Икономиките могат бързо да се изправят след сривове на БВП – но невинаги

Историята сочи, че пълното възстановяване взима средно по пет години

Историята показва, че бързото възстановяване от огромни загуби в производствената активност е възможно, но далеч не гарантирано
Историята показва, че бързото възстановяване от огромни загуби в производствената активност е възможно, но далеч не гарантирано    ©  Reuters
Историята показва, че бързото възстановяване от огромни загуби в производствената активност е възможно, но далеч не гарантирано
Историята показва, че бързото възстановяване от огромни загуби в производствената активност е възможно, но далеч не гарантирано    ©  Reuters
Някои икономики, като тези на Сингапур и дори Южна Корея, може да се закрепят във втората половина на годината и да наваксат част от загубеното през първата.

Ще отнеме време - най-вероятно години, за да може да бъде изчислена тежестта от икономическия удар на COVID-19. Все повече икономики влизат в дълга карантина и става все по-ясно, че светът се среща със спад в производството с невиждана дълбочина. Някой анализатори смятат, че икономическите проблеми на пазара и паниката са първите сигнали на срив, по-сериозен от този на финансовата криза през 2007-2009 г. Йоахим Фелс, икономист в инвестиционния фонд Pimco, наскоро предупреди, че липса на достатъчно агресивни мерки от страна на правителствата по света може да доведе до дълга депресия. Всички спадове създават дискомфорт, но болката от тях - дори на най-дълбоките, зависи от това колко дълго ще продължат. Историята показва, че бързото възстановяване от огромни загуби в производствената активност е възможно, но далеч не гарантирано.

Какво показва миналото

Някои икономики, като тези на Сингапур и дори Южна Корея, може да се закрепят във втората половина на годината и да наваксат част от загубеното през първата. Но шансът, че и други могат да загубят огромна част от брутния си вътрешен продукт през 2020 г. - около 10%, се вдига с всеки изминал ден. Подобни сривове не са толкова необичайни за развиващите се икономики, чийто растеж е особено волатилен. За да вземем само един пример, от 1980 г. насам реалният БВП на Либия е спадал с поне 10% десет пъти, а между тези сривове е имало ръстове с до 125%. В индустриалните страни подобни мащабни девиации са рядко срещани. Анализ на данни от Световната банка показва, че от 1960 г. насам сред богатите страни е имало само 13 случая на годишен спад от поне 5% и три случая на спад от 7% - Финландия през 2009 г. и Гърция през 2011 и 2012 г. Но не е имало спад от 10%. Сред богатия свят се появиха свивания в икономиките заради петролната криза през 1973 г., азиатската финансова криза през 1997-1998 г. и финансовата криза десетилетие по-късно.

Разглеждане на историята в по-широк аспект само затвърждава колко редки са тези събития. Икономическите историци от университета в Грьонинген, Нидерландия, поддържат данни за БВП до 1870 г. за 18 индустриализирани икономики. Дори в този период е имало само 47 случая на срив на дадена икономика с 10%. Повечето са свързани със световните войни и Голямата депресия - от 47 случая, 42 се случват между 1914 и 1945 г.

Как става възстановяването

Как страните да се справят с такива икономически шокове? Възстановяванията обичайно са сравнително бързи. В края на световните войни икономиките усетиха почти моментален ефект на растеж. Частично, но невинаги, заради възстановяването на щетите. Смазаната италианска икономика е пораснала с 35% през 1946 г. До 1949 г. вече е възстановила всичко, загубено през войната, и дори е надградила. Германската икономика се свива с цели 66% между 1944 и 1946 г., след което расте с 12% на година в продължение на цяло десетилетие. В други случаи скоковете са по-малки. През 1924 г. реалното производство в Германия и Австрия остава под нивата преди 1914 г. Според данните от 1870 г. насам отнема около пет години, за да може производството да се върне обратно преди срива от 10%.

Тези данни отразяват и важното уточнение, че основната причина за икономически контракции - световните войни, траят няколко години. Френското производство спада с по 10% всяка година от 1940 до 1944 г. По-съвременните примери са за по-кратки спадове от само 5%, които не променят драматично картината. Сред богатите икономики, които са изживявали спад в БВП от 5% от 1960 г., средното време за възстановяване до началното ниво е четири години. През 1999 г. например реалният БВП на Южна Корея вече е далеч над това през 1997 г., когато удря азиатската финансова криза.

Възстановяването от глобалната финансова криза обаче е по-бавно. Италианската икономика влезе в кризата с коронавируса, преди да успее да стигне нивото си на реално производство от 2008 г.

Полъхът на търговията

Всички уроци от историята трябва да бъдат прилагани внимателно върху текущата ситуация. Опасна пандемия, която завладява интегрираната глобална икономика, е безпрецедентно събитие. И все пак някои исторически събития си заслужава да бъдат споменати. Първо и най-очевидно е, че икономическата болка зависи от това колко неща ще се объркат заради първоначалния шок. Германия и Австрия се справят много по-бавно спрямо другите участници през Първата световна война, защото губят войната и империите си, държавата се сгромолясва и настава хиперинфлация. Ако страните днес могат да преживеят масивния срив в производството без институционални щети, това може да вдигне скоростта.

Второ, спадовете в производството често водят след себе си и разбиване на световните търговски мрежи. Успехът на тяхното възстановяване зависи от икономическото такова. Западна Европа усеща експлозивен растеж в годините след Втората световна война отчасти заради опитите да възстанови търговията - много по-различен сценарий, отколкото след първата война. Светът трябва да се надява, че търговията ще се възстанови бързо след края на пандемията.

Трето, макроикономическата политика трябва да е с правилен подход. Глобалната финансова криза и дълговата криза в еврозоната, която последва, не уби милиони хора и не разруши важна инфраструктура, но доведе до бавно възстановяване, което остави Европа икономически и политически уязвима от нови шокове.

Дори най-леките ефекти от коронавируса могат да се окажат икономически тежки, ако правителствата не подсигурят достатъчно стимули. Светът ще се оттласне към растеж, щом пандемията е под контрол. Единственото, което трябва да направи, е да избягва грешките на историята.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved