Сблъсък Тръмп - Сандърс изглежда все по-вероятен

Сенаторът Бърни Сандърс спечели и вътрешнопартийните избори в Невада и вече еднолично води по брой делегати, които ще изберат кандидата на Демократическата партия, който ще се изправи срещу настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп. Така Сандърс, който разчита на масова подкрепа от организации на ниско ниво, най-вероятно ще успее да постигне това, което не можа през 2016 г. - да достигне до бюлетината за президентските избори.

Сандърс спечели цели 47% от вота в Невада, което обаче му дава едва 13 делегати заради малкия размер на щата. През февруари предстоят още едни първични избори - в Южна Каролина, където според социолозите победата ще отиде или при Сандърс, или при бившия вицепрезидент Байдън. За Байдън това ще бъде една от последните възможности да покаже, че в кампанията му има останали сили, след като на първите три вота в Айова, Ню Хемпшир и Невада бе обезличен от Бърни Сандърс и младия Пийт Бутиджидж.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Последната пречка пред Сандърс може да се окаже не Байдън, който се разглеждаше като фаворит, преди да започнат изборите, а милиардерът Майкъл Блумбърг, който ще се включи в надпреварата на 3 март, на т.нар. Супервторник, при който гласуват наведнъж 14 щата, включително многолюдните Калифорния и Тексас, както и представителите на партията извън страната. Според социолозите обаче Блумбърг вече има по-ниски шансове, основно заради представянето в дебютния си дебат миналата седмица, когато всички останали кандидати го атакуваха за богатството му, споразумения със служителки, политиките му на задържане като кмет на Ню Йорк и миналото му като републиканец.

Президентски избори в двете крайности

Потенциалната номинация на Бърни Сандърс за президент от една от двете големи партии означава почти сигурно допълнително обостряне на политическата поляризация в САЩ. Докато Тръмп се разглежда от американските медии и анализатори като един от най-десните президенти в съвременната история на страната, обратното важи за Сандърс, който ще бъде първият публично обявил се за социалист политик, печелил място на президентска бюлетина.

Сандърс вече промени Демократическата партия и я тласна силно вляво. Много от позициите му - за универсално здравеопазване (включително и за нелегални имигранти), свободна миграция в страната и осезаемо по-високи данъци - преминаха от това да бъдат аутсайдерски през 2016 г. до това да се приемат от всички кандидати за номинацията на партията през тази година. Същото важи и за конгресмените и сенаторите от партията, които следват курса наляво по същия начин, по който републиканците преживяха "криза на идентичността" през 2016 г., но я разрешиха с избирането на Тръмп и консолидацията около него.

Неспирният марш на Сандърс към изборите през ноември означава, че САЩ ще трябва да направят пореден труден избор, при който много от умерените гласоподаватели, които доскоро изглеждаха като мнозинство, ще останат пренебрегнати в самия дебат. Кампанията обещава да бъде по-крайна дори от тази през 2016 г., като Сандърс по всяка вероятност ще бъде атакуван заради собственото си мултимилионно богатство (Майкъл Блумбърг вече използва тази слабост на Сандърс по време на дебата с думите: "В каква страна само живеем, след като най-известният ни социалист е милионер с три къщи"), както и заради изразени в миналото възгледи към Съветския съюз, а в настоящето - и към режимите в Куба и Венецуела.

Промяна в плана

Досега демократите търсеха кандидат с "висока степен на избираемост", като се предполагаше, че това ще бъде Джо Байдън - познато лице, без особено остри позиции по много от проблемите на икономиката и обществото в страната. Сега въпросът с "избираемостта", около който се градят всички първични избори на партиите в САЩ, става още по-сложен.

Причината е, че самият Доналд Тръмп консолидира все повече подкрепа за себе си. След оневиняването му от Сената по обвиненията за импийчмънт Тръмп достигна рекордни за президентството си нива на подкрепа. Според последната социологическа извадка на Gallup подкрепата за него е 49% - осезаемо по-високи проценти, отколкото през по-голямата част от престоя му в Белия дом, когато варираха между 40 и 42%. Проучванията изглеждат още по-оптимистично за президента, ако се вземе предвид, че положително настроените към управлението му вече са повече, отколкото негативно настроените.

Тръмп вече е консолидирал почти на максимум вота на републиканците с вътрешнопартийно одобрение от 95%, най-високото за който и да било републикански президент в историята. Ако същото се случи и с демократите и потенциалната номинация Сандърс, битката за следващия президентски мандат ще се пренесе изцяло върху независимите избиратели, за които решението ще бъде между едната и другата крайност.