Марио Драги: Предстои ни война срещу коронавируса и трябва да се мобилизираме
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Марио Драги: Предстои ни война срещу коронавируса и трябва да се мобилизираме

Бившият председател на ЕЦБ Марио Драги

Марио Драги: Предстои ни война срещу коронавируса и трябва да се мобилизираме

По-високите нива на публичния дълг ще се превърнат в икономическа характеристика и ще бъдат придружени от анулиране на частния дълг, пише бившият председател на ЕЦБ в коментар за FT

3452 прочитания

Бившият председател на ЕЦБ Марио Драги

© Reuters


Дълбоката рецесия е неизбежна.

Пандемията от коронавирус е човешка трагедия с потенциално библейски мащаб. Мнозина днес живеят в страх за живота си или оплакват своите близки. Действията, предприети от правителствата за предотвратяване претоварването на здравните ни системи, са смели и необходими. Те трябва да бъдат подкрепени.

Но тези действия също идват и с огромен и неизбежен икономически разход. Докато мнозина са изправени пред риска да загубят живота си, още повече хора се сблъскват с риска да загубят поминъка си. От ден на ден икономическите новини стават все по-лоши. Компаниите са изправени пред загуба на приходи във всички сектори на икономиката. Голяма част от тях вече съкращават и освобождават работници. Дълбоката рецесия е неизбежна.

Как да се избегне депресията

Предизвикателството, пред което сме изправени, е как да действаме с достатъчна сила и скорост, за да предотвратим развитието на рецесията в продължителна депресия, която ще се задълбочи от множеството неизпълнени задължения, оставящи непоправими щети. Вече е ясно, че в решението влиза значително увеличение на публичния дълг. Загубата на доходи, понесена от частния сектор, както и всеки дълг, който е създаден за запълване на празнината, в крайна сметка трябва да бъде изцяло или отчасти поет от държавните баланси. Много по-високите нива на публичния дълг ще станат постоянна характеристика на нашите икономики и ще бъдат придружени от анулиране на частния дълг.

Правилна роля на държавата е да разгърне баланса си, за да защити гражданите и икономиката от сътресения, за които частният сектор не може да носи отговорност и не може да поеме. Държавите винаги са правили това в условията на национални извънредни ситуации. Войните например винаги са били финансирани от увеличения на публичния дълг. По време на Първата световна война в Италия и Германия между 6 и 15% от военните разходи в реално изражение са финансирани от данъци. В Австро-Унгария, Русия и Франция нито един от продължаващите разходи за войната не е бил финансиран от данъци. Навсякъде данъчната основа е ерозирала от щетите от войната. Днес това случва заради паниката сред хората и спирането на операциите на компаниите.

Трябва да се предпазят хората да не загубят работата си

Ключовият въпрос е не дали, а как държавата да използва баланса си по най-добрия начин. Приоритетът трябва да бъде не само осигуряването на базов доход за тези, които губят работата си. Трябва да предпазим хората и от загуба на работа. Ако не го направим, ще излезем от тази криза с трайно по-ниска заетост и капацитет, тъй като семействата и компаниите се борят да поправят балансите си и да възстановят нетни активи.

Субсидиите за заетост и безработица и отлагането на данъци са важни стъпки, които вече са въведени от много правителства. Но защитата на заетостта и производствения капацитет в момент на драматична загуба на доходи изисква незабавна ликвидна подкрепа. Това е важно за всички бизнеси, за да покрият оперативните си разходи по време на кризата, било то големи корпорации или малки и средни предприятия и самонаети предприемачи. Няколко правителства вече въведоха мерки за насочване на ликвидността към затруднените бизнеси. Но е необходим по-всеобхватен подход.

Въпреки че различните европейски държави имат различни финансови и индустриални структури, единственият ефективен начин за незабавно достигане до всяка пукнатина на икономиката е пълната мобилизация на техните финансови системи - пазари на облигации, най-вече за големите корпорации и банковата система. И това трябва да се направи незабавно, като се избягват бюрократични забавяния. Дейността на банките, в частност, се простира в цялата икономика и те могат да създават пари незабавно, като позволяват овърдрафти или отварят кредитни средства.

Функциите на банките

Банките трябва бързо да отпускат заеми с нулеви разходи за компаниите, които са готови да спасят работни места. Тъй като този начин те се превръщат в инструмент на публичната политика, капиталът, необходим за изпълнение на тази задача, трябва да бъде осигурен от правителството под формата на държавни гаранции за всички допълнителни овърдрафти или заеми. Нито регулациите, нито правилата за обезпеченост трябва да затрудняват създаването на необходимото за тази цел пространство в банковите баланси. Освен това цената на тези гаранции не трябва да се основава на кредитния риск на компанията, която ги получава, а трябва да бъде нулева, независимо от разходите за финансиране на правителството, което ги издава.

Компаниите обаче няма да се възползват от подкрепа за ликвидност, просто защото кредитите са евтини. В някои случаи, например при фирми с изоставане на поръчките, където загубите могат да бъдат възстановени, те ще погасят дълга. В други сектори това вероятно няма да е така.

Такива компании все още могат да опитат да се справят с тази криза за кратък период от време и да натрупат дълг, за да запазят служителите си на работа. Но натрупаните им загуби рискуват да нарушат способността им да инвестират след това. И ако избухването на вируса и свързаните с него блокирания продължат, те могат реално да останат в бизнеса само ако дългът, нает за запазване на хората през това време, в крайна сметка бъде анулиран.

Или правителствата компенсират кредитополучателите за техните разходи, или тези кредитополучатели ще фалират и гаранцията ще бъде изплатена от правителството. Ако моралният риск може да бъде ограничен, първият вариант е по-добър за икономиката. Вторият път вероятно ще бъде по-малко скъп за бюджета. И двата случая ще доведат до това правителствата да поемат голям дял от загубата на доходи, причинена от спирането на дейностите, за да бъдат защитени работни места и капацитет.

Унищожаването на бизнеса е по-лошо от ръста на публичния дълг

Нивата на публичния дълг ще се увеличат. Но алтернативата - трайно унищожаване на производствения капацитет и следователно на фискалната основа, би била много по-вредна за икономиката и в крайна сметка за държавния дълг. Трябва също да помним, че предвид настоящите и вероятните бъдещи нива на лихвите такова увеличение на държавния дълг няма да увеличи разходите за обслужване.

В някои отношения Европа е добре подготвена да се справи с този изключителен шок. Тя има изградена финансова структура, която може да насочва средства към всяка част от икономиката, която се нуждае от нея. Тя има силен публичен сектор, способен да координира бързите реакции на политиката. Скоростта е особено важна за ефективността.

Изправена пред непредвидени обстоятелства, промяната на мисленето е толкова необходима в тази криза, колкото би била във времена на война. Шокът, пред който сме изправени, не е цикличен. Загубата на доходи не е по вина на никой от страдащите от това. Цената на колебанието може да е необратима. Споменът за страданията на европейците през 20-те години на миналия век е достатъчен предупредителен сигнал.

Дълбоката рецесия е неизбежна.

Пандемията от коронавирус е човешка трагедия с потенциално библейски мащаб. Мнозина днес живеят в страх за живота си или оплакват своите близки. Действията, предприети от правителствата за предотвратяване претоварването на здравните ни системи, са смели и необходими. Те трябва да бъдат подкрепени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK