Най-мащабната петролна сделка трудно ще реши проблема с цените
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-мащабната петролна сделка трудно ще реши проблема с цените

Саудитският енергиен министър Абдулазис бин Салман и руският му колега Александър Новак се опитват да намерят изход от петролната война

Най-мащабната петролна сделка трудно ще реши проблема с цените

Търсенето ще остане слабо заради пандемията, нараства натискът САЩ и Канада също да свият производството си

Кирил Кирчев
3801 прочитания

Саудитският енергиен министър Абдулазис бин Салман и руският му колега Александър Новак се опитват да намерят изход от петролната война

© Reuters


Огромните запаси от нефт се превръщат в сериозна трудност.

Рисковият залог на Русия срещу шистовия добив в САЩ се оказва губещ.

Саудитска Арабия, Русия и съюзниците им ще се съгласят на сериозно съкращаване на добива на петрол, ако САЩ и няколко други страни се присъединят към тях, за да помогнат за стабилизиране на цените.

Така изглежда разпределението на картите преди ключовите преговори за бъдещето на сектора, който изпитва един от най-тежките си периоди от началото на века. До него се стигна, след като Саудитска Арабия и Русия започнаха ценова война за по-голям пазарен дял, но никой не предвиди тежкия икономически удар от разпространението на коронавируса. Резултатът сега е срив на глобалното търсене на суровината с между 20 и 30%, или около 20 - 30 млн. барела на ден, тъй като мерките за предотвратяване на пандемията намалиха търсенето на самолетно гориво, бензин и дизел. Заедно със спадащото потребление Саудитска Арабия заля пазара с допълнителни количества от началото на април, след като пропадна удължаването на тригодишната сделка с Русия за ограничаване на доставките между ОПЕК и други големи производители, формирали т.нар. група ОПЕК+.

Рияд и Москва се обвиниха взаимно за провала на сделката и ценовата война изпрати котировките до най-ниските нива от почти две десетилетия. Бенчмаркът сорт брент се търгува в четвъртък за около 33 долара за барел, около 50% от цената в края на 2019 г. Сега двете страни правят крачка назад в опит да овладеят кризата на пазара.

Новото неизвестно в уравнението

ОПЕК+ трябва да проведе видеоконференция в четвъртък следобед (тази в понеделник беше отложена и увеличи несигурността), след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви миналата седмица, че се е договорил с Рияд и Москва за съкращения в размер на безпрецедентните 10 до 15 млн. барела, което е от 10 до 15% от глобалните дневни доставки. В петък Саудитска Арабия се очаква да бъде "домакин" на видеоконференция на енергийните министри на страните от Г-20 "за гарантиране на стабилност на енергийния пазар".

Източник от ОПЕК заявява пред Reuters, че размерът на всички намаления в ОПЕК+ зависи от обемите, които други производители като САЩ, Канада и Бразилия са готови да съкратят. Сделката на ОПЕК+ от 2016 г. за покачване на цените обаче увеличи по-скъпия шистов добив в САЩ. "Без САЩ няма сделка", казва източник от ОПЕК+.

САЩ засега не се ангажират с намаление, а Тръмп посочва, че производството на петрол в страната вече е спаднало. Вашингтон само сви прогнозата си за 2020 г. - очаква се добивът да достигне средно 11.76 млн. барела на ден до декември, което е по-малко от предходната прогноза за 12.99 млн. барела, според новите разчети на Администрацията за енергийна информация (EIA). Тя намали и очакванията си за производството през 2021 г. с 1.6 млн. барела на ден до малко над 11 млн. барела дневно, съобщава Bloomberg.

Други производители на петрол извън ОПЕК+ вече са изразили готовност да помогнат. Канадската провинция Албърта, която има третите по големина запаси на нефт в света, заяви, че е отворена за присъединяване към всяко потенциално глобално споразумение.

Норвегия, най-големият производител на нефт и газ в Западна Европа, също казва, че ще участва в съкращаването на производството, ако има широка подкрепа за подобен ход. Бразилският министър на енергетиката потвърди, че е готов да присъства на срещата на Г-20.

Стъпка назад

Ако преди месец Москва и Рияд си мислеха, че могат да спечелят петролната война, глобалният икономически срив заради коронавируса и значителният спад в търсенето на суровината бързо промениха мисленето им. Саудитска Арабия има желание за среща в по-широк формат и забавянето на решението й на какви цени ще продава следващия месец е знак за промяна на стратегията й, която прилага от началото на март.

За Кремъл нарастващата готовност за постигане на сделка отразява тревогата за икономическите последици от пандемията и е доказателство, че рисковият му залог срещу производството на петрол в САЩ в резултат на ценовата война ще се окаже губещ. Така Москва, която само преди месец блокира продължаването на сделката, изведнъж е отворена за ново споразумение, отбелязва сп. Foreign Policy.

Но по-миролюбивият подход на Москва не трябва да се разглежда като знак, че сблъсъкът със Саудитска Арабия е решен, смята Максим Сучков, експерт от Руския съвет за международни отношения и Московския държавен институт за международни отношения, ръководен от външното министерство. Москва обвинява Саудитска Арабия, че е започнала ценовата война, но залагаше на това, че ниските цени ще извадят американски шистови компании от бизнеса. Според Сучков остава да се разбере дали пандемията и последвалите пазарни сътресения напълно са провалили амбициите на Кремъл да възстанови своя пазарен дял от американските производители. "Това е голяма хазартна игра. Кремъл прие тактическа загуба с надеждата за по-голяма стратегическа победа", казва Сучков пред Foreign Policy.

Рияд от своя страна не иска да носи несправедливото според кралството бреме от намаляване на продукцията. Руският президент Владимир Путин заяви, че всяко свиване трябва да бъде направено, като се вземат предвид нивата през първото тримесечие, преди Саудитска Арабия и други страни в Залива да увеличат добивите. Източници от ОПЕК заявяват, че Рияд иска намалението да се определи от сегашното по-високо ниво, като все още няма постигнат консенсус между двете страни.

Къде да се складират запасите

Драстичното намаляване на търсенето за кратко време доведе до бързо запълване на хранилищата по света. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) е възможно потреблението да е намаляло с 20 млн. барела дневно, а други оценки сочат 30 млн. Това означава, че за месец са натрупани запаси от поне 600 млн. барела. Прогнозите на специалистите през март бяха, че ако нищо не бъде предприето, цялата снабдителна система ще се задръсти от петрол в рамките на 2 - 4 месеца. Не е съвсем ясно как точно е разпределен капацитетът за съхраняване - кой какво притежава, на какъв етап от производството са продуктите и къде се намират във веригата за доставки. Но индикатор, че системата се задръства, е бързото повишаване на цените за складиране в следващите месеци - на сушата или на супертанкери.

Частично облекчаване може да дойде от Китай, след като стана ясно, че Пекин е задействал плановете си за попълване на петролните резерви, които се забавиха заради коронавируса. Това може да поеме част от прекомерното предлагане, но няма да е трайно решение на проблема.

Какви са шансовете за успех

Източник: Reuters

Свикването на спешна среща на енергийните министри на Г-20 е знак за потенциално участие в съкращаването на глобалното производство и на страни извън ОПЕК+. "Стига се до ниво, в което ще има значителни последици за стабилността на световната икономика и за милиони работници от петролната и газовата промишленост, казва Фатих Бирол, изпълнителен директор на МАЕ, пред в. Financial Times. Основната задача [на Г-20] е осигуряването и поддържането на финансовата и икономическата стабилност на глобалните пазари."

Но не липсва и скептицизъм, че споразумението е неизбежно. Забавянето на срещата "е нов знак, че разработването на сделка от такъв мащаб ще отнеме време", пише JBC Energy в свой анализ. "Определянето на подходящия размер на споразумението ще бъде много трудно и, разбира се, има основателна причина да се чудим дали изобщо ще се осъществи." Кристиян Малек от JP Morgan смята, че разговорите в четвъртък може да се провалят: "Ние сме доста скептични. Саудитците искат да поддържат натиск върху цените на петрола, за да спечелят по-голям пазарен дял и отстъпки от Вашингтон."

EIA намали прогнозата си за глобалните доставки на петрол за 2020 г. с 2.7 млн. барела дневно и обяви очакван излишък от 11.4 млн. барела дневно за второто тримесечие. Това надминава минималното свиване от 10 млн. барела дневно, което Тръмп предложи на ОПЕК+ в опит за стабилизиране на пазара.

Постигането на споразумение за свиване на производството - дори с 10 млн. барела на ден, може да купи време само докато петролният пазар продължава да се срива. Намаляването на доставките ще забави времето за увеличаване на световните запаси, но докато пандемията продължава да държи под карантина няколко милиарда души, петролният излишък ще остане твърде висок.

Позициите на основните играчи също предполагат сделка. Саудитска Арабия и Русия са зависими от приходите от петрола и нямат много пространство за допълнително отстъпление. САЩ нямат този проблем, но кризата с цената може да доведе до редица фалити на шистови компании, което Тръмп се опитва да избегне с натиска за ново споразумение. Дори и да се стигне до банкрути, най-вероятно големите играчи ще купят по-малките, точно както се случи при предишната криза през 2014-2015 г.

Петролната сделка може и да не е достатъчна за стабилизиране на пазара, но това не означава, че няма да се осъществи. Дори ако страните не се договорят за координирани съкращения, те така или иначе ще бъдат принудени да свият производството си заради ниските цени. В дългосрочен план технологичното развитие ще доведе до стабилен спад на разходите, което ще е от полза на държавите, които не са зависими от петродоларите. Саудитска Арабия има желание да влезе в този клуб, но ще й трябват средства, за да го направи, и залага най-вече на продажба на акции от златната кокошка Saudi Aramco. Русия все още няма смелостта да прави реформи, които биха застрашили политическата стабилност на Путин. Точно обратното - той иска да удължи престоя си в Кремъл и козът с петрола и газа ще продължава да му бъде нужен.

Огромните запаси от нефт се превръщат в сериозна трудност.

Рисковият залог на Русия срещу шистовия добив в САЩ се оказва губещ.

Саудитска Арабия, Русия и съюзниците им ще се съгласят на сериозно съкращаване на добива на петрол, ако САЩ и няколко други страни се присъединят към тях, за да помогнат за стабилизиране на цените.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    "Саудитска Арабия, Русия и съюзниците им..."

    Много ударно начало!
    И кои са "съюзниците"? И как СА и Русия, за които малко по-долу пише, че са подхванали ценова война помежду си, изведнъж станаха съмишленици пък и завъртяха и съюзници??

    За пореден път си блъскам главата с един чисто теоретичен казус: шумно претендираща да е свободна медия, върти гюбеци и хвърля влажни погледи към оня, който й плаща. Мисля си, ако претендиращата да е свободна медия, я издържаше фондация "Саудитска Арабия за БГ", дали щеше да носи абая с мрежичка за очите? Според мен - повече от сигурно! И не само абая...
    И как хем, свободна, хем държанка?!

    Стига с теорията! Много е сложно там.

    Да мислим по написаното! И преди това да припомня фактологията на проблема:

    1. В края на 2026 г ОРЕС и Русия се съгласиха съвместно да ограничат нефтодобива с 1,5 млн барела на ден, за да качат цената;
    2. От 2016 г до март 2020 г. това споразумение бе продължавано 3 пъти;
    3. През февруари 2016 г. СА поисква от Русия допълнително ограничаване на добива. Русия не се съгласява и споразумението ОРЕС + отива в историята на 31 март;
    4. Веднага след отказа на Русия да увеличи ограниченията, СА обяви, че започва да помпа ударно и от 1 април ще добива 12,3 млн. барела на ден. Единствено Бразилия обявява, че също ще увеличи добивите си. Никой друг, нито във нито извън ОРЕС не си увеличи добивите!
    5. Русия продължава да спазва квотата си от ОРЕС+.

    Драмата в добива и експорта на нефт е в триъгълника СА-Русия-САЩ, и няма как да се реши без съкращения в добива и от САЩ, които са № 1 в света в добива и в експорта на въглеводороди. САЩ категорично отказва да намалява добива. Иска това да направят
    "Саудитска Арабия, Русия и съюзниците им...", както перфектно са цитирали тук мейла от Козяк.

    От друга страна ниската световна цена на нефта задушава американския добив, който с в пъти по-висока себестойност от саудитския и руския. Това е и една от причините за трите седмици в САЩ да се отбелязва безумен бум на безработица - 16 млн. нови безработни!!!

    В същото бреме бай Дончо го играе ковбоец - ще решава въпроса с колт във всяка ръка! Щял да санкционира и обмитява!
    Пише го The Wall Street Journal:

    https://www.wsj.com/articles/trump-eyes-tariffs-as-tool-to-tame-oil-glut-11586367753?mod=hp_lista_pos3

    След консултации с едрия нефтен бизнес и конгресмени, Тръмп е предпочел да задейства срещу Русия и Саудитска същия закон, който е използван срещу Китай.

    Пак да припомня, че най-големият нефтопреработвателен завод в САЩ е собственост на Сауди Арамко, а Русия е трети най-голям вносител на нефт в САЩ след Канада и Мексико .

    Дали при несръчно боравене с колтовете, бай Дончо няма да се простреля някъде в слабините?

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Извинете: "3. През февруари 2016 г". да се чете: "3. През февруари 2020 г"

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Турската агенция Anadolu току-що написа, че СА е инвестирала 1 млрд долара за придобиване от Суверенния фонд на акции от поевтинелите европейски нефтопроувателни и нефтодобивни компании: норвежката Equinor, англо-холандската Royal Dutch Shell, френската Total и италянската Eni.

    Пишат също, че СА е загубила нефтената война с Русия.

  • 4
    kaizera avatar :-|
    Kamen Krastev

    Много съм притеснен, дали не е по-добре да купуваме скъпо нефта, ей така от добро сърце, за да могат чаршафите да са добре?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK