Подкопава ли пандемията европейската отбрана и НАТО

В момента атлантическият алианс има шанс да докаже, че не е отживелица от студената война и че може да се бори с невоенни заплахи

Военният кораб-болница USNS Comfort от военноморските сили на САЩ акостира край Манхатън, Ню Йорк, за да подкрепи местните здравни заведения в битката с разрастващата се епидемия от коронавирус
Военният кораб-болница USNS Comfort от военноморските сили на САЩ акостира край Манхатън, Ню Йорк, за да подкрепи местните здравни заведения в битката с разрастващата се епидемия от коронавирус    ©  Reuters
Военният кораб-болница USNS Comfort от военноморските сили на САЩ акостира край Манхатън, Ню Йорк, за да подкрепи местните здравни заведения в битката с разрастващата се епидемия от коронавирус
Военният кораб-болница USNS Comfort от военноморските сили на САЩ акостира край Манхатън, Ню Йорк, за да подкрепи местните здравни заведения в битката с разрастващата се епидемия от коронавирус    ©  Reuters

Когато преди около две седмици изненадващо стана ясно, че след разговор между руския президент Путин и италианския премиер Конте руското отбранително министерство ще изпрати 14 военнотранспортни самолета с екипировка и 100 армейски специалисти по бактериологична война в силно засегнатата от коронавирус област Ломбардия, по-голямата част от западния свят застина в недоумение. В публичното пространство внезапно изплува съвсем резонният въпрос къде в момента е НАТО и защо трябва да получаваме помощ от условния противник?

Вторачени в този на пръв поглед шокиращ ход на Кремъл обаче, повечето хора някак пропуснаха да забележат, че всъщност НАТО вече е на първа линия в борбата с коронавируса. Просто не генерира оглушителен пропаганден шум като Кремъл.

Безшумният военен куриер

Още на 18 март, четири дни преди триумфално обявеното решение на Путин да изпрати военни медици в Италия, генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг и върховният главнокомандващ за Европа ген. Тод Уолтърс обявиха, че съюзниците подготвят спешен отговор на разрастващата се пандемия. Ден по-късно стана ясно, че по искане на Чехия НАТО ще използва своите стратегически сили за въздушен транспорт, за да транспортира 70 тона медицинска екипировка, респиратори и защитни костюми от Шънджън, Китай. Впоследствие бяха извършени още три полета с гигантските товарни самолети Ан-124, оперирани от алианса.

Така на практика НАТО бързо започна да запълва дефицита на бързи транспортни способности, който възникна след верижното затваряне на европейските граници и де факто суспендирането на Шенгенското споразумение за свободно придвижване в Европа. По този начин алиансът до голяма степен се опитва да компенсира и шока и дефицитите в цивилния въздушен транспорт в резултат на нарастващата пандемия.

В момента НАТО поддържа две инициативи за стратегически въздушен транспорт - SALIS и SAC. Първата обединява Белгия, Чехия, Франция, Германия, Унгария, Норвегия, Полша, Словакия и Словения и оперира няколко Ан-124, способни да пренасят до 120 тона полезен товар всеки. В SAC пък се използват американски военнотранспортни машини C-17, способни да качат на борда си до 77 тона. Участници в инициативата са 10 натовски и 2 партньорски страни: България, Естония, Унгария, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, Румъния, Словения и САЩ, както и Швеция и Финландия.

През последните две седмици силите за стратегически транспорт на алианса не спират да сноват в небето на Европа, доставяйки жизненоважни ресурси по искане на страни като Испания, Италия, Франция, Германия, Румъния, Словакия и дори новоприетата Северна Македония, която е официален член едва от понеделник. Всичко това обаче някак остана в сянката на шумната руска пропагандна операция в Италия. А както в крайна сметка се оказа според италианските медии, около 80% от руската хуманитарна помощ не била особено приложима в настоящата криза с новия коронавирус.

НАТО като "Гражданска защита"

"НАТО дава своя принос в тази обща битка с невидим враг. Нашите способности за стратегически въздушен транспорт доставиха огромно количество критична медицинска екипировка и палатки за изграждане на полеви болници", обяви генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг по време на виртуална пресконференция в сряда - ден преди официалната първа в 70-годишната история на съюза видеоконферентна среща на външните министри на страните членки, които приоритетно ще обсъждат по-нататъшните действия за борба с пандемията.

"Дори тази сутрин военнотранспортен самолет с маски, защитна екипировка и друго медицинско оборудване излетя от Турция и се отправи към Италия и Испания. Всичко това се прави в отговор на исканията, отправени през координационния център на НАТО за борба с природните бедствия", сподели Столтенберг. Според него стратегическите военнотранспортни сили вече редовно превозват пациенти от Италия и Франция в германски болници, които имат незапълнен капацитет. "Доктори от Албания и Полша биват транспортирани, за да помогнат на своите италиански колеги. САЩ доставят медицинска екипировка за Италия. Чехия дари 20 хил. защитни костюма на Италия и Испания. Това е глобална здравна криза", обобщи ситуацията генералният секретар на алианса в сряда. И добави, че предстои външните министри да вземат решения как да използват военните способности и структури още по-ефективно, за да увеличат подкрепата за усилията на национално ниво в битката с COVID-19.

А кой ще пази, докато Западът боледува...?

Не бива да забравяме обаче, че в същността си НАТО не е организация за борба с хуманитарни катастрофи и не би трябвало да изоставя основната си мисия - защита на евроатлантическата сигурност във военния смисъл на думата. За жалост разрастващата се пандемия от коронавирус излага на риск точно това, като подкопава бойната готовност по много линии и на няколко нива. Особено на фона на това, че всяка държава в момента използва армията си, за да запълва всевъзможни дефицити на национално ниво.

Така например на 25 март от щабквартирата на НАТО потвърдиха, че 20 военнослужещи от мултинационалния батальон в Литва са диагностицирани с коронавирус. В резултат на това бойното подразделение, което е част от силите за предно разполагане по границата с Русия, е редуцирало до минимум своята активност, за да не разпространи заразата и да запази бойната си готовност.

В същия ден министерството на отбраната на САЩ издаде заповед, с която забранява предислоцирането на военен персонал и военните учения за период от два месеца. Разпространението на коронавируса доведе и отлагане на учението US DEFENDER-Europe 20 - мащабна демонстрация на способностите за пребазиране на американски войски в Европа. Подобни мерки, които най-вероятно ще станат все по-чести, сериозно ще намалят мобилността на съюзническите сили през следващите седмици, а може би и месеци. Тези ограничителни мерки поставят на карта един от основните стълбове на европейската сигурност през последните години - ротацията на щатски военни контингенти в базите в Източна Европа, която пряко засяга и България.

Пандемията от COVID-19 също така със сигурност ще отложи, ако не и отмени, европейските намерения за по-големи отбранителни разходи. По силата на ангажиментите от натовската среща в Уелс от 2014 г. членките на НАТО се ангажират да започнат да отделят 2% от БВП за отбрана, от които 20% за превъоръжаване. В контекста на задаващата се коронавирус рецесия това обещание започва да става все по-утопично. В българския контекст индикатор за тази тенденция ще е съдбата на двата военни мегапроекта - които всеки момент трябваше да бъдат финализирани - за модулни патрулни кораби и за нови бойни машини за пехотата.

Всичко това са неща, с които НАТО ще трябва да се справи през следващите месеци, ако иска да запази амбицията си да е "най-успешният отбранителен съюз в човешката история".