Заразно задлъжняване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Заразно задлъжняване

След епидемията държавните финанси още дълго ще светят на червено

Заразно задлъжняване

Икономическите мерки заради пандемията неизбежно ще увеличат планините от дългове на правителствата по света

Кирил Кирчев
4243 прочитания

След епидемията държавните финанси още дълго ще светят на червено

© Reuters


Темата накратко
  • Икономическите мерки заради пандемията неизбежно ще увеличат планините от дългове на правителствата по света.
  • Всички държави влизат в криза с рекордно изпилен капацитет за фискални и монетарни мерки, което принуждава да се прибягва до все по-спорни действия.
  • Дори и при оптимистичен сценарий на V-образно възстановяване и ЕС, и САЩ трябва спешно потърсят нов модел на растеж, различен от евтин дълг и балони.

Печатането на пари, някога тема табу за централните банкери, през последното десетилетие се превърна в основното им начинание. Когато нещо в икономиката много се объркваше, те го заливаха с трилиони с надеждата грешката да се оправи. САЩ и Европа бяха най-големите печеливши от тези действия, а недоволните гласове, че кризисни инструменти не се пазят за нужда, а се ползват за поддържане на изкуствен растеж и раздуват опасни балони, бяха заглушавани. Най-често с аргумента, че няма работеща алтернатива на щедрата парична политика и без нея рискуваме идване на власт на радикални лидери. Другото й проявление - ниските лихвени проценти, също вършеше добра работа, особено за правителствата, които така нямаха стимул да се стараят особено да решават структурни проблеми в икономиката, а предпочитаха да си откупуват време с нови евтини дългове.

Допреди два месеца сметките, кажи-речи, излизаха - западните икономики леко растяха, безработните бяха рекордно малко, инфлацията не се виждаше на пръв поглед, а бизнесът чертаеше планове за растеж. Но само за дни световната икономика се обърна с главата надолу. Пряк виновник не е паричната политика, нито дори (по изключение) финансовият сектор. Коронавирус пандемията срина с една трета фондовите пазари, приземи авиокомпаниите, затвори заводи, офиси, магазини и училища. Над 2 млрд. души в света са поставени под карантина, работниците са застрашени от уволнение, а компаниите - от фалит. Всичко това е напът да доведе до най-голямото свиване на икономиката в съвременната история. Китайският брутен вътрешен продукт вероятно се е свил с 10 - 20% през януари и февруари в сравнение с година по-рано. С разпространението на вируса подобен спад е вероятен в САЩ и Европа през второто тримесечие, който пък може да доведе до ново понижение в Азия.

Голямата разлика е, че този път светът влезе в криза с изпилени до минимум възможности за реакция, което принуди централни банки и правителства да действат още по-радикално. Развитите държави обявиха мащабни мерки в опит този шок да не се превърне в депресия. Западът вече обеща огромни суми - грубата оценка за мерките на САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Италия, включващи бюджетни разходи, данъчни облекчения, банкови гаранции и финансиране от централните банки, се равнява на близо 7.5 трлн. долара, а сумата почти сигурно ще нараства. А инструментите за справяне започнаха да прекрачват нови и нови табута, стигайки до съвсем реалната перспектива скоро просто да се раздават чекове с пари на всеки човек. Някои от тях трудно могат устойчиво да поемат нужните дългове, дори и да не стават въпросните жаргонно наричани от икономистите "хеликоптерни пари". Което прави планините от дългове все по-неустойчиви и прави все по-вероятно всичко отново да се реши с добрата стара безотказна печатница.

Отмяна на правилата

В ЕС има още една бариера. Тези разходи в отделните страни няма как да не доведат до нарушаване на бюджетните правила и Европейската комисия предложи те да не се спазват, а финансовите министри веднага приеха. Това ще позволи на държавите да харчат свободно за справяне с икономическата зараза.

Временната засега мярка спира контрола на Брюксел върху държавните разходи и най-вече върху правилото за бюджетен дефицит, който не трябва да надхвърля 3% от БВП, и за държавен дълг не по-голям от 60% от БВП. Последното съотношение отдавна е по-скоро пожелателно не само в ЕС, а и в САЩ.

"Блокирането на нашия обществен живот е необходимо, за да се спре вирусът, но то освен това сериозно забавя нашата икономика", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. С тази клауза "националните правителства могат да влагат толкова (пари) в икономиката, от колкото се нуждаят. Разхлабваме бюджетните правила, за да им позволим да го направят", допълни тя.

Това дава възможност структурните корекции в рамките на Пакта за стабилност и растеж да бъдат сложени "на пауза" при остър икономически спад в еврозоната или в ЕС като цяло, доколкото фискалната устойчивост не е в риск. Решението е сериозно предимство преди всичко за силно задлъжнелите Италия и Испания, които засега страдат най-много от коронавируса, а Рим в последните години често нарушаваше фискалните правила на ЕС.

Няма съмнение, че е необходимо да се действа светкавично, за да се помогне на работещите и на малкия и средния бизнес. Превантивните икономически мерки сега трябва да излязат по-евтини, отколкото да се чака на социалната система да се претовари в резултат на много фирмени фалити. Затова и в краткосрочен план мащабните мерки на страните от ЕС са повече от оправдани, защото те се опитват да гарантират сигурност за работещите и бизнеса. Проблемът е, че за десетилетието от предишната криза никой не положи усилия да си освободи капацитет, за да реагира на кризи.

С отмяната на правилата страните членки ще имат възможност да увеличават бюджетния си дефицит и да емитират нов дълг, с което да финансират мерките за справяне с кризата. "Очаквам значително нарастване на дефицитите и държавните дългове, тъй като правителствата покриват част от разходите от спряната дейност в икономиките си. Процесът на субсидиране на потребителите и на много сектори ще продължи по-дълго от периода на карантина, защото рецесията ще се развива и след това", казва за "Капитал" Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг". Годината ще приключи със значително нарастване на съотношението на дълговете към БВП и предпоставки за постепенно покачване на доходността на дългосрочните облигации поради огромното им предлагане. А това означава и нарастване на лихвите по депозитите, отбелязва той.

Преподавателят в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Васил Караиванов е на мнение, че страните могат да изпитат проблеми още в края на тази година, защото заложените бюджети са при едни очаквания за БВП, доходи, безработица и т.н., а сега ще се окажат други. А забавянето на икономиката през тази година ще доведе до по-ниски приходи от данъци през следващата година. "Така основният шок ще бъде догодина и въпросът е дали ще започне дългова спирала с нисък растеж на БВП, защото това е най-големият риск", казва Караиванов пред "Капитал".

ЕС преживя сериозна дългова криза през изминалото десетилетие. В редица страни бяха направени много реформи, но както предстои да разберем, те не са били достатъчни. Моделът на икономически растеж, основан на дефицити и на все повече дългове без подобряване на ефективността, спира да работи. Той е удобен от политическа гледна точка, но не е устойчив дългосрочно. Това важи не само за бюджетните дефицити, но и за корпоративната задлъжнялост, която достига рекордни нива в глобален мащаб, и за растящите заеми на населението. Отрицателните лихви показаха в Япония и в ЕС, че няма да оправят ситуацията.

Трябва да се има предвид също така, че страните в Южна Европа - основно Италия и Франция, секторът на социалното осигуряване не е реформиран и работи с огромни дефицити. А в същото време се налага всяка година да се увеличават социалните плащания, във времена, в които ръстът на БВП е относително малък. Още повече, че икономическият растеж в еврозоната до голяма степен е в резултат от печатането на пари от ЕЦБ, обяснява Караиванов.

Накъде след кризата

Надеждите в момента са за V-образна рецесия - голям спад на бизнес активността през второто тримесечие и възстановяване при нормализиране на условията. Идеята е това да се постигне именно чрез мащабните фискални и парични интервенции и така да се избегне по плавно U-образно или продължително L-образно възстановяване. А също така целта е да не се допусне обратно на кризата от 2008 г. този път реалният сектор да зарази финансовия и да се стигне до имплозия на кредитирането. Засега може само да се гадае дали стратегията ще е успешна и кога ще настъпи нормализирането, но на всички е ясно, че икономиката не може да бъде спряна за повече от 2-3 месеца, защото в противен случай щетите няма как да бъдат възстановени. В условията на неизбежност едва ли има някой, който да каже, че сега изливането на пари за справяне с икономическия шок от вируса не е нужно. Може да се спори къде да се насочат и колко точно да са, но е ясно и че трябва да са сравнително повсеместни и мащабни.

По-важно е след отърсването от кризата страните от ЕС да разберат, че е нужен нов модел на растеж на икономиката, който да не е само евтин дълг и балон на цените на активите. "В основата му ще стоят предприемчивостта на мениджърите, иновативността в сектори като зелена енергия и автономен транспорт", смята Цветослав Цачев. Според него кризата ще стартира процеса на промени в икономиката с фалити на много задлъжнели компании, докато хората ще изплащат своите заеми и ще ограничат потреблението си.

Това означава не само натиск за повече държавни разходи, но и доста по-малко приходи. Ще е необходима значителна реформа, която да подобри ефективността на публичните институции, за да се намали техният дял в икономиката.

Темата накратко
  • Икономическите мерки заради пандемията неизбежно ще увеличат планините от дългове на правителствата по света.
  • Всички държави влизат в криза с рекордно изпилен капацитет за фискални и монетарни мерки, което принуждава да се прибягва до все по-спорни действия.
  • Дори и при оптимистичен сценарий на V-образно възстановяване и ЕС, и САЩ трябва спешно потърсят нов модел на растеж, различен от евтин дълг и балони.

Печатането на пари, някога тема табу за централните банкери, през последното десетилетие се превърна в основното им начинание. Когато нещо в икономиката много се объркваше, те го заливаха с трилиони с надеждата грешката да се оправи. САЩ и Европа бяха най-големите печеливши от тези действия, а недоволните гласове, че кризисни инструменти не се пазят за нужда, а се ползват за поддържане на изкуствен растеж и раздуват опасни балони, бяха заглушавани. Най-често с аргумента, че няма работеща алтернатива на щедрата парична политика и без нея рискуваме идване на власт на радикални лидери. Другото й проявление - ниските лихвени проценти, също вършеше добра работа, особено за правителствата, които така нямаха стимул да се стараят особено да решават структурни проблеми в икономиката, а предпочитаха да си откупуват време с нови евтини дългове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK