Битката с коронавируса: Как (не) се "изглажда кривата"

*Статията е обновена в четвъртък следобед.

"Изглаждането на кривата" (flattening the curve) е един от специфичните термини в епидемиологичния речник, които станаха популярни около глобалната пандемия от коронавирус. Това е основната стратегическа цел при борбата с епидемии - да се забави максимално експоненциалния ръст на заболеваемостта, за да се избегне концентрация на голям брой болни за кратко време - ситуация, на която не би издържала и най-добрата здравна система в света, както за жалост показва горчивият опит в Италия.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Моделите на епидемиолозите са категорични, че без мерки болните при епидемия като сегашната се удвояват на всеки два или три дни.

Да изгладиш кривата обаче е предизвикателство. Макар основните мерки да са ясни (виж най-долу), универсална рецепта за успех няма. Всичко е сложен възел между предишен опит, технологично развитие, национални особености, политическа воля и тънък баланс между демократични права и (силово) налагане на ограничения.

Поглеждайки развитието дотук, ясно изпъкват два съвсем различни подхода за борба с вируса - азиатският и този на западния свят. Различни са и резултатите.



Страни и територии като Южна Корея, Сингапур, Тайван, Хонконг и други в близост до първоизточника на заразата заложиха на ранна превенция със строги мерки за влизащите от Китай и масово тестване за вируса. Използваха всички възможности на технологиите не само в медицината, но и за да мобилизират обществото. Инвестираха и сериозни средства в битката. Особено помогна и опитът на региона с предишни епидемии от коронавируси като SARS и MERS.

Резултатът е видим. Повечето от тези страни допуснаха едва по няколкостотин случая от януари досега, въпреки че са големи транспортни и търговски хъбове. Изключение бе Южна Корея, където избухна локално огнище с над 8000 случая, но ситуацията бързо бе овладяна с едва 75 жертви.

Европа, Великобритания и САЩ пък са абсолютният контраст. Те загубиха много време в бездействие и отлагаха мерките до последно. Дали от нерешителност, страх за икономиката или наивна вяра в "отговорните граждани" на Европа, но на Стария континент публичните ограничения дойдоха едва след като кривите в някои държави вече показваха експоненциален растеж на болните.

ЕС показа слабост и разочароваща и опасна липса на контрол, а много страни членки пренебрегнаха основополагащия принцип на свободното движение от шенгенското споразумение, като некоординирано затвориха националните си граници.

Още по-бавно и небрежно подходиха САЩ и Великобритания, където епидемиите вече са видими, но не и мерките. Западният свят също така подходи твърде консервативно при тестването за вируса, като избра да изследва само хората със симптоми и свързаните с тях, вместо масово да покрие рискови общности.

Резултатът е видим за всички - Европа е насред набираща мощ епидемия, а САЩ и Великобритания са в периферията на бурята, която обаче няма да ги подмине.

Какво се случва в Европа

Европа до момента тича след събитията и оставя усещане за хаос и несигурност.

Първа бе Италия, която "проспа" заразата, въпреки че от СЗО предупреждаваха светът да е нащрек и лекарите да са бдителни. Според експерти огнището в Ломбардия се е зародило още в края на януари - при това внесено не директно от Китай, а през широко отворените граници на ЕС (вероятно от Германия). Вирусът се е разпространявал активно поне 3 седмици, преди да достигне най-уязвимите слоеве на обществото и епидемията да стане много видима. Вероятно и в момента в страната има още десетки хиляди нерегистрирани болни с много леки или без симптоми. Италия сгреши и като започна с по-меки мерки за социална изолация, и то само в няколко района, които много италианци просто не спазваха. Това позволи разнасянето на заразата не само в цяла Италия, но и в цяла Европа.


Броени дни след безпрецедентните ограничения в Италия много от тях са факт и в Европа - строги мерки за социална изолация, ограничения в публичния живот и пътуванията - почти няма международни полети, влакове и автобуси, през границите минават само товарни камиони, и то с трудности, а градовете са практически опустели.

Въпреки това не е ясно дали и Европа не закъсня много и дали държавите ще успеят да предпазя здравните си системи от колапс. В много страни нивата на заболеваемост подсказват, че заразата вече е в зряла фаза и ще минат поне две седмици, преди изолацията да даде някакъв резултат.

Особено притеснение буди и провалът в европейската единност и солидарност. Европейските държави панически затвориха граници, без да се координират с ЕС, и заплашиха транспорта на жизненоважни стоки и ресурси. В понеделник дори Германия, стълбът на ЕС и Шенген, затвори границата си под натиска на вируса и на трансграничното паническо пазаруване. Ограничаването на пътуването "е добро политическо плацебо. Това ще накара хората да се чувстват в безопасност. Но може да има много висока цена", коментира Клеър Уенхам от Лондонското училище по икономика, която изучава здравните разпоредби повече от десетилетие. От СЗО многократно всъщност са предупреждавали, че международните забрани за движение са оправдани само в ранните фази на епидемия, за да се спечели време на държавите да се подготвят. В условията на пандемия те вредят повече, защото заплашват движението на важни ресурси, включително медицински, технически и здравен персонал.

Европейски държави пренебрегнаха и друга препоръка на СЗО, като наложиха забрани за износ на защитни средства като маски, предпазни костюми, дезинфектанти, което оставя уязвими други държави по света и усложнява по-широката борба срещу болестта"Разбираме, че правителствата имат основна отговорност към своите здравни работници", казва Майкъл Райън, който ръководи спешната програма на СЗО. Но по думите му в условията на глобална битка с нова зараза важна е и солидарността по целия свят.

Отне известно време Брюксел да влезе в координационната си роля. В крайна сметка се стигна до синхронизиране на мерки на ниво ЕС - например за забрана за влизане на чужденци за месец в ЕС, бяха отменени и забраните за износ на медицински материали. Междувременно обаче се разбра, че механизмите за гражданска защита и взаимопомощ в ЕС просто не работят и нито една държава не е откликнала на молбите на Италия за помощ в последните седмици.

Така остана поредно горчиво усещане за възможностите на Брюксел да се намесва бързо и решително и да защити целостта на съюза в кризисни моменти, както и за солидарността между страните членки.

Англосаксонски непукизъм и "стаден имунитет"

И ако към Европа има критики, те са в пъти повече във Великобритания и САЩ. Правителството на Борис Джонсън продължава да отказва да въведе строги мерки въпреки увеличаващия се натиск от обществото и растящия брой на заразените.

Страната отменени по-големите културни и спортни събития и препоръча пълна самоизолация само на населението си над 70 години, но училищата не са затворени, публичният живот продължава, а мерките за пътуване не са така затегнати като в други страни. Поведенчески специалисти обаче обясниха, че изчакването със строгите мерки е правилно и посъветвано от тях, защото, ако ограниченията бъдат въведени твърде рано, хората ще "прегорят" от изолацията и ще започнат да я нарушават точно в разгара на епидемията.

Великобритания също така е обмисляла и друга интересна стратегия - за т.нар. стаден имунитет, според която мерки дори не са нужни. Идеята е, че рисковите индивиди ще са предпазени, ако са обградени с хора, които вече са прекарали болестта и са резистентни. Според автора на идеята - сър Патрик Валанс, главен научен съветник на кабинета, около 60% от населението трябва да прекара болестта, за да се случи този сценарий, или около 36 млн. души във Великобритания.

След остра реакция на научната общност, че подобен подход е нелеп и би коствал десетки, може би дори стотици хиляди жертви и тотално претоварване на здравната система, идеята бе отречена от правителството. Така Великобритания до известна степен остава експериментална площадка в битката с коронавируса.


Американските власти също показаха неглижиране и подценяване на проблема, излъчвайки първоначално сигнали пред обществеността, че рискът за страната е малък. И до момента, макар видимо епидемията да се развива, няма взети особено строги мерки на федерално ниво, въпреки че отделните щати започват малко по малко да затягат правилата и да оказват все по-голям натиск над Доналд Тръмп. Една от основните рестрикции на Белия дом до момента е донякъде популисткият ход за забрана на влизане в САЩ на европейци, но от избрани страни (България не е сред тях).

С типичната си арогантност Доналд Тръмп лично демонстрираше многократно пренебрежение към темата, включително остави координацията за всичко около коронавируса на вицепрезидента Майк Пенс, който като повечето крайни евангелисти до голяма степен отрича науката. Тръмп също подлагаше на риск и себе си, като не ограничи контактите и срещите си, които обичайно преминават с обилна доза ръкостискания и потупвания. Преди седмица той бе и домакин на среща, на която са присъствали заразени с коронавирус. Тестът му обаче е негативен, твърди Белият дом.

В страната имаше и скандал с тестовете. При появата на първите случаи в САЩ през февруари те просто липсваха. После Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) разпрати такива из цялата страна, но се оказа, че много от тях са негодни и са давали неверни резултати. Така голямо количество заразени вероятно е било пропуснато в ключовата фаза на зараждането на епидемията.

Тествай, тествай, тествай!

САЩ и Великобритания, както и в голяма степен Европа всъщност силно пренебрегнаха ролята на масираното тестване. На такова се подлагат основно хора, вече показали симптоми, и свързаните с тях контакти, ако бъдат открити. Данните на Worldometer към 9 март например сочат, че в Европа най-много тестове е направила разбираемо Италия - около 60 хиляди на фона на вече близо 25 хиляди болни, а всички други държави са тествали в пъти по-малко. Особено лошо се справят САЩ. Към 1 март в страната са били успешно тествани под 500 души, а към 9 март - около 8500, на фона на население от близо 330 млн души. За сравнение - Южна Корея със своите 50 млн души е направила над 210 хиляди теста.

Директорът на СЗО Теодрос Гебрейзъс в понеделник също отправи критики към подхода на западния свят. "Виждаме мерките за социална изолация, но не виждаме истинският гръбнак на битката с вируса: тестване, тестване, тестване. Също и прследяване на контактите и карантини на засегнатите - дори на тези без симптоми. Без това останалите мерки няма да имат нужния резултат", предупреди той.

Масовото тестване помага много и да се определи на каква фаза е епидемията и колко време ще е нужно за овладяването й, защото, както отбелязва Кий Парк, преподавател от Медицинското училище в "Харвард", откриването на голямо количество асимптоматични хора е изключително ефективен начин да се ограничи заразата. Защото именно те я разпространяват, без да знаят.

Пред Washington Post друг епидемиолог сравнява ситуацията с липсата на тестване с това да викнеш екстерминатори за проблем с плъхове в мазето, след като седмици наред си се страхувал да слезеш долу - трябва първо да включиш лампите и да се ориентираш колко голям е проблемът. Именно това е до голяма степен неизвестно за западния свят и е трудно да се прецени кога ще настъпи пикът на заболеваемостта - ключовият момент, след който новите заболели започват да намаляват.

Китай успя да постигне това за малко над два месеца (броено от появата на първите случаи изобщо - около средата на декември). Южна Корея с изключителната си работа успя достигне пик едва за две седмици. Италия може би наближава този момент, но все още е рано да се каже. За останалата част от континента се предполага, че ще са нужни около две седмици - ако мерките сработят добре, докато за САЩ и Великобритания се предполага, че това ще се случи през април или дори през май.

След пика обаче строгите мерки трябва да продължат до изчезването на новозаразените. Със сигурност говорим за месеци, а не са седмици. Мнозина се надяват вирусът да стане слабо активен през летните месеци подобно на грип, но засега няма категорични сигнали, че това ще се случи. Със сигурност от съществено значение ще е ваксината, която обаче няма да е факт поне преди началото на идната година.

В Азия: тестове, бдителност и подготовка

Именно масираното тестване помогна за успеха на Южна Корея. Страната доскоро бе втора в списъка по потвърдени случаи на COVID-19, но вече е пета, като епидемията там изглежда все по-овладяна с всеки изминал ден. Историята на този успех има няколко измерения. Първо, Южна Корея бе една от най-засегнатите от епидемията от друг коронавирус - MERS, преди години и в резултат има изключително добре работещи протоколи - законодателни и чисто практически, за овладяването на епидемии. Това бе комбинирано с решителни е много ефективни действия по проследяване на заразените (понякога на ръба на демократичните способи), както и с използване на сериозни финансови ресурси и технологични постижения. Помогна много и фактът, че огромна част от случаите бяха съсредоточени в един град - Дегу, и бяха свързани с членовете на секта. Стълбът в отговора на Сеул бяха точно масовите тестове - над 210 000 досега, никой в света не е правил повече тестове от глава на населението от Южна Корея. Като добавим и високоефективните здравни грижи, резултатът е смъртност едва около 0.6%.


Въпреки близостта си с Китай физически и икономически Тайван има изключителен успех в контрола на коронавируса. Опитът на страната със SARS преди години помага, както и фактът, че вицепрезидентът е епидемиолог. Тайван вероятно е първата страна, която се опита да спре разпространението на коронавируса, като още в края на декември започна проверки на пътници от Ухан. В края на януари започна да действа командният център за епидемии, който разработи нови политики и следи усилията за проследяване и лечение на вируси. Бяха въведени по-широки ограничения за пътуване за хора, идващи от континентален Китай. Обширното тестване и проследяване на контакти чрез системата на общественото здраве ефективно предотвратява разпространението на болестта.

В Сингапур също много рано бяха въведени ограничения за идващи от континентален Китай. Изчерпателен и безплатен режим на тестване обхвана всеки, който има симптоми на грип или пневмония. Всички възможни контакти на заразените бяха проследени, включващи полиция, масирана информационна кампания и тестове за наличие на антитела, които циркулират, след като инфекцията се изчисти.

Тестовете са безплатни, а огромна обществена информационна кампания призова дори хората с леки симптоми да посетят лекар. Правителството покрива медицински сметки за заподозрени или потвърдени случаи, така че няма финансови рискове за тестване.

Самонаетите получават карантинно обезщетение, а на работодателите е забранено да приспадат дни в изолация от годишния отпуск.

Сериозни ограничителни мерки за влизащи от континентален Китай има и в Хонконг, а спомените в страната от SARS помогнаха за дисциплина сред населението.

На територията бързо бе въведена задължителна карантина за влизащи от Китай. Училищата и университетите бяха затворени още в средата на януари, насърчена бе и работата от дома, а някои публични места бяха затворени.

И трябва да признаем, че що се отнася до битката с коронавируса, азиатският свят показа превъзходство и успя много по-ефективно да се справи с първата вълна на болестта. Дано тя бъде и единствената.

Три стратегии за изглаждане на кривата Основното решение за овладяването на острия ръст на болните, който може да доведе до претоварване на здравните системи и много жертви, е изолацията. Без нея вирусът ще продължи да се разпространява експоненциално в продължение на месеци. Според резултатите от симулация в условия без препятствия един човек е достатъчен, за да се зарази цялата общност. Мерките за изолация са основно три. Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване 1. Тотална карантина Това е изключително тежка мярка, която може да бъде до известна степен ефективна само в броени държави в света. И една от тях е Китай. Комунистическата държава с целия си тоталитарен инструментариум затвори изцяло не само центъра на заразата Ухан, но и цялата провинция Хубей с 60 млн. души население. Всичко бе блокирано - с малки изключения за хранителни магазини и доставки на храна, а излизането от дома бе под заплаха от арест. В резултат Китай, поне според последните данни, се справя с болестта вътре в страната, макар и с голяма икономическа цена. Въпреки това обаче отне повече от месец да се премине пикът на заболеваемостта в Хубей, а заразата напусна пределите на държавата. Пекин бе критикуван и за това, че повече от месец кри информация за новата болест. В модерния свят, който функционира благодарение на тясната си свързаност, пълна карантина е по-скоро невъзможна, тя винаги ще пропуска и моделите показват, че в една неизбежно пробита пълна карантина кривата на заразата тръгва бързо нагоре. Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване 2. Меки мерки за социално дистанциране Теоретично те биха могли да дадат по-добър резултат. При тях няма изрични забрани, само частични ограничения за по-големи публични събития. Хората са посъветвани да не общуват близко с много хора и да си стоят повече у дома. Такива все още са мерките до голяма степен във Великобритания, донякъде в САЩ, такива бяха ограниченията и в някои европейски страни до миналата седмица. Две седмици такива бяха ограниченията и в Италия, но броят на болните в страната продължи да расте експоненциално. Днес е катастрофален и Италия трябваше да прибегне към третия вариант. Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване 3. Строги мерки за социално дистанциране - с ограничения в пътуванията, затваряне на училища, клубове, заведения и всякакви други места, на които е възможно струпване на хора. Това поне на теория би трябвало да е най-ефективният вариант, до който в момента прибягват и много държави в Европа чрез налагане на извънредни положения. Проблемът е, че в някои държави тези мерки може би идват твърде късно и периодът до първите резултати ще е болезнен.