Пазарната пандемия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пазарната пандемия

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард

Пазарната пандемия

Тази криза не е реплика на 2008 г. Но нерешеният проблем с дълговете прави финансовата система уязвима

4729 прочитания

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард

© Reuters


Коронавирусът е шок и глобалната рецесия е практически гарантирана. А предвид затворените граници вероятно ще е дълбока. Дори и най-черните сценарии за очакваното разпространение на заразата и броя жертви обаче трудно могат да обяснят защо финансовата система в последните седмици също се държи сякаш ще колабира.

Уолстрийт отчете най-сериозните си дневни спадове не само от дните след фалита на Lehman Brothers през 2008 г., a от Голямата депресия насам. При това след серия непланирани агресивни мерки от Федералния резерв по намаляване на лихви (на два пъти и финално до 0%), изливане на ликвидност и печатане на пари, които сумарно се измерват в трилиони долари. В Европа, Азия и практически навсякъде борсовите индекси са спаднали от върховете си с по над 20%, а на места и 30-40%. Както при всеки подобен срив неминуемо се оформят два лагера: за едните пазарът свръхреагира и дори кризата може да е момент за покупки на акции, а за други е сигнал, че проблемът може да ескалира до пълнокръвна финансова криза и замръзване на пазарите, което да засенчи онази от 2008 г., която вече за мнозина е доволно позабравена.

Нерешеното наследство

Едно е видно - тази криза не е реплика на предишната. Тя не тръгва от финансовия сектор, а от външен шок. Естествено при криза в реалната икономика финансовият сектор няма как да не пострада, но епицентърът на заразата не са банките.

Това, което обаче ни връща към 2008 г., са нерешените проблеми от тогава. Преди 12 години имаше проблем с огромната глобална задлъжнялост, като балонът започна да се пука от едни много подценени като риск активи - събпрайм ипотеките в САЩ, опаковани в сложни продукти и озовали се в балансите на финансови институции от цял свят.

След всичките години от тогава днес светът реално е по-задлъжнял. Несъбираемите дългове в голямата си част не бяха отписани, а само се трансформираха - за да се спасят, банките бяха превърнати от частни в държавни, после на места, за да се спасят, държави бяха превърнати от държавни в частни. През по-голямата част от този период глобалната икономика растеше, но дългът растеше по-бързо. Изкуствено създаденото спокойствие благодарение на паричната политика (нулеви лихви, отрицателни лихви, печатане на пари и обещания това да продължи още дълго, ако не и безкрайно) не даваше стимул за разчистване на балансите, а напротив - позволяваше нерентабилни и неустойчиви компании да намират финансиране. При това лесно.

Затова и сега финансовата система си остава уязвима на шокове по същия начин. И в САЩ, и в Европа бяха предприети законови мерки, които целяха да капитализират банките и да ги направят по-устойчиви. Те трябваше да издържат на стрес тестове, които да гарантират, че ще останат на крака дори и при апокалиптично събитие. Сега при реалния тест започва да проличава, че пазарите нямат особено доверие на хартиената устойчивост.

Полупразното сандъче

През седмицата в свое интервю пред в. Der Standard управителят на Австрийската централна банка Роберт Холцман каза, че ЕЦБ вече е изчерпала инструментите си да стимулира икономиката. Това трудно може да се окачестви като новина и анализатори го повтарят от години, докато Франкфурт навлиза все по-дълбоко в мочурището на отрицателните лихви (текущо -0.5% по свръхрезервите на банките). Изненадата е само, че оценката идва от устата на централен банкер. Последва бързо изявление по повод на изказването му от ЕЦБ в стил, че институцията следи ситуацията и е готова за още мерки. А самият Холцман беше принуден да се поправи, че сандъчето с инструменти все още е "добре оборудвано".

Но общото усещане далеч не е такова. В последните седмици Федералният резерв реагира с две масивни извънредни понижения на лихвите си - сумарно 1.25 процентни пункта, както и с рестартиране на печатницата си за пари - изкупуване на 700 млрд. долара ДЦК и ипотечни облигации. Същевременно ЕЦБ видимо нямаше останало нищо подобно в ръкава си или поне не желаеше да го извади. Президентът на институцията Кристин Лагард изчака редовното си насрочено заседание и на него предложи доста по-скромен пакет - без понижение на лихвите (въпреки че пазарите го брояха за сигурно), допълнителни 120 млрд. евро покупки на книжа и други по-скоро технически мерки за осигуряване на ликвидност и облекчаване капиталовите изисквания към банките. Няма и седмица по-късно обаче и ЕЦБ принудена от колосалния финансов стрес влезе в режима на Фед - непланирана среднощна среща и решение за нова програма за изкупване на книжа - 750 млрд. евро Pandemic Emergency Purchase Programme.

Това не значи, че Фед беше много по-успешен от ЕЦБ в овладяването на паниката. След обявяването на мерките в неделя последва кошмарен понеделник с рекордни спадове на американските борсови индекси. Една от причините е чисто психологическа - резките и мащабни мерки се тълкуват като сигнал, че рецесията може да е по-лоша от очакваното. А и изказването на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, че не счита отрицателните лихви за подходящи за САЩ, показва, че вече и неговото сандъче започва да се изпразва.

На този фон някога екстравагантни идеи вече започват да звучат като сериозни предложения за справяне с коронавирус кризата. Американският президент Доналд Тръмп сериозно обмисля "хеликоптерни пари" - директно раздаване на средства на домакинствата. Видни фигури в Републиканската партия открито говорят за раздаване на чекове от по 1000 долара на всеки възрастен американец като мярка да могат засегнатите да си платят сметките. А ако това стане не еднократно, а регулярно, реално се стига до любимия в Силициевата долина безусловен базов доход - нещо като да получаваш заплата, без да правиш нищо.

Дори и без да се стига до подобни екстремуми обаче, правителствата на много държави вече са на ниво на задлъжнялост, което може да направи трудно да финансират дори спешните си и неотложни разходи за справяне със заразата. Рецесията неминуемо ще удари бюджетните приходи, а поемането на нов дълг може да се окаже предизвикателство. Инвеститорите досега бяха готови (или принудени) да купуват ДЦК при рекордно ниски и дори отрицателни доходности. Но това може много бързо да се промени - и фискално неустойчивите държави да бъдат наказани със скъпо финансиране и дори с отрязване на достъпа до пазарите.

Коронавирусът е шок и глобалната рецесия е практически гарантирана. А предвид затворените граници вероятно ще е дълбока. Дори и най-черните сценарии за очакваното разпространение на заразата и броя жертви обаче трудно могат да обяснят защо финансовата система в последните седмици също се държи сякаш ще колабира.

Уолстрийт отчете най-сериозните си дневни спадове не само от дните след фалита на Lehman Brothers през 2008 г., a от Голямата депресия насам. При това след серия непланирани агресивни мерки от Федералния резерв по намаляване на лихви (на два пъти и финално до 0%), изливане на ликвидност и печатане на пари, които сумарно се измерват в трилиони долари. В Европа, Азия и практически навсякъде борсовите индекси са спаднали от върховете си с по над 20%, а на места и 30-40%. Както при всеки подобен срив неминуемо се оформят два лагера: за едните пазарът свръхреагира и дори кризата може да е момент за покупки на акции, а за други е сигнал, че проблемът може да ескалира до пълнокръвна финансова криза и замръзване на пазарите, което да засенчи онази от 2008 г., която вече за мнозина е доволно позабравена.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    xyha avatar :-|
    xyha

    Ще се оправдаят с щама , но кризата си беше на вратата още от 2008. Виде се що за икономика има на запад, щом прости маски не могат да произведат.

  • 2
    kokoshkov avatar :-|
    Аскет

    Иииииииииих, ако я докопам тази Невидима Ръка на ПазарЯ…


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK