Пазарната пандемия

Коронавирусът е шок и глобалната рецесия е практически гарантирана. А предвид затворените граници вероятно ще е дълбока. Дори и най-черните сценарии за очакваното разпространение на заразата и броя жертви обаче трудно могат да обяснят защо финансовата система в последните седмици също се държи сякаш ще колабира.

Уолстрийт отчете най-сериозните си дневни спадове не само от дните след фалита на Lehman Brothers през 2008 г., a от Голямата депресия насам. При това след серия непланирани агресивни мерки от Федералния резерв по намаляване на лихви (на два пъти и финално до 0%), изливане на ликвидност и печатане на пари, които сумарно се измерват в трилиони долари. В Европа, Азия и практически навсякъде борсовите индекси са спаднали от върховете си с по над 20%, а на места и 30-40%. Както при всеки подобен срив неминуемо се оформят два лагера: за едните пазарът свръхреагира и дори кризата може да е момент за покупки на акции, а за други е сигнал, че проблемът може да ескалира до пълнокръвна финансова криза и замръзване на пазарите, което да засенчи онази от 2008 г., която вече за мнозина е доволно позабравена.