Саудитска Арабия наводнява петролния пазар, САЩ опитват да поддържат цените
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Саудитска Арабия наводнява петролния пазар, САЩ опитват да поддържат цените

Изглежда възможно доставките не само да надхвърлят търсенето на петрол, но и да запълнят капацитета за складиране

Саудитска Арабия наводнява петролния пазар, САЩ опитват да поддържат цените

Има надежди за решение, но за да може предлагането да отговори на търсенето, може да се наложи цените да спаднат дори повече

The Economist
4318 прочитания

Изглежда възможно доставките не само да надхвърлят търсенето на петрол, но и да запълнят капацитета за складиране

© Reuters


В началото на март централният банкер на петролния пазар изглеждаше като обезумял. Саудитска Арабия - най-влиятелният член на Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), отдавна нагласяше доставките си така, че да помогне за стабилизирането на цената на суровината. От 2016 г. Русия играе заедно с ОПЕК, но когато СOVID-19 доведе до рязък спад в търсенето, тя отказа да спазва призива на организацията за намаляване на производството. Саудитска Арабия отговори, обявявайки намерението си да залее глобалните пазари.

Цената на сорта брент намаля наполовина между 5 и 30 март, когато потъна до под 22 долара за барел. На 2 април глобалните петролни цени се вдигнаха, след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че очаква Саудитска Арабия и Русия скоро да постигнат сделка за прекратяване на ценовата война. Сортът брент отбеляза ръст от 10% до над 27 долара за барел, а американският петрол се повиши с около 9%. Тръмп коментира: "Ситуацията е много лоша за Русия, много е лоша за Саудитска Арабия. Много е лоша и за двете страни. Смятам, че ще сключат споразумение". Той допълни, че се надява те да "постигнат решение през следващите няколко дни", след като е говорил с ръководителите и на двете държави.

Намесата на Вашингтон

САЩ опитват да се намесят в тази ситуация. Министерството на енергетиката не успя да осигури финансиране и тихомълком изостави плановете за закупуването на 77 млн. барела американски петрол за целите на стратегическите си резерви. Тексаският петролен регулатор Райън Ситън обмисля рестрикции върху производството на своя щат, което съставлява 41% от общото за страната. "Светът се намира в необикновени времена. И трябва да имаме предвид необичайни решения", казва той. Новината от 23 март, че президентът Доналд Тръмп е назначил енергиен пратеник за Саудитска Арабия, повиши надеждите, че САЩ може да посредничат за примирие между кралството и Русия.

Америка не за първи път се намесва в петролния пазар. Сформирането на ОПЕК частично бе вдъхновено от Тексаската железопътна комисия (в която сега работи Райън Ситън). През 30-те години на миналия век, когато цената на петрола бе под 1 долар за барел, кавалеристи дойдоха в Тексас, за да наложат производствените ограничения на комисията. С нарастването на американския петролен внос вниманието се прехвърли върху осигуряването на доставките. Стратегическият петролен резерв бе създаден през 1975 г. след арабското петролно ембарго.

Американската шистова революция

Сега, когато шистовият добив превърна САЩ в най-големия производител на петрол в света, страната поднови интереса си към поддържането на цената на суровината. Ситън твърди, че намаляването на производството може да е необходимо, за да се гарантира, че американската шистова индустрия ще преживее СOVID-19. Но САЩ ще открият, че мантията на ОПЕК не им е съвсем по мярка.

Големите солни пещери по американското крайбрежие, в които се намират стратегическите резерви, вече са на около 90% пълни, така че не могат да приемат достатъчно допълнителни доставки. Тексаските регулатори не са опитвали да намалят производството от десетилетия. Всеки опит със сигурност ще срещне законови и практически пречки. Мащабно споразумение за доставки между САЩ, Саудитска Арабия и Русия може да стимулира цената на петрола, но само временно.

"Ценовата война стана до голяма степен без значение", посочва Бен Лъкок от търговската компания Trafigura. Според него саудитското производство сега изглежда доста по-маловажно от разрушителното влияние на пандемията върху търсенето на петрол. Ефектът на СOVID-19 е толкова поразяващ, че анализаторите не могат да коригират своите модели достатъчно бързо. Фирмата за инвестиционен мениджмънт Bernstein изчислява, че търсенето през първата половина на годината може да бъде с 10% или дори с 20% под това през 2019 г. През последните 35 години търсенето само два пъти е било по-ниско в сравнение с предишната година - през 2008 и 2009 г.

И все пак производството бавно реагира. Това е само отчасти заради ценовата война. След като шистовият кладенец се изкопае, спестяванията от спирането на производството са малки. Много петролни компании продължават да изпомпват с надеждата цените да се вдигнат. Дори когато фирмите намалят разходите, производството може да не спадне бързо. На 24 март от Chevron заявиха, че ще орежат разходите с 20% за тази година, но производството през 2020 г. по груби сметки ще е еднакво с това от 2019 г.

Няма капацитет за складиране

Сега изглежда възможно доставките не само да надхвърлят търсенето на петрол, но и да запълнят капацитета за складиране. От Bernstein изчисляват, че може да има над 735 млн. барела извънредно количество от суровината през тази година и място за складиране на само около 500 млн. барела на петролни танкери и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - клуб на основно богати страни.

На фона на такъв шок в търсенето "намаляване на производството, което отнема месец или два за прилагане на практика, няма да направи много", твърди Дамиен Корвален от Goldman Sachs. Той казва, че производствен лимит в Тексас ще забави консолидацията, от която се нуждае американската шистова индустрия, за да бъде конкурентоспособна в дългосрочен план. Правителствените стимули може да помогнат за насърчаване на търсенето. Но основният начин за връщането на пазарния баланс, смята Лъкок, е болезнен - дори по-ниска цена на петрола.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

В началото на март централният банкер на петролния пазар изглеждаше като обезумял. Саудитска Арабия - най-влиятелният член на Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), отдавна нагласяше доставките си така, че да помогне за стабилизирането на цената на суровината. От 2016 г. Русия играе заедно с ОПЕК, но когато СOVID-19 доведе до рязък спад в търсенето, тя отказа да спазва призива на организацията за намаляване на производството. Саудитска Арабия отговори, обявявайки намерението си да залее глобалните пазари.

Цената на сорта брент намаля наполовина между 5 и 30 март, когато потъна до под 22 долара за барел. На 2 април глобалните петролни цени се вдигнаха, след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че очаква Саудитска Арабия и Русия скоро да постигнат сделка за прекратяване на ценовата война. Сортът брент отбеляза ръст от 10% до над 27 долара за барел, а американският петрол се повиши с около 9%. Тръмп коментира: "Ситуацията е много лоша за Русия, много е лоша за Саудитска Арабия. Много е лоша и за двете страни. Смятам, че ще сключат споразумение". Той допълни, че се надява те да "постигнат решение през следващите няколко дни", след като е говорил с ръководителите и на двете държави.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Мога да прочета само първите два абзаца от тая приспивна песен, но с голяма доза вероятност предполагам какви са и припевите.

    Реалността е доста по-различна.

    Една от големите американски шистови компании - Whiting Petroleum - вчера обяви фалит и поиска защита от кредиторите, тъй като е под чертата с 2,2 млрд долара.

    Нефтът от тежкия сорт Уайоминг се търгува на минус. Добиващите компании плащаха вчера 49 цента на барел на купувач, който да ги отърве от добиваното, просто, защото запечатването на кладенците излиза невъобръзимо по-скъпо.

    Саудитска, която вече помпа по 12,3 млн. барела на ден, въпреки че предложи на потенциалните клиенти дъмпинг с 10-12 долара отстъпка на барел, не може да продаде нищо вповече по две причини:
    1. Нефтопреработвателите в ЕС и САЩ са задръстени със суровина и крайни продукти, които не могат да реализират поради спадналото търсене;
    2. Танкерите вдигнаха цените на навлото с размера на отстъпката. И я обезсмислиха.

    Противно на приказките на Тръмп, Саудитска и Русия преговори не водят. Да, и двете не ги устройват тези цени, които са наполовина от заложените в руския бюджет, но пък са само 1/4 от заложените в саудитския, който е балансиран на 82 долара за барел!!! Новак само заяви, че Русия няма намерения да увеличава добива.

    В Икономист сигурно не го пише, но стагнацията на нефтения пазар реално изхвърля САЩ като най-голям производител и износител на нефт по простата причина, че в сравнение със СА и Русия добивът му е с най-висока себестойноста - почти 40 долара за барел при 9.9 за Саудитска и 17 за Русия.

    Китай, чиято икономика заработи, за април е договорил извънредна доставка на 1 млн. тона руски нефт.

    Получава се нещо , което допреди два месеца изглеждаше немислимо: Вашингтон натиска Ер Рияд да сваля добива, за да запази петролната си индустрия от задаващия се крах. А от покачването на котировките ще спечели Москва без да си мръдне пръста.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Петролната индустрия какъв процент е в САЩ и какъв в Русия и КСА? Математиката не излиза. САЩ винаги могат да подновят производство при добри цени.

  • 3
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#2] от "Георги Георгиев":

    Това какво общо има?
    Въпросът е каква е добивната цената на трите държави.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "kapitalcho":


    Да, точно в себестойността е заровено кучето. И оттам трябва да тръгнат разсъжденията.
    Е, който може...

    Преди 4 г- Капитал публикува статия по темата. Може би защото тогава тъкмо бе стартът на пика на шистовия добив в САЩ и му се радваха като деца:

    https://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2016/02/18/2707160_cenata_na_petrola_e_blizo_do_razhodite_za_dobivaneto_mu/

    Според цитирано в статията изследване, шистовият нефт, който САЩ помпат, има ценови диапазон на добив от 50 до 90 долара за барел, а от шистовите пясъци - от 35 до 70 за барел. По-надолу в много прегледна таблица се вижда, че себестойността на барел нефт, добиван чрез сондажи от Саудитска е 9.9 долара, от Иран - 12.6, от Русия - 17.2, а от САЩ - 36.2 долара за барел.

    Тия данни са достатъчна база всеки с малко ум в главата да разчете хода на руснаците да пуснат Саудитска , Бразилия, Нигерия и който пожелае при реално блокиран пазар да помпа до премала.
    Свръхпроизводството няма как да има реализация, тъй като пазарът е удавен в нефт!

    Така с едно "неть" Москва намери цаката на №1, заради високата себестойност на добива му, пък и на №2 заради пълната му зависимост от експорта на нефт и изключително нереалната цена, заложена в бюджета на кралството.

    Във взаимообвързания свят на САЩ взеха да се случват нещата, които те преди това причиниха на народите на Либия, на Куба, на Ирак, на Сирия, на Иран, на Венецуела - на кой ли не.

    Говоря за пика на безработицата: само за миналата седмица 3,28 млн. нови безработни. За съпоставка пикът при кризата от 2008 г. беше 700 хил за седмица.

  • 5
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Доколкото разбирам какво става(Възможно е да греша), С.Арабия и Русия гледат да унищожат конкуренцията, като най вероятно имат сключен съюз. След като унищожат конкуренцията, ще завземат дяловете им и цената пак ще тръгне нагоре.
    От двете държави, С. арабия носи най малко най бой защото:
    -това и е почти 90 % от износа, докато при Руснаците, те зависят "само" от 50 % от тях(петрол и газ) за да си форсират бюджета
    -С.Арабия е в разходи(войната с Йемен) и валутния фонд, който се стопява-на нея и трябват високи цени, за да излезе бюджета.

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#5] от "kapitalcho":

    Ако би имало тайно споразумение Москва-Ер Риад за намаляване на добивите и качване на цените, защо му беше на Новак да не продължава ОРЕС+?

    Реално самоограничаването на добива на картела + Русия за времето 2016-2019 г. направи 3 неща:
    1. високите котировки направиха рентабилен скъпия шистов добив в САЩ;
    2. освободи пазарни ниши, които американците заеха на мига;
    3. това пък бетонира петродолара и финансовата хегемония на САЩ.

    Казано с две думи: ОРЕС+ направи САЩ №1 в производството и износа на нефт. При това със себестойност в пъти надскачаща тази на самоорганичаващите се.

    Цените на петрола скочиха леко след туитовете на Тръмп, че той бил говорил с Мохамед БС и с Путин, а МБС и Путин също били говорили помежду си за намаляване на добивите. Песков отрича разговор на Путин с МБС. Тръмп туитва първо, че ония двамата се били разбрали да свият с 10 млн барела на ден, а във втори туит с 15 млн. барела. НА ДЕН!!!
    Това са глупости!
    Саудитска и Русия в момента сумарно помпат 20 млн. барела на ден - 11 и 9. Руснаците се отказаха от ОРЕС+, който ограничаваше добива им с 300 хил барела на ден, та ще отидат на 10 млн?!

    Това са обичайните Тръмпови блъфове, които целят да дадат глътка въздух на шистовите му компании, докато смачкат Мохамед БС и го принудят да задраска от петролната карта кралството си. Просто защото няма как да принудят Путин да направи същото.

    Доколкото имам впечатления от развоя по темата, която следя с интерес, от триъгълника Саудитска-Русия-САЩ, колкото и парадоксално да звучи, руснаците са в най-добро положение, просто защото ще изгубят съпоставимо най-малко.
    1. Саудитският бюджет в 80% разчита на приходите от нефта и, както писах по-горе, в него е заложен приход при цена 82 долара за барел. Сега е около 23-25 долара. Чукнете - 57 долара по добива от 12,3 млн барела и ще видите дефицита - 644 млн. долара на ден!

    2. Фалитите на шистови компании в САЩ, освен вълната от безработни, която за 2 седмици е нови 10 млн души, ще повлече и застрахователния бранш, защото всички те са застраховани срещу спад на международните цени под някакво ниво.

    И още едно инфо: по обем на вноса на петролни продукти в САЩ Русия е на трето място след Канада и Мексико. Руснаците продават на местните рафинерии тежък петрол, който се смесва с американския лек, за да се получи формулата, на която са настроени за работят. Допреди 2019 г рафинериите работех със супертежкия венецуелски петрол, но ПДВСА е под ембарго и затова опряха до руснаците.
    Всъщност не съм сигурен, че Русия не продава в Тексас венецуелски петрол. Защото миналата седмица Роснефт продаде на държавата активите си във Венецуела и сега съсобственик там е руската държава.

    Страхотен петролен шахмат.
    К-вирусът малко стресира играчите, но да продължим да гледаме партията.

  • 7
    ahj21578679 avatar :-|
    ahj21578679

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Едва ли американската нефтена индустрия ще се откаже чак толкова лесно.

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#7] от "ahj21578679":

    Какво става доброволно в света?

    Американскте шистови компании са поискали от Тръмп да принуди със заплаха от санкции СА да свие добива. Чуха се и някои от проектомерките: забрана на СА да доставя нефт за най-големия в Северна Америка нефтопреработващ завод Motiva (който пък е собственост на Saudi Aramco), да се задължат американските рафинерии да купуват само американски нефт и т.н.

    После – идват президентски избори, а Тексас – една от твърдините на републиканците, - където се добива 20% от американския нефт и са най-старите шистовите находища, фалира при тези котировки. Безработицата в Щатите вече чупи рекорди и пиковето й са последното, което Тръмп иска половин година преди изборите. Кризата даде шанс на демоктите да използват световните проблеми против Тръмп, който обещаваше високи темпове и нови работни места – това, което сега рухва.

    Америка вече няма как да бъде само бенефициент от съкращаването на добивите на картела и околните му. Вероятно ще се върви към някакво световно нефтено правителство с включването и на САЩ – едновременно най-големият производител и потребител на нефт - в някакъв ОПЕС 2.0.

    Ако сегашната нефтена война докара САЩ до там, това си е успех, ако, че цената е височка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK