Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 фев 2020, 14:37, 2491 прочитания

Самотната Европа в дигиталния свят

Брюксел иска повече правила за големите данни и изкуствения интелект, но първата част от технологичната стратегия на ЕК е беззъба

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Брюксел иска повече правила за големите данни и изкуствения интелект, но първата част от дигиталната стратегия на ЕК е беззъба.
  • Допълнителен пакет, насочен към бизнеса на американските технологични гиганти, трябва да се появи по-късно през годината.
  • Въпросът след това е какво от стратегиите да се превърне в законодателни инициативи.
Европейската комисия, изглежда, има идея къде иска да стигне по отношение на дигиталните си инициативи, но може да бъде разочарована от успеваемостта си и страничните ефекти. Миналата седмица Брюксел представи първия си "дигитален пакет" - поредица от стратегии, насочени към най-бързо развиващите се технологии, в случая големите данни и изкуствения интелект. Макар вече начело на комисията да е Урсула фон дер Лайен, а не Жан-Клод Юнкер, европейският подход остава същият: повече правила, стратегии и инициативи. Разликата с GDPR преди две години е, че този път стратегиите са беззъби. А ако се сдобият със зъби, може да не захапят където трябва.

Европа е все по-самотна в опитите си да обуздае технологичния растеж и да наложи правила в дигиталния свят. Нищо не изглежда на страната на ЕС. Съюзът няма свои собствени технологични гиганти и каквито и регулации да предложи, те трудно ще бъдат напълно ефективни, предвид че най-масово използваните дигитални услуги на континента са "вносни". По всяка вероятност желанието на Европа е да даде пример, който да бъде последван от САЩ и Китай. Но докато това не се случи, рискът от технологично изоставане ще става все по-голям.


Пролетно почистване

Първите стъпки на новата дигитална стратегия са насочени към повече вътрешноевропейски ред и работа на европейско, а не на национално ниво, какъвто е подходът в момента. Добрите намерения може да не се окажат достатъчни. Европа изостава на почти всяко ниво - мащаб на компаниите, брой на стартъпите, финансиране, и единственото, което остава като вид утеха, е, че ако не технологичен, е поне регулаторен гигант.

Стратегията, публикувана миналата седмица, е именно това - стратегия, като не е ясно колко от нея ще се превърне в реални законодателни мерки.
Вероятно не много, предвид че ЕК сама рекламира инициативата си като базирана на доверие. И иронията е, че Европа със сигурност няма особено доверие в големите чуждестранни технологични компании.



Плановете на ЕК по отношение на данните и AI са само началото на дигиталните инициативи през годината. Предстоят още два пакета - един за блокчейн и квантовите изчисления и един за дигиталните услуги. Именно в последния ще се види докъде наистина е готова да стигне Европа, защото там се засяга бизнесът на Facebook, Google и Amazon, които, макар да казват, че са готови за регулация, харчат милиарди да лобират за избягването й. Показателно е, че тези добре познати имена, които се споменават често от европейските политици, този път отсъстваха и от документа, и от представянето му.

Преди да стигне дотам да се бори с външните си врагове, ЕК прави опити да подреди собствената си къща. Целта е по-голяма ефективност при споделянето на данни и разработката на изкуствен интелект. Рисковете са същите, каквито са били и досега - Европа да свръхрегулира и микроменажира, с което да успее да предотврати концентрация на сила, но само в собствения си двор, и да забави допълнително технологичното развитие на континента.

Споделяне на данни и повече изкуствен интелект

Обществените институции в Европа и преди трябваше да споделят данни помежду си, но сега ЕК иска да накара и самите компании да споделят повече данни. Промяната е очевидна, защото доскоро комисията се страхуваше от създаването на дигитални картели, базирани на споделяне на информация между гиганти. Новият подход може да се окаже по-логичен, понеже доминиращите играчи в различните дигитални сектори вече са ясни и ако европейските компании искат да имат шанс за развитие, имат нужда от огромни количества данни. Те обаче в момента не са свободно достъпни.

Новата инициатива иска и да бъде създаден общ европейски пазар на данни, което е логично, предвид че информацията отдавна не се спира на гранични пунктове. Проблемът е, че подходът се базира на доверие и инициативност. "Може да има определени сектори, където да има задължения за споделяне на данни. Ако има пазарен проблем, комисията може да добави нови правила, за да може конкуренцията и иновацията да са по-ефективни", коментираха пред "Капитал" от Европейската комисия.

Подобен подход едва ли ще убеди Facebook, Amazon и Google да отворят масивните си библиотеки от данни и да ги споделят с европейските стартъпи. В крайна сметка никой не иска да отгледа собствената си конкуренция и финалният ефект може да бъде обратен: американските гиганти още по-лесно да "сканират" европейския пазар за иновативни фирми, които да бъдат придобити, преди да достигнат заплашителен мащаб.


Другата насока в стратегията по отношение на данните е събирането им в "басейни" (data pooling), което ще се случва на секторен принцип. Вероятно най-добрата идея в стратегията, тя ще помогне на индустриалното производство, здравеопазването и др. да споделят информация, която да помага за ефективността, без нужда от дублиране на разработки.

Вторият стълб на стратегията е изкуственият интелект, като там фокусът пада върху централизиране на разработките. В бялата книга за изкуствения интелект, която е отворена за обществено обсъждане, комисията пише, че "Европа вече не може да си позволи да има фрагментирано поле на центрове, без те да достигат нужния мащаб, за да се конкурира на глобално ниво".

Изводът е правилен, но тук европейският проблем е другаде - в парите за развойна дейност. В момента Европа - и публичният, и частният сектор - харчи осезаемо по-малки суми, отколкото американските и китайските си конкуренти. Според новия план през 2025 г. ЕС трябва да отдели около 20 млрд. евро за изкуствен интелект, но дори така разходите ще са горе-долу на нивото,
прогнозирано за тази година в САЩ.

Рискът от свръхрегулация от новата стратегия личи най-ясно именно при изкуствения интелект. Накратко, ЕК се страхува от разработването на дискриминативен изкуствен интелект, заради което иска да контролира сетовете данни, с които се захранва технологията, както и повече правила за изкуствен интелект, който се занимава със "сценарии, включващи потенциални контузии, смърт или значителни материални щети".

Принципът в бялата книга е, че при високорисковите изкуствени интелекти технологията трябва "да може да бъде обяснена", което само по себе си поражда много въпроси, като например обяснена на кого. Джоф Хитън, пионер в изкуствения интелект и изследовател за Google, даде следния пример против подхода "колкото повече риск, толкова повече правила", от който се води ЕК: "Нека приемем, че имате рак и пред вас има AI алгоритъм с 90% успеваемост в лекуването на рак и лекар с 80% успеваемост. Трябва ли изкуственият интелект да бъде незаконен само защото хората не го разбират?"

Искаме си данните обратно - но по-късно

По-остра регулация по отношение на технологичните гиганти вероятно ще дойде по-късно през годината, защото в момента ЕК прави анализ как те събират и оперират големи данни. "Този проблем ще бъде адресиран в контекста на работата на комисията по пакета за дигитални услуги", коментираха още от ЕК.

В нещо като "трейлър" относно какво предстои публикуваните миналата седмица документи казват, че "ЕС трябва да създаде атрактивна политика, така че до 2030 г. европейският дял от икономиката на данните - данните, които се съхраняват, обработват и използват в Европа - трябва да кореспондира с икономическата тежест на съюза". Това накратко е бюрократичният начин на ЕС да каже, че очаква в бъдеще Facebook и компания да започнат да управляват европейските си процеси и данни в Европа, а не откъдето и да било, както е в момента.

Дали това ще се случи е съмнително. Някои експерти са оптимисти, други не.
В интервю пред "Капитал" футуристът и технологичен съветник Герд Леонард коментира, че американските гиганти вероятно ще са склонни на подобен подход, защото европейският пазар им е ценен. "На първо време трябва да бъдем собственици на личните си данни и да накараме американските компании да дойдат тук. Това е нещо, което те биха направили", казва Леонард.

Но всичко това засега остава на заден план, поне докато не настъпи моментът и за тази част от стратегията. Едва тогава ще дойде и най-важният въпрос: кое от всички тези предложения да се превърне от добро желание в задължение под формата на закон.

Капитал #8


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бонд. Корона бонд Бонд. Корона бонд

ЕС трябва да действа заедно срещу последствията от пандемията. Ако повтори грешките си от еврокризата, този път те могат да бъдат фатални

2 апр 2020, 301 прочитания

Американската полиция се задъхва в условията на пандемия Американската полиция се задъхва в условията на пандемия

Служителите на реда в САЩ масово са без защитно оборудване, стотици са с COVID-19 или под карантина

2 апр 2020, 434 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Коронавирусът заплашва италианската икономика

Рим може да поиска по-голяма гъвкавост от ЕС за бюджетните цели

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10