Мерките на развити и развиващи се страни съвпадат, размерът на стимулите - не
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мерките на развити и развиващи се страни съвпадат, размерът на стимулите - не

Reuters

Мерките на развити и развиващи се страни съвпадат, размерът на стимулите - не

Малко развиващи се икономики могат да си позволят щедри фискални стимули по време на пандемията

The Economist
3503 прочитания

Reuters

© Reuters


Над 90 страни са поискали помощ от МВФ.
Отговорът на държавите срещу коронавируса, където x = фискалния стимул като % от БВП, а y = строгостта на приложените мерки, където 100 са най-строгите възможни
Валутни резерви като % от разходите по погасяване на външен дълг и други търговски разходи при състояния на криза
Източник: Morgan Stanley

Когато глобалната финансова криза удари страните с развиващи се икономики през 2008 г., се развиха два сценария. Инвестиционният капитал се изтегли от финансовите пазари, а мигрантската работна ръка напусна работното си място и се завърна по родните си градове и села. Откакто коронакризата удари, първият сценарий се повтаря в безпрецедентен мащаб: Институтът за международни финанси отчете най-големия отлив на инвестиции от развиващите се икономики през март - според международната асоциация близо 83 млрд. долара са изтеглени от съответните пазари на акции и облигации. Колкото до втория сценарий - завръщането на работната ръка по родните места е възпрепятствано от усилията на правителствата да ограничат придвижването на населението, за да забавят разпространението на COVID-19.

Най-малко 27 развиващи се икономики са наложили национални ограничения върху свободното придвижване, според Томас Хейл и Самюъл Уебстър от Оксфордския университет. Виетнам е последната страна в списъка, която изиска от гражданите си да останат вкъщи до 16 април. Премиерът на Пакистан Имран Хан първоначално предупреди, че мерките ще донесат глад и разруха. Но дори Пакистан "бързо промени мнението си от "не можем да си позволим мерките, до не можем да си позволим да не ги наложим", отбелязва Чарли Робъртсън от инвестиционната банка Renaissance Capital.

Ограничения не за всички стоки и услуги

Всички държави са пощадили "основните" стоки и услуги от ограниченията. Но кои неща са "основни"? Списъкът на Индия, произтичащ от закон, приет през 1955 г., отначало не споменаваше продуктите за хигиена, което предизвика объркване. Южна Африка побърза да добави пастата за зъби и бебешките продукти към списъка с "основни стоки", след като ги бяха пропуснали. Има и грешки при включването в списъка. Дни след затварянето си, правителството на Южна Африка откри, че някои ресторанти погрешно са получавали сертификати, за да продължат работа.

Дори индустриите, които се считат за основни, могат да пострадат от по-строги ограничения. Един фармацевтичен завод в Северна Индия казва, че може да произвежда, но не и да доставя стоки. Производител на капсули за лекарства в крайна сметка получи разрешение да продължи да работи. Но дотогава някои от служителите му вече бяха напуснали града, а други бяха твърде уплашени, за да се върнат на работа.

Докато предишните кризи наложиха ограничения на финансовата и икономическата активност, тази криза наложи мерки, които Алберто Рамос от Goldman Sachs нарича "физически ограничения". Според него Латинска Америка се очаква да претърпи най-тежката рецесия от Втората световна война насам, надвишавайки дори дълговата криза от 80-те години. Много зависи от това колко дълго ще траят мерките. Индия смята да бъде отмени карантината на 15 април, но ограниченията могат да останат в областите в страната с най-голям брой инфекции, посочва Приянка Кишор от Oxford Economics. Няколко от тези щати, включително Махараштра и Карнатака, са сред най-важните региони за икономиката на Индия. Ако 60% от страната остане под карантина до края на април, Индия може да загуби до 10% от БВП през второто тримесечие, изчислява Приянка Кишор.

По-строги мерки

Мерките в много развиващи се страни са толкова строги, колкото и развитите, или дори повече, показва индекс, създаден от гореспоменатите Хейл и Уебстър, измерващ "строгостта" на мерките, наложени от правителствата в отговор на пандемията. Но за разлика от по-богатите страни, едва няколко правителства на развиващи се икономики могат да съпоставят тази строгост с еднакво щедър фискален стимул, според данните, събрани от Шерилин Рага от Института за международно развитие.

Малайзия може да бъде едно от малкото изключения. Държавата от Югоизточна Азия представи пакет от помощи, равняващ се на над 16% от БВП, включително гаранции за заеми, субсидии за заплати и дори безплатен интернет през периода на социално дистанциране. Но много други развиващи се икономики не могат да приемат подобни размери на стимулите. Индия например обяви план за подпомагане на бедните на стойност 1.7 трлн. рупии (23 млрд. долара) или едва около 0.8% от БВП. Това включва дори предварително планираните разходи, които просто ще бъдат изразходвани по-рано. Фискалният стимул на Южна Африка е ограничен поради увеличаващите се разходи по кредитите на държавата. Миналата седмица Moody's се превърна последната от трите големи рейтингови агенции, които понижиха рейтинга на държавата, като изчислиха, че бюджетният дефицит през тази фискална година ще надхвърли 8% от БВП и че дългът й, включително гаранциите за държавните предприятия, ще нараснат от 69% от БВП до 91% до 2023 г.

Централните банки действаха прибързано, намалявайки лихвените проценти, въпреки поевтиняването на валутите на развиващите се икономики. Някои централни банки, включително тези в Колумбия и Южна Африка, подражават на Федералния резерв, купувайки държавни облигации, за да намалят нестабилността на пазара. Индонезия ще прескочи посредника: новите правила позволяват на нейната централна банка в краен случай да купува облигации директно от правителството.

Но нита една страна с развиваща се икономика (почти по дефиниция) не може да си позволи да игнорира изцяло своя валутен курс. Руската централна банка например наскоро се въздържа от намаляване на лихвените проценти, тъй като стойността на рублата се понижи драматично след спада в цените на петрола, след като страната развали отношенията си със Саудитска Арабия в началото на март. Тази ценова война доведе котировките на американския петрол до под 20 долара за барел, което се случва за първи път от 2002 г.

В някои страни (като Аржентина) правителствата все още имат значителен външен дълг в международна валута. В други страни компаниите имат такъв дълг (Турция). А в други страни (Южна Африка) голям дял от дълга в местна валута се държи от чужденци, които ще се откажат да преобърнат ресурсите си в местната валута, ако валутата стане неуправляема.

Помощ от МВФ

За да се измери уязвимостта на страните, анализаторите от Morgan Stanley изчисляват размера международния дълг в развиващите се икономики спрямо размера на разходите, свързани с обслужването на външния дълг през тази година, и разходите, свързани с търговския баланс, ако цените на петрола останат ниски, парични преводи от работници в чужбина спаднат с 25%, печалбите от износ, от туризъм и пътувания изчезнат, а чужденците продадат една трета от притежаваните от тях акции и облигации. След това те сравняват тази сума с валутните резерви на тези страни (виж таблицата). На много развиващи се икономики ще им липсват достатъчно валутни резерви, за да покрият разходите, като остават да разчитат на по-нататъшни дългове от потенциално конкурентни пазари.

При такива обстоятелства някои развиващи се икономики ще се обърнат към МВФ. В действителност според Международния валутен фонд вече над 90 страни вече са поискали някаква форма на помощ през последните седмици. Други могат да разширят своите ограничения във финансовия сектор. В доклад, публикуван на 30 март, Конференцията за търговия и развитие към Организацията на обединените нации твърди, че някои държави трябва да наложат контрол върху на капитала с благословията на МВФ, за да "ограничат увеличаващите се отливи". След като попречиха на работната ръка да се движи и да напуска свободно рамките на техните граници, някои преуморени развиващи се страни може да се изкушат да блокират инвестиционния капитал да се премести или да напусне местния финансов пазар свободно.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Над 90 страни са поискали помощ от МВФ.
Отговорът на държавите срещу коронавируса, където x = фискалния стимул като % от БВП, а y = строгостта на приложените мерки, където 100 са най-строгите възможни

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK