Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 2 апр 2020, 18:35, 4620 прочитания

Бонд. Корона бонд

ЕС трябва да действа заедно срещу последствията от пандемията. Ако повтори грешките си от еврокризата, този път те могат да бъдат фатални

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Политическото послание от общите действия може да се окаже също толкова важно за оцеляването на еврозоната, колкото и правилните икономически мерки.
  • Колкото и да са убедителни доводите "за" корона облигации, темата продължава да бъде табу в страни като Германия и Холандия.
  • Възможната опция е увеличаване на капацитета на спасителния фонд ESM до поне 1 трлн. евро и кредитиране без догматични условия.

Част от темата

Ново начало

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Шокът от пандемията ще направи големите компании още по-силни

Промяната ще се усети и сред обществата, където гигантите оперират

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

При предишната криза от 2008 г. мнозина предричаха преждевременна смърт на целия проект за единната европейска валута. И сгрешиха. Сега опасенията са, че COVID-19 може да направи това, което финансовата буря преди повече от десетилетие не успя - да доведе до разпад на еврозоната.

Прилики има. По въпроса как да отговори на икономическия колапс, причинен от пандемията, ЕС отново е разкъсван по линията север - юг, както при започналата от Гърция драма.


Разликите са важни. Първо, този път шокът е външен, удря по всички и никой не може да бъде заклеймен, че е виновен. Но капацитетът за справяне съвсем не е еднакъв. Германия бързо изостави фикс идеята си за "черната нула" на бюджетния баланс и инжектира 750 млрд. евро в замръзналата си икономика. Италия, страната с най-висок брой заразени и починали от коронавируса, отделя едва 28 млрд. евро - около 4% от германския пакет - за смекчаване на икономическата парализа. И е ясно, че без външна подкрепа е изложена на риск от икономическа депресия заедно с хуманитарната катастрофа. Което е и втората ключова разлика - сега става въпрос не само за пари, а и буквално за човешки живот. Ако ЕС повтори грешките си от еврокризата, този път те могат да бъдат фатални. "Никога не съм бил почитател на злокобните пророци, вещаещи края на еврозоната. Но за първи път започвам да усещам, че има реална опасност. Ако дебатът се сведе до "Европа не помага, докато хората измират", наистина се притеснявам, че ще има трайни щети за европейския проект", казва Анхел Талавера от Oxford Economics пред сп. Foreign Policy.

Заразно разногласие


Заявката от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за видеосрещата на лидерите на ЕС на 26 март беше амбициозна - обсъждане на стратегия за стимули с размаха на плана "Маршал" срещу последиците от коронавируса върху икономиките. След продължилата над пет часа телеконференция, описана от дипломати като "емоционална", единственият резултат беше, че задачата беше прехвърлена на Еврогрупата (финансовите министри на еврозоната), която до следващата седмица трябва да представи на лидерите идеи за "пандемична кризисна помощ".



Фактът, че дори в подобни извънредни времена разногласията пречат на общи решения, не само изпраща ужасен политически сигнал, но и може да подкопае икономическото доверие.

И то след като до момента европейските институции реагират сравнително навреме и адекватно в кризата. Пазителят на правилата в ЕС, Европейската комисия, бързо разхлаби както рамката за държавните помощи, така и ограниченията за бюджетен дефицит и държавен дълг, за да имат правителствата пространство за маневриране. Европейската централна банка (ЕЦБ) след една първоначална непремерена реплика на гуверньора Кристин Лагард извади тежката артилерия и обяви, че ще излее още 750 млрд. евро за закупуване на обилгации тази година. Остана лидерите на ЕС да покажат, че могат да дадат фискалния отговор, за който призовава надвисналата катастрофа.

Вместо това те се разделиха до степен, че в един момент е било съмнително дали изобщо срещата ще може да приключи с финално изявление, подкрепено от всички. Основната линия на раздора са т.нар. корона облигации - старата идея за издаване на общ дълг в еврозоната, пакетирана с ново име в новата криза. Логиката е следната: чрез споделяне на риска, тежко засегнатите от епидемията държави като Италия и Испания ще могат да се възползват от безупречната финансова репутация на страни като Германия и Холандия. Набраните средства от общите облигации ще могат да отидат в държавите, които имат най-голяма нужда от помощ за спасяване на здравната система и икономиката си. Те ще могат да се финансират на много по-ниска цена, отколкото ако издават свои национални облигации. И докато ползите ще отидат там, където шокът е най-силен, то по-голяма част от бремето ще се поеме от тези, които са най-способни да плащат.

Аргументите в полза на корона бондовете са много. Подобни облигации биха били най-ефективният начин за разсейване на съмненията, че не само ЕЦБ, но и правителствата са готови да направят "всичко необходимо". И то заедно, използвайки пълния фискален потенциал на еврозоната. Освен това общите бондове ще са силна демонстрация на солидарност. Предвид риска от анти-ЕС реакция в южния пояс - примерно популисти като Матео Салвини или Марин льо Пен, които отново подхващат рефрена за изоставяне на еврото, политическото послание от подобен жест може да се окаже също толкова важно за оцеляването на еврозоната, колкото и правилните икономически мерки.

Предвид извънредността и факта, че споделянето на дълг може да бъде направено еднократно, извиненията за "морален риск", така често повтаряни по време на еврокризата, този път не са адекватни. Но точно те бяха извадени отново от т.нар. Пестелива четворка (Германия, Холандия, Финландия и Австрия) срещу настояването на Италия, Франция, Испания и още шест държави за корона бондове. Германският финансов министър Олаф Шолц заяви през уикенда, че общият дълг не е отговорът, а холандският премиер Марк Рюте беше още по-рязък: "Не мога да си представя никакви обстоятелства, при които Холандия би приела еврооблигации." Сякаш за да гарнира отказа с обида, неговият финансов министър Вопке Хукстра поиска Брюксел да разследва защо някои държави от еврозоната не са подредили фискалните си къщички, преди да бъдат ударени от пандемията.

Ако не корона облигации, какво друго


Показателно е, че дори германски икономисти призовават за споделен дълг. "Правилата за бюджетния дефицит ги няма, ЕЦБ купува облигации, за да предотврати разлики в доходността - всички видове свещени крави са посечени, така че защо да не помислим и за общи облигации", отбелязва Клаус Вистесен, главен икономист за еврозоната на Pantheon Macroeconomics.

Колкото и да са убедителни доводите "за" обаче, темата продължава да бъде табу в страни като Германия и Холандия. Това означава, че заради непреклонната политическа съпротива не е много вероятно корона облигациите - за които така или иначе в момента няма конкретен план как бързо да бъдат въведени - да бъдат част от отговора на ЕС срещу вирусната рецесия. Те биха могли да бъдат част от дневния ред едва когато общественото мнение на север, където споделянето на дълг рискува да разпали евроскептичен национализъм, приеме, че Берлин и Хага ще загубят от разпадането на еврозоната не по-малко от южните си партньори.

На фона на неразбирателството за общите облигации ЕС може да използва други инструменти, с които вече разполага. Един от тях е Европейският стабилизационен механизъм (ESM), спасителният фонд на еврозоната. Вече има призиви предвид извънредната ситуация механизмът да се отвори по-широко и да се даде достъп до него и на страни като България. Финансовите министри на държавите от ЕС извън еврозоната ще присъстват на срещата на Еврогрупата на 7 април, когато ще бъдат обсъждани общите мерки.
4049527
Първият проблем с ESM е малкият му капацитет - 410 млрд. евро (общият размер е 500 млрд., но 90 млрд. вече е използвал), а в някои от предложенията се споменава, че за извънредна помощ заради пандемията може да се отпускат заеми до 2% от БВП на всяка държава, което прави около 240 млрд. евро. В същото време САЩ преди дни гласуваха спасителен пакет в размер на над 2 трлн. долара, или близо 10% от БВП. Според икономисти от брюкселския аналитичен център Bruegel размерът на ESM трябва да бъде увеличен значително, поне до 1 трлн. евро.

Вторият проблем е, че прибягването до ESM е политически отровно в Италия (и останалите южни страни), където популистите вече бият алармата как заемът от спасителния фонд ще бъде придружен с жестоки бюджетни ограничения и натиск за преструктуриране на италианския дълг. "За да бъде избегната стигмата, всички държави трябва да бъдат получатели на тази кредитна линия на ESM (за помощ срещу пандемията - бел. ред.) и към нея не трябва да бъдат прикрепени никакви условия", пишат Гунтрам Волф и Грегори Клез в свой текст за блога на Bruegel.

Дори и увеличаването на ресурса на ESM и безусловното кредитиране може да се окажат трудни за преглъщане от фискалните ястреби в Берлин и Хага. Но ако повторят грешките си от предишната криза, този път пророчествата за смъртта на еврозоната може да се сбъднат.

Капитал #13

Текстът е част от брой 13 на седмичния Капитал (3-9 април). В броя ще прочетете още:


Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 1 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 2003 прочитания

САЩ ще напуснат договора "Открито небе", евросъюзниците в НАТО са притеснени 3 САЩ ще напуснат договора "Открито небе", евросъюзниците в НАТО са притеснени

Вашингтон обвинява Русия в селективно прилагане на едно от ключовите международни споразумения за оръжеен контрол

23 май 2020, 1997 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10