Не би било преувеличено да се каже, че никой не е очаквал победата на корейския филм "Паразит" в четири категории на тазгодишните оскари. При това най-големите категории: за филм, режисьор, сценарий и най-добър международен филм. Погледнато в ретроспекция, нямаше причина някой да очаква подобно представяне: "Паразит" е първият неанглоезичен филм в историята на наградите на академията, който печели приза за най-добър филм.
Причините за успеха на филм се крият в много фактори. Самата история на "Паразит" е въздействаща, извън кутията, засяга много социални теми, смесва жанрове и е широко възхвалявана за реализма си по отношение на разделението между бедни и богати в Южна Корея. След като получи наградата за най-добър филм, режисьорът Пон Джун-хо обяви, че ще празнува до сутринта. Но Джун-хо не е единственият, който трябва да празнува.
С микс от идеи през годините - много от които са били критикувани и отвън, и отвътре, Корея успя да създаде своя собствена филмова индустрия, която да се конкурира с американските продукции, които вече доминират почти навсякъде по света.
Странният протекционизъм, който даде резултат
Южна Корея въвежда квота за броя дни през годината, в които корейските кина могат да показват чуждестранни филми, още през 1967 г. Това решение води и досега до почти неспирна критика от външни продуценти и дистрибутори. При първоначалния закон дните, в които кината показват само корейски филми, са 146. През 2006 г. обаче този брой пада до 73, заради преговорите за търговско споразумение със САЩ. За представителите на индустрията има много причини да се притесняват от отварянето на пазара, защото по това време САЩ вече отдавна са най-доминантната сила в киното, с бюджети за най-големите филми от по няколкостотин милиона долара. Съответно критиките започват да идват и от двете страни, но резултатите не са катастрофални, както очакват представителите на корейската индустрия.
Отварянето на пазара не пречи на Корея да продължи да бълва хитове на азиатския пазар, а и не само. Още от 90-те години на миналия век режисьорите в страната се насочват към това да правят филми по формулата на холивудските блокбъстъри, както и по-креативни откъм жанрова гледна точка произведения.
Преди успеха на "Паразит" такива жънат и филми като "Oldboy" (2003 г., с англоезичен римейк от Спайк Лий 10 години по-късно), "Snowpiercer" (2013) и "Влак до Пусан" (2016). "Влак до Пусан" е най-гледаният филм в Корея и вторият най-гледан в Хонконг за съответната година с бюджет от 8.5 млн. долара и приходи от над 90 млн. долара.
"Паразит" е безспорната черешка на тортата - не само заради наградите си "Оскар" и Златна палма, но и заради финансовото си представяне. Филмът с бюджет от едва 11 млн. долара - голям бюджет за корейски филм, но нисък такъв за холивудски, има до момента приходи от 167 млн. долара. Тази сума обаче със сигурност ще нарасне през следващите седмици, след като филмът си осигури вниманието на света с изненадата на оскарите.
Самият режисьор Пон Джун-хо коментира по време на наградите, че се надява повече хора да обръщат внимание на киното извън английския език. "Веднъж щом преминеш няколкосантиметровата бариера на субтитрите, се оказваш сред толкова много невероятни филми", каза той при едно от няколкото си качвания на сцена.
Не би било преувеличено да се каже, че никой не е очаквал победата на корейския филм "Паразит" в четири категории на тазгодишните оскари. При това най-големите категории: за филм, режисьор, сценарий и най-добър международен филм. Погледнато в ретроспекция, нямаше причина някой да очаква подобно представяне: "Паразит" е първият неанглоезичен филм в историята на наградите на академията, който печели приза за най-добър филм.
Причините за успеха на филм се крият в много фактори. Самата история на "Паразит" е въздействаща, извън кутията, засяга много социални теми, смесва жанрове и е широко възхвалявана за реализма си по отношение на разделението между бедни и богати в Южна Корея. След като получи наградата за най-добър филм, режисьорът Пон Джун-хо обяви, че ще празнува до сутринта. Но Джун-хо не е единственият, който трябва да празнува.
0 коментара