Европа е изправена пред труден избор: да спре ли икономиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европа е изправена пред труден избор: да спре ли икономиката

Reuters

Европа е изправена пред труден избор: да спре ли икономиката

Страните трябва да изберат своя приоритет - общественото здраве или запазване на стопанския живот

3415 прочитания

Reuters

© Reuters


Франк Дате разбира колко е трудно да запази бизнеса си в условията на пандемия въпреки честите призиви на френското правителство, които насърчават работодателите и служителите да продължат да движат икономиката. "В момента всички наши клиенти решиха да затворят строителните си обекти", споделя Дате пред Financial Times. Той има 50 души персонал, които изграждат електрически мрежи и системи за сигурност.

За разлика от италианския премиер Джузепе Конте, който реши да затвори всички бизнеси, които не предоставят стоки и услуги от първа необходимост като мярка срещу разпространението на коронавируса, френското правителство многократно призова компаниите да останат отворени и работниците да продължат работа дори ако не са в жизненоважни сфери като доставки на хранителни продукти.

"Трябва да продължим да произвеждаме и да поддържаме страната", заяви френският президент Еманюел Макрон миналата седмица на втория ден от карантината, според която се забранява на хората да напускат домовете си, освен ако не отиват на работа, до магазина за храна или за кратка разходка.

Правителствата срещу пандемията

Откакто фокусът на пандемията се измести от Азия към Европа и САЩ, правителствата са изправени пред труден избор. Ако индустрията и строителният бизнес спрат да работят - така както развлекателният и туристическият отрасъл, рецесията в резултат на това може да нанесе продължителни негативни ефекти върху икономиките на всички страни.

Ако не прекратят работа, работниците и всички останали, които използват обществен транспорт, за да пътуват до работните си места, ще се разболеят и ще продължат да разпространяват вируса, удължавайки здравната криза и икономическия спад. Американският президент Доналд Тръмп обяви във вторник, че коронавирусът ще убие по-малко хора, отколкото една "масивна рецесия или депресия". В края на седмицата той смекчи тона и засега не е сигурен дали предприятията ще могат да заработят отново след католическия Великден на 12 април, както настояваше по-рано.

Европейските страни, които анализират икономическите последици от предприетите мерки за справяне с пандемията, гледат с известна тревога към Китай. Миналата седмица Китайското национално статистическо бюро пусна поредица от лоши икономически показатели за периода януари-февруари. Те включват безпрецедентен спад на индустриалното производство с 13.5% на годишна база и 20.5% спад на продажбите на дребно.

Китайският президент Си Цзинпин обяви през февруари, че "обширни периоди на безработица" трябва да бъдат избягвани. Държавните банки бяха инструктирани да продължат да отлагат кредитните плащания на борещите се за оцеляване фирми. Въпреки това икономистите в момента прогнозират, че през първото тримесечие БВП може да се понижи. Китайското правителство не е отчитало спад на икономическия растеж на годишна база от 1976 г.

За и против карантината

В момента в Европа текат различни преговори между правителства, работодатели, синдикати и служители, както и с лекари, които подкрепят възможно най-строгите мерки за домашна карантина и за намаляване на натиска върху болниците.

Един от най-ожесточените дебати се води в Швеция, където бизнесмени, учени и журналисти спорят дали мерките срещу вируса си заслужават икономическите щети, които причиняват.

Правителството във Франция постигна трудно примирие с работодателски организации в строителния сектор, след като министърът на труда Муриел Пеноу ги обвини в "пораженство" в изказването си, че трябва да преустановят работа. Строителството е важен двигател на икономиката, който осигурява 1.5 млн. работни места и близо 6% от БВП на страната.

Строителите във Великобритания се оплакват, че съветите на правителството дали строежите трябва да останат отворени са неясни. В резултат един от най-големите британски строители, Taylor Wimpey, обяви, че ще затвори всички свои обекти.

В Испания, където строителните работи продължават така, както и някои търговски дейности, противопоставянето срещу домашната карантина изправи правителството срещу някои от регионите. Автономната област Мурсия в югоизточната част на страната разпореди "напълно затваряне на региона с изключение на минимален брой услуги", но централното правителство, което получи извънредни правомощия, заяви, че постановлението няма законна сила.

Заместник-министърът на икономиката на Испания Надя Калвино подчерта необходимостта от "защита на (трудовата) дейност и заетост, така че да има адекватна база за връщане към растеж, когато оставим кризата зад себе си". В края на миналата седмица обаче Испания реши да ограничи до минимум икономическата дейност за две седмици в опит да ограничи разпространението на заразата.

Дори наложената наскоро пълна карантина в Италия не е крайна. "Ще забавим производствения двигател на страната, но няма да го спрем", коментира италианският премиер, след като правителството реши, че всички бизнеси и фабрики, "които не са решаващи, необходими или жизненоважни", трябва да останат затворени до 3 април.

Мнението на бизнеса

Според синдикатите мерките не са достатъчни за защита на работниците, а Италианската водеща конфедерация на труда заплаши с обща стачка в защита на здравето. Но бизнес конфедерацията Cofindustria помоли министър-председателя да осигури основни вериги на доставки и поддържащи услуги, които позволяват на компаниите да продължат да работят.

Докато някои големи компании поддържат предпазливо или рестартират производствата, споровете за нивото на икономическа активност са до голяма степен академични за по-малки работодатели като Франк Дате. Той няма запаси от предпазни маски и дезинфектанти за ръце за служителите си, а онлайн системите, които дават достъп до правителствените помощи за безработица, са силно претоварени.

"Бизнесът чака разяснения, коментира той. В момента сме в състояние на пълна несигурност."

Франк Дате разбира колко е трудно да запази бизнеса си в условията на пандемия въпреки честите призиви на френското правителство, които насърчават работодателите и служителите да продължат да движат икономиката. "В момента всички наши клиенти решиха да затворят строителните си обекти", споделя Дате пред Financial Times. Той има 50 души персонал, които изграждат електрически мрежи и системи за сигурност.

За разлика от италианския премиер Джузепе Конте, който реши да затвори всички бизнеси, които не предоставят стоки и услуги от първа необходимост като мярка срещу разпространението на коронавируса, френското правителство многократно призова компаниите да останат отворени и работниците да продължат работа дори ако не са в жизненоважни сфери като доставки на хранителни продукти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK