По-опасен ли е коронавирусът от грипа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По-опасен ли е коронавирусът от грипа

Reuters

По-опасен ли е коронавирусът от грипа

Или защо са необходими строгите мерки за ограничаване на заразата

Ани Коджаиванова
26387 прочитания

Reuters

© Reuters


По-малко от месец след като бяха взети строги мерки за ограничаването на епидемията на новия вирус 2019-nCoV в Китай, светът започна да се притеснява. Мерките създават трусове не само в глобалната икономика, но и в социалния живот. Свръхнаселеният Китай сега напомня на призрачна държава. В провинция Хубей хората са полузатворници в собствените си домове и започва да се заражда недоволство. Западният свят също е изнервен - пропадат почивки и бизнес пътувания, очаквани събития се отлагат, а растящата вирусофобия отключва етнофобия и расизъм. Международни медии като Economist и The Guardian алармират за зачестяващи случаи на обиди и дискриминация спрямо китайци и хора с китайски (и дори само с азиатски) произход - особено в държави като САЩ, Канада, Австралия или Великобритания, където има солидни китайски общности.

На този фон в медии и социални мрежи все по-често се чуват гласове, че агресивните мерки срещу коронавируса са прекомерни и дори излишни, защото той, изглежда, не е по-заразен, по-опасен или по-смъртоносен от обикновения сезонен грип - жертвите му досега са по-малко от тези, които грипът взима всеки ден.

Но подобни сравнения са неточни и некоректни. Ето няколко причини защо.

Коронавирусът е потенциално много по-заразен от грип

"Нивото на заразност на вирусите се измерва с т.нар. Basic reproduction number (R0), който при грип варира между 0.9 и 2.1, но за среден коефициент се приема 1.3 - т.е. всеки болен заразява средно по 1.3 души", обяснява редакторът на научната секция на Deutche Welle Дерек Уилямс.

За коронавируса за момента е много трудно да се определи подобен коефициент, но експертите говорят за стойност от рода на около 2.4. Разликата може и да не изглежда голяма, но в течение на заразата тя става огромна.

За да си го представим: Ако един болен от грип зарази други 1.3, те ще заразят други 1.69 (1.3 х 1.3), те ще заразят други 2.2 (1.69 х 1.3), те ще заразят други 2.86 (2.2 х 1.3) и т.н. Така само с десет предавания на заразата общият брой заразени ще е около 56.

Но ако един заразен с коронавирус зарази други 2.4, те ще заразят други 5.76 (2.4 х 2.4), които ще заразят други 13.82 (5.76 х 2.4), а те пък ще заразят още 33.17 (13.82 х 2.4) и след общо десет предавания на заразата резултатът е 10868 болни.

Така, ако не бъде ограничен, новият коронавирус има потенциала да се разпространява дори по-бързо и по-мащабно от грипа, който според СЗО всяка година достига до стотици милиони по света и убива между 300 и 600 хил. души глобално.

Коронавирусът е потенциално много по-смъртоносен от грип

Според данните на СЗО смъртността при сезонния грип е между 0.05 и 0.1, или между половин и един души на 1000 болни. Засега смъртността при коронавируса е около 2%, или 20 души на 1000 болни.

Реалната смъртност в момента е невъзможно да се определи, тъй като епидемията се развива, но по-вероятно е тя да спадне. Наблюденията на регистрираните носители на коронавируса засега сочат, че близо 80% от случаите протичат със слаби или почти без симптоми. Заради това и експерти предполагат, че навън може да има с пъти повече заразени от регистрираните, т.е засегнати може да са не 75 хил., а поне 200-250 хил. души.

"Ако това е така, то смъртността вероятно ще спадне до около или под 1%. Дори така обаче тя ще остане над десет пъти по-висока от тази при сезонния грип", казва Дерек Уилямс.

Все пак трябва да отбележим и че роля за смъртността играят и условията в здравната система. В Китай в момента системата е претоварена, освен това се оказа и силно неподготвена. Смъртността от вируса в страната варира от 5% в Ухан - където е най-голямото натоварване до 0.2% в други части на страната.

Така при по-добре подготвена и финансирана здравна система смъртността е възможно да бъде доста по-ниска от 2%. Затова и подготовката за евентуална пандемия е толкова важна.

Многото неизвестни около новия вирус крият голям риск

"Основната причина за агресивните мерки e несигурността около коронавируса - това, че не знаем много неща за него", казва Антъни Фоци, директор на Националния институт по инфекциозни болести и алергии на САЩ, цитиран от Националното публично радио NPR.

И пояснява: Грипът съпътства хората през цялата им история и ние го познаваме добре. Знаем кога започва и кога отшумява. Знаем колко хора приблизително ще засегне и колко ще убие. Знаем кои са уязвимите групи от различните щамове. Тази периодичност и предвидимост позволява да се планират нуждите от хоспитализации, медикаменти, персонал. Позволява и на хората да не нарушават обичайния си ритъм на живот.

Освен това грипът е до известна степен проучен от модерната медицина. Имаме ваксини, които се актуализират всяка година и предпазват най-уязвимите. Имаме и медикаменти, които потискат вируса - като тамифлу.

Всъщност толкова сме свикнали с грипа, че си позволяваме да го пренебрегваме - много хора дори не търсят лекарска помощ, когато са болни.

Но нищо от това не важи за новия коронавирус. Не знаем дали се влияе от сезоните или е активен целогодишно. Не знаем променя ли поведението си в различна среда, например по-активен ли е в студено време или не, държи ли се различно в различните климатични пояси и на различните континенти или не и т.н.

Не знаем дали може да мутира и колко често. Последното крие огромен риск. Сравнително "мекият" коронавирус днес утре може да се превърне в страховит убиец. Въпреки че активно вече се работи за ваксина, няма да иамме такава поне още няколко месеца. Нямаме и доказано действащи медикаменти срещу вируса.

Имаме шанс да унищожим вируса

Строгите мерки срещу коронавируса не само целят да ограничат заразата, но са възможност да се отървем изцяло от 2019-nCoV.

"Обикновеният грип е твърде разпространен и твърде дълбоко вклинен в цивилизацията, за да бъде унищожен, но за настоящия коронавирус има шанс", обяснява епидемиологът от Университета в Берн Кристиан Алтхаус пред NPR.

Ако мерките попречат на вируса да направи устойчиво гнездо извън Хубей и ако китайските здравни власти успеят да проследят всички местни случаи, вирусът повече няма да е активен сред хората. Точно това здравните власти успяха да постигнат със SARS - от 2004 г. насам няма нито един известен случай.

Задачата сега е значително по-трудна, предвид че заразените вече многократно надхвърлят тези при SARS. За съжаление изглежда и че вирусът е успял да се разпространи значително, както сочат данните от последните няколко дни. И все пак шанс още има и си струва светът да изтърпи известни неудобства.

По-малко от месец след като бяха взети строги мерки за ограничаването на епидемията на новия вирус 2019-nCoV в Китай, светът започна да се притеснява. Мерките създават трусове не само в глобалната икономика, но и в социалния живот. Свръхнаселеният Китай сега напомня на призрачна държава. В провинция Хубей хората са полузатворници в собствените си домове и започва да се заражда недоволство. Западният свят също е изнервен - пропадат почивки и бизнес пътувания, очаквани събития се отлагат, а растящата вирусофобия отключва етнофобия и расизъм. Международни медии като Economist и The Guardian алармират за зачестяващи случаи на обиди и дискриминация спрямо китайци и хора с китайски (и дори само с азиатски) произход - особено в държави като САЩ, Канада, Австралия или Великобритания, където има солидни китайски общности.

На този фон в медии и социални мрежи все по-често се чуват гласове, че агресивните мерки срещу коронавируса са прекомерни и дори излишни, защото той, изглежда, не е по-заразен, по-опасен или по-смъртоносен от обикновения сезонен грип - жертвите му досега са по-малко от тези, които грипът взима всеки ден.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    leo_k avatar :-|
    Лео

    "грипа ... убива между 300 и 600 хил. души.
    смъртността при сезонния грип е между 0.05 и 0.1, или между половин и един души на 1000 болни."

    Ако и двете горни изречения са верни, значи сезонният грип заразява межди 150 и 600 милиона души всяка година?

  • 2
    bqw1414324823380422 avatar :-|
    Йордан Борисов


    До коментар [#] от "
    Лео
    ":

    Така си е. Широко разпространен е грипа.

  • 3
    antipa avatar :-P
    D-r D

    Нека някой доктор да жертва стария си учебник по вирусология за Ана.
    Без елементарно образование по темата ще продължава да преписва оттук-оттам и да стресира наивниците с калкулаторни хорори.

    Четох, че щяла да унищожава вирус! Интересно!
    Към Нобел вървят нещата...

  • 4
    Weiss avatar :-|
    Weiss

    Докторе, следя коментарите ти по темата и забелязвам, че основно получаваш минуси :-) Стигам до извода, че средностатистическия читател на Икономедия (уж вероятно по-интелигентен от ПИКовия) не иска да бъде просветен, а плашен. Нещо като хорор риалити. Никога не съм разбирал любителите на този жанр.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "Weiss":

    Чак сега погледнах. Извинявам се.

    Благодаря за разбирането.
    Опитвам се чистосърдечно и без икономически или друг интерес да внуша на читателите, че през живота си са успели да се преборят- всеки от тях - със значително по-опасни заболявания и епидемии от така модерната корона, която си е един грип и нищо повече.

    Доколкото познавам човешката психика, обаче, преборените злини не оставят отпечатък. Човекът наистина си пада по стресовете и реагира като овчо стадо на вълча урина. Затова и овчерите, за да не им се разбягвало стадото, поръсвали периметъра с такоива. Захарий Стоянов ги пише тия.

    Сега не е нужно да ни заливат с пикня. Набутват ни я в главите разни Ани-та.
    Целта, обаче, е същата - да се държи стадото под контрол.
    Ново време - нови методи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK