И въпреки че от Sinot категорично отричат, че Aqua е била продадена на Гейтс или на когото и да било пряко или косвено свързан с него, 112-метровата суперяхта определено заслужава внимание. Тя ще се задвижва от два водородни двигателя, които ще й гарантират 3750 морски мили пробег, или около 7000 км, с максимална скорост 17 възела (около 31 км/ч). Електричеството на борда също се осигурява благодарение на водородни горивни клетки. По-важното нещо обаче е, че при изгарянето на водородното гориво отпадъчният продукт са просто водни пари, което прави плавателния съд напълно екологичен. И все пак в случай на извънредна ситуация създателите на Aqua са предвидили тя да може да използва резервен дизелов двигател. Причината - инфраструктурата за презареждане с водородно гориво все още не е достатъчно добре развита в световен мащаб.

Иначе яхтата ще превозва до 14 ВИП гости, обслужвани от 31 души екипаж. На борда й също така ще има басейн и площадка за кацане на хеликоптер.

Електричество от дъждовните капки

Изследователи са напът да разработят нов възобновяем източник на енергия. Инженерен екип от Университета в Хонконг са успели да конструират устройство, което е способно да трансформира силата на всяка дъждовна капка в краткотраен, но мощен електрически импулс. Приспособлението, наречено DEG, може да генерира напрежение около 140 волта от всяка капка вода, падаща от височина 15 сантиметра. Учените твърдят, че тази енергия е достатъчна да захрани за кратко до 100 малки LED крушки.

За разлика от други експерименти в тази посока DEG е базирано на структура от полеви транзистори и може да генерира ток с мощност до 50 вата на квадратен метър. Според проф. Ванг Зуанкай това е хиляди пъти повече от електричеството, произведено от приспособления без полеви транзистори.

Оттук нататък предстои да се намери как тази технология може да бъде използвана по начин, приложим в практиката. Засега производството на ток по този начин не е достатъчно надеждно, така че да осигури непрекъснато подаване на енергия.

Нова технология ускорява преработката на въглероден диоксид

Горивните клетки са базирани на технологии, които превръщат химическите съединения в електричество. Изследователски екип от Университета в Торонто обаче са успели да адаптират горивни клетки, така че да извършват обратния процес и да генерират полезни вещества на базата на въглеродния диоксид в атмосферата чрез електролиза.

"От десетилетия талантливи учени разработват системи, които да генерират водород чрез електрически ток. Нашата иновация се базира на това, но, използвайки съдържащи въглерод молекули, успяваме да "влезем" директно в съществуващата въглеводородна инфраструктура", разказва проф. Тед Саргент от департамента по електронно и компютърно инженерство. В създадената от изследователите "обратна горивна клетка" въглеродният диоксид се конвертира в етилен - основен продукт в химическата индустрия, който в момента се добива от петрол. Още по-добрата новина е, че това се случва 10 пъти по-бързо от конкурентни технологии, изпробвани в лабораторни условия.

За жалост обаче на този етап технологията все още не може да се използва в индустриален мащаб и да замести добиването на суровината от фосилни горива. Основната причина е, че използваният катализатор, базиран на "Нафион", се разпада след около 10 часа работа. "Това все още е твърде далеч от крайната цел - системата да може да работи поне няколко хиляди часа, така че да може да има промишлено приложение", коментира проф. Цао-Танг Динх, който е един от участниците в изследването. В момент учените работят по по-нататъшното стабилизиране на катализатора.