Защо антитела не означават задължително имунитет и какво всъщност мерят бързите тестове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо антитела не означават задължително имунитет и какво всъщност мерят бързите тестове

Reuters

Защо антитела не означават задължително имунитет и какво всъщност мерят бързите тестове

Засега науката не успява да потвърди надеждите, че кръвните тестове ще ни изведат бързо и безпроблемно от кризата

Ани Коджаиванова
16106 прочитания

Reuters

© Reuters


Преди няколко седмици световното внимание се насочи към кръвните тестове за антитела (т.нар. бързи тестове) заради потенциала им да откриват кой е бил вече изложен на инфекцията и е имунизиран към новия коронавирус. Надеждите са, че те могат да "променят играта", като позволят на вече прекаралите болестта да се върнат на работа. Така се роди идеята за сертификати или паспорти за имунитет, която обнадежди много държави.

Бързо обаче стана ясно, че има проблем - тези тестове са нови, недостатъчно изпитани и дават грешки. А това е опасно - връщането на работа на десетки хора, които мислят, че имат имунитет, когато може и да нямат, крие риск от втора вълна на заразата. Така например британското правителство се отказа да пусне на пазара над 3.5 млн. китайски теста, които прибързано закупи, окрилено от идеята за "паспорти за имунитет".

В крайна сметка този план седи на трупчета в очакване да бъде идентифициран коректен тест сред стотиците на пазара. С напредването на проучванията добри новини обаче още няма (виж по-долу).

Тази седмица пък в Женева д-р Мария ван Керхове от СЗО допълнително поля със студена вода надеждите за убедителна връзка между антителата и имунитета като вероятен изход от кризата, като обяви, че за момента няма доказателства, че серологичните тестове могат да докажат, че човек има имунитет и е защитен от реинфекция. Тестовете могат да покажат - с различна сигурност - наличие на антитела, но все още не е ясно нито за колко време, нито в каква степен изобщо те предпазват от повторно заразяване.

Антитела не е равно на имунитет

Един от проблемите е, че не е ясно колко време са активни антителата за коронавируса. Възможно е всичко - от няколко месеца до години. Още по-неясно е до каква степен те защитават от реинфекция: възможно е да пазят напълно за определен период, но е възможно и да действат само частично - да смекчават симптомите например. Добрата новина е, че досега изследователите казват, че не са виждали безспорни доказателства за повторна зараза.

Лошата е, че някои болни може въобще да не развиват нужните антитела. За да има човек истинска защита от вируса, той трябва да има не какви да е антитела, а определен тип - т.нар. неутрализиращи антитела, които предотвратяват навлизането на вируса в клетките. Един непубликуван още анализ на 175 случая в Китай, които са изкарали COVID-19 с леки симптоми, твърди, че при 10 от тях не са открити неутрализиращи антитела изобщо, въпреки че имат високи нива на друг вид антитела. "Тези хора са били заразени, но не е ясно дали имат имунитет", казва Ву Фън, микробиолог от Университета в Шанхай, който ръководи изследването, цитиран от сп. Nature. Бързите тестове, които са достъпни в момента, не засичат специфично тези антитела.

Друг усложняващ фактор за имунитетните паспорти е, че тестовете за антитела не могат да потвърдят категорично, че човек вече не е заразен. Според изследване, публикувано този месец в специализираното издание, вирусната РНК не изчезва изведнъж след появата на антитела в кръвта, а бавно намалява. Така може човек все още да е заразен, въпреки че тестът му твърди, че има "имунитет".

Какво да правим с бързите тестове

В крайна сметка учените не могат да обявят категорично, че ако бързият тест покаже, че имаш антитела, това означава и че имаш имунитет. Затова те не съветват правителствата да взимат решения за отваряне на икономиките си или за връщане на хората на работа със сертификати само на базата на резултати от тези тестове.

Тестовете обаче могат да се ползват за епидемиологични цели - масово тестване, за да се разкрие колко голяма е всъщност заразата, кои са засегнатите групи и как да се спре по-нататъшното й разпространение. Точно това правят вече някои страни в Европа - в най-голям мащаб това се случва в Германия, но масово тестване започна и в Ломбардия, както и други региони на континента. Включително и в България, като тук те се ползват за "срезови" изследвания, както ги нарича председателят на кризисния щаб ген. Мутафчийски, в конкретни общности - полицаи, лекари, в Банско, където имаше огнище. Отделно редица общини закупиха бързи тестове или ги получиха като дарения.

Резултатите от някои от тези проучвания са доста интересни (виж карето), но трябва да се приемат с много наум, тъй като е публично неизвестно кой е производителят им. Това е важно, защото качеството и точността им варират в много големи граници.

Какво показват бързите тестове в България

Няколко скрининга с масови тестове бяха направени в България, като в Банско например от над 330 тествани се оказва, че антитела имат между 7 и 8%. Предвид, че курортът бе под карантина заради случаи на заразени туристи, това не е толкова изненадващо. Но пък според официалните данни в Банско има едва 3 регистрирани случая на заразата, включително един починал.

Още по-изненадващи са резултатите от проучването сред 773 медици в столичната Спешна помощ, което показа антитела сред близо ⅓ от тях. Това е доста голям дял и ако данните са верни, това говори, че болестта е била предавана седмици и месеци наред между медици и пациенти. Което не е изключено, при положение че доскоро българските здравни власти просто не тестваха достатъчно и бяха неефективни в откриването на заразените.

Мистерия все пак остава фактът, че и в двата случая засегнатите, изглежда, са карали инфекцията безсимптомно или сравнително леко. Но, разбира се, възможно е и тестовете просто да дават голям процент грешки.

Отделно бързи тестове правят и лабораториите срещу заплащане. Резултатите от тях, обобщени в двата сайта covistica.com и labtestcovid19.com, показват, че от направени близо 23 хил. теста за антитела (IgM и IgG) позитивните резултати са малко под 480, или около 2%. Това съвпада с прогнозата на СЗО, според която между 2 и 3% от световното население засега са изкарали вируса.

Какъв е проблемът с тестовете

Като нови продукти бързите тестове трябва да бъдат изпробвани сред големи групи хора - стотици заразени и стотици непреболедували. Досега обаче в повечето оценки са участвали само по няколко десетки души, защото тестовете са разработени много бързо. Така резултатите остават несигурни, казва проф. Питър Колигън, микробиолог от Университета в Канбера, цитиран от Nature.

Тестовете имат две характеристики. Едната е "чувствителност", която е способността им да откриват антитела в кръвта (обикновено се търсят ранни IgM антитела, които показват активна инфекция, и дълготрайни IgG антитела, които се развиват по-късно и са индикатор за траен имунитет). При ниска "чувствителност" тестовете може да покажат фалшиво негативни резултати, т.е твърдят, че нямаш антитела за вируса, когато всъщност имаш.

Другата е "специфичност", която показва способността на тестовете да регистрират коректно липсата на вируса и да не го бъркат с друг наличен. Ако тя е ниска, тестовете показват фалшиво позитивни резултати, т.е твърдят, че имаш антитела за вируса, когато всъщност нямаш.

Висококачественият тест трябва да постигне поне 99% коректност и по двата признака, казва Колигън.

Повечето тестове обаче са далече от подобни резултати. Например датско проучване на 9 теста показва чувствителност в диапазона 67 - 93% и специфичност 80 - 100%. Резултати от изследвания също на 9 теста, които се разглеждат от правителството на Обединеното кралство, публикува предварително тази седмица и Националната научно-консултативна група за тестване на COVID-19 в Оксфорд. При тях чувствителността варира едва между 55 и 85%, като специфичността е в диапазона 95 - 100%. Нито един тест в двете изследвания обаче няма и по двата показателя резултати близки до 99%.

Саймън Кларк, микробиолог от Университета в Рединг, казва, цитиран то FT, че докладът от Оксфорд "показва съвсем ясно, че тези комплекти са недостатъчно точни, за да бъдат използвани от широката популация, и по никакъв начин не биха били достатъчни, за да се определи дали хората са били изложени на коронавирус и дали имат имунитет".

Повечето бързи тестове видимо не се справят добре с "чувствителността" - особено за IgM, което ги прави и особено неподходящи за диагностика, но и при IgG успехът не е феноменален. По-добра е коректността при "специфичността", но при този показател пък грешката е опасна - тестът ще каже на ползващия го, че е защитен от коронавируса, което всъщност няма да е вярно.

Да се постигне максимална "специфичност" е трудно, защото тестът трябва да разпознава само антитела, специфични за новия вирус Sars-CoV-2, без да се разсейва от антителата за други вируси от същото семейство - например тези за настинка, които хората носят, ако са прекарали наскоро такава. Тези антитела са много близки. Проучване, публикувано в сайта на американския център за контрол и превенция на заразата (CDC), например показва, че тестът на германската EUROIMMUN, една от първите, които получиха европейски лиценз, открива антитела както срещу SARS-CoV-2, така и срещу коронавирус на настинка, без да ги различава.

Изглаждането на всички тези грешки отнема време, което тези тестове все още не са имали, казва проф. Колигън. Отне много години например, за да се разработят тестове за антитела срещу ХИВ с повече от 99% специфичност, добавя той. И все пак вече 280 компании разработват и предлагат тестове според данните на базираната в Женева Фондация за иновативна нова диагностика (FIND). Опитите и проучванията продължават, но в очакванията вече има повече реализъм, отколкото ентусиазъм.

Преди няколко седмици световното внимание се насочи към кръвните тестове за антитела (т.нар. бързи тестове) заради потенциала им да откриват кой е бил вече изложен на инфекцията и е имунизиран към новия коронавирус. Надеждите са, че те могат да "променят играта", като позволят на вече прекаралите болестта да се върнат на работа. Така се роди идеята за сертификати или паспорти за имунитет, която обнадежди много държави.

Бързо обаче стана ясно, че има проблем - тези тестове са нови, недостатъчно изпитани и дават грешки. А това е опасно - връщането на работа на десетки хора, които мислят, че имат имунитет, когато може и да нямат, крие риск от втора вълна на заразата. Така например британското правителство се отказа да пусне на пазара над 3.5 млн. китайски теста, които прибързано закупи, окрилено от идеята за "паспорти за имунитет".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Благодаря за статията. Тя отразява добре двата най-важни детайла - липсата на достатъчна точност при “бързите” тестове, както и несигурността относно имунитета.

    Статията е навременна защото до скоро у нас имаше голям натиск за масово тестване с такива тестове (Мангъров беше най-големият им фен).

    НОЩ постъпи правилно като не поръча големи количества от тези тестове (в ЮК и Испания сега се опитват да си върнат десетки милиони долари платени за такива тестове).

    Предвид недостатъчната надеждност най-добрата употреба на тези тестове е именно в срезови изследвания - понеже те имат за цел да дадат приблизителна представа за стадния имунитет.

  • 2
    fcl45655278 avatar :-|
    fcl45655278

    Пропуснали сте тестването на 1016 софийски полицая, от които само 9 имат антитела, т.е. под 1%, въпреки че постоянно са сред хора.

  • 3
    krasi_kara avatar :-|
    krasi_kara

    Абе никой ли не изпада в ужас от това твърдение:

    "... вече прекаралите болестта да се върнат на работа. Така се роди идеята за сертификати или паспорти за имунитет..."

    Никой ли не е чел антиутопични романи или поне гледал филма Гатака например?! Никой ли не си спомня за жълтите давидови звезди и разните цветни триъгълници по реверите при нацистите? Възможно ли е стадото да е толкова глупаво, че само да си слага чатала на врата? Явно да...

  • 4
    eip52315793 avatar :-|
    eip52315793

    Италиански вирусолог с голяяма доза ирония коментира и наадежддите за чудотворна Ваксинация така:
    Ако като студент бях казал на моя професор ,че ще се изготвя ваксина за коронавируси , професорът не просто щеше да ме скъса на изпита, а щеше да ме изхвърли от унивверситета.
    Непрестанните мутации праавят безмислени подобни опити.

    Дори и някъде да създадат ваксина , която да не претъпкана с тежки метали и всякакви обичайни увреждащо здравето отрови, дори да е смарт ваксина а'ла Бил Геноцидс (с вкарани наноботи за ИД маркери) тя ще е безнааддеждно остаряял и ще помогне може би само на незначителен брой новозаразявани

  • 5
    fcl45655278 avatar :-|
    fcl45655278

    Вероятно успокояват пазарите с тия приказки за ваксини. Не открият ли лекарство и ефикасен метод за лечение, всичко ще свърши по най-трудния начин - и с жертви, и с икономическа катастрофа.

  • 6
    cuam4o avatar :-?
    Ангел

    До коментар [#3] от "krasi_kara":

    Тоз пък. Може ли да сравняваш геноцид на етническа основа с хора, които вече са изкарали болестта и могат (евентуално) да се върнат на работа без притеснения че ще разнасят зараза? Заблуденият си ти.

    До коментар [#4] от "eip52315793":

    Махай са, тъп антиваксър. Чувал той тежки метали какво е.

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#4] от "eip52315793":

    Това са конспиративни теории.

    К-вирусът, всъщност, до момента показва по-слаба склонност към мутации от грипните щамове.

    Което, разбира се, не гарантира, че ще има ваксина. А ако има ще е най-рано след година.

  • 8
    krasi_kara avatar :-|
    krasi_kara

    До коментар [#6] от "Ангел":

    Този пък да не мислиш, че диктатурите се случват за една нощ? Някой ден се спуска заповед, "От утре започваме репресии и гонения", и изведнъж, хоп имаме тирания на сцената.

    Аз може да съм заблуден, но помня как беше време, когато който нямаше партийна книжка нямаше достъп до много "благини". И сега сигурно съм заблуден, че въпросните "паспорти" ще станат много ценна и търсена стока, защото изведнъж, ще се окаже, че който няма такъв "паспорт" не може да започне работа например, защото е "враг на народа". Но това разбира се не е като едно време, нали? Хич. Съвсем различно е. Да, наистина съм "заблуден".

  • 9
    hou1510481221539200 avatar :-|
    Stoyan Dimitrov

    До коментар [#8] от "krasi_kara":

    И какво преглагаш? Или нищо? Може би революция срещу корона-вируса. Отвори ни очите, дето се казва.

  • 10
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#9] от "Stoyan Dimitrov":
    Вефектинти ваксини няма за предишните Корони - САРС и МЕРС.
    И за този няма да има, поради същите причини.
    Със сигурност ще се появи нещо да вземат някви кинти, но няма да е ефективна.
    При това положение остава само един изход:
    Който иска си стои в къщи, носи си маската, излиза на прибежки до магазин, не полза градски тарнспорт, не ходи на кино, ресторанти и пр. и пр. Щом счита, че е толкова опасно за него - защо не.
    Много хора с различни здравословни проблеми живеят подобен режим
    За останалите живота продължава по стария начин.
    Това което в момента е все едно от години да бяхме на подобен режим, защото сред нас винаги е имало хора (възрастни, с болести, с рак, диабет и пр) , които един грип би ги вкарал ( и това се е случвало) в гроба с голяма вероятностл


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK