Китайската година на коронавируса

Според китайския календар 2020 г. е годината на плъха. Но е по-вероятно да бъде запомнена като годината на новия вирус, който пося паника в Китай и по света.

Избухването на заразата навява тежки спомени за друга подобна преди 17 години, която взе стотици жертви и спъна временно растежа в Китай. Сега бързо разрастващата се епидемия идва в особено неприятно време не само защото съвпада с празненствата около китайската Нова година, но и защото се случва, когато страната отбелязва най-бавния си растеж от близо три десетилетия насам. Освен от икономическа моментът е неудобен и от политическа гледна точка. За президента Си Дзинпин и ръководството на Китайската комунистическа партия кризата идва на фона на продължаващите с месеци протести в Хонконг и скорошното преизбиране на неудобния за Пекин президент на Тайван. Справянето с епидемията е ключов тест за режима в Пекин, още повече че няма как да хвърли вината за нея върху зловредни "външни сили" (както твърди за Хонконг) и "мръсни тактики" (за Тайван).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Забраненият град

Предположенията са, че новият коронавирус с безличния етикет 2019-nCoV е тръгнал в началото на декември от пазар за риба и животни в 11-милионния град Ухан в централната провинция Хубей. На 20 януари дойде първото потвърждение, че заразата може да се предава от човек на човек и следователно да се разпространява по-бързо. От 23 януари близо 60 млн. души в Ухан и още няколко града в епицентъра на епидемията са под карантина, блокирани и откъснати от външния свят.

Драстичните мерки изглеждат закъснели - в следващите дни вирусът продължи скоростното си разпространение, като към 29 януари вече беше достигнал 16 други държави и територии, броят на заразените в Китай надхвърли 6000, а смъртните случаи достигнаха 132 (виж графиката). Междувременно правителството в Пекин очевидно се опитва да насочи недоволството за мудната първоначална реакция и прикриването на сериозността на ситуацията към местните власти в Ухан и Хубей.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Въпреки забавеното минаване в кризисен режим този път има драматично подобрение спрямо епидемията от SARS (тежък остър респираторен синдром, причинен също от тръгнал от животни коронавирус в Китай) през 2003 г., когато властите в Пекин в продължение на месеци мълчаха и така вероятно допринесоха смъртните случаи да достигнат до 800, а броят на заразените да надхвърли 8000. Сега китайските власти по-бързо взеха превантивни мерки и споделиха изследванията си за генома на вируса със световните институти.



Дори престижното медицинско издание Lancet похвали в редакционен коментар действията на Пекин до момента: "Уроците от епидемията със SARS - когато Китай беше недостатъчно подготвен да приложи практики за контрол на заразата - очевидно са успешно научени. ...В повечето отношения властите в Китай покриват международните стандарти и изолират предполагаемите случаи и контактувалите с тях, развиват процедури за диагностика и лечение и провеждат кампании за образоване на обществеността."

Когато Китай кихне

Данните за момента показват, че новият вирус е по-слабо смъртоносен от SARS. Що се отнася до икономическото му въздействие, то ще зависи от това колко още ще се разпространи заразата и колко време ще отнеме овладяването й. Ако нещата се ограничат до краткотрайно прекъсване по време на новогодишните празници в Китай, ефектите ще са минимални. Но ако епидемията се разрасне и доведе до продължаващо с месеци спиране на търговията и пътуванията, щетите ще са значими както за китайската икономика, така и за глобалната.

Въпросът сега е дали новият вирус може да причини загуби от мащаба на тези, до които доведе SARS - между 30 и 100 млрд. долара по различни изчисления. И отговорът е важен не само за Китай и съседите му (японската борса например отбелязва едни от най-сериозните загуби в последните дни), но и за страни като Германия, за които китайският пазар е ключов за износа им.

През 2003 г. в пика на епидемията растежът в Китай падна от 12 до 3.5%, но след успокояването на ситуацията бързо се върна към двуцифрените стойности. Сега обаче икономиката на страната е доста по-зависима от сектори като услугите и потреблението и съответно по-уязвима към шокове от типа на SARS, които удрят най-силно точно тези сфери. Преди 17 години услугите са формирали 40% от БВП, а потребителското харчене е съставлявало 50% от растежа. Сега тези числа са съответно 50% и 60%. Туризмът и свързаните с него сектори - друга голяма потенциална жертва - е пораснал от 2 до 5% от БВП.

Но най-важната разлика е, че, от една страна, в момента китайската икономика расте с едва 6.1%, а от друга, управляващите в Пекин имат много по-малко ресурси за щедри стимули в сравнение с 2003 г. "След епидемията от SARS Китай предприе експанзионистична фискална политика, включително данъчни облекчения, за да подпопомге най-засегнатите сектори. Днес Китай има големи фискални дефицити и затова разполага с далеч по-малко пространство да приложи фискални стимули в сравнение с предишния път", пише в свой анализ Тианлъй Хан от Peterson Institute of International Economics. И ако кризата се разрасне, китайската и световната икономика ще запомнят с лошо годината на плъха.