С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 фев 2020, 11:07, 1499 прочитания

Френската пенсионна реформа: Правилно лекарство, грешен подход

Макрон е на път да прокара пенсионната си реформа въпреки острата опозиция във Франция. Това обаче може да му струва следващите президентски избори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Промените са колкото необходими, толкова и неизбежни и с упорството си да наложи промените президентът показва политически кураж.
Ако вместо да демонстрира типичната си арогантност, беше разяснил и комуникирал предложенията си по-добре, можеше да избегне толкова яростна съпротива.
Пенсионната реформа на президента Еманюел Макрон доведе до над 60 дни на протести и стачки във Франция, включително на транспортни служители, учители, женски организации и работници в туристическия и енергийния сектор. Айфеловата кула затвори за посетители, а улиците се задръстиха от боклук заради неработещото сметопочистване.

Проучванията показват, че французите са разделени за реформата, като по-възрастните служители и младежите са против нея. В една страна с 42 различни пенсионни схеми и дълбока привързаност към статуквото не е изненадващо, че предложенията на Макрон бяха посрещнати с такъв отпор, въпреки че са крайно необходими и на практика неизбежни.

С упорството да не отстъпи на натиска президентът показва политически кураж, но грешката му е, че подходи с характерната си арогантност, вместо да се опита да разясни по-добре реформата и обстоятелствата, които я налагат. Той не направи почти нищо, за да обори популистките обвинения, че пенсионната реформа представлява "възход на неолиберализма". И, изглежда, е пренебрегнал опасността да си понесе негативите на избори.


42 в една

Профсъюзите, подкрепящи стачките, защитават правата и облагите за работниците от държавния сектор, включително пенсиониране на 50 г. за някои. А служителите със свободни професии се борят да запазят автономните си пенсионни схеми, които регистрират излишък, след като бяха слети с други губещи програми. Планът на Макрон обединява всичките 42 схеми за пенсиониране във Франция в единна система за всички служители от частния и държавния сектор, базирана на точки, и ще премахне специалните клаузи за някои работници. Предложенията предвиждат и въвеждане на минимална пенсия. Новата система ще влезе в сила от 2022 г. за най-младите служители и после постепенно за по-възрастните, като ще засегне само родените след 1974 г. Правителството поне засега се отказа от намеренията си да вдигне до 64 г. възрастта за получаване на пълна пенсия и вместо това се съгласи да преговаря с профсъюзите за начини за превръщането на пенсионната програма във финансово стабилна. Което в крайна сметка вероятно ще изисква повишаване на пенсионната възраст.

Сега парламентарната битка за реформата е в разгара си. За да блокират законопроекта, опозиционни депутати представиха 22 000 поправки по текста му. Документът, който вече бе одобрен от правителството и сега е внесен в ресорната парламентарна комисия, ще бъде подложен на първо гласуване в долната камара на 17 февруари, след което ще бъде изпратен в Сената. Очакванията на правителството са процесът в парламента да приключи до лятото, за да може законът да стане факт до края на годината.



Спечелването на тази битка обаче ще изправи Макрон пред дълга война за политическото му бъдеще, в която не е сигурно дали амбициозната, но лошо обяснена и широко неодобрявана реформа ще му донесе избирателни ползи. "Пенсионният спор разкри степен на враждебност и истерия, която надскача всичко, което си спомням през двайсетте си години като кореспондент във Франция. Движението на "Жълтите жилетки" може и да залязва, но неговият дълбок антимакронизъм е силен", пише в анализ за Politico бившият кореспондент на в. Independent в Париж Джон Личфийлд и допълва, че онези толерантни и умерени гласоподаватели, от които Макрон се нуждае, за да спечели втори мандат през 2022 г., остават решени да отстояват сегашните си пенсионни схеми. Което означава, че ако протестите срещу промените продължат и рейтингът на държавния глава се срине, той може да срещне сериозна дясноцентристка и лявоцентристка опозиция на следващите президентски избори.

Как се губят привърженици

Френската пенсионна реформа доведе до над 60 дни на протести и стачки

Френската пенсионна реформа доведе до над 60 дни на протести и стачки

[Reuters]

Макрон има по-належаща грижа. Постепенно депутати напускат управляващата му партия La République en Marche преди местните избори следващия месец, когато очакванията са формацията да се представи слабо на национално ниво. В момента тя има 300 места в парламента в сравнение с 314 в началото на мандата си. Способността на правителството да прокарва закони няма да бъде затруднена, тъй като La République en Marche може да разчита на гласовете на партията на Франсоа Байру, а и повечето от напусналите я депутати остават привърженици на либералната програма на Макрон. Но свиването на местата й в парламента в навечерието на местния вот показва очертаващи се тенденции преди президентските избори през 2022 г. Тогава президентът вероятно ще опита да спечели подкрепата на традиционната десница и на старата левица.
Проблемът е, че "сред левите протестиращи се оформя усещането, че Макрон е неолиберален президент на богатите, което подкопава доверието на голям брой социалисти, които изоставиха своя политически лагер и дадоха поддръжката си за неговата нито лява, нито дясна формация през 2017 г., когато популярността на традиционните партии се срина", пише Financial Times.

Колкото и деен да е на глобалната сцена, Макрон не предизвиква възторг у дома, в резултат на което е възможно да загуби през 2022 г. в полза на крайнодясната Марин льо Пен. Но голяма част от критиката към него е към стила, а не към същността на неговите политики, което кара Financial Times да обобщи, че със своя надменен подход и усещане за липса на връзка с обикновените хора "Макрон е прав за предписанията си за Франция и греши за начина, по който ги прилага".

В момента в страната безработицата спада, а инвестициите се покачват. Но на практика излиза, че колкото повече работа върши президентът, толкова по-непопулярен става, и според много анализатори той носи характеристиките на едномандатен държавен глава. Френската икономика нарасна с 2.3% през 2017 г. и с 1.7% през 2018 г., а през 2019 г. безработицата удари десетгодишно дъно. Изненадващо свиване през четвъртото тримесечие на миналата година застопори годишния ръст на 1.3%, но от Barclays очакват това да бъде еднократен ефект и остават умерено оптимистични. И въпреки това Макрон безвъзвратно изгуби поддръжката на много французи.

Според Лионел Лоран, колумнист на Bloomberg, покриващ темите от Брюксел, причините за това са три. Първата е лична - неговото поведение на звезда, комбинирано с младежка арогантност, не се приема с овации. Втората е институционална - ако Макрон се държи като монарх, то е защото политическата система концентрира много правомощия в президентството. Третата е политическа - новобранците, запълнили редиците на партията на Макрон, демонстрираха голяма увереност в дългосрочното планиране, подценявайки движението на "Жълтите жилетки" и проваляйки се в предварителното подготвяне на обществото за пенсионната реформа.

Все пак е прекалено рано Макрон да бъде отписван, но отпорът срещу промяната, липсата на социална мобилност и привързаността към статуквото са мощни сили, които в момента са се прицелили във френския президент.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Епидемията от коронавирус навлиза в нова фаза, случаите извън Китай растат 1 Епидемията от коронавирус навлиза в нова фаза, случаите извън Китай растат

Южна Корея, Италия и Иран са под тревога, Венеция прекрати традиционния си карнавал

23 фев 2020, 4753 прочитания

Битката за лидерското място в ЕБВР Битката за лидерското място в ЕБВР

Мандатът на настоящия председател – британецът Сума Чакрабарти, е към края си, а претендентите за позицията са няколко

23 фев 2020, 1086 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

Още от Капитал
Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10