Как технологията в Китай изпревари вируса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как технологията в Китай изпревари вируса

Доставчик сканира QR код от служител на ресторант и пренася храната над бариери, създадени, за да блокират входа откъм улицата заради пандемията от коронавирус

Как технологията в Китай изпревари вируса

Гражданите са под постоянно наблюдение, а полицията събира всичките им данни и ги предоставя на правителството

Анина Сантова
4913 прочитания

Доставчик сканира QR код от служител на ресторант и пренася храната над бариери, създадени, за да блокират входа откъм улицата заради пандемията от коронавирус

© Reuters


Въпреки призивите към хората в редица държави да си останат по домовете голяма част от тях продължават да излизат на разходки в парковете, да се събират на тълпи или дори да празнуват по клубове. Същото се случва все още и в България, но по всичко личи, че е въпрос на време да бъдат въведени по-строги мерки.

Преди няколко дни испанското правителство например реши да пусне дронове, които да предупреждават чрез високоговорител граждани, които не спазват правилата за ограничаване на заразата. Този модел всъщност идва от Китай, където заразените вече рязко намаляват. Зад този напредък обаче стои цяла система от строги мерки за наблюдение, които звучат плашещо за европейските граждани.

Окото на Китай

Дроновете са само една част от от мащабната стратегия за наблюдение, използвана от китайските власти, съобщава The Wall Street Journal. През изминалите два месеца много от тях летяха (и вероятно още летят), управлявани от полицията, из улиците на различните градове, за да наблюдават дали гражданите са екипирани, спазват нужната дистанция един от друг и дали има струпвания.

Според директора на Human Rights Watch в Китай Софи Ричардсън страната използва безпрецедентно наблюдение чрез масиви от база данни. В момента са регистрирани 300 милиони камери за наблюдение в азиатската държава, като повечето от тях имат функция за лицево разпознаване. Това позволява на органите да разбират кой къде отива и да следят за колко време е извън дома си. Освен това полицаите разполагат и с архива на болниците, полицейските управления и графиците на обществения транспорт. Цялата тази информация се запазва и свързва с личната карта на всеки гражданин и по този начин правителството на Китай разполага с информация за дейностите на всеки жител.

Ето и един пример: през януари човек, който е бил с положителна проба за коронавирус, се е возил с автобус и с метрото, за да прекоси китайския град Нанджин. Полицията е публикувала в социалните медии всички точки, през които е преминал човекът в определени часове, с предупреждение, че всеки в района ще бъде тестван за вируса.

"Голямата база данни може да ти каже дали някой около теб идва от епицентъра на заразата или дали някой е заразен", коментира пред WSJ Ли Ланжин, която работи в градската лаборатория за диагностика и лечение. Създадено е и мобилно приложение, което съдържа данни за хора с положителни тестове или такива, които имат симптоми за развитие на коронавирус. Така, след като някой си въведе името и номера на личната карта, му се дава информация дали е осъществявал близък контакт със заразен. Към момента повече от 200 млн. души в Китай са използвали приложението, показват данните.

"Приложението на технологиите заради коронавируса е инструмент на правителството, с който то може да събира голяма информация за хора на едно място ефективно и без тяхното съгласие и в някои случаи дори без знанието им", казва Ричардсън. Според китайските власти цялата тази информация е нужна за борбата срещу коронавируса, тъй като им дава по-ясна картина за разпространението му.

Нарастващият контрол върху населението по време на здравна криза обаче може да бъде нож с две остриета, тъй като би могъл да окуражи използването на този тип технология за цели, които не са особено приятни. Пример за това е китайският регион Синдзян, където на всеки ъгъл има инсталирана камера с изкуствен интелект, която може да разпознава лица и да дава информация за възраст, етнос и пол. Позицията на китайските власти е, че това се налага, защото регионът е под заплаха от ислямски екстремисти, но според правозащитни организации става въпрос по-скоро за недоволството на уйгурите от контрола на Пекин върху тяхната култура и религия.

Контролът в други държави

Във времена на световна пандемия Китай не е единствената държава, която си служи с технологиите, за да "хваща" пациенти. В Южна Корея е съвсем законно здравните органи да получават информация какви плащания са правили хората чрез кредитните си карти, да осъществяват видеонаблюдение и да разбират местоположението на мобилни телефони, за да разберат къде са пътували заразени пациенти. Впоследствие тази информация става обществена. Резултатът от това е налице - епидемията засега е овладяна, а смъртните случаи са изключително малко.

Полицейски дронове се разпръснаха и в испански градове, след като страната стана четвъртата в света с най-много заразени с коронавирус.

Въпреки призивите към хората в редица държави да си останат по домовете голяма част от тях продължават да излизат на разходки в парковете, да се събират на тълпи или дори да празнуват по клубове. Същото се случва все още и в България, но по всичко личи, че е въпрос на време да бъдат въведени по-строги мерки.

Преди няколко дни испанското правителство например реши да пусне дронове, които да предупреждават чрез високоговорител граждани, които не спазват правилата за ограничаване на заразата. Този модел всъщност идва от Китай, където заразените вече рязко намаляват. Зад този напредък обаче стои цяла система от строги мерки за наблюдение, които звучат плашещо за европейските граждани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK