Икономическите мерки за справяне с коронавируса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономическите мерки за справяне с коронавируса

Reuters

Икономическите мерки за справяне с коронавируса

Държавите и централните банки предприемат редица действия с цел намаляване икономическото забавяне от епидемията

Пламена Кацарова
4333 прочитания

Reuters

© Reuters


Значителното икономическо забавяне заради бързото разпространение на коронавируса и страхът от него вече се отразява на глобалната икономика, като вероятно най-лошото предстои. Притесненията са, че при продължаваща епидемия растежът на глобално ниво може да се свие наполовина. В опит да се справят с това правителствата обмислят и предприемат различни подходи за справяне с икономическия спад - от неочаквани понижения на лихвените проценти и отпускането на големи помощни пакети до пасивни обещания за действие и ползи в режим "на изчакване", пише Reuters.

Американска предпазливост

В САЩ Федералният резерв реагира още в началото на месеца, като намали основната лихва с половин процентен пункт до диапазона 1-1.25%. Така той се превърна в първата централна банка, която отговори на епидемията с конкретни действия. Това беше и първото понижение по спешност от страна на Фед от финансовата криза насам, като последващи намаления се очакват през следващите седмици. Същевременно президентът Доналд Тръмп подписа спешен законопроект, който предвижда разходи в размер на 8.3 млрд. долара за справяне с разпространението на вируса, както и за разработването на ваксина срещу болестта. В допълнение икономическият съветник на Белия дом Лари Кудлоу заяви, че администрацията може да предприеме целенасочени стъпки за стимулиране на американската икономика на фона на епидемията. Тръмп също така настоява за намаляване на данъците върху доходите, но това да стане преди президентските избори, за да увеличи шансовете си за преизбиране.

Централната банка на Канада последва Фед и също намали основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до диапазона 1.25-1.75% заради икономическото въздействие на коронавируса. Това е първото понижение на канадските лихви от 2015 г. насам, като за последно финансовата институция свали лихвите с 50 пункта през 2009 г. по време на финансовата криза. Финансовият министър на страната Бил Морно заяви, че е "готов да предприеме бързи мерки, за да помогне на засегнатите от епидемията компании".

В огнището на заразата

Китай е отделил 110.5 млрд. юана (15.9 млрд. долара) за справяне с епидемията. Пекин засили финансовата подкрепа за засегнатите от вируса региони, а централната банка на страната намали няколко от основните лихви и призова банките да дават евтини кредити и да предлагат облекчения на засегнатите компании.

В Южна Корея, която е една от страните с най-много потвърдени случаи, правителството обяви пакет от стимули в размер на 11.7 трлн. вона (9.8 млрд. долара), за да смекчи въздействието от вируса. Министърът на финансите на страната Хонг Нам Ки заяви, че отделените средства, които подлежат на одобрение от парламента, ще бъдат насочени предимно към здравната система. В допълнение заради ситуацията през тази година ще бъдат пласирани облигации в размер на 10.3 трлн. вона.

Като част от мерките си справяне с икономическите последици от коронавируса Япония увеличи специалното финансиране за малки и средни предприятия, засегнати от заразата, до 1.6 трлн. йени (15.6 млрд. долара). Това е увеличение на средствата с близо 500 млрд. йени спрямо предходно обявения размер на помощите. Същевременно в началото на месеца гуверньорът на централната банка на страната Харухико Курода обеща да осигури достатъчна ликвидност на пазарите, като гарантира стабилността им чрез подходящи пазарни операции и покупки на активи. В допълнение Bank of Japan обмисля мерки, които да гарантират, че компаниите, засегнати от епидемията, няма да се блъскат с финансов натиск преди края на текущата фискална година през март.

Резервната банка на Индия (RBI) планира да гарантира ликвидност в системата чрез втори кръг от дългосрочни рефинансиращи операции (long-term refinancing operation - LTRO) на фона на опасенията, че разпространението на болестта ще повлияе на икономическия растеж на страната. Според служител на банката RBI може да инжектира до 1 трлн. рупии (13.6 млрд. долара) в кръга, който ще започне в началото на април. Същевременно представител на централната банка заяви, че институцията е готова да действа, за да поддържа доверието на пазара и да запази финансовата стабилност.

Положението в Европа

Европейската централна банка за момента избягва намаляване на лихвените проценти. Политиците проведоха извънредна среща на 3 март, но тя засягаше по-скоро оперативните реакции на епидемията - дали да се провеждат срещи и събития, проблеми с недостига на персонал и т.н., а не политически отговор на заразата. ЕЦБ поиска от банките от еврозоната да преразгледат плановете си за непрекъснатост на бизнеса, както и действията, които могат да предприемат, за да минимизират потенциалните неблагоприятни ефекти от коронавируса.

Същевременно Европейският съюз предоставя на правителствата фискална свобода да се справят индивидуално с икономическото въздействие на коронавируса и може да предприеме действия за съгласувани стимули само при драстични икономически предизвикателства. Министрите на финансите на ЕС, които имат пълен контрол върху прилагането на правилата на ЕС, които ограничават държавните заеми, обсъдиха на 4 март потенциални сценарии за отговор на въздействието на епидемията върху растежа. Те се съгласиха, че икономическото въздействие на вируса е извънредно и е събитие извън техния контрол. В такива случаи бюджетните правила на ЕС, наречени Пакт за стабилност и растеж, позволяват на правителствата да спрат да ограничават дефицита и публичния дълг, за да се справят с предизвикателствата. В тази клауза за гъвкавост няма ограничения.

В Германия консерваторите на канцлера Ангела Меркел са разединени по въпроса дали страната трябва да предложи пакет с фискални стимули. Бюджетните експерти смятат, че правителството разполага с възможност за допълнителни мерки на стойност най-малко 17 млрд. евро. Някои служители казват, че Берлин дори би могъл да състави стимулиращ пакет на стойност до 50 млрд. евро, без да се отдалечава от правителствената политика, която страни от създаването на нов дълг.

В началото на март новият управител на Bank of England Андрю Бейли заяви, че централната банка трябва да изчака, докато има по-голяма яснота относно икономическото въздействие от епидемията във Великобритания, преди да вземе решение за намаляване на лихвите. Същевременно във вторник вечерта Bank of England намали изненадващо лихвите с 50 базисни пункта до 0.25%. Той добави, че е необходима бърза помощ за компаниите, чиито операции са прекъснати от разпространението на болестта по целия свят.

Френският министър на финансите Бруно льо Мер заяви: "Европа трябва да бъде готова да използва фискални стимули за справяне с въздействието на коронавируса." Правителството на страната позволява на компаниите да преустановят плащанията на някои социални такси и данъци и активира схеми за държавна субсидия за краткосрочна работа. Той разпореди на държавната инвестиционна банка Bpifrance да гарантира заеми, необходими за преодоляване на краткосрочните проблеми с паричните потоци.

Същевременно Италия, която е най-засегнатата страна в Европа от епидемията, удвои сумата, която планира да похарчи за справяне с епидемията от коронавирус, до 7.5 млрд. евро и повиши целта за дефицит през тази година до 2.5% от БВП от текущата цел за 2.2%.

Значителното икономическо забавяне заради бързото разпространение на коронавируса и страхът от него вече се отразява на глобалната икономика, като вероятно най-лошото предстои. Притесненията са, че при продължаваща епидемия растежът на глобално ниво може да се свие наполовина. В опит да се справят с това правителствата обмислят и предприемат различни подходи за справяне с икономическия спад - от неочаквани понижения на лихвените проценти и отпускането на големи помощни пакети до пасивни обещания за действие и ползи в режим "на изчакване", пише Reuters.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    plf avatar :-|
    plf

    Нашите мерки са други - ние посрещаме маски (камиони с тях) на границата със зам. министър, мисирки и фанфари

  • 2
    mto avatar :-|
    mto

    При нас мерките ще бъдат за задушаване и на малкото възможни бизнеси чрез Н-18.

  • 3
    vstoyanov avatar :-|
    vstoyanov

    ОК. Тоест централните банки го приемат като възможност да се накрадат още. Каква изненада...

  • 4
    nbh33641645 avatar :-|
    nbh33641645

    Продължават да говорят за некакво "забавяне на растежа". Какъв растеж, това ще е глобална икономическа катастрофа, която ще разтърси света из основи и ще са нужни десетилетия за възстановяване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK