и създаване на партньорства, като това наскоро в Мексико – там тя се съгласи да използва част от мрежата на AT&T като начин за намаляване на загубите. Но може и да реши да продаде напълно поделенията си, за да намали бързо дълга. Фирми като Liberty Latin America и Millicom се разрастват бързо в региона, до голяма степен чрез придобивания. China Mobile също проявява интерес към Латинска Америка. Решението на Telefonica да запази бизнеса си в Бразилия, безспорно най-големият пазар, предполага, че това ще бъде фокусът й.

Други испански компании правят подобни стъпки: BBVA се концентрира основно в Мексико, а Santander - в Бразилия. С нарастването на натиска върху банките да се адаптират към ерата на финтех и върху енергийните фирми като Repsol и Iberdrola да намалят въглеродните емисии, фокусът има по-голям смисъл от изграждането на бизнес империи. Дори Кортес е принуден да направи тактическо отстъпление през 1520 г. в това, което се нарича La Noche Triste. За Telefónica това несъмнено е "тъжна нощ". Но ако оттеглянето й е повече от тактическо, други компании също могат да я последват.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Меркел призовава за компромис за бюджета на ЕС Меркел призовава за компромис за бюджета на ЕС

Преговорите в Брюксел могат да завършат без споразумение

18 фев 2020, 229 прочитания

Най-богатият човек дарява 10 млрд. долара за борба с климатичните промени 1 Най-богатият човек дарява 10 млрд. долара за борба с климатичните промени

Основателят на Amazon Джеф Безос създава специален фонд, който ще финансира изследователи и активисти в сферата на устойчивото развитие

18 фев 2020, 797 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Демографията може да се окаже още една разделителна сила в ЕС

Населението на ЕС застарява, което ще намали растежа и ще натовари публичния дълг

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10