Срещата на върха между лидерите на ЕС снощи беше виртуална. Разногласията и споровете бяха съвсем реални.
Заявената от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел цел на телеконференцията беше амбициозна - обсъждане на стратегия за стимули, подобен на плана "Маршал", срещу последиците от коронавируса върху икономиките. "И когато казвам подобна на плана "Маршал", го казвам със силна амбиция", заяви вчера Мишел пред белгийската тв LN24. Защото икономическият шок за бизнеса означава, че "трябва да сме активни много скоро".
След продължилата над пет часа видеосреща стана ясно, че "много скоро" означава след две седмици. Защото единственото, за което успяха да се разберат лидерите на ЕС, е да прехвърлят задачата на Еврогрупата (финансовите министри на еврозоната), която до две седмици да им представи идеи за "пандемична кризисна помощ" за икономиката.
Отново Север срещу Юг
Основната разделителна линия се оказаха т.нар. корона облигации - старата идея за издаване на общ дълг в еврозоната, пакетирана с ново име в новата криза. И сблъскалите се лагери също се оказаха добре познатите - Север срещу Юг. Като отново изплуваха недоизлекуваната горчилка около еврокризата преди години и съвсем пресният гняв от забавената помощ с медицинско оборудване от останалите в ЕС за Италия.
Италианският премиер Джузепе Конте, вбесен от непреклонната съпротива срещу корона облигациите от страна на Германия и Холандия, в един момент е заплашил да не подкрепи заключителното изявление на лидерите от срещата. "Трябва да реагираме с иновативни финансови инструменти", е заявил Конте според италиански източник, цитиран от Politico. И е поставил ултиматум към Брюксел до 10 дни да има "адекватно решение".
В подкрепа на Конте се е намесил испанският премиер Педро Санчес и така двете държави, ударени най-тежко от коронавируса, са формирали единен фронт. "Ако сега не предложим обединен, мощен и ефективен отговор за тази икономическа криза, не само последствията й ще бъдат по-продължителни, но и ще изложим на риск целия европейски проект. Не може да повтаряме същите грешки от финансовата криза от 2008 г. - които посяха семената на недоволството и разделението в европейския проект и провокираха възхода на популизма", е заявил Санчес.
Между нужното и възможното
След серия маневри финалното компромисно изявление все пак е било спасено. Финансовите министри получават мандат да представят предложения, макар да не е ясно точно какво включва този мандат. В текста никъде не е споменат например Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ), спасителният фонд на еврозоната. В последните седмици има призиви предвид извънредните обстоятелства механизмът да се отвори по-широко, което може да даде достъп и на страни извън еврозоната като България до него. ЕСМ има максимален капацитет за отпускане на кредити до 500 млрд. евро, но от него са използвани около 90 млрд. евро.
Пропускането на ЕСМ във финалния текст е малка победа за Италия, която се страхува, че изричното му споменавано би елиминирало всякакви други опции. Но германският канцлер Ангела Меркел беше категорична след срещата, че ЕСМ и неговите кредитни линии са единственият механизъм, който стои на масата в битката с кризата, и корона облигациите не са на дневен ред. "ЕСМ е предпочитаният инструмент", заяви Меркел.
Председателят на Еврогрупата Мариу Сентену каза вчера, че финансовите министри ще се съберат следващата седмица, за да работят по поставената им задача. Но след продължаващите сблъсъци между фискалните "ястреби" Берлин и Хага, от една страна, и призивите за действие от Рим, Париж и Мадрид, от друга, не е ясно как ще се стигне до общо решение. Холандският премиер Марк Рюте вчера отново настоя, че използването на средства от ЕСМ трябва да бъде придружено със стриктни условия, което е анатема за държавите от южния блок на ЕС. Остава и големият въпрос какво ще се прави с новите дългове, които държавите трупат заради националните спасителни планове в кризата с коронавируса.
Срещата на върха между лидерите на ЕС снощи беше виртуална. Разногласията и споровете бяха съвсем реални.
Заявената от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел цел на телеконференцията беше амбициозна - обсъждане на стратегия за стимули, подобен на плана "Маршал", срещу последиците от коронавируса върху икономиките. "И когато казвам подобна на плана "Маршал", го казвам със силна амбиция", заяви вчера Мишел пред белгийската тв LN24. Защото икономическият шок за бизнеса означава, че "трябва да сме активни много скоро".
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
3 коментара
Есенция на единство в многообразието.
м
До коментар [#1] от "Читател":
Болезнено добре обобщено ;–)
До коментар [#1] от "Читател":
То е ясно, ама къде е проблема, в единството или в многообразието?
Тези, дето искат единство - поддържат теза, че независимостта пречи.
Други казват точно обратното.
Интересното е какво могат да ни предложат чуждестранните цивилизационни системи... Как живеят държавите под руско и под китайско влияние? -стан-овете са до 1 авторитарни държави, Беларус също. Комунистическите режими, покровителствени от Китай, са диктатура по дефиниция.
Чърчил се е изказал много точно за демокрацията на времето. Нищо по-добро няма на пазара в момента.