Коронавирусът може да изпрати Германия и Италия в рецесия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коронавирусът може да изпрати Германия и Италия в рецесия

Над 3000 случая са потвърдени в Италия и над 200 във Франция и Германия

Коронавирусът може да изпрати Германия и Италия в рецесия

Двете европейски икономики вече са понесли редица други удари

The Economist
5391 прочитания

Над 3000 случая са потвърдени в Италия и над 200 във Франция и Германия

© Reuters


Лошо време, търговска война, проблеми с тестовете за емисии на автомобилите, ниски нива на река Рейн - от 2017 г. насам европейската икономика беше засегната от редица трусове, нито един от които не можеше да бъде контролиран от финансовите министри или централните банкери. Миналата година брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната нарасна с 1.2%. Едни от най-големите производители на континента - Германия и Италия, бяха най-силно засегнати от търговската война на САЩ с Китай и потънаха в дъното на класацията в еврозоната по отношение на икономическия растеж.

Верижна реакция

Сега Covid-19 се разпространява из целия континент. Над 3000 случая са потвърдени в Италия и над 200 във Франция и Германия. Реакцията на епидемията e в правомощията на здравните власти, но вирусът нанася и значителен удар на икономиката. Икономическите проблеми започнаха още преди вирусът да достигне Европа. Традиционно Китай е един от най-големите купувачи на европейски автомобили и други стоки, като отговаря за 7% от износа на Германия. Данните за февруари все още не са налични, но е почти сигурно, че продажбите ще спаднат, тъй като Китай е в центъра на епидемията.

Прекъсване има и по веригите за доставки на производителите, много от които разчитат на стоки и суровини от Китай, което със сигурност ще навреди на страни като Германия. Според проучване сред мениджърите по закупуване от еврозоната, публикувано на 2 март, сроковете за доставка на производствени част са се удължили "значително" през февруари, като анкетираните приписват забавянето на спирането на фабриките заради заболяването в Китай.

В допълнение към всичко това към въздействието върху икономиката допринася и огнището на вируса в Северна Италия. Най-продуктивните региони в страната - Ломбардия и Венето, бяха най-сериозно засегнати. Заедно те допринасят за близо една трета от продукцията на Италия. На 4 март правителството разпореди затварянето на училищата и университетите в цялата страна до 15 март. Подобни ограничителни мерки биха могли да принудят повече хора да останат у дома, което пък ще доведе до по-нататъшен спад в икономическата активност. В неделя под карантина бяха поставени 16 млн. души в Северна Италия, а в понеделник вечерта карантина беше обявена в цялата страна.

Рецесията изглежда все по-близо

По всичко личи, че предстои поредна лоша година за икономиките на Италия и Германия. Анализаторите от Goldman Sachs очакват и двете страни да изпаднат в рецесия през първата половина на годината, а еврозоната като цяло ще се размине на косъм с такава. Анализаторите предвиждат рязко възстановяване през втората половина на годината. Кога точно ще се случи това обаче остава въпрос с неизвестен отговор, тъй като той ще зависи от степента на разпространение на вируса, както и от мерките, предприети за неговото овладяване.

7% от БВП на Франция идват от туризъм.

Властите във Франция например забраниха мащабни събития на закрито. Някои туристически атракции като Лувъра са затворени. Очакванията са това да забави разпространението на вируса, но и да намали производителността. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) туризмът представлява 7% от БВП на Франция и близо 12% от този на Португалия и Испания.

Притесненията растат

Същевременно растат и очакванията, че политиците ще помогнат на компаниите, които са изправени пред най-големи смущения в дейността си заради коронавируса. На 2 март президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард обеща да предприеме "подходящи и целеви" мерки за справяне с икономическите ефекти от вируса. Инвеститорите очакват финансовата институция да намали лихвените проценти през следващите месеци, особено след като Федералният резерв неочаквано направи това на 3 март. Към момента основната лихва на ЕЦБ е -0.5%, което не дава фронт за бъдещи понижения. Някои икономисти очакват банката да коригира плана си за евтино кредитиране на заседанието си на 12 март с цел да насърчи кредиторите да отпускат заеми към компаниите, които са най-силно засегнати от разпространението на вируса.

Засега правителствата са появили различна степен на ентусиазъм относно разхлабването на политиката. Италия обеща да отдели допълнителни 3.6 млрд. евро за здравеопазване и данъчни облекчения за компаниите, изправени пред най-големи смущения. Имайки предвид необичайните обстоятелства, страната има зелена светлина от Европейската комисия да харчи повече, отколкото фискалните правила на ЕС позволяват в нормални времена. Френският финансов министър Бруно льо Мер призовава за повече разходи, за да се смекчи ударът върху икономиката. За разлика от това германското правителство досега не е направило много.

Това може бързо да се промени, ако вирусът продължи да се разпространява. Анализатори от Deutsche Bank прогнозират, че растежът на БВП в еврозоната може да падне с годишен темп 4% през второто тримесечие, ако възникне ново огнище на болестта, особено в Германия. Перспективата за загуба на работни места и фалити на компании скоро може да подтикне правителствата да предприемат по тежки мерки.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Лошо време, търговска война, проблеми с тестовете за емисии на автомобилите, ниски нива на река Рейн - от 2017 г. насам европейската икономика беше засегната от редица трусове, нито един от които не можеше да бъде контролиран от финансовите министри или централните банкери. Миналата година брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната нарасна с 1.2%. Едни от най-големите производители на континента - Германия и Италия, бяха най-силно засегнати от търговската война на САЩ с Китай и потънаха в дъното на класацията в еврозоната по отношение на икономическия растеж.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK