България остава най-корумпираната държава в ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България остава най-корумпираната държава в ЕС

Transparency International

България остава най-корумпираната държава в ЕС

Резултатът на страната ни в годишния индекс на Transparency International реално остава непроменен вече 8 години

Деян Димитров
5968 прочитания

Transparency International

© Transparency International


Transparency International (TI) публикува индекса си за възприятия на корупцията (CPI) за 2019 г., в който България за поредна година е на дъното на класацията за ЕС, като подобрява минимално резултата си спрямо миналата година с една точка до 43 точки. Това повишение обаче не е статистически значимо и нарежда страната на 74-то място от 180 държави заедно с Тунис и Ямайка. В ЕС Румъния и Унгария са с реално неразличим резултат от България - 44 точки.

Индексът на TI отразява възприятията за корупцията в публичния сектор, като 0 точки са абсолютна корупция, а 100 - минимално ниво на корупцията. Според доклада на българския клон на Transparency International всеки резултат под 50 точки е индикатор за "системен проблем в противодействието на корупцията". Важно е да се отбележи, че CPI не мери за реални случаи на корупция, което често се ползва за оправдание за ниските резултати и от българското правителство.

България тъпче на едно място

Резултатът на България говори за стагнация в борбата срещу корупцията в страната за последните осем години. През 2012 г. тя е получила 41 точки, като през годините търпи статистически незначима вариация. В ЕС следващите страни с най-нисък резултат са Унгария и Румъния, в които обаче възприятието за корупцията се влошава през последните години, като този спад е особено силен в Унгария, която за последните 8 години се е срутила от 55 точки до 44.

За сравнение - "средната стойност на индекса за държавите - членки на Европейския съюз, за 2016 година е 64,32, а включването на Норвегия, Швейцария и Исландия в общоевропейската класация формира обща регионална оценка на ЕС и останалите държави от Западна Европа от 66 пункта", пише още в доклада на организацията. Така България продължава да попада в групата на постсоциалистически държави, които не могат да овладеят нивата на корупция и в които съдебната система e отслабена.

Източник: Transparency International

Анализът в българския доклад сочи към систематично бездействие и съществени пропуски в следните сфери: "финансиране на политическите партии и предизборни кампании; спазване на демократични стандарти в изборния процес, свобода на медиите; критерии за избор и назначаване на лица на ръководни позиции в институциите; ефективно разследване на корупцията; лобистка дейност; липса на ефективно участие на гражданите в консултативния процес, свързан с вземане на политически решения".

Резултатите на по-глобално ниво

Северните европейски държави водят световните класации. Дания (87), Финландия (86), Швеция (85), Норвегия (84) и Исландия (78) заемат пет от водещите 11 позиции. Въпреки това Transparency International сочи, че ниското възприятие за корупция в публичния сектор очевидно не е показателно за частния сектор и сочи към скандалите с пране на пари в скандинавски банки като Danske Bank през изминалата година. Въпреки това резултатът на Дания например не страда особено от гигантския скандал, тъй като индексът главно мери корупцията в публичния сектор. Това е и една от главните критики, насочвани към CPI.

Друг извод е, че страните от Г7 не правят особен прогрес в борбата с корупцията. Четири страни дори са понижили резултатите си спрямо миналата година: Канада (-4), Франция (-3), Великобритания (-3) и САЩ (-2). Организацията смята всяка промяна от три пункта или повече за статистически значима.

Докладът също открива, че страни, в които изборното финансиране е прозрачно и систематично регулирано, имат среден резултат от 70 точки. Около 60% от страните, в които възприятието за корупцията се е подобрило значително през последните 8 години, също са засилили изборните си правила за партийно финансиране. През това време покрай дебатите за партийната субсидия през 2019 г. България разреши неограничено финансиране на партиите от частни компании, което все още не е отпаднало въпреки връщането на субсидията.

Агрегирани данни в едно число

С индекса за възприятие на корупцията има известен проблем - начинът, по който се агрегира резултатът. "За да се представи публично един резултат от измерване е най-лесно разбираемо да има едно число, но то съдържа много отделни компоненти и се превръща в нещо като среден успех. По математика 6, по история 2, средно 4," обяснява пред Капитал доц. Александър Стоянов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). "Ако отворите данните от Евробарометър става ясно, че по различни измерения на целия проблем с корупцията, някои държави са по-напред, други са по-назад. Ако трябва да направите някакво обобщено число, не е много ясно то какво отразява," добавя той.

Индексът на Transparency International е добър начален начин за групиране на сходни държави, като например ясно се вижда връщането назад на Румъния, Унгария и Полша, както и че в България напредък просто няма докато други държави дърпат напред.

Transparency International (TI) публикува индекса си за възприятия на корупцията (CPI) за 2019 г., в който България за поредна година е на дъното на класацията за ЕС, като подобрява минимално резултата си спрямо миналата година с една точка до 43 точки. Това повишение обаче не е статистически значимо и нарежда страната на 74-то място от 180 държави заедно с Тунис и Ямайка. В ЕС Румъния и Унгария са с реално неразличим резултат от България - 44 точки.

Индексът на TI отразява възприятията за корупцията в публичния сектор, като 0 точки са абсолютна корупция, а 100 - минимално ниво на корупцията. Според доклада на българския клон на Transparency International всеки резултат под 50 точки е индикатор за "системен проблем в противодействието на корупцията". Важно е да се отбележи, че CPI не мери за реални случаи на корупция, което често се ползва за оправдание за ниските резултати и от българското правителство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    xyha avatar :-P
    xyha

    И така ще да е , докато ни интересува повече футбола (зрелището) , от това КОЙ ни управлява .

  • 2
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Затънали до ушите в корупция, но продължаваме да гласуваме за Мутрата от Банкя!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK