Доскоро немислимо, но сега недостатъчно

"Отговорът ни съдържа смели и амбициозни предложения, които биха били немислими само преди няколко седмици. Много съм горд да бъда председател в този исторически момент", обяви ръководителят на Еврогрупата Мариу Сентену след продължилата три вместо един ден виртуална среща миналата седмица. Само че резултатът е далеч от исторически.

Първо, никак не е сигурно, че 540 млрд. евро ще са достатъчни, дори когато към тях се добавят националните мерки на отделните страни. Според прогноза на Европейската централна банка (ЕЦБ) ЕС може да се нуждае от 1.5 трлн. евро за справяне с кризата. Предложеният от Еврогрупата план може да помогне за преминаване през първоначалния шок от парализирането на поставените под карантина икономики. Но за възстановяването ще са нужни по-големи стимули.

Второ, постигнатият от финансовите министри компромис заобикаля най-важния въпрос - създаването на общ дългов инструмент в еврозоната. Мъглявите формулировки в текста оставят поле за интерпретации и битката не само не е приключила, но и тепърва предстои. Италианският премиер Джузепе Конте настоява, че идеята за т.нар. корона облигации (старата идея за еврооблигации, пакетирана с ново име) продължава да стои на масата, и заплашва, че няма да подпише заключителното изявление след срещата на върха на 23 април, "ако нямаме арсенал от адекватни инструменти да се справим с предизвикателството, пред което сме изправени". В другия ъгъл на ринга холандският премиер Марк Рюте обещава, че няма да допусне общ дълг, защото това би било "пресичане на Рубикон" към превръщането на еврозоната в "трансферен съюз", а неговият финансов министър Вопке Хукстра формулира нещата така: "Много е просто. Еврооблигациите са нещо, с което не бях ок, не съм ок и никога няма да бъда ок."

Невъзможен компромис или възможен край

Сблъсъкът между италианския премиер Джузепе Конте и германския канцлер Ангела Меркел: Ще се спасяваме заедно или ще рискуваме да излезем от кризата разделени

Източник: Reuters

ЕС е бил тук и преди. Неприятните спорове в момента са повторение на сблъсъците около започналата от Гърция дългова криза в еврозоната преди десет години. Тя изправи притиснатите от финансовите пазари и пледиращи за солидарност страни от Юга срещу дисциплинирания Север, отказващ да спасява фискално разпуснатите си роднини. И сега останалата оттогава горчилка изплува с нова сила.

През 2010 - 2012 г. колапсът беше избегнат благодарение най-вече на действията на ЕЦБ. Сега Франкфурт отново се намеси със 750 млрд. евро за изкупуване на облигации. Само че ЕЦБ може единствено да купи време, но не и да реши проблема.

А той е, че Италия, Испания, Гърция - може би дори и Франция - трудно могат да се справят с шока сами. Още преди пандемията, която според някои прогнози заплашва да съкрати европейския БВП с една десета през 2020 г., тези държави имаха притеснително нисък растеж и още по-притеснително висок дълг. При Италия той е 135% от БВП и според анализатори от UniCredit лесно може порасне до 170% дори със скромни стимули. Ако пък Рим реши да направи по-голяма антивирусна инжекция на икономиката си, пазарите може да изпаднат в паника, че дългът става неустойчив.

Така Италия е като хваната в капан. Ако реши, че може да си позволи само по-малък спасителен пакет, отколкото реално се нуждае, икономическата депресия е гарантирана. И ще последва завъртане в порочна спирала, при която свиващият се БВП прави все по-трудно обслужването на дълга и за това ще е нужен нов дълг.

Без помощ Италия и Испания са изправени пред жестока рецесия сега или мъчителна дългова криза в бъдеще. В тази ситуация единственото решение е Германия, Холандия и останалите от северния фланг да направят крачка назад от вечното табу за общия дълг. Показателно е, че дори доскорошни непоклатими противници на еврооблигациите като гуверньорът на Нидерландската централна банка Клаас Кнот сега виждат смисъл в тях. Сред преобърналите позицията си е и един от водещите германски икономисти, Михаел Хютер, председател на Германския икономически институт в Кьолн. Години наред той твърдеше, че еврооблигациите биха били "негативен стимул", който възнаграждава страните от южната периферия за липсата им на бюджетна дисциплина. Но с избухването на пандемията от COVID-19 Хютер зави на 180 градуса. Заедно с още шестима германски икономисти миналия месец той призова правителствата в еврозоната да издадат "европейски кризисни облигации" за 1 трлн. долара, за да "разпределят разходите за кризата възможно най-широко" и да "изпратят силен сигнал, че Европа е обединена".

Идея как би могло да се случи това дават в своя публикация Кристиан Одендал от Centre for European Reform, Себастиан Грунд от Harvard Law School и Лукас Гутенберг от Jacques Delors Centre. Те предлагат Европейската комисия да издаде 30-годишни облигации на стойност 440 млрд. евро. Ключовото условие е парите да бъдат дадени като помощ, а не като заем на нуждаещите се страни. А сметката за изплащане на общия дълг да бъде разделена между държавите членки въз основа на дела на икономиката им в БВП на ЕС към 2050 г., за да може така по-силните да подкрепят по-слабите.

Към икономическите доводи за общи облигации се добавят и политическите. Още преди пандемията Италия се беше превърнала в една от най-евроскептичните страни в ЕС. Сега чувствата са охладнели още повече. Проучване от април показва, че 88% от италианците смятат, че ЕС не подкрепя страната им, а 67% виждат членството в ЕС като вредно за Италия. Както пише Тимъти Гартън Аш в свой текст за в. Guardian: "Има ЕС без Великобритания. Но няма ЕС без Италия."

Контрааргументът е, че на Север спасяването на Юга ще засили още повече партии като крайнодясната "Алтернатива за Германия". Но ако и този път лидерите на ЕС не успеят да убедят себе си и избирателите си, че всички ще загубят, ако не действат заедно, следващ може и да няма.