Петролната война: това е само началото

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Пазарът на петрол е в шок: големите играчи влязоха в изненадваща игра на нерви, която смело може да се опише като война. Двата най-големи износителя - Саудитска Арабия и Русия, се вкопчиха в здрава хватка, която обаче може да предизвика проблеми за най-големия потребител - САЩ. Страничната жертва ще са и всички останали държави производители, които ще трябва да се борят с комбинация от ниски цени и намален пазарен дял.

Причината за войната на пръв поглед е проста - всеки дърпа чергата към себе си и иска той да диктува условията на петролния пазар. В крайна сметка всичко се свежда до ожесточена битка за пазарен дял, която ще тества способностите за оцеляване на целия петролен сектор. Зад поведението на основните играчи обаче прозират и по-дълбоки икономически и политически интереси, както и опит да бъде разклатен другият.

Новината, че ще има по-свободен пазар, е добра за всички освен за петролните компании. Жертвите ще дойдат от останалите членове на ОПЕК.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Руският президент Владимир Путин знае, че петролната индустрия в САЩ се крепи на огромно количество дълг, което компаниите трябва да обслужват редовно благодарение на високите цени на петрола. Последните наред с ниските лихви позволиха на американската петролна индустрия да измести Русия от лидерското място на производител през 2018 г.

Затова когато през миналата седмица Саудитска Арабия предложи съкращаване на добивите в опит да се повишат цените, Москва видя опасността за своите позиции и се оттегли от преговорите. Което натисна спусъка - Рияд обяви, че развързва производството. Чисто политически играта е и между Русия, от една страна, и двама големи съюзници, каквито са Саудитска Арабия и САЩ. Две страни с противоположни позиции по отношение на конфликта в Сирия и кризата с Иран.

В първия търговски ден след шокиращата заявка на Саудитска Арабия за практически неограничено предлагане цените на петрола записаха най-големия си срив от 1991 г. досега: над 30% в рамките на броени часове. Последва известно възстановяване и в средата на седмицата барел брент се търгуваше за 36 долара (седмица по-рано цената надхвърляше 50 долара). В четвъртък обаче последва нов срив заради усложнената обстановка около коронавируса.



Вече се появиха прогнози, че производството на петрол в САЩ може се понижи с близо 20%, тъй като сондажните компании ще трябва да свият капиталовите си разходи. Сривът на цените има потенциал да доведе до заличаване на достатъчно фирми и производство в световен мащаб, за да може да бъде създаден недостиг на петрол, което да доведе до по-високи цени след 2022 г.

С оттеглянето си от преговорите Русия удря и по своите компании, а колко ирационална е постъпката й показа краткият коментар на единия от собствениците на "Лукойл" Леонид Федун, цитиран от "Ведомости": "Решението е неочаквано и нерационално. Засега съм в лек шок."

Подпалването на искрата

Поводът за новата реалност е разминаването в позициите на Саудитска Арабия и Русия за добива и предлагането на суровината. След поредните прогнози за спад в търсенето на петрол - търсенето да се свие с над 3.6 млн. барела дневно спрямо миналата година - основно заради забавянето на икономическата активност и коронавирус заразата, Саудитска Арабия опита да наложи ново понижение на производството.

Русия обаче не харесва това. Официално - защото предлага да се изчака още, за да са по-ясни икономическите последици от вирусната зараза. Неофициално основният двигател зад твърдата позиция да няма орязване на доставките е виждането, че чрез него подкрепа ще получат американските компании от шистовия сектор.

От години Русия недоволства срещу политиката на производствени квоти, насочена към ограничаване на предлагането, защото това изтегля петрол от пазара и поддържа цените изкуствено високи. А основният печеливш от това се оказват САЩ, които увеличават значително пазарния си дял.

Заявката на Саудитска Арабия сега обаче практически означава, че всеки от големите играчи ще получи свобода да се договаря и реализира колкото успее продукция на каквато цена договори. Това означава далеч по-свободен пазар и реално суспендиране на картела. А това е добра новина за всички, с изключение, разбира се, на петролните играчи.

Разривът в отношенията Саудитска Арабия - Русия идва в сложна икономическа обстановка. От началото на годината - а особено след задълбочаването на кризата с коронавируса от февруари насам, глобалната икономика дава признаци на забавяне. Това доведе след себе си спад в цената на петрола с над 20% за два месеца. През последните десетина дни обаче се реализира перфектна рецепта за пазарен срив: от едната страна е свитото търсене на петрол заради коронавируса, от другата е свръхпредлагане на занижени цени.

Кой ще издържи най-дълго

Всяка от трите основни държави с големи позиции на петролния пазар влиза в новата ситуация с различни позиции. За да се преценят стартовите позиции на Саудитска Арабия, Русия и САЩ сега, са нужни отговори на няколко въпроса: колко дълго може да се оцелее в ценова война, къде стоят производствените разходи, в какво състояние са бюджетът и икономиката.

Саудитска Арабия. До момента Саудитска Арабия произвеждаше 9.7 млн. барела петрол дневно. Първоначалната заявка беше за увеличаване до 10 млн., но във вторник стана ясно, че целта е 12.3 млн. барела дневно, като има готовност и за 13 млн. Това е над считания за граничен производствен капацитет от 12 млн. барела.

Ключов фактор за политиката на страната са егото и амбициите на противоречивия престолонаследник принц Мохамед бин Саламан, който изглежда доста решителен, а в някои случаи - дори безразсъден. Той изглежда твърдо решен да се докаже като глобален лидер на петролния пазар, но е изправен пред две предизвикателства: бюджетният дефицит и към момента е значителен (за тази година са планирани 6.4% от БВП), а валутата е вързана към долара.

Саудитска Арабия би могла да си позволи цена от 30 долара за барел, но ако успее да увеличи продаваните количества, смятат анализатори, цитирани от Reuters. Цената, при която бюджетът на страната би бил балансиран, е 80 долара за барел, или двойно над тази на Русия (по данни на FT). При сегашните цени под 40 долара този дефицит би бил двуцифрен.

В момента Саудитска Арабия разполага с 500 млрд. долара валутен резерв и съотношение дълг/БВП от 25%. Това дава възможност за емитиране на нови задължения. Една пета от този дълг - 100 млрд., е натрупан през последните пет години именно заради ниските цени на петрола.

Проблемът за Рияд е, че продължително задържане на ниските цени ще попречи на изпълнението на проекти, целящи диверсифициране на икономиката и намаляване зависимостта от петрола. Освен това валутата е фиксирана към долара, който целенасочено се движи от САЩ по посока обезценяване.

Русия. Страната също влиза остро в битката: още в началото на седмицата енергийният министър Александър Новак обяви, че производството може да бъде увеличено с 500 хил. барела дневно в скоро време. Страната обаче не разполага със същия резервен капацитет като Саудитска Арабия, която притежава консервирани залежи, от които може да започне да помпа бързо.

Според коментар на Владимир Путин при консервативно бюджетиране и с помощта на държавния инвестиционен фонд страната можела да изкара до 10 години при настоящите цени на петрола. Според данни на FT бюджетът на Русия е разчетен при цена от малко над 40 долара за барел. Заявката на Русия е, че може да издържи на цени на петрола от 25-30 долара за барел за срок от 6 до 10 години.

Страната разполага с резерви за 570 млрд. долара, плаващ курс на рублата и съответно - възможности за обезценяване. Според анализатори сега тя е в по-добра позиция да поеме икономически шок, отколкото е била преди санкциите на Запада от 2014 г. или кризата от 2008 г. В тези 570 млрд. влизат 150 млрд. долара от националния фонд. Финансовото министерство вече даде заявка, че може да използва тези пари, за да неутрализира ефектите от евтиния петрол. Едва ли обаче Путин ще поеме риск от пресушаване на този фонд и увеличаване на дефицитите заради вътрешните икономически проблеми на Русия. Вече се вижда ефект от ценовата война - рублата падна на най-ниското си ниво от 5 години, а централната банка спря за 30 дни покупките на чужда валута.

САЩ. На пръв поглед битката е между Саудитска Арабия и Русия, но всъщност има и трета страна - САЩ. Американската фракинг индустрия отдавна е на прицела на руснаците, които гледат на изкуствено поддържаните високи цени на петрола като на директна субсидия за компаниите, обработващи шистови залежи. Произвеждащ около 12 млн. барела дневно, американският петролен пазар има една основна разлика с Русия и Саудитска Арабия: той е в частни ръце и на него оперират множество добивни компании. Лошата новина за тях е, че при ниски цени на петрола те бързо могат да станат нерентабилни.

Дори в момента основното притеснение за американския енергиен сектор е, че компаниите в него са силно задлъжнели, а повечето от емитирания от тях дълг е нискокачествен. Това на практика означава, че повечето от тях вероятно няма да оцелеят средносрочно с тези цени, а финансовите им проблеми ще се прехвърлят към банките.

Тук идва и позицията на Доналд Тръмп: също като другите двама играчи на масата и той е уверен в способността на страната си да издържи дълго. Той обобщава ситуацията прагматично - ниските цени на петрола са чудесна новина за потребителите и бизнеса, а Фед има достатъчно арсенал, за да подкрепя икономиката. Позицията на САЩ също изглежда комфортна - в ситуация на финансова криза Федералният резерв вече рязко понижи лихвения процент и по всичко личи, че ще продължи да го прави. Евтиният петрол само може да насърчи такава посока, защото на практика означава нулев инфлационен натиск, дори може да бъде отчетена дефлация.

Америка е в изборна година, в която Доналд Тръмп ще се бори за втори мандат. Какъв по-добър коктейл от евтини горива, възможност за нови икономически стимули, ниски лихви и отсъствие на инфлация. Единствената жертва, изглежда, ще са петролните компании, които ще прехвърлят проблемите си върху банките. А за тях Фед, както са показали вече, имат решение: още безлихвени кредити и изкупуване на дълг.

И докога така

Вероятността ценовата война да се окаже продължителна е много висока. На този етап и трите големи играча - поне привидно, изразяват задоволство от ситуацията. Заради президентската година едва ли САЩ ще са тези, които да предприемат някакви международни действия. Те най-вероятно ще се съсредоточат върху политики, обезценяващи долара - ниски лихви, още евтини кредити и изкупуване на проблемни активи.

По-вероятно е на по-късен етап Русия да се върне на масата за преговори по един или друг начин. И то не за да се върнем към миналото състояние, а за да се закрепят цените на нива, които да превърнат американските компании в зомбита - все пак рентабилни, но неспособни да инвестират.

За Саудитска Арабия, с оглед егото на монарха и действията му по преследване на останалите престолонаследници, едва ли може да се очаква смекчаване на позицията. Такова може да дойде след натиск от останалите членове на ОПЕК, тъй като те могат да се окажат странични жертви на амбициите на кралството заради ниските цени и намаления си пазарен дял.

Ефектите Сега, когато цената падна неочаквано ниско, могат да се очакват няколко основни ефекта: - Отслабване на инфлационния натиск - в глобален план - Спад в разходите за транспорт и производство - Отпадане на играчи от пазара и преразпределение на дяловете - Проблеми за останалите големи производители - Мексико, Бразилия, Нигерия, Алжир, Иран и т.н.

В България цените спадат със закъснение Въпреки грандиозния спад на цената на нефта на международните пазари още от края на януари, едва от тази седмица това започна да се усеща върху цената на бензина и дизела по бензиностанциите в страната. Забавената реакция от страна на търговците на горива при срив на цената на петрола не е нещо ново за българския пазар, който се коригира бързо само когато цената върви нагоре. При превъртането на запасите за средно 7-10 дни отражението върху крайната цена трябваше да започне доста по-рано. Ценовото поведение беше обяснено от представители на бранша с олигополната структура на местния пазар и със следването на пазарния лидер, т.е. търговеца на едро и дребно "Лукойл България". А настоящата ситуация е създала поредната добра възможност на компаниите да увеличат маржа си между цена на едро и цена на дребно двойно. Затова по-вероятно обяснение е, че търговията на дребно компенсира трудните времена за добива и нефтопреработката. Едно такова задържане на цените е добре дошло за компаниите, които разчитат в по-голяма степен на ритейла.