Битката с коронавируса: Как (не) се "изглажда кривата"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Битката с коронавируса: Как (не) се "изглажда кривата"

Reuters

Битката с коронавируса: Как (не) се "изглажда кривата"

Държавите прибягват до коренно различни стратегии за ограничаване на епидемията

Ани Коджаиванова
29187 прочитания

Reuters

© Reuters


Темата накратко
  • Държавите прибягват до коренно различни стратегии в битката с вируса.
  • Азия засега е по-успешният пример с бързата си реакция и мерки за превенция, масирано тестване и ефективна мобилизация на обществата.
  • Западният свят пък показа мудност, закъсня с мерките и в момента е насред буря от локални епидемии, чиито измерения не са съвсем ясни.

*Статията е обновена в четвъртък следобед.

"Изглаждането на кривата" (flattening the curve) е един от специфичните термини в епидемиологичния речник, които станаха популярни около глобалната пандемия от коронавирус. Това е основната стратегическа цел при борбата с епидемии - да се забави максимално експоненциалния ръст на заболеваемостта, за да се избегне концентрация на голям брой болни за кратко време - ситуация, на която не би издържала и най-добрата здравна система в света, както за жалост показва горчивият опит в Италия.

Фотограф: Капитал

Моделите на епидемиолозите са категорични, че без мерки болните при епидемия като сегашната се удвояват на всеки два или три дни.

Да изгладиш кривата обаче е предизвикателство. Макар основните мерки да са ясни (виж най-долу), универсална рецепта за успех няма. Всичко е сложен възел между предишен опит, технологично развитие, национални особености, политическа воля и тънък баланс между демократични права и (силово) налагане на ограничения.

Поглеждайки развитието дотук, ясно изпъкват два съвсем различни подхода за борба с вируса - азиатският и този на западния свят. Различни са и резултатите.

Страни и територии като Южна Корея, Сингапур, Тайван, Хонконг и други в близост до първоизточника на заразата заложиха на ранна превенция със строги мерки за влизащите от Китай и масово тестване за вируса. Използваха всички възможности на технологиите не само в медицината, но и за да мобилизират обществото. Инвестираха и сериозни средства в битката. Особено помогна и опитът на региона с предишни епидемии от коронавируси като SARS и MERS.

Резултатът е видим. Повечето от тези страни допуснаха едва по няколкостотин случая от януари досега, въпреки че са големи транспортни и търговски хъбове. Изключение бе Южна Корея, където избухна локално огнище с над 8000 случая, но ситуацията бързо бе овладяна с едва 75 жертви.

Европа, Великобритания и САЩ пък са абсолютният контраст. Те загубиха много време в бездействие и отлагаха мерките до последно. Дали от нерешителност, страх за икономиката или наивна вяра в "отговорните граждани" на Европа, но на Стария континент публичните ограничения дойдоха едва след като кривите в някои държави вече показваха експоненциален растеж на болните.

ЕС показа слабост и разочароваща и опасна липса на контрол, а много страни членки пренебрегнаха основополагащия принцип на свободното движение от шенгенското споразумение, като некоординирано затвориха националните си граници.

Още по-бавно и небрежно подходиха САЩ и Великобритания, където епидемиите вече са видими, но не и мерките. Западният свят също така подходи твърде консервативно при тестването за вируса, като избра да изследва само хората със симптоми и свързаните с тях, вместо масово да покрие рискови общности.

Резултатът е видим за всички - Европа е насред набираща мощ епидемия, а САЩ и Великобритания са в периферията на бурята, която обаче няма да ги подмине.

Какво се случва в Европа

Европа до момента тича след събитията и оставя усещане за хаос и несигурност.

Първа бе Италия, която "проспа" заразата, въпреки че от СЗО предупреждаваха светът да е нащрек и лекарите да са бдителни. Според експерти огнището в Ломбардия се е зародило още в края на януари - при това внесено не директно от Китай, а през широко отворените граници на ЕС (вероятно от Германия). Вирусът се е разпространявал активно поне 3 седмици, преди да достигне най-уязвимите слоеве на обществото и епидемията да стане много видима. Вероятно и в момента в страната има още десетки хиляди нерегистрирани болни с много леки или без симптоми. Италия сгреши и като започна с по-меки мерки за социална изолация, и то само в няколко района, които много италианци просто не спазваха. Това позволи разнасянето на заразата не само в цяла Италия, но и в цяла Европа.

Reuters

Броени дни след безпрецедентните ограничения в Италия много от тях са факт и в Европа - строги мерки за социална изолация, ограничения в публичния живот и пътуванията - почти няма международни полети, влакове и автобуси, през границите минават само товарни камиони, и то с трудности, а градовете са практически опустели.

Въпреки това не е ясно дали и Европа не закъсня много и дали държавите ще успеят да предпазя здравните си системи от колапс. В много страни нивата на заболеваемост подсказват, че заразата вече е в зряла фаза и ще минат поне две седмици, преди изолацията да даде някакъв резултат.

Особено притеснение буди и провалът в европейската единност и солидарност. Европейските държави панически затвориха граници, без да се координират с ЕС, и заплашиха транспорта на жизненоважни стоки и ресурси. В понеделник дори Германия, стълбът на ЕС и Шенген, затвори границата си под натиска на вируса и на трансграничното паническо пазаруване. Ограничаването на пътуването "е добро политическо плацебо. Това ще накара хората да се чувстват в безопасност. Но може да има много висока цена", коментира Клеър Уенхам от Лондонското училище по икономика, която изучава здравните разпоредби повече от десетилетие. От СЗО многократно всъщност са предупреждавали, че международните забрани за движение са оправдани само в ранните фази на епидемия, за да се спечели време на държавите да се подготвят. В условията на пандемия те вредят повече, защото заплашват движението на важни ресурси, включително медицински, технически и здравен персонал.

Европейски държави пренебрегнаха и друга препоръка на СЗО, като наложиха забрани за износ на защитни средства като маски, предпазни костюми, дезинфектанти, което оставя уязвими други държави по света и усложнява по-широката борба срещу болестта"Разбираме, че правителствата имат основна отговорност към своите здравни работници", казва Майкъл Райън, който ръководи спешната програма на СЗО. Но по думите му в условията на глобална битка с нова зараза важна е и солидарността по целия свят.

Отне известно време Брюксел да влезе в координационната си роля. В крайна сметка се стигна до синхронизиране на мерки на ниво ЕС - например за забрана за влизане на чужденци за месец в ЕС, бяха отменени и забраните за износ на медицински материали. Междувременно обаче се разбра, че механизмите за гражданска защита и взаимопомощ в ЕС просто не работят и нито една държава не е откликнала на молбите на Италия за помощ в последните седмици.

Така остана поредно горчиво усещане за възможностите на Брюксел да се намесва бързо и решително и да защити целостта на съюза в кризисни моменти, както и за солидарността между страните членки.

Англосаксонски непукизъм и "стаден имунитет"

И ако към Европа има критики, те са в пъти повече във Великобритания и САЩ. Правителството на Борис Джонсън продължава да отказва да въведе строги мерки въпреки увеличаващия се натиск от обществото и растящия брой на заразените.

Страната отменени по-големите културни и спортни събития и препоръча пълна самоизолация само на населението си над 70 години, но училищата не са затворени, публичният живот продължава, а мерките за пътуване не са така затегнати като в други страни. Поведенчески специалисти обаче обясниха, че изчакването със строгите мерки е правилно и посъветвано от тях, защото, ако ограниченията бъдат въведени твърде рано, хората ще "прегорят" от изолацията и ще започнат да я нарушават точно в разгара на епидемията.

Великобритания също така е обмисляла и друга интересна стратегия - за т.нар. стаден имунитет, според която мерки дори не са нужни. Идеята е, че рисковите индивиди ще са предпазени, ако са обградени с хора, които вече са прекарали болестта и са резистентни. Според автора на идеята - сър Патрик Валанс, главен научен съветник на кабинета, около 60% от населението трябва да прекара болестта, за да се случи този сценарий, или около 36 млн. души във Великобритания.

След остра реакция на научната общност, че подобен подход е нелеп и би коствал десетки, може би дори стотици хиляди жертви и тотално претоварване на здравната система, идеята бе отречена от правителството. Така Великобритания до известна степен остава експериментална площадка в битката с коронавируса.

Reuters

Американските власти също показаха неглижиране и подценяване на проблема, излъчвайки първоначално сигнали пред обществеността, че рискът за страната е малък. И до момента, макар видимо епидемията да се развива, няма взети особено строги мерки на федерално ниво, въпреки че отделните щати започват малко по малко да затягат правилата и да оказват все по-голям натиск над Доналд Тръмп. Една от основните рестрикции на Белия дом до момента е донякъде популисткият ход за забрана на влизане в САЩ на европейци, но от избрани страни (България не е сред тях).

С типичната си арогантност Доналд Тръмп лично демонстрираше многократно пренебрежение към темата, включително остави координацията за всичко около коронавируса на вицепрезидента Майк Пенс, който като повечето крайни евангелисти до голяма степен отрича науката. Тръмп също подлагаше на риск и себе си, като не ограничи контактите и срещите си, които обичайно преминават с обилна доза ръкостискания и потупвания. Преди седмица той бе и домакин на среща, на която са присъствали заразени с коронавирус. Тестът му обаче е негативен, твърди Белият дом.

В страната имаше и скандал с тестовете. При появата на първите случаи в САЩ през февруари те просто липсваха. После Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) разпрати такива из цялата страна, но се оказа, че много от тях са негодни и са давали неверни резултати. Така голямо количество заразени вероятно е било пропуснато в ключовата фаза на зараждането на епидемията.

Тествай, тествай, тествай!

САЩ и Великобритания, както и в голяма степен Европа всъщност силно пренебрегнаха ролята на масираното тестване. На такова се подлагат основно хора, вече показали симптоми, и свързаните с тях контакти, ако бъдат открити. Данните на Worldometer към 9 март например сочат, че в Европа най-много тестове е направила разбираемо Италия - около 60 хиляди на фона на вече близо 25 хиляди болни, а всички други държави са тествали в пъти по-малко. Особено лошо се справят САЩ. Към 1 март в страната са били успешно тествани под 500 души, а към 9 март - около 8500, на фона на население от близо 330 млн души. За сравнение - Южна Корея със своите 50 млн души е направила над 210 хиляди теста.

Директорът на СЗО Теодрос Гебрейзъс в понеделник също отправи критики към подхода на западния свят. "Виждаме мерките за социална изолация, но не виждаме истинският гръбнак на битката с вируса: тестване, тестване, тестване. Също и прследяване на контактите и карантини на засегнатите - дори на тези без симптоми. Без това останалите мерки няма да имат нужния резултат", предупреди той.

Масовото тестване помага много и да се определи на каква фаза е епидемията и колко време ще е нужно за овладяването й, защото, както отбелязва Кий Парк, преподавател от Медицинското училище в "Харвард", откриването на голямо количество асимптоматични хора е изключително ефективен начин да се ограничи заразата. Защото именно те я разпространяват, без да знаят.

Пред Washington Post друг епидемиолог сравнява ситуацията с липсата на тестване с това да викнеш екстерминатори за проблем с плъхове в мазето, след като седмици наред си се страхувал да слезеш долу - трябва първо да включиш лампите и да се ориентираш колко голям е проблемът. Именно това е до голяма степен неизвестно за западния свят и е трудно да се прецени кога ще настъпи пикът на заболеваемостта - ключовият момент, след който новите заболели започват да намаляват.

Китай успя да постигне това за малко над два месеца (броено от появата на първите случаи изобщо - около средата на декември). Южна Корея с изключителната си работа успя достигне пик едва за две седмици. Италия може би наближава този момент, но все още е рано да се каже. За останалата част от континента се предполага, че ще са нужни около две седмици - ако мерките сработят добре, докато за САЩ и Великобритания се предполага, че това ще се случи през април или дори през май.

След пика обаче строгите мерки трябва да продължат до изчезването на новозаразените. Със сигурност говорим за месеци, а не са седмици. Мнозина се надяват вирусът да стане слабо активен през летните месеци подобно на грип, но засега няма категорични сигнали, че това ще се случи. Със сигурност от съществено значение ще е ваксината, която обаче няма да е факт поне преди началото на идната година.

В Азия: тестове, бдителност и подготовка

Именно масираното тестване помогна за успеха на Южна Корея. Страната доскоро бе втора в списъка по потвърдени случаи на COVID-19, но вече е пета, като епидемията там изглежда все по-овладяна с всеки изминал ден. Историята на този успех има няколко измерения. Първо, Южна Корея бе една от най-засегнатите от епидемията от друг коронавирус - MERS, преди години и в резултат има изключително добре работещи протоколи - законодателни и чисто практически, за овладяването на епидемии. Това бе комбинирано с решителни е много ефективни действия по проследяване на заразените (понякога на ръба на демократичните способи), както и с използване на сериозни финансови ресурси и технологични постижения. Помогна много и фактът, че огромна част от случаите бяха съсредоточени в един град - Дегу, и бяха свързани с членовете на секта. Стълбът в отговора на Сеул бяха точно масовите тестове - над 210 000 досега, никой в света не е правил повече тестове от глава на населението от Южна Корея. Като добавим и високоефективните здравни грижи, резултатът е смъртност едва около 0.6%.

Reuters

Въпреки близостта си с Китай физически и икономически Тайван има изключителен успех в контрола на коронавируса. Опитът на страната със SARS преди години помага, както и фактът, че вицепрезидентът е епидемиолог. Тайван вероятно е първата страна, която се опита да спре разпространението на коронавируса, като още в края на декември започна проверки на пътници от Ухан. В края на януари започна да действа командният център за епидемии, който разработи нови политики и следи усилията за проследяване и лечение на вируси. Бяха въведени по-широки ограничения за пътуване за хора, идващи от континентален Китай. Обширното тестване и проследяване на контакти чрез системата на общественото здраве ефективно предотвратява разпространението на болестта.

В Сингапур също много рано бяха въведени ограничения за идващи от континентален Китай. Изчерпателен и безплатен режим на тестване обхвана всеки, който има симптоми на грип или пневмония. Всички възможни контакти на заразените бяха проследени, включващи полиция, масирана информационна кампания и тестове за наличие на антитела, които циркулират, след като инфекцията се изчисти.

Тестовете са безплатни, а огромна обществена информационна кампания призова дори хората с леки симптоми да посетят лекар. Правителството покрива медицински сметки за заподозрени или потвърдени случаи, така че няма финансови рискове за тестване.

Самонаетите получават карантинно обезщетение, а на работодателите е забранено да приспадат дни в изолация от годишния отпуск.

Сериозни ограничителни мерки за влизащи от континентален Китай има и в Хонконг, а спомените в страната от SARS помогнаха за дисциплина сред населението.

На територията бързо бе въведена задължителна карантина за влизащи от Китай. Училищата и университетите бяха затворени още в средата на януари, насърчена бе и работата от дома, а някои публични места бяха затворени.

И трябва да признаем, че що се отнася до битката с коронавируса, азиатският свят показа превъзходство и успя много по-ефективно да се справи с първата вълна на болестта. Дано тя бъде и единствената.

Три стратегии за изглаждане на кривата

Основното решение за овладяването на острия ръст на болните, който може да доведе до претоварване на здравните системи и много жертви, е изолацията. Без нея вирусът ще продължи да се разпространява експоненциално в продължение на месеци.

Според резултатите от симулация в условия без препятствия един човек е достатъчен, за да се зарази цялата общност. Мерките за изолация са основно три.

Автор: Капитал


3. Строги мерки за социално дистанциране

- с ограничения в пътуванията, затваряне на училища, клубове, заведения и всякакви други места, на които е възможно струпване на хора. Това поне на теория би трябвало да е най-ефективният вариант, до който в момента прибягват и много държави в Европа чрез налагане на извънредни положения. Проблемът е, че в някои държави тези мерки може би идват твърде късно и периодът до първите резултати ще е болезнен.

20 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Моля, не профанирайте: "...страни като (...) Хонконг и др".

    Държава Хонконг никога не е съществувала и продължава да няма. Вследствие на Опиумните войни 1841-1860 районът става британска колония, а през 1997 г е върнат на КНР. Оттогава Хонконг е неделима част от Китай и се нарича: Сянган специален административен район.

    И по темата:
    Кривите и правите на статистиката за заболеваемостта са работа на специалистите-епидемиолози. Диаграмите са просто шарени картинки за лаиците и нищо не ни говорят.

    По-същественото, което в Капитал се правят, че изобщо не забелязват, е че покрай епидемията от К-вируса в Европа се видяха някои нелицеприятни фундаментални истини:

    1. ЕС демонстрира абсурдна нефелност и неспособност от обединяване усилията и ресурсите на държавите-членки за оказване помощ на най-засегнатите. Забранен е износът на предпазни средства, дезинфектанти, животоспасяваща апаратура.
    Военните болници на Нато пустеят и лекарите скучаят, но не поемат пациенти с К-вирус от страните, в които се намират.

    За мен това е очакваното потвърждение за мъртвородеността на т.н. евроатлантическа интеграция и торбата изпразнени от смисъл словесни шаблони, с които традиционно медиите кичат брюкселската бюрокрация и натовската военщина.

    Когато дойде кризата, шареният чул на прославяното европейско единство се сдра и под него щръкнаха острите ръбове на националните интереси на националните държави. Десетилетните усилия на глобализма да размие и разложи националното чувство, в рамките на няма и месец се видя, че са били изключително ялови.

    2. Най-засегнатата от К-вируса (засега) Италия не е получила като помощ от десетилетните си съюзници и партньори нито една-единствена предпазна маска, нито един-единствен лекар!!! Но пък 9 лекари и 25 т. медицинско оборудване, предпазни средства и медикаменти онзи ден им изпрати "комунистически Китай";

    3. България, също член на ЕС и Нато, купи предпазни средства от Турция и договори апарати за командна вентилация от Русия. Не от партньори те си от Ес, не от съюзниците си от Нато...;

    4. Българските гъстърбайтери (основно цигани), пръснати из Европа, панически започват да се прибират, защото здравните системи на Италия, Испания, Франция, Германия и т.н., пък и ОК, явно не ги припознават като свои.
    Как ще посрещне българската здравна система тези потенциални вирусоносители и как ще ги карантинира по гетта?

    Безпомощността на ЕС и проблемът с вероятно контактните роми, прибиращи се от ЕС, е доста по-актуален и ни засяга много повече от обследването на завоите на кривите на заболеваемостта, нали?

    Чудно защо тук тия много видими и важни неща не се забелязват?

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    И после: защо в Капитал изобщо не става дума, че Китай е предложил помощ на европейските страни за справяне с К-вируса?
    Италия прие, Сърбия приема!
    Другарите от извънредното положение ще чакат като правоверни брюкселци К-вирусът да ни оправи демографията ли?

  • 3
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    До коментар [#2] от "D-r D":

    Италия помогна на Китай при справянето с атипичната пневмония през 2008 г. Пекин помни. Освен китайски лекари и оборудване, в Италия са пристигнали лекари и медикаменти от Куба и Венецуела. Да, от страни от ЕС - нито лекар, нито маска...
    След епидемията интересни разговори ще се водят в Брюксел...

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    ЮК прави наистина много интересен експеримент в епидемния контрол. Или ще бъде огромен успех или огромен провал. До месец ще стане ясно.

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Повечето локалнии ковид епидемии имат много сходна траектория: щом достигнат 3 поредни дни със смъртни случаи броят на заразените започва да расте с 20-50% всеки ден - т.е. броят на заразените се удвоява на всеки 2-3 дни.

    Италия влезе в тази фаза на 23.02. Тогава в цялата страна имаше 150 заразени. От тогава досега (само за 3 седмици) бройката стигна почти 25 хиляди. Това е един добър пример за геометрична прогресия - в случай, че някой е забравил математиката от 5 клас.

    Испания влезе в тази зона на 05.03. Тогава в цялата страна имаше 282 заразени. Сега (10 дена по-късно) заразените вече са почти 9500.

    ЮК влезе в тази фаза на 10.03. Тогава заразените бяха 373 души. Сега (6 дена по-късно) вече са 1500.

    Франция влезе в тази зона на 07.03. Тогава заразените бяха 950 души. Сега (9 дена по-късно) вече са 5500.

    В Европа няма други страни в тази зона. Германия може скоро да влезе, но не е сигурно.

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    прод. от #5:

    Какво означава това за нас?

    Всички, които са следили постингите ми на тази тема от средата на февруари насам са наясно, че аз съм от тези дето вземат заплахата от ковид-а съвсем сериозно.

    Това беше до миналия петък когато у нас бяха въведени драстичните ограничения. За мен беше решаващо това да стане преди страната да е влязла в зоната на експлозивен растеж - защото тогава положението става неконтролируемо.

    Слава богу, това стана. За това аз си мисля, че може и да не се размине тази фаза. Вместо това у нас е възможно растежът на епидемията да е много по-плавен - подобно на това, което виждаме в Тайван и Сингапур.

    Вярно, у нас това става на много висока цена (ограниченията у нас са много по-сурови отколкото в тези страни) - но имаме съвсем реален шанс да избегнем ужасният сценарий, който виждаме в Италия (и който в скоро време ще видим и в Испания).

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    прод. от #7:

    До тук добре. Но има един проблем - цената на това удържане на епидемията е много висока в икономически план. Съвсем ясно е, че ще има много тежки ик. последици ако тези мерки продължат дълго време (повече от 3-4 седмици).

    За това трябва да се мисли как да постигнем същия сдържащ ефект на по-малка ик. цена. Три неща са решаващи:

    (1) индивидуалните средства за защита
    (2) масовото тестване
    (3) създаване на отделна болница, която да работи САМО с ковид пациенти

    По (1): Би следвало правителството да осигури за всеки БГ гражданин по една хартиена маска на седмица. Тези маски не са силна защита, но е важно всеки да има поне тази минимална защита. Освен за сдържане на епидемията това е важно и като психологическа мярка - така хората няма да изкупуват на килограм маски от аптеките.

    За работещите на предна линия (медици, полиция, гражданска защита) трябва да има осигурена по една маска с висок клас (N95), както и защитни очила на всеки 3 дена.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    прод. от #7: по (2):

    Тестването трябва да се отдели от клиничната и лабораторната дейност за да не създава логистични проблеми и рискове. Реално тестването е адски проста работа и не се иска никакво специално образование - взима се натривка от гърлото (за PCR) или пък кръв за серологичен тест. За последното също не е нужен лаборант защото има т.н. self-sampling kits. Такива се използват от много години за тестване на ХИВ у дома (а и за други кръвни тестове, които човек сам може да си направи вкъщи).

    Това което е нужно е някакви хора (полицаи, доброволци и пр.) да разположат постове на различни места. В Ю. Корея тези постове са по паркингите. И който иска да може да си направи тест. За да се избегне злоупотреба от хипохондрици - може да има "дажба" от по един тест на всеки 10 дена.

    Хората, които взимат пробите просто трябва да вземат данните на лицето, да му дадат входящ номер за теста и да сложат пробата в подходящ контейнер (напр. със сух лед). И на всеки час - два през постовете да минава автомобил, който да събира взетите проби и да ги разпределя по лаборатории.

    Ако се създаде такава система броят на тестовете може рязко да се увеличи - от 50-100 на ден (както е сега) до поне 2-3 хиляди на ден. Това би дало по-адекватна представа за разпространението на епидемията. Сега заради малкия брой тестове до голяма степен се движим на тъмно.

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    прод от #8:

    и по (3):

    Голям проблем е, че сега работата с ковид пациентите на много места се смесва с работа с други пациенти. На много места няма отделни входове и асаснсьори. Това създава риск от заразавяне на пациент с други болести (които по принцип са по-уязвими).

    За това просто трябва да има болница, която да работи САМО с ковид пациенти.

    Ако нямаме възможност да отделим такава болница, то би следвало да помолим Китай да ни инсталират една от своите временни болници дето ги вдигнаха за по-малко от 10 дена.

  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    прод от #9:

    Правителството би следвало да използва следващите 3-4 седмици да работи по споменатите 3 проблемни зони (индивидуалните средства за защита, извеждане на тестването извън клиничните и лабораторни звена и създаването на болница, която да работи само с ковид пациенти.

    И ако тези слабости бъдат премахнати то бихме могли да мислим за поетапно разхлабване на сегашния карантинен режим.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK