Безсилието на ОПЕК
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Безсилието на ОПЕК

МАЕ очаква през тази година търсенето на петрол да намалее за първи път от 2009 г.

Безсилието на ОПЕК

Непазарните мерки на петролния картел не водят до желаните резултати

Кирил Кирчев
3741 прочитания

МАЕ очаква през тази година търсенето на петрол да намалее за първи път от 2009 г.

© Reuters


ОПЕК не за първи път се опитва да дирижира цените на петрола, което няма нищо общо със свободния пазар.

В края на миналата седмица ОПЕК събра коалиция от партньори, с които работи от 2016 г. за ограничаване на производството. Първоначално беше обявено, че организацията се надява да постигне споразумение за намаляване на производството на петрол с допълнителни 1.5 млн. барела на ден. До срещите се стигна, след като анализи на IHS Markit Crude Oil Market Service показаха, че световното търсене на петрол през първото тримесечие на 2020 г. ще намалее с 3.8 млн. барела на ден спрямо година по-рано. Това би било най-големият тримесечен спад на търсенето в историята.

Но този път един от ключовите партньори на коалицията, известна като ОПЕК+, Русия, отказа да участва в допълнителни съкращения. Още през миналия месец Москва даде сигнали, че ще се съпротивлява на това. Цените на петрола спаднаха в петък с близо 10% след изненадващия ход на Русия. Очакваше се, че ОПЕК+ ще продължи заедно да действа на пазара, защото алтернативата, както виждаме, е много по-лоша за членовете на организацията. В понеделник последва срив от 25% заради ценовата война, обявена от Саудитска Арабия - кралството ще увеличи производството от април в опит да върне Русия на масата на преговорите.

Намаляващо влияние

В същото време влиянието на ОПЕК на петролните пазари през последните години бързо намалява. През ноември миналата година Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че до 2030 г. ОПЕК и нейният доскорошен съюзник Русия ще добиват само 47% от суровината в света. Петролният картел обаче е изправен пред решаването на по-належащ проблем - глобалното търсене на нефт беше неочаквано анемично през миналата година, а в понеделник МАЕ прогнозира, че през тази година то ще се свие за първи път от 2009 г. Досега МАЕ залагаше на ръст, но заради застоя на глобалната икономика променя прогнозата си.

"Кризата с коронавируса засяга широк кръг от енергийни пазари, включително на въглища, газ и възобновяема енергия, но въздействието й върху петролните пазари е особено тежко, тъй като спира движението на хора и стоки", коментира изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол пред Reuters. По думите му играта на руска рулетка на петролните пазари може да има сериозни последици.

След сътресенията тази година обаче организацията очаква потреблението на петрол рязко да се възстанови догодина. След това растежът ще се забави основно заради отслабване на търсенето на транспортно гориво, в момент когато правителствата водят политика за подобряване на ефективността на автомобилните двигатели и за намаляване на емисиите.

Пътуване във времето

ОПЕК не за първи път се опитва да дирижира цените на петрола, което няма нищо общо със свободния пазар. За последно през 2014 г. картелът първоначално обяви война на американските производители на шистов нефт. Тогава цените на петрола започнаха да се понижават, тъй като производството на шистов нефт продължаваше да нараства и ОПЕК реши, че трябва да действа в защита на пазарния си дял - с непазарни мерки. Последва ценова война, която свали котировките до 20-ина долара. Това решение вероятно е струвало на ОПЕК трилион долара или повече, отбелязва Forbes.

В тези условия част от производителите на шистов петрол фалираха, повечето обаче бяха далеч по-устойчиви, отколкото си представяше ОПЕК. Така две години по-късно ОПЕК развя бялото знаме и се върна към стратегията за намаляване на производството, за да подкрепи цените. Недостатъкът на тази стратегия за организацията беше, че макар тези съкращения на производството да подкрепят цените на петрола, те също така наливаха вода в мелницата на американските производители на шистов нефт.

Така производството на шистов петрол в САЩ продължи да се разраства. Това накара ОПЕК да влезе в цикъл на непрестанно намаляване на производството, защото шистовият добив от другата страна на Атлантика се увеличаваше. Единственият начин тази стратегия в крайна сметка да проработи е ОПЕК и нейните партньори да продължат да намаляват добивите, докато производството на шистов петрол в САЩ не започне да спада. Тяхната надежда беше, че това ще се случи по-скоро, но докато чакаха това да стане, производството на ОПЕК падна до 17-годишно дъно.

Русия също се нуждае от приходите от износа на петрол - известно е, че Москва е силно зависима от постъпленията от експорта на енергийни суровини. Но с отказа си да продължи сътрудничеството си с ОПЕК Русия прави твърде висок залог - Москва ще може да продава повече петрол, но на далеч по-ниска цена.

Коронавирусът променя уравнението

Разпространението на коронавируса света задълбочи проблема. В сегашната ситуация, вместо да се справя всяка година с още 1 млн. барела на ден американски шистов петрол, изведнъж пред ОПЕК изникна проблемът с милиони барели излишъци на пазара, защото търсенето се срина заради епидемията от коронавирус.

Така че с действията си Русия ефективно преразглежда стратегията за защита на пазарния дял от 2014 г. В отговор на решението на Русия Саудитска Арабия направи най-големите намаления на цената на продавания от нея нефт от над 30 години. Акциите на Aramco от своя страна паднаха под цената на IPO-то за първи път, а руската рубла поевтиня до най-ниското си ниво спрямо долара и еврото от четири години.

Какво може да последва

На практика ОПЕК показва отново, че няма отговор на производството на шистов петрол в САЩ, пише Forbes. Групата опита една скъпа стратегия, след това я смени и сега е принудена от Русия да се върне към първоначалната си стратегия. Видно е, че цените на петрола могат да паднат много повече без сътрудничество на Русия. Сега е ясно, че се навлиза в изключително болезнен период за производителите на петрол. Цените е възможно да се сринат до 20 долара, като това вече не се изключва от инвестиционни банки. Подобен срив ще доведе до фалит на производители, включително и при шистовите компании, а бюджетите на страните - износители на петрол, ще изтънеят. Русия може след време да реши, че щетите от оттеглянето от споразумението са твърде големи, и да се върне обратно в него.

По-големият проблем

По-големият риск за световната петролна индустрия се очертават електрическите превозни средства, които ще продължат да печелят пазарен дял всяка година - през миналата той е бил 2.5% при 0.9% през 2016 г. Към тази заплаха трябва да се прибавят и притесненията за изменението на климата, което може да означава по-малко търсене на петрол през следващите десетилетия.

Ако ценовата война на петролния пазар продължи по-дълго, е възможно петролната индустрия никога да не се възстанови напълно. Именно това може да се случи, когато има черен лебед като коронавируса.

ОПЕК не за първи път се опитва да дирижира цените на петрола, което няма нищо общо със свободния пазар.

В края на миналата седмица ОПЕК събра коалиция от партньори, с които работи от 2016 г. за ограничаване на производството. Първоначално беше обявено, че организацията се надява да постигне споразумение за намаляване на производството на петрол с допълнителни 1.5 млн. барела на ден. До срещите се стигна, след като анализи на IHS Markit Crude Oil Market Service показаха, че световното търсене на петрол през първото тримесечие на 2020 г. ще намалее с 3.8 млн. барела на ден спрямо година по-рано. Това би било най-големият тримесечен спад на търсенето в историята.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Американската икономика не се крепи на нефтопроизводство, за разлика от тези на Русия и повечето членове на ОПЕК.

    Неслучайно колкото по-зависима е една държава от изкопаеми богатства, толкова по-авторитарна е тя. Ниски цени на нефта са чиста победа за демокрацията.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Вместо премятането на клишета, можеше да се напише само:
    Русия обезсмисли ОРЕС,
    и щеше да е казано всичко.

    Ала-балата - черни лебеди, електроавтомобили и пр. камуфлаж - старателно избягва всякаква конкретика. В текста няма една-единствено цифра - нито добиви по години, нито цени!!! А от фактите са правят изводите. В Капитал изводи никога няма! Има клиширани цитати!
    Направо приказка за лека нощ.

    Затова пак да припомня общодостъпните факти:

    1. в края на 2016 г. ОРЕС и Русия подписват споразумение за общо намаляване на добива с 1,5 млн. барела на ден, за да задържат цената на петрола на около 53-55 долара за барел, която бе рухнала заради щурма в САЩ по шистовия добив, който през 2016 г достигна 6,5 млн. барела на ден - половината от добива на Саудитска!
    В резултат на сделката ОРЕС+ цената на нефта за 2 г скача двойно. Което пък прави още по-рентабилен шистовият добив в САЩ и той стръмно нараства;

    2. САЩ не е член на ОРЕС и нищо не ограничава техния добив и износ, който за м.г. е по-голям от този на Саудитска - над 1,2 млн барела дневно.
    НО!
    САЩ с политически средства разгонват от пазара страни-членки на ОРЕС като Венецуела, Ирак и Иран, крадат добива от Сирия и така завземат освободените пазарни ниши като посланиците им натискат този или онзи Бойко по света да "диверсифицира" доставчиците, демек...
    Което чудно защо в Капитал не се брои за непазарно действие;

    3. Ограниченията върху добива от споразумението ОРЕС+ от края на 2016 г бе удължавано на два пъти, но последното приключва в началото на април 2020. Затова беше и онзиденшната слеща във Виена - за продължаването му с нова ограничение от 1,8 млн барела на ден.
    Несъгласието на Русия да продължи да ограничава добива си и огласеното на мига от Саудитска, че от 1 април ще увеличи добива си до 12 млн. барела дневно, нагледно показва, че всъщност ОРЕС в този му вид е бил параван за действията на Саудитска, която пък от своя страна е параван за старата американска доктрина за контрол върху нефта чрез петродолара. Защото който и да иска да си купи нефт на само двете петролни борси - в Лондон и в НЙ, преди това трябва да си купи долари, защото там нефтът се купува единствено и само с долари;

    Хайде да мислим! Защо от цял ОРЕС само Саудитска обяви, че ще увеличава добива?

    И последно - да попитам хипереколозите:
    1. електричеството за акумулаторите на тесла-та откъде ще дойде - от фотоволтаиците и перките ли?
    2. шистовият добив от познатите е възможно най-замърсяващият околната среда. В БГ - и не само - е забранен.

    Защо в Капитал никой никога не отваря дума, че американският шистов добив унищожава планетата?
    Аз знам - пречат им доларовите им зависимости.

  • 3
    netfocom avatar :-|
    ironhorse

    До коментар [#2] от "D-r D":

    хахахаха
    "САЩ с политически средства разгонват от пазара страни-членки на ОРЕС като Венецуела, Ирак и Иран, крадат добива от Сирия и така завземат освободените пазарни ниши като посланиците им натискат този или онзи Бойко по света да "диверсифицира" доставчиците, демек"

    А бе иръпшън, колко барела шистов петрол е купил Борисов от САЩ?
    И къде ги е дянал, дявол да го вземе....
    То бива тъпотии, бива, ма пиши ги по-кратки, за да минат в графата за тъпи вицове.

  • 4
    njh1578149300634471 avatar :-|
    Сашо Н


    До коментар [#] от "
    D-r D
    ":

    Сигурно и САЩ са виновни че Газпром ни цака години наред с по 30-40% надценка на газта, или може би САЩ са виновни за монопола на пазара на горивата в България и въпреки срива на петрола горивата още вървят по 2.20-30? Сигурно САЩ са виновни че ВТБ изискаха 900 млн. евро от КТБ?

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Я, блатото се развълнува...

    Но разбутването на тинята няма как да мине за мисловен процес.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK