Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 мар 2020, 14:05, 2086 прочитания

Марио Драги: Предстои ни война срещу коронавируса и трябва да се мобилизираме

По-високите нива на публичния дълг ще се превърнат в икономическа характеристика и ще бъдат придружени от анулиране на частния дълг, пише бившият председател на ЕЦБ в коментар за FT

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Дълбоката рецесия е неизбежна.
Пандемията от коронавирус е човешка трагедия с потенциално библейски мащаб. Мнозина днес живеят в страх за живота си или оплакват своите близки. Действията, предприети от правителствата за предотвратяване претоварването на здравните ни системи, са смели и необходими. Те трябва да бъдат подкрепени.

Но тези действия също идват и с огромен и неизбежен икономически разход. Докато мнозина са изправени пред риска да загубят живота си, още повече хора се сблъскват с риска да загубят поминъка си. От ден на ден икономическите новини стават все по-лоши. Компаниите са изправени пред загуба на приходи във всички сектори на икономиката. Голяма част от тях вече съкращават и освобождават работници. Дълбоката рецесия е неизбежна.


Как да се избегне депресията

Предизвикателството, пред което сме изправени, е как да действаме с достатъчна сила и скорост, за да предотвратим развитието на рецесията в продължителна депресия, която ще се задълбочи от множеството неизпълнени задължения, оставящи непоправими щети. Вече е ясно, че в решението влиза значително увеличение на публичния дълг. Загубата на доходи, понесена от частния сектор, както и всеки дълг, който е създаден за запълване на празнината, в крайна сметка трябва да бъде изцяло или отчасти поет от държавните баланси. Много по-високите нива на публичния дълг ще станат постоянна характеристика на нашите икономики и ще бъдат придружени от анулиране на частния дълг.

Правилна роля на държавата е да разгърне баланса си, за да защити гражданите и икономиката от сътресения, за които частният сектор не може да носи отговорност и не може да поеме. Държавите винаги са правили това в условията на национални извънредни ситуации. Войните например винаги са били финансирани от увеличения на публичния дълг. По време на Първата световна война в Италия и Германия между 6 и 15% от военните разходи в реално изражение са финансирани от данъци. В Австро-Унгария, Русия и Франция нито един от продължаващите разходи за войната не е бил финансиран от данъци. Навсякъде данъчната основа е ерозирала от щетите от войната. Днес това случва заради паниката сред хората и спирането на операциите на компаниите.



Трябва да се предпазят хората да не загубят работата си

Ключовият въпрос е не дали, а как държавата да използва баланса си по най-добрия начин. Приоритетът трябва да бъде не само осигуряването на базов доход за тези, които губят работата си. Трябва да предпазим хората и от загуба на работа. Ако не го направим, ще излезем от тази криза с трайно по-ниска заетост и капацитет, тъй като семействата и компаниите се борят да поправят балансите си и да възстановят нетни активи.

Субсидиите за заетост и безработица и отлагането на данъци са важни стъпки, които вече са въведени от много правителства. Но защитата на заетостта и производствения капацитет в момент на драматична загуба на доходи изисква незабавна ликвидна подкрепа. Това е важно за всички бизнеси, за да покрият оперативните си разходи по време на кризата, било то големи корпорации или малки и средни предприятия и самонаети предприемачи. Няколко правителства вече въведоха мерки за насочване на ликвидността към затруднените бизнеси. Но е необходим по-всеобхватен подход.

Въпреки че различните европейски държави имат различни финансови и индустриални структури, единственият ефективен начин за незабавно достигане до всяка пукнатина на икономиката е пълната мобилизация на техните финансови системи - пазари на облигации, най-вече за големите корпорации и банковата система. И това трябва да се направи незабавно, като се избягват бюрократични забавяния. Дейността на банките, в частност, се простира в цялата икономика и те могат да създават пари незабавно, като позволяват овърдрафти или отварят кредитни средства.

Функциите на банките

Банките трябва бързо да отпускат заеми с нулеви разходи за компаниите, които са готови да спасят работни места. Тъй като този начин те се превръщат в инструмент на публичната политика, капиталът, необходим за изпълнение на тази задача, трябва да бъде осигурен от правителството под формата на държавни гаранции за всички допълнителни овърдрафти или заеми. Нито регулациите, нито правилата за обезпеченост трябва да затрудняват създаването на необходимото за тази цел пространство в банковите баланси. Освен това цената на тези гаранции не трябва да се основава на кредитния риск на компанията, която ги получава, а трябва да бъде нулева, независимо от разходите за финансиране на правителството, което ги издава.

Компаниите обаче няма да се възползват от подкрепа за ликвидност, просто защото кредитите са евтини. В някои случаи, например при фирми с изоставане на поръчките, където загубите могат да бъдат възстановени, те ще погасят дълга. В други сектори това вероятно няма да е така.

Такива компании все още могат да опитат да се справят с тази криза за кратък период от време и да натрупат дълг, за да запазят служителите си на работа. Но натрупаните им загуби рискуват да нарушат способността им да инвестират след това. И ако избухването на вируса и свързаните с него блокирания продължат, те могат реално да останат в бизнеса само ако дългът, нает за запазване на хората през това време, в крайна сметка бъде анулиран.

Или правителствата компенсират кредитополучателите за техните разходи, или тези кредитополучатели ще фалират и гаранцията ще бъде изплатена от правителството. Ако моралният риск може да бъде ограничен, първият вариант е по-добър за икономиката. Вторият път вероятно ще бъде по-малко скъп за бюджета. И двата случая ще доведат до това правителствата да поемат голям дял от загубата на доходи, причинена от спирането на дейностите, за да бъдат защитени работни места и капацитет.

Унищожаването на бизнеса е по-лошо от ръста на публичния дълг

Нивата на публичния дълг ще се увеличат. Но алтернативата - трайно унищожаване на производствения капацитет и следователно на фискалната основа, би била много по-вредна за икономиката и в крайна сметка за държавния дълг. Трябва също да помним, че предвид настоящите и вероятните бъдещи нива на лихвите такова увеличение на държавния дълг няма да увеличи разходите за обслужване.

В някои отношения Европа е добре подготвена да се справи с този изключителен шок. Тя има изградена финансова структура, която може да насочва средства към всяка част от икономиката, която се нуждае от нея. Тя има силен публичен сектор, способен да координира бързите реакции на политиката. Скоростта е особено важна за ефективността.

Изправена пред непредвидени обстоятелства, промяната на мисленето е толкова необходима в тази криза, колкото би била във времена на война. Шокът, пред който сме изправени, не е цикличен. Загубата на доходи не е по вина на никой от страдащите от това. Цената на колебанието може да е необратима. Споменът за страданията на европейците през 20-те години на миналия век е достатъчен предупредителен сигнал.
Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Здравните и икономическите ефекти от коронавируса Здравните и икономическите ефекти от коронавируса

Почти няма сектор, който да не е засегнат от пандемията, показват данни на S&P

30 мар 2020, 602 прочитания

Северна Македония е 30-ият пълноправен член на НАТО от понеделник 2 Северна Македония е 30-ият пълноправен член на НАТО от понеделник

Приемането на страната в Северноатлантическиа алианс подобрява перспективата й за бъдещо влизане в ЕС

29 мар 2020, 2007 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Covid 19"

Всеки ден научавайте най-важното и актуалното по темата, без излишна емоция, с данни, факти и проверена информация.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Близо 3.3 млн. души са новите безработни в САЩ за седмица

Това е два пъти над очакванията на икономистите и близо 12 пъти повече от миналата седмица

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10