Либийската авантюра на Ердоган
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Либийската авантюра на Ердоган

Първоначалният контингент от около 650 човека е заминал от Сирия за Либия в седмицата между Коледа и Нова година, а други около 1350 души – в началото на януари

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Момчил Милев
5229 прочитания

Първоначалният контингент от около 650 човека е заминал от Сирия за Либия в седмицата между Коледа и Нова година, а други около 1350 души – в началото на януари

© Reuters


Стратегията на Ердоган за Либия очевидно включва изпращане на паравоенни сили, които досега воюваха в Сирия.

"Ако се наложи, ще дадем урок на генерал Хафтар." С това предупреждение на турския президент Реджеп Таийп Ердоган завършиха във вторник неуспешните дипломатически совалки за спиране на огъня между двете враждуващи фракции в раздираната от деветгодишна гражданска война "провалена" северноафриканска държава Либия. В момента конфликтът е една от най-големите заплахи за сигурността на Европа. От една страна, бившата джамахирия* на полк. Муамар Кадафи е основен портал за нелегалните мигранти от Близкия изток и Африка през Средиземно море, а от друга – в битката за нея се сблъскват интересите на разнопосочни регионални фактори като Франция, Италия, Русия, Турция, Египет, Катар и ОАЕ, и то в изключително сложна конфигурация.

На масата за преговорите в руската столица Москва трябваше да седнат Файез ел Сарадж, оглавяващ официално признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС) в столицата Триполи и ген. Халифа Хафтар, командващ Либийската национална армия (ЛНА), лоялна на алтернативния парламент в източнолибийския град Тобрук. Гаранти за постигане на временен мир бяха турският президент Реджеп Ердоган и руският му колега Владимир Путин, които са неофициално замесени в конфликта със свои хибридни военни формирования и се опитват да парцелират влиянието си в региона. До договорка обаче така и не се стигна. Ген. Хафтар напусна разговорите, без да сложи подписа си, с аргумента, че споразумението не предвижда срок за разформироване на ислямистките паравоенни части, лоялни на режима в Триполи.

Битката за Триполи

Формалният повод за организирането на спешната среща в Москва беше рязката ескалация на напрежението през последните три седмици и най-вече заявката за пряка военна намеса на Турция в либийския конфликт. Причината: столицата Триполи и правителството на Файез ел Сарадж са обсадени от около 9 месеца и в момента вече са почти обкръжени от силите на Хафтар. Наскоро генералът обяви, че войските му се готвят за решителен щурм, след като превзеха Сирт – третия по големина град в страната и родно място на покойния диктатор Муамар Кадафи. Източнолибийската коалиция също така контролира по-голямата част от страната, включително повечето съоръжения за добив на петрол.

На практика всичко изглежда така, сякаш падането на Триполи е въпрос на време, ако правителството на ПНС не получи външна подкрепа. Тя обаче в момента може да дойде единствено от Турция след постепенното дистанциране на Катар - другия поддръжник на официалния режим, както и неспособността на формалния съюзник Италия да се замеси пряко в бойните действия. Зад Хафтар пък индиректно седят Русия (със свои наемници от частната военна компания "Вагнер"), съседен Египет, Обединените арабски емирства (ОАЕ), осигуряващи авиационна поддръжка и изненадващо... Франция, хибридно сблъскваща се със своя съюзник в ЕС и НАТО Италия. На страната на генерала се бият също така и наемници от Чад и Судан.

Затова на 26 декември м.г. турският президент Ероган, който досега подкрепяше официално признатата от ООН власт само индиректно, изненадващо обяви, че ще изпрати в Либия свой военен контингент. Според него Анкара е получила официална покана за това от правителството на Файез ел Сарадж. Което обаче на практика няма друг избор, ако иска да оцелее. "Под управлението на Ердоган Турция драстично промени стратегията си в Близкия изток. Следвайки примера на САЩ в Ирак и на Русия в Сирия, тя прецени, че е по-добре първо да стреля и после да преговаря. Русия влезе в Сирия по молба на президента Башар Асад и остана дългосрочно. Сега Ердоган приема молбата на Ал Сарадж за военна помощ", коментира по този повод Кирил Захаров от филиала на "Карнеги център" в Москва.

Турските "зелени човечета"

След като получи формално одобрение за операцията от турския парламент обаче, се оказа, че стратегията на Ердоган очевидно е по-сложна. Според информация на британския вестник "Гардиън", потвърдена от три независими източника в различни държави, Анкара в момента пребазира в Либия не военнослужещи от редовната армия, а сирийски паравоенни части от последната непревзета опозиционна провинция Идлиб.

Първоначалният контингент от около 650 души е напуснал Сирия в седмицата между Коледа и Нова година, а още около 1350 души – в началото на януари. Според "Гардиън" въпросните ветерани от войната срещу Башар Асад са сключили половингодишни договори като наемници с правителството в Триполи и ще получават по $2000 месечно. Властта в Анкара от своя страна се е ангажирала да им даде турско гражданство след края на операцията, да поеме медицинското обслужване на ранените, както и да репатрира телата на убитите в Сирия, с което да се опита да замаскира присъствието на ислямистки милиции на либийска земя. По този начин като че ли Ердоган се опитва да адаптира за свои цели челния опит от хибридните операции на Русия в Крим, Източна Украйна и Сирия. Така, ако стратегията му проработи, той няма да бъде принуден да плаща висока политическа цена, защото турски войници загиват зад граница, защитавайки съмнителни каузи и интереси.

"Ръководството на Турция няма друг вариант, освен да избере страната на Ал Сарадж заради историческите му връзки с организацията "Мюсюлмански братя". От друга страна, Русия няма как да не подкрепи светски настроения ген. Хафтар, който се е обучавал в СССР и говори руски", коментира в този контекст Кирил Захаров. И добавя, че за Русия постигането на някакво съгласие с Турция до известна степен ще гарантира, че САЩ няма да се месят активно в либийския конфликт. "Това ще улесни и преговорите с Ердоган по повод неуредените въпроси в Сирия", обобщава той.

Какво печели Ердоган

За Турция либийската военна авантюра има съвсем конкретни политически и стратегически измерения. На първо място това е достъпът до петролните залежи в северноафриканската държава, която до падането на Муамар Кадафи е номер едно в Африка по залежи на нефт. Притиснатото до стената официално правителство на Файез ел Сарадж също така явно е изтъргувало военната подкрепа на Анкара в замяна на подписа си под изключително спорното споразумение за морските пространства в Източното Средиземноморие. Документът веднага предизвика гневна реакция от страна на Гърция, която прозря в него поредната порция териториални претенции към нейната акватория и свободното корабоплаване в Средиземноморието. В отговор Атина дори изгони посланика на Либия в страната. Договорът между Либия и Турция ядоса също така правителствата на Кипър, Израел и Египет, защото отваря вратите за разработка на полезни изкопаеми в спорни зони от средиземноморския шелф. Също така то може да попречи на изграждането на морски газопровод в региона, свързващ Гърция, Кипър, Израел и Египет и заобикалящ Турция. За Ердоган обаче всичко това е голяма победа както във вътрешнополитически план, така и от гледна точна на стремежа към енергийна независимост на страната.

Военната намеса в Либия обаче крие и сериозни рискове за турския президент и на теория може да обтегне отношенията му с всички съседни държави. В очите на мнозина въпросният хазартен ход вероятно ще се изтълкува като поредното доказателство за турските имперски и неоосманистки амбиции. Особено в контекста на твърденията на Ердоган, че Турция отива в Либия да защитава "своите братя" и дори че в страната има "един милион наследници на турци" от времето на Османската империя, които са подложени на "етническо прочистване". Това е нова радикална националпопулистка риторика, която набира скорост и може да послужи като оправдание за все по-агресивно поведение на режима в Анкара по отношение на регионите, които тя припознава като стратегически важни.

---------

* Джамахирията е форма на държавно управление, изобретена от покойния диктатор Муамар Кадафи. Най-общо се превежда като "управление на масите" чрез народни конгреси и комитети

Стратегията на Ердоган за Либия очевидно включва изпращане на паравоенни сили, които досега воюваха в Сирия.

"Ако се наложи, ще дадем урок на генерал Хафтар." С това предупреждение на турския президент Реджеп Таийп Ердоган завършиха във вторник неуспешните дипломатически совалки за спиране на огъня между двете враждуващи фракции в раздираната от деветгодишна гражданска война "провалена" северноафриканска държава Либия. В момента конфликтът е една от най-големите заплахи за сигурността на Европа. От една страна, бившата джамахирия* на полк. Муамар Кадафи е основен портал за нелегалните мигранти от Близкия изток и Африка през Средиземно море, а от друга – в битката за нея се сблъскват интересите на разнопосочни регионални фактори като Франция, Италия, Русия, Турция, Египет, Катар и ОАЕ, и то в изключително сложна конфигурация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Ха! Досега не ми се беше случвало да не влизам в повече или по-малко разпален задочен дебат с автора на материал за Близкия изток и околните земи в Капитал.
    Този път нямам какво да добавя! Просто не вярвам на очите си, но пък от друга страна така е определено по-нормално.
    Искрени поздравления за г-н Милев. Моля се да повлече крак...

    Всъщност единственото, което мога да допиша към перфектно обоснования анализ на г-н Милев е, че речите на Ердоган (както и туитовете на Тръмп) са предназначени за вътрешна употреба и извън границите на Турция (САЩ) често звучат откровено налудно.

    Така че това за дечицата с турска кръв в Либия и "братята" там си е 100% анадолска пропаганда. Но тъй като Реджеп е гениален политик, всичко това в Турция му носи колосална подкрепа.

    В мига, когато се видя, че турците, които с апломб приеха всички досегашни операции срещу кюрдите в Сирия, са доста резервирани към изпращане на редовна армия в Либия, за което Меджлиса гласува на мига, Ердоган се появи неканен в Тунис и уговори домакините си през Тунис да прехвърля в Либия наемниците от тюркските племенни отряди от т.н. Сирийска свободна армия, които са се прочули със зверствата си към кюрдите в Северна Сирия.

    Изтегляйки тези 2000 джагали от Идлиб, Ердоган стърши три неща наведнъж:
    1.Смени приготвения за изпращане корпус на редовната турска армия в Либия със сирийския башибозук. И трите ковчега, които вече тръгнаха от Либия, няма да отидат в Турция и да му създадат проблем, а в някое северно сирийско село;
    2. Това не се води военна помощ, защото и египетската танкова бригада, и 5-те хиляди судански наемници, военните инструктори от ОАЕ, и 200-те вагнеровци сащо реално не се броят за военна помощ;
    3. "Услужи" на руснаците и сирийците по-безпроблемно да се справят с уахабитите в Идлиб, запазвайки от сигурна смърт верните си проксита-башибозуци.

    Има нещо много съществено, на което бих предложил на Капитал да обърнат сериозно внимание - и така и така видимо могат да се справят с анализите - когато става въпрос за нефто-газовите находища в Средиземно. Без Турция там нищичко няма да се случи. Просто единствената армия, която е готова да се намеси, за да защити така дефинираните интереси на страната си в района е турската.

    Незаобиколим фактор в района и коз на Анкара е Севернокипърската турска република.
    Макар и непризната от никоя друга държава, освен от Турция, дефакто такава държава с политически партии, парламент и правителство, които се избират от гражданите й демократично, съществува.
    Турция (заедно с Гърция и бивша Великобритания) е страна-гарант по договора за независимост на Кипър от 1960 г. Като такава нахлува през 1974 г в Кипър, за да предотврати присъединяването на острова към Гърция.

    За Анкара СКТР е реална държава и следва да има същите права, както и всяка друга, на изключителна икономическа зона и на достъп до природните богатства в нея. Сондажите, извършвани от турски кораби в западната част на Кипър е провокация, която цели да се стигне до скандал и преговори, на които да се обособи ИИЗ на СКТР.
    Натам бута и забележително безумния договор, с който Ердоган и Срадж се поделиха цялото Източно Средиземноморие като на майтап все една са само двамата на трапезата...

    За Кипър мога да пиша много, но най-добре го прави едиствената Бранислава Бобонац. Не съм я чел отдавна, а има какво да каже по темата. При това го прави прекрасно.

    И благодаря още веднъж за удоволствието.
    Мола ви, не падайте надолу.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Франция подкрепя висш кадър на джамахирията. Това е еднозначно - намесата им в първата революция е изцяло на личностно ниво. Парадоксално е, тъй като Джамахирията и Кадафи вървят ръка за ръка. Ако имат проблем с неговото управление, трябва да имат проблем и с висшите кадри на същото управление.

    Разсипаха цяла държава заради един личностен конфликт! Не само това, ами напълниха Европа с емигранти. Кадафи поне имаше ресурсите да опази морската граница. Сегашните главорези са много по-ненадеждни и безскрупулни.

  • 3
    ahj21578679 avatar :-?
    ahj21578679


    До коментар [#] от "
    D-r D
    ":

    Явно имате поглед, но Либия е доста далече от Турция. Колко адекватен е този договор?

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Договорът не ангажира никоя друга страна, но пък разрешава на Турция да се възползва от формалната ИИЗона на Либия, която се припокрива с гръцката ИИЗ и включва прилежащите на юг от о. Крит проучени колосални (над 550 трил. куб.м.) газови находища, към които Гърция също има основателни претенции.
    Договорът е елемент от стратегията на Ердоган за максимален натиск с всякакви средства, което да доведе до преговори и като резултат Турция да получи отстъпки от неща, за които в нормална ситуация нито има право, нито някой ще й ги даде.
    Това досега работи безотказно, защото няма страна от ЕС, която да е готова да влезе във военен сблъсък с Турция и да провери дали Ердоган не блъфира.



    До коментар [#] от "
    ahj21578679
    ":


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK