Сблъсък Тръмп - Сандърс изглежда все по-вероятен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сблъсък Тръмп - Сандърс изглежда все по-вероятен

Бърни Сандърс се самоопределя като "демократичен социалист" и иска пълна политическа, икономическа и обществена трансформация на САЩ

Сблъсък Тръмп - Сандърс изглежда все по-вероятен

Самоопределящият се като "демократичен социалист" сенатор вече гледа към номинацията на демократите за президентските избори

Йоан Запрянов
3267 прочитания

Бърни Сандърс се самоопределя като "демократичен социалист" и иска пълна политическа, икономическа и обществена трансформация на САЩ

© Reuters


Сенаторът Бърни Сандърс спечели и вътрешнопартийните избори в Невада и вече еднолично води по брой делегати, които ще изберат кандидата на Демократическата партия, който ще се изправи срещу настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп. Така Сандърс, който разчита на масова подкрепа от организации на ниско ниво, най-вероятно ще успее да постигне това, което не можа през 2016 г. - да достигне до бюлетината за президентските избори.

Сандърс спечели цели 47% от вота в Невада, което обаче му дава едва 13 делегати заради малкия размер на щата. През февруари предстоят още едни първични избори - в Южна Каролина, където според социолозите победата ще отиде или при Сандърс, или при бившия вицепрезидент Байдън. За Байдън това ще бъде една от последните възможности да покаже, че в кампанията му има останали сили, след като на първите три вота в Айова, Ню Хемпшир и Невада бе обезличен от Бърни Сандърс и младия Пийт Бутиджидж.

Последната пречка пред Сандърс може да се окаже не Байдън, който се разглеждаше като фаворит, преди да започнат изборите, а милиардерът Майкъл Блумбърг, който ще се включи в надпреварата на 3 март, на т.нар. Супервторник, при който гласуват наведнъж 14 щата, включително многолюдните Калифорния и Тексас, както и представителите на партията извън страната. Според социолозите обаче Блумбърг вече има по-ниски шансове, основно заради представянето в дебютния си дебат миналата седмица, когато всички останали кандидати го атакуваха за богатството му, споразумения със служителки, политиките му на задържане като кмет на Ню Йорк и миналото му като републиканец.

Президентски избори в двете крайности

Потенциалната номинация на Бърни Сандърс за президент от една от двете големи партии означава почти сигурно допълнително обостряне на политическата поляризация в САЩ. Докато Тръмп се разглежда от американските медии и анализатори като един от най-десните президенти в съвременната история на страната, обратното важи за Сандърс, който ще бъде първият публично обявил се за социалист политик, печелил място на президентска бюлетина.

Сандърс вече промени Демократическата партия и я тласна силно вляво. Много от позициите му - за универсално здравеопазване (включително и за нелегални имигранти), свободна миграция в страната и осезаемо по-високи данъци - преминаха от това да бъдат аутсайдерски през 2016 г. до това да се приемат от всички кандидати за номинацията на партията през тази година. Същото важи и за конгресмените и сенаторите от партията, които следват курса наляво по същия начин, по който републиканците преживяха "криза на идентичността" през 2016 г., но я разрешиха с избирането на Тръмп и консолидацията около него.

Неспирният марш на Сандърс към изборите през ноември означава, че САЩ ще трябва да направят пореден труден избор, при който много от умерените гласоподаватели, които доскоро изглеждаха като мнозинство, ще останат пренебрегнати в самия дебат. Кампанията обещава да бъде по-крайна дори от тази през 2016 г., като Сандърс по всяка вероятност ще бъде атакуван заради собственото си мултимилионно богатство (Майкъл Блумбърг вече използва тази слабост на Сандърс по време на дебата с думите: "В каква страна само живеем, след като най-известният ни социалист е милионер с три къщи"), както и заради изразени в миналото възгледи към Съветския съюз, а в настоящето - и към режимите в Куба и Венецуела.

Промяна в плана

Досега демократите търсеха кандидат с "висока степен на избираемост", като се предполагаше, че това ще бъде Джо Байдън - познато лице, без особено остри позиции по много от проблемите на икономиката и обществото в страната. Сега въпросът с "избираемостта", около който се градят всички първични избори на партиите в САЩ, става още по-сложен.

Причината е, че самият Доналд Тръмп консолидира все повече подкрепа за себе си. След оневиняването му от Сената по обвиненията за импийчмънт Тръмп достигна рекордни за президентството си нива на подкрепа. Според последната социологическа извадка на Gallup подкрепата за него е 49% - осезаемо по-високи проценти, отколкото през по-голямата част от престоя му в Белия дом, когато варираха между 40 и 42%. Проучванията изглеждат още по-оптимистично за президента, ако се вземе предвид, че положително настроените към управлението му вече са повече, отколкото негативно настроените.

Тръмп вече е консолидирал почти на максимум вота на републиканците с вътрешнопартийно одобрение от 95%, най-високото за който и да било републикански президент в историята. Ако същото се случи и с демократите и потенциалната номинация Сандърс, битката за следващия президентски мандат ще се пренесе изцяло върху независимите избиратели, за които решението ще бъде между едната и другата крайност.

Сенаторът Бърни Сандърс спечели и вътрешнопартийните избори в Невада и вече еднолично води по брой делегати, които ще изберат кандидата на Демократическата партия, който ще се изправи срещу настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп. Така Сандърс, който разчита на масова подкрепа от организации на ниско ниво, най-вероятно ще успее да постигне това, което не можа през 2016 г. - да достигне до бюлетината за президентските избори.

Сандърс спечели цели 47% от вота в Невада, което обаче му дава едва 13 делегати заради малкия размер на щата. През февруари предстоят още едни първични избори - в Южна Каролина, където според социолозите победата ще отиде или при Сандърс, или при бившия вицепрезидент Байдън. За Байдън това ще бъде една от последните възможности да покаже, че в кампанията му има останали сили, след като на първите три вота в Айова, Ню Хемпшир и Невада бе обезличен от Бърни Сандърс и младия Пийт Бутиджидж.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    tacheaux avatar :-|
    tacheaux

    Победете не Тръмп изглежда е сигурна.

  • 2
    muad avatar :-|
    muad

    Капитал изключително ви уважавам като медия, но в случая въобще не сте си проверили източниците. За съжаление в САЩ в момента не може да се разчита на много от медиите за тези неща...

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Фактологическа партенка е твърдението, че идеите на Бърни са били "аутсайдерски през 2016 г".
    Съндърс водеше в номинациите, докато Хилъри не му скрои номера да си уреди изодзад номинацията на ДП. Изтеклите документи в уикилийкс много подробно описаха случая.

    Реалният избранник на неолибералното глобалистко крило на ДП за изборите 2020 беше Байдън, на когото обаче Тръмп освети космическите му далавери в Украйна и го отстреля в челото.

    Майкъл Блумбърг е ракетата носител на вечната Хилъри Клинтън. Като негов вицепрезидент: "Гласуваш за Блумбърг, получаваш Хилъри"

    Кандидатите на ДП са уникално слаби! Просто не е истина! На техния фон льольото Тръмп изглежда световен лидер.
    Милата Америка, докъде се докара...



  • 4
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#3] от "D-r D":

    Малко лява политика(Соц.) хич няма да е зле, че сега си е типична корпокрация,а на масата взе да и писва.
    Виж цените на лекартсвата в Европа и сравни същите с американските.
    Послдното постижение(за което се протипоставят зверски болниците) е публично да си обявят цените на които ги таксуват...че досега ги криха, с цел да таксуват колкото си искат.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "kapitalcho":

    Да, американската социална система е безумно изостанала на фона на западните стандарти и струва колосални пари на данъкоплатците. Да, световно известен факт е, че лечението там е учудващо скъпо, цените на лекарствата са скандално високи, а нивото на масовото образование е катастрофално зле.

    Но колкото и да си падам по лявата идея, не смятам, че ретротроцкистът Бърни (при това на преклонна възраст) ще може да обърне нещо от това статукво.

    В Америка обществото е тотално раздробено по неолибералната схема по расов, етнически, секс, феминистки, социален и т.н признак и допирните точки на устойчиво сепарираните малцинства са почти никакви.

    Може милион американци да не могат да си позволят достъп до нормално здравеопазване, но те не са критичната маса, която определя президента на САЩ. Затова на никоя от елитните групи в двете партии не им е зор за тях.

    Пък и какво като е социалната система е скъпа и неефективна? ФЕД ще врътне печатницата. Който и да е президент.

  • 6
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#5] от "D-r D":

    ФЕД не може да печата до безброй...защото така:)
    Ще трупат дългове (и ще фалират), ще орежат коланите(със социалните последствия от това) или ще печатат като луди(хиперинфлация).
    Не се подиграмавам, защото Европа е на същото дередже.
    Как ще се измъкнем от това нямам никаква идея?

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#] от "
    kapitalcho
    ":

    Тия цикли досета са завършвали с голяма война. Инфлацията замита дълговете, военните поръчки и възстановяването съживяват икономиката. Всъщност трябва да се говори в мин.св. При ядрена ще е коренно различно.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#3] от "D-r D":

    Не са чак толкова слаби конкурентите на Бърни. Просто той мобилизира радикалната част от електората на демократите. На мен ми прилича на това, което стана с Корбин в ЮК. Крайно левите сред лейбъристите го избраха - макар, че те самите всред лейбъристите са малка част. Просто тези хора са с висока мобилизация и ако имат свой кандидат при вътрешно-партийни избори могат да надделеят. Така с Корбин лейбъристите минаха крайно вляво и изгубиха битката за центъра. А който печели центъра, печели изборите.

    Бърни изглежда по-харизматичен от Корбин та може да не се повтори едно-към-едно тази история ама има сходни моменти.

    Радикално лявото в САЩ и ЮК по принцип никога не е имало свое политическо представителство и затова са надъхани. В З. Европа е по-различно защото пропорционалните изборни системи там дават малко по-голям шанс на малки радикални партии. На много места в З. Европа радикалните леви (представлявани от зелените) са във властта. При мажоритарни системи като в САЩ и ЮК такива малки радикални партии нямат шанс. Именно затова в редките случаи когато някоя от мейнстриим партиите има шанс да "обърне резбата" и да тръгне крайно вляво това мобилизира тези малки, но иначе много активни групи от електората.

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Всъщност, парадоксално, но Тръмп донякъде също е ляв кандидат. Много от идеите му, всъщност, би трябвало да са идеи на партия, която твърди, че е лява - каквато са демократите. Примерно митата и протекционизма, както и идеята за ненамеса по военен в път в чужбина.

    Тръмп, въпреки реториката си, е един от най-резервираните към военни намеси американски президенти. Той навремето беше против войната в Ирак докато иначе лявата Хилари гласува "за". Също е против оставане на американските войски в Сирия и Афганистан докато демократите са по-скоро "за".

    Дори и идеята му за спиране на незаконната имиграция е по същество в полза на работническата класа в САЩ. Защото именно тя носи негативите от тази имиграция - спад в заплатите за неквалифициран труд, пренаселване на по-евтините райони в градовете и пр.

    Това обяснява защо Тръмп е популярен всред работническата класа в САЩ. Когато демократите обърнат гръб на традиционния си електорат, то дават шанс на съобразителни конкуренти отдясно (или от центъра какъвто по-скоро е Тръмп) да им превземе електоралната база.

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#9] от "Николов":

    Много интересно. От ОК не се интересувам и сравнението ми беше любопитно.
    Всъщност Тръмп е форлайтерът на промяната: ляво и дясно във варианта ХХ в. отдавна вече не съществува. Деленето е по линията глобализъм/национализъм, като "национализъм моля да не се идентифицира с ВМРО, НФСБ, дори не и с Алтернатива за Германия и подобни. Това са силите на националния капитал, които вървят на политически реванш със силите на глобалния финансов капитал, които доминираха доскоро.

    Променя се еднополюсният геополитически модел. Досега хегемонът/те парираше конкурентите с война. Войната вече няма да има победител и в този смисъл промяната на модела ще е еволюционна - някаква Ялта-2.
    Според мен натам отиват нещата. При това стечение на обстоятелствата БГ се връща в руската зона.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK