МВФ очаква дълбока рецесия в Европа

Международният валутен фонд (МВФ) заяви, че настъпването на дълбока рецесия в Европа през 2020 г. изглежда сигурно поради тежките икономически последици от пандемията от коронавирус. Въпреки че не знаем колко дълго ще продължи кризата, знаем, че икономическото въздействие ще бъде тежко, пише в блога на институцията главният икономист Пол Томсен. По-рано през месеца главният управляващ директор на МВФ Кристалина Георгиева прогнозира, че кризата ще доведе до по-голяма глобална рецесия от времето на световната финансова криза.

Сега експертът от фонда обяснява, че в големите европейски икономики компаниите за второстепенни услуги, затворени с правителствени решения, са около една трета от производството. "Това означава, че всеки месец, през който тези предприятия остават затворени, ще има спад от 3% на годишния БВП", смята Томсен. И това е, преди да се вземат предвид други проблеми и последици за останалата част от икономиката. Поради това тази година дълбоката рецесия в Европа е предопределена.

Като цяло европейските социални системи ще улеснят предоставянето на целенасочена помощ на фирми и домакинства, но не би трябвало да има никакво съмнение относно сложността на тази задача. Според Томсен тези системи не са създадени така, че да отговарят на мащабните нужди от подкрепа, пред които са изправени европейските политици. Всички държави в Европа ще трябва да реагират агресивно на кризата по начин, който е едновременно смел и съизмерим с нейния мащаб. Но възможностите за отговор се различават значително в цяла Европа. За да се разберат по-добре ограниченията, пред които са изправени държавите в тази ситуация, Томсен разграничава три групи държави - напреднали европейски икономики; нововъзникващи европейски икономики, които са членки на ЕС, но не и на еврозоната; и развиващите се икономики извън ЕС, особено по-малките нововъзникващи пазари.

Одобрение за мерките от ЕС

По-специално за еврозоната Томсен е на мнение, че решителността, с която нейните ръководители са сторили необходимото, за да стабилизират еврото, не бива да бъде подценявана в момент, когато се отправят критики за неспособността на европейските страни да проявят солидарност срещу кризата. Той определя като особено важни мащабната намеса на Европейската централна банка и призива на европейските лидери за включване на Европейския стабилизационен механизъм като допълнение към националните бюджетни мерки. Според него това ще гарантира, че страни с висок държавен дълг като Италия, която е особено засегната от епидемията, разполагат с необходимото поле за маневриране в бюджетната сфера, за да отговорят енергично на кризата.

Развиващите се пазарни икономики, които са членки на ЕС, но не и на еврозоната, нямат същото политическо пространство за действия като напредналите икономики, но според експерта те ще се възползват значително от намаляването на фискалния дефицит и понижаването на дълга през последните години и подобряването на банковите им системи. Значителни усилия бяха насочени към изграждането на буфери в тези страни и сега е моментът да ги използват, смята главният икономист на фонда.

Проблеми за по-малките страни извън ЕС

Основно безпокойство за МВФ в момента са малките страни извън ЕС. "С изключение на Русия и Турция, повечето от деветте нововъзникващи пазарни икономики в Централна и Източна Европа, които не са членки на ЕС, са поискали спешна помощ чрез механизмите за финансова подкрепа на МВФ, наред с над 70 други страни - членки на фонда, по света", посочва Пол Томсен.

С ограничения достъп до външен капитал, по-малки и по-слабо развити банкови системи много от тези страни ще се затруднят да финансират големи увеличения на фискалния си дефицит. Те също така нямат същата степен на потенциален достъп до финансова подкрепа, от която членовете на ЕС могат да се възползват.