Как ще платим за пандемията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как ще платим за пандемията

Reuters

Как ще платим за пандемията

Коронавирусът може да положи началото на нова ера в управлението на държавния дълг

The Economist
5191 прочитания

Reuters

© Reuters


Сега не е моментът за притеснения за държавния дълг. Докато случаите на коронавирус се увеличават и икономическата активност намалява, правителствата са длъжни да използват всички налични ресурси, за да ограничат човешките и икономическите жертви в резултат на пандемията. Независимо от спешността и вида на мерките, кризата вероятно ще издигне нивата на държавния дълг до нови върхове.

През последните 100 години големите световни финансови кризи често водеха както до мащабно кредитиране от правителствата, така и до промени - често радикални - в отношенията на държавите със своите кредитори. Кризата заради коронавируса едва ли ще бъде изключение. Настоящите планове за спасяване на глобалната икономика се очаква да надминат по размер стимулите от последната финансовата криза. Стимулите в САЩ може да достигнат 10% от БВП на страната. Ударът върху износа и приходите от данъци също се очертава бъде по-голям в сравнение с 2008 г. Вероятността няколко държави да се окажат с дългове, надхвърлящи 150% от БВП на икономиките, е относително голяма.

Историята на държавното кредитиране

Историята на държавното кредитиране за последните сто години може да бъде разделена на три периода. Първият е от началото на Първата световна война до началото Втората. Конфликтът, възстановяването от него и Голямата депресия са упражнили огромен натиск върху правителствата за увеличаването и разпределянето на държавните бюджети. По време на този волатилен период правителствата често са били зависими от пазарните настроения. Великобритания се е стремила да запази доверието в икономиката чрез намаляване на държавния си дълг, който нараства до 140% от брутния вътрешен продукт на страната непосредствено след Първата световна война, използвайки мерки за строги икономии и ограничаване на разходите. Правителството на Острова поддържа излишък от държавния бюджет в размер на 7% от БВП през 20-те години на миналия век.

Резултатите са се оказали катастрофални. Икономиите са ограничили икономическия растеж: износът през 1928 г. е бил по нисък от този през 1918 г. Вследствие на това дългът е продължил да нараства, достигайки 170% от БВП през 1930 г. Споменавайки горчивия опит, Джон Мейнард Кейнс отбелязва: "Със сигурност мерките не си струваха."

Други икономики, принудени да предприемат по-отчаяни мерки, са се оказали в още по-лошо положение. Германия, отслабена от войната и неспособна да изплаща задълженията по дълговете си, потъва в хиперинфлация. Сривът в стойността на местната валута е намалил дълга като дял от БВП с близо 129%, макар и за сметката на огромна социална и икономическа криза. Фалитите през този период са често срещано явление. През 1933 г. страните, които съставляват почти половината от глобалния БВП, са били под някаква форма на неизпълнение или преструктуриране на дълга.

По време и след Втората световна война правителствата на напредналите икономики са опитали различен подход. След травмата от предходните 30 години икономията вече не е било политически приемливо средство за справяне с дълговете, натрупани през предишния период. Някои държави не са покривали дълговете си и са изпаднали в хиперинфлация. Други страни са се насочили към финансова репресия, принуждавайки кредиторите да им дават заеми при непривлекателни условия. Много от тези инструменти са били използвани по време на войната, за да платят разходите за конфликта. В САЩ например Федералният резерв купува държавни облигации, за да предотврати покачването на лихвите над определено ниво. Правителството ограничава лихвените проценти, които банките са начислявали на кредитополучателите и вложителите, както и размерите на банковото кредитиране. Контролът на капитала е попречил на спестителите да търсят по-добра възвръщаемост в чужбина.

В резултат местните институции и домакинствата са кредитирали правителството при по-ниски лихви. След войната регулацията на лихвите намалява, инфлацията нараства със сравнително скромни темпове, а лихвеният процент по държавния дълг, коригиран с инфлацията, е станал отрицателен и е останал такъв през голяма част от следващите десетилетия.

Според Кармен Райнхарт от Харвардския университет и Белен Сбранчия от Международния валутен фонд реалните лихвени проценти в напредналите икономики са били отрицателни приблизително половината от времето между 1945 и 1980 г. Британското правителство е заплащало среден реален лихвен процент за периода от едва -1.7%, Франция - -6.6%. Ефектът се оказва впечатляващ. От 1946 до 1961 г. в САЩ съотношението на дълга към БВП намаля с 68%. През 70-те години дългът към БВП във всички напреднали икономики намаля до 25%.

Третият период започва от 70-те години. Правителствата на развитите икономики отслабиха регулациите над капиталовите потоци и финансовите системи, като отново в приоритет се превърнаха финансовите пазари. Въпреки че от време на време волатилността на пазарите с облигации упражняваше натиск върху политиците през 80-те и 90-те години, те бавно загубиха влиянието си.

Глобалната финансова интеграция съвпадна с покачването на интереса към спестяванията и инвестициите, и безопасността, осигурена от облигациите на богатите страни със стабилни валути, се оказа привлекателна за множество инвеститори. Разходите по кредитите намаляват постоянно, дори когато дълговете нарастват. Глобалната финансова криза допълнително засили тази тенденция. Държавният дълг в развитите страни нарасна от 59% от БВП през 2007 г. до 91% през 2013 г. И все пак страните от развития свят успяваха да се финансират със заеми с почти нулева или отрицателна лихва през последното десетилетие.

Печатницата за пари заработи

Пандемията от коронавируса означава, че предстои допълнителна корекция във финансовите пазари. Възможно е да навлезем в нов период в историята на държавния дълг. Какво ще произлезе от този период все още не е напълно ясно. Ситуацията със следпандемичния дълг може да наподобява тази на непосредствената следвоенна епоха. Изпитанията на тази криза могат да вдъхновят нова вълна от инвестиции в технологии и инфраструктура, която увеличи конкуренция за наличните спестявания, както и разходите по държавните заеми. Инструментите за ограничаване на растежа на лихвите ще позволят на правителствата да се справят с увеличаващите се разходи, особено ако регулациите, свързани с търговията, се увеличат след кризисната ситуация.

Има вероятност обаче и икономическият растеж трудно да бъда възстановен, тъй като тази криза се различава в сравнение с останалите. Централните банки, опитвайки се да осигурят ликвидност на проблемните икономики, вече изкупуват огромни количества държавен дълг. Федералният резерв купува неограничени количества облигации, Европейската централна банка наскоро също обяви план за изкупуване на облигации за 750 млрд. евро (809 млрд. долара). Бавно икономическо възстановяване може да накара централните банки да финансират увеличаващи се фискални дефицити с прясно отпечатани пари. Ситуацията в Япония от 90-те години на миналия век, считана някога за странно икономическо явление, ще се повтори в множество други страни. Финансирането чрез печатане на пари в този мащаб без последици за инфлацията ще преобърне представите на хората за лимит на дълговете. Каквото и да се случи обаче, това няма да е първият път, в който по-време на криза се пренаписват правилата.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Сега не е моментът за притеснения за държавния дълг. Докато случаите на коронавирус се увеличават и икономическата активност намалява, правителствата са длъжни да използват всички налични ресурси, за да ограничат човешките и икономическите жертви в резултат на пандемията. Независимо от спешността и вида на мерките, кризата вероятно ще издигне нивата на държавния дълг до нови върхове.

През последните 100 години големите световни финансови кризи често водеха както до мащабно кредитиране от правителствата, така и до промени - често радикални - в отношенията на държавите със своите кредитори. Кризата заради коронавируса едва ли ще бъде изключение. Настоящите планове за спасяване на глобалната икономика се очаква да надминат по размер стимулите от последната финансовата криза. Стимулите в САЩ може да достигнат 10% от БВП на страната. Ударът върху износа и приходите от данъци също се очертава бъде по-голям в сравнение с 2008 г. Вероятността няколко държави да се окажат с дългове, надхвърлящи 150% от БВП на икономиките, е относително голяма.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK